РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Добрич, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230100235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. И. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10 срещу Й. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ № 68, вх. А, ет. 2, ап. 4, с която се
иска бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило по вина на
съпруга дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Иска се родителските права по отношение на родените по време на
брака деца – А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН ********** да
бъдат предоставени за упражняване на майката.
Иска се местоживеенето на децата да бъде при майката на адрес: гр.
Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10.
Прави се искане Й. А. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща
на А. Й.ова А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500, 00 лева,
считано от 15.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Прави се искане Й. А. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща
на В. Й.ов А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400, 00 лева,
считано от 15.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Ищцата е предложила и режим на лични отношения между бащата и
двете деца.
Прави се искане семейното жилище на адрес: гр. Добрич, бул.
1
„*********“ № 22, ет. 3, ап. 10, да бъде предоставено на майката за ползване
до навършване на пълнолетие на децата.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 09.05.2012 г., в град Добрич. По време на брака са се родили двете им деца
– А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН **********. Сочи се, че
страните са поддържали добри взаимоотношения. Десет години са
пребивавали в Обединеното кралство. Със спестяванията си от този период са
закупили дворно място в град Добрич, но като собственик на имота се води
един от родителите на ответника. В тази връзка се излагат твърдения, че
страните са изпращали парични средства на родителите на ответника за
построяване на къща в имота. Изтъква се, че Й. А. е уверявал ищцата, че
имотът ще бъде прехвърлен на тях, след като се приберат в България.
Заявява се, че проблемите между страните са започнали още във
Великобритания. Там ищцата е разбрала, че ответникът ходи по „платени
жени“. Впоследствие съпругата е установила, че Й. играе хазартни игри.
Въпреки това му е простила и през 2019 г. са се прибрали в България, за да
съхранят семейството си. Заживели са в жилището им на адрес: гр. Добрич,
кв. „***“, ул. „****“, но постепенно ответникът отново започнал да играе
хазарт онлайн и да изневерява на ищцата.
Междувременно ищцата е помолила ответника да каже на родителите
си да им прехвърлят имота, но това не се е случило. Майката на Й. е
прехвърлила лично на него собствения си имот в с. Л., където страните са
построили централа за ел. енергия.
През лятото на 2022 г. ищцата е разбрала, че Й. А. е изиграл над
50 000 лева на онлайн казина. Поради тази причина е напуснала семейното им
жилище с децата и се е преместила при родителите си. Й. я е помолил да се
върнат при него и обещал да се поправи. Заплашил я е, че ще се самоубие, ако
не се съберат.
Съпрузите отново са се събрали, но през лятото на 2023 г. са се
разделили окончателно, след като Т. А. е разбрала, че съпругът не е удържал
на обещанието си. Отново е напуснала жилището им и се настанала при
родителите си заедно с децата. През месец октомври ищцата и децата са се
преместили в семейното жилище в гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3,
ап. 10.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат
М. З., която поддържа исканията, заявени с исковата молба.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. Същият не се противопоставя майката да упражнява родителските
права по отношение на децата. Желае по-разширен режим на лични контакти с
децата. В тази връзка изтъква силната връзка, която има с тях. Излага
съображения за съобразяване на размера на издръжката с податните му
възможности.
Не се явява в съда. Представлява се от адвокат К. К., който се
2
противопоставя на претендирания размер на издръжката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
От приложеното удостоверение на л. 5 се установява, че страните са
сключили граждански брак на 09.05.2012 г. в гр. Добрич.
По делото са приложени удостоверения за раждане на децата А. Й.ова
А., родена на 31.10.2012 г., и В. Й.ов А., роден на 10.11.2016 г., издадени въз
основа на актове за раждане с № 0273/21.03.2014 г. и с № 0638/04.07.2017 г. (л.
6 и 7). От документите се установява, че двете деца са родени по време на
брака между страните и произхождат от родители – Й. А. и Т. А..
Видно от приложената справка от Служба по вписванията – гр.
Добрич, по време на брака – на 19.09.2019 г., страните са придобили
недвижим имот – апартамент № 10 с идентификатор № 72624.615.3057.1.10, с
площ от 60, 510 кв.м., находящ се на адрес: гр. Добрич, бул. „*********“ №
22, ет. 3, ап. 10 (л. 71).
От друга справка на Служба по вписванията – гр. Добрич се
установява, че на 24.11.2020 г. ответникът е придобил по силата на дарение от
Пепа А. поземлен имот, пл. № 209, парцел VIII, площ по док. 1020, 00 кв.м.,
къща 36, 00 кв.м., второстепенна постройка от 52 кв.м., находящи се в с. Л. (л.
