№ 6540
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20231100506009 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 15175 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 13219/2022 г. по описа на СРС, 158-
ми състав, допълнено на осн. чл. 250 ГПК с Решение № 4586 от 24.03.2023 г. по гр. д. №
13219/2022 г. по описа на СРС, 158-ми състав, на осн. чл. 127, ал. 2 СК родителските права
по отношение на детето М.М. К.а, родена на 19.04.2017 г., са предоставени на майката Е. К.
С., определено е местоживеене на детето М. К.а при майка му Е. С., а между бащата М. С. К.
и детето М.М. К.а е определен режим на лични отношения; на осн. чл. 127а СК е заместено
съгласието на родителите за това детето М. С. К. да пътува извън пределите на Република
България до конкретно посочени страни, за определен период от време, до навършване на
пълнолетие, придуржавана само от единия родител.
С Решението на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК бащата М. С. К. е осъден да
заплаща на детето си М.М. К.а чрез неговата майка и законен представител Е. К. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 14.03.2021 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или за прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като отхвърля претенциите за издръжка за
сумата над уважения размер от 250,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 300,00 лв.
месечно.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции по чл. 143, ал.
2 СК и чл. 149 СК за разликата над 250 лева месечно до пълния предявен такъв от 300,00 лв.
месечно, е депозирана въззивна жалба от ищеца Е. С.. В жалбата е направено оплакване за
неправилност на постановеното решение. Сочи се, че определеният от съда размер на
издръжката на детето М. е занижен, като съдът не е съобразил обучението на детето в частна
детска гР. и инфлационните процеси в страната. Прави се искане да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната част, а исковете уважени в тяхната цялост.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. С. К.
чрез адв. В., с който се оспорват доводите и възраженията изложени в нея. Прави се искане
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищцата част, а въззивната жалба оставена
без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в
частта, с която са отхвърлени исковете по чл.127, ал. 2 вр. 143 СК и чл. 149 СК за разликата
над 250 лева месечно до пълния предявен такъв от 300 лева месечно, като в останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира постановеното решение за
валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че решението в
обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за
разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно
искането, с което е бил сезиран.
Решението е и правилно, като съображенията за това са следните:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.127, ал. 2 вр. 143 СК за
осъждане на М. К. да заплаща издръжка, считано от предявяване на исковата молба до
настъпване обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване, на детето М. К.а на 350
лева, месечно, както и иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на М. К. да заплати
издръжка за минал период, считано от 01.06.2021 г. до 10.03.2022 г. в размер на 300 лева
месечно.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се
издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката
се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е
разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на
издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от
доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки
нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава
издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от
възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай страните не спорят, че въззивникът К. е баща на детето М. К.а,
родена на 19.04.2017 г., което се установява по категоричен начин и от приетите по делото
писмени доказателства – удостоверение за раждане на М.М. К.а № **********.
В хода на производството са приети следните относими към спорния пред въззивния
съд предмет писмени доказателства:
Приети са два договора за обучение, сключени съответно на 06.01.2021 г. със срок до
2
31.08.2021 г., и на 31.08.2021 г. със срок до 31.08.2022 г., по силата на които е договорено
детето М. К.а да посещава „Частна детска гР. Т. гР.“ ЕООД срещу месечна такса в размер
съответно на 600 лева /420 лева полудневно обучение/ и на 670 лева /470 лева полудневно
обучение/.
Приета е служебна бележка за доходите от трудово правоотношение, издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД като работодател на Е. К. С., от която се установява, че през 2021
г. е придобила облагаем доход в размер на 14838,62 лева.
От справка от ТД на НАП-София, изготвена на 17.08.2022 г., за актуалното състояние
на действащите трудови договори за периода 01.01.2021 г. до 17.08.2022 г., по отношение на
Е. С. се установява, че за периода 06.01.2021 г. до 05.11.2021 г. е била трудово ангажирана
при „Уникредит Булбанк“ АД, с основно месечно възнаграждение 1376,15 лева; за периода
06.10.2021 г. до 26.04.2022 г. е била трудово ангажирана при „Модис България“ ЕООД с
основно месечно възнаграждение 1600 лева, а от 13.04.2022 г. е сключила трудов договор с
„Т.Б.“ ЕООД, който е бил действащ към дата на изготвяне на справката, с основно месечно
възнаграждение 2828,46 лева.
От справки от ТД на НАП-София, изготвени и приети, както в първоинстанционното,
така и във въззивното производство, както и от справка НОИ, изготвена и приета във
въззивното производство, относно осигурителния доход на Е. С. се установява
средномесечен осигурителен доход за 2021 г. в размер на 1454,12 лева, средномесечен
осигурителен доход за 2022 г. в размер на 2667,77 лева, а за периода м.01-м.08.2023 г.
/крайния срок, до който са изготвени справките/ – 3400 лева.
От справка от ТД на НАП-София, изготвена на 31.08.2022 г., за актуалното състояние
на действащите трудови договори за периода 01.01.2021 г. до 31.08.2022 г., по отношение на
М. К. се установява, че за периода 10.02.2021 г. до 19.02.2021 г. е бил трудово ангажиран
при „В.М.“ ЕООД, с основно месечно възнаграждение 1547 лева; периода 22.03.2021 г. до
31.05.2021 г. е бил трудово ангажиран при „Л.-1 П.Д.“ ЕООД, с основно месечно
възнаграждение 330 лева; периода 14.09.2021 г. до 06.06.2022 г. е бил трудово ангажиран
при „И.О.“ ЕООД, с основно месечно възнаграждение 2449 лева.