72 лице и гръб). На 24.03.2021 г. в полза на ответника е учредено право на
строеж в имота с условие да построи, изгради и постави фотоволтаична
електроцентрала с мощност до 30 kw. Впоследствие, на 11.08.2023 г. е продал
имота на Чанко Русенов.
Приложен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич, в който е отразено, че понастоящем съпрузите са разделени, като
ищцата и децата обитават жилището в гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет.
3, ап. 10 (л. 25). Установено е, че жилищните условия са подходящи за
отглеждане на децата и е осигурен необходимия комфорт за тяхното развитие.
Бащата, от своя страна, обитава двуетажна къща в кв. ***. Там също са
осигурени подходящи условия за отглеждане на децата.
Ищцата е потвърдила изложеното в исковата молба и пред социалния
работник. Заявила е, че преимуществено тя полага грижи за децата. Получава
помощ и от прародителите на децата, най-вече от майка си.
Ответникът е разказал, че към момента на изготвяне на социалния
доклад е безработен. Майката е споделила, че е детска учителка в ДГ № 27.
Отделно преподавала английски език частно. Посочила е, че получава трудов
доход от 1300 лева.
От доклада се извежда, че двете деца учат в СУ „********“.
Установява се, че А. е записана в музикална паралелка. Освен това обича да
рисува. Подчертано е, че В. се е натъжавал от раздялата между родителите и е
изразявал желание да прекарва повече време с баща си.
3
В справка на ТД на НАП – офис Добрич е отразено, че Т. А. работи в
Детска градина „*******“ № 27. Получава месечно възнаграждение в размер
на 1008, 00 лева, а осигурителният доход достига до 2645, 65 лева (л. 30).
От справка на ТД на НАП – офис Добрич е видно, че Й. А. е работил
до 01.08.2023 г. при „******“ ЕООД и в „****“ АД на минимална работна
заплата (л. 33 до 38).
Справка на ОД на МВР – Добрич показва, че Т. А. не притежава лек
автомобил. Ответникът е собственик на три леки автомобила: „Фолксваген
голф“ с рег. № ****, „БМВ Х5“ с рег. № **** и „*******“ с рег. № *****(л. 49
до 53).
От друга справка на ОД на МВР – Добрич е видно, че ответникът е
напуснал страната на 17.09.2023 г. и се е върнал на 15.11.2023 г. След това
отново е напуснал страната на 10.03.2024 г., като не се е връщал до 06.06.2024
г., когато е изготвена справката (л. 82).
По делото са представени извлечения от банковите сметки на
ответника (л. 106 до 131). От справка на „ОББ“ АД и „Изипей“ АД се
установява, че по сметките на Й. А. регулярно постъпват суми в порядъка на
1000-4000 лева.
На 10.09.2024 г. Й. А. е призован по телефона да се яви в съдебно
заседание за изслушване ( л. 105). Същият не се яви в съдебното заседание на
03.10.2024 г.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК Т. А. заяви, че със съпруга
са живели в Англия около 10 години. Събирали пари, за да построят къща в
България. Впоследствие се оказало, че закупеният имот в кв. *** е записан на
името на майката на ответника. Затова и същият след фактическата раздяла се
обитава от Й. А.. Ищцата сподели, че отношенията им са се обтегнали след
като са се опознали по-добре. Пред съда посочи, че ответникът е продал
електроцентрала в имот на майка му, както и лек автомобил. Т. А. обясни, че е
учител в детска градина и получава месечен доход от 1200 лева.
При изслушването си детето А. А. заяви, че живее в с. **** с майка
си, дядо си и братчето си. Сподели, че баща липсва, но се чуват почти всяка
вечер. Знае, че е в Англия. Детето обясни, че иска да се виждат по-често с
баща .
В хода на производството бяха разпитани свидетелите И.Д и В.Д. –
родители на ищцата.
Двамата разказаха, че проблемите между страните са зачестили през
последните две-три години, когато ответникът започнал да играе хазартни
игри. Ищцата им споделила също, че ответникът е изтеглил заем от 50 000, 00
паунда, които обаче не е разходвал за нужди на семейството. Оплакала им се е,
че само тя пазарува и издържа семейството. Свидетелите споделиха, че
ответникът е признал пред тях, че изневерява на ищцата. Последната дори го е
заварила в хотел с друга жена. Поради тези причини живеят разделени от една
4
година.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствения материал по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК, по чл. 56 от СК и по чл. 59, ал. 2 от СК.
По иска с правно основание по чл. 49, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК е в тежест
на ищцата да докаже, че с ответника са съпрузи; твърдените обстоятелства,
които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, както и вината на другия съпруг за настъпването им и за
състоянието на брачната връзка.
С иска по чл. 49, ал. 1 от СК съпругът упражнява своето потестативно
субективно право да иска прекратяване на брака поради наличието на
основания, възникнали след сключването му. Тези основания характеризират
брачната връзка като дълбоко и непоправимо разстроена, поради липса на
взаимност, разбирателство и нормални отношения между съпрузите.