От справки от ТД на НАП-София изготвени и приети, както в първоинстанционното,
така и във въззивното производство, както и от справка НОИ, изготвена и приета във
въззивното производство, относно осигурителния доход на М. К. се установява
средномесечен осигурителен доход за 2021 г. в размер на 599,84 лева, средномесечен
осигурителен доход за 2022 г. в размер на 1290,73 лева, а за периода м.01-м.08.2023 г.
/крайния срок, до който са изготвени справките/ – 502,40 лева.
В хода на производството са приложени два социални доклада, изготвени от ДСП
„Младост“.
В социален доклад от 12.10.2022 г., входиран в СРС на 14.10.2022 г. с № 217814, е
посочено, че непосредствените грижи за отглеждането на детето М. се полагат от страна на
нейната майка Е. С., по данни на която детето посещавало частна детска гР., за която
заплащала такса в размер на 790 лева месечно.
В социалния доклад от 14.11.2023 г., входиран в СГС на 20.11.2023 г., е посочено, че
по данни на майката Е. С. детето М. е записана в ЧУ „Изгрев“, където таксата за учебната
година е в размер на 10 400 лева, като отделно се заплаща храната в училище в размер на
150 лева, както и че детето посещава допълнителни занимания по флейта, пиано и танци, за
които заплаща общо такса в размер на 220 лева месечно. Посочено е, че непосредствените
грижи за отглеждането на детето М. се полагат от страна на нейната майка Е. С..
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че в случая не се установява детето
М. да има нужда от издръжка, която да е съществено различна от издръжката на всяко
здраво дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от
3
имуществен и неимуществен характер. Детето М. е на 6-годиша възраст, като към
настоящия момент конкретните нужди на детето касаят закупуване на дрехи, обувки, храна,
финансовите средства за допълнителни занимания/уроци за нравствено, социално и
културно развитие на детето, средства за посрещане на битови разходи. Въззивният съд като
съобрази конкретните нужди на детето намира, че общият размер на необходимата издръжка
възлиза на 350 лева. При определяне конкретния размер на дължимата от въззиваемия
издръжка настоящият съдебен състав взе предвид доказаните в хода на производството
доходи. По делото се установява средномесечен осигурителен доход за 2021 г. в размер на
599,84 лева, средномесечен осигурителен доход за 2022 г. в размер на 1290,73 лева, а за
периода м.01-м.08.2023 г. – 502,40 лева. Въззивният съд взе предвид, че въззиваемият е в
трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. той
не се намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС №5/1970 г., т. 11), както и
по делото не са събрани данни за други алиментни задължения към непълнолетни деца.
Настоящият съдебен състав взе предвид и настъпилите в страната инфлационни процеси от
началото на 2022 г., продължаващи и през 2023 г. (съгласно публично достъпната
информация на електронна страница на Национален статистически институт
https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя,
който полага непосредствените грижи за детето – в случая майката. Не на последно място
следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка за децата си, независимо при
кого живеят те, като отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите за домакинството, част от които са в полза и на детето. При
съвкупна преценка на гореизложените обстоятелства и с оглед доказания доход на
въззиваемия в хода на производството настоящият съдебен състав намира, че определеният
размер на алиментното задължение спрямо детето М. от районния съд е съответен на
нуждите на детето и на възможностите на неотглеждащия родител да плаща издръжка.
Неоснователно се поддържа от въззивника, че районният съд не е взел предвид
разходите за обучение на детето в частна детска гР.. Издръжката по чл. 143 СК се определя
според обикновените нужди на детето, като извън тях остават разходите за посещение,
обучение и възпитание, получавани в частно детско /учебно/ заведение. Тези нужди и
разходите за задоволяването им се явяват изключителни, поради което следва да се
претендират като добавка към издръжката по реда на чл. 143, а. 4 СК, с каквато претенция
съдът не е сезиран.
При така събраните доказателства в хода на производството въззивният съд намира,
че определеният размер на дължимата издръжка от 250 лева за детето М. за минал и бъдещ
период е съответен на конкретните нужди и на възможностите на неотглеждащия родител
да плаща издръжка. Ето защо, правилно районният съд е приел, че исковете по чл.127, ал. 2
вр. 143 СК и чл. 149 СК са основателни за сумата от 250 лева.
С оглед гореизложеното решението на районния съд следва да бъде потвърдено като
правилно, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият, който своевременно е
претендирал такива в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за действителното им разходване –
в договора за правна защита и съдействие е посочено, че сумата в размер на 1200 лева е
платена в брой при подписването има, поради което в тази част договорът има характер на
разписка и служи като доказателство за плащане. Въззивникът своевременно е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд като съобрази ниската фактическа и правна
сложност на делото, обстоятелството, че въззивното производство е протекло в едно
заседание, намира възражението за прекомерност за основателно. Адвокатското
4
възнаграждение следва да бъде намалено до минимума предвиден в чл. 7, ал.1, т. 6 НМАВ
от 500 лева, който следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15175 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 13219/2022 г. по
описа на СРС, 158-ми състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. К. С., ЕГН ********** да заплати на М. С. К.,
ЕГН **********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски пред
въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5