От събраните по делото доказателства се установи, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Основания за такъв извод дават
правнорелевантните факти за извънбрачни интимни отношения от ответника,
както и за участието му в хазартни игри. Установи се също, че страните са във
фактическа раздяла и не живеят заедно. Тези обстоятелства препятстват
поддържането на брачната връзка поради пълно отсъствие на лични
отношения. Страните са в невъзможност да полагат общи грижи за
семейството, да осигуряват благополучието на семейството съобразно общите
си усилия и доходи, както и да живеят съвместно, което е довело до
нарушение на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения иск за
развод. Както бе посочено, лични отношения между съпрузите отсъстват, от
което следва, че брачната връзка съществува само формално, без
съдържанието, което приписват законът и моралът. Продължителната и
продължаваща раздяла, липсата на интимност и враждебността между
съпрузите характеризират това състояние като необратимо, поради което
искът на Т. А. за прекратяване на брака с Й. А. следва да бъде уважен.
Ищцата е направила искане за произнасяне относно вината за
разстройството на брака. Вината по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК се разглежда
като субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно
поведение и неговия резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установиха
брачни провинения на ответника, изразяващи се в участие в хазартни игри и
5
поддържане на извънбрачни интимни отношения. Тези факти не се оспорват
от Й. А..
Изложеното дава основание на съда да приеме, че с действията си
ответникът е нарушил принципите на взаимност и обща грижа за семейството,
установени в чл. 14 и чл. 17 от СК. Двамата съпрузи са длъжни да полагат
грижи за благополучието на семейството взаимно. Прокламираната от
законодателя взаимност следва да бъде разбирана като взаимно допълване и
подпомагане между съпрузите. Такава в конкретния случай е отсъствала
поради действията на съпруга. Ето защо, съдът счита, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка е настъпило по вина на Й. А..
По исковете с правно основание по чл. 59, ал. 2 от СК е в тежест на
страните да докажат положителните факти, от които черпят изгодни за себе си
правни последици, конкретно: 1) всички наведени обстоятелства, обуславящи
интереса на децата родителските права да се упражняват от всеки един от тях;
своята пригодност като родители; интересът на децата от контакт с другия
родител в рамките на предложения режим и годността и възможностите на
другия родител да се грижи за детето при осъществяване на личните си
контакти с него при предложения режим; 2) доходите и имуществото на
ответника и възможностите му да дава издръжка, нуждите на децата от
издръжка.
Съгласно чл. 59, ал. 1 СК, „при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес.“
Втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
В настоящото производство водещ за съда е „интересът на детето“.
Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт.
Според нея той се изразява в преценката на желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти,
имащи отношение към детето.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото налагат
извода, че интересът на двете деца изисква те да бъдат отглеждани от тяхната
майка – Т. А. и местоживеенето им да бъде при нея. Установи се, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет за възпитанието на
малолетните. От изслушването на майката и от доказателствата по делото
стана ясно, че Т. А. полага усилия да задоволява потребностите на А. и В.. От
социалния доклад се установи, че те се отглеждат в добри битови условия и се
6
чувстват спокойни при ищцата. От друга страна, ответникът не желае да
упражнява родителските права по отношение на двете деца. Тези
обстоятелства сами по себе си отхвърлят възможността родителските права по
отношение на децата да бъдат предоставени на бащата.
Затова съдът счита, че съществуващото положение трябва да бъде
съхранено и родителските права да продължат да се осъществяват от Т. А.,
като местоживеенето им бъде при нея на адрес: гр. Добрич, бул. „*********“
№ 22, ет. 3, ап. 10.
Съблюдавайки интереса на децата, следва да бъде определен режим
на лични отношения с бащата. За всяко дете е важна връзката и с двамата
родители. Непосредственият контакт с двамата родители в по-голяма степен
способства за пълноценното формиране на добродетели у детето и
изграждането му като личност.
За да се съхрани връзката между бащата и децата, е необходимо
срещите между тях да са по-чести:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18, 00 часа в
петък до 16, 00 часа в неделя с приспиване в дома на бащата;
- през коледната ваканция всяка нечетна година от 10, 00 часа на
24.12 до 20, 00 часа на 29.12 и всяка четна година от 10, 00 часа на 29.12 до 18,
00 часа на 03.01;
- през великденски празници (официални почивни дни) всяка четна
година от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя;
- двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
За описаните ваканции се прилага само режима на лични отношения
през описаната ваканция без да се прилага месечния режим.
При осъществяване на контактите бащата следва да взима децата от
мястото, където се отглеждат и да ги връща там.
Предявен са и искове с правно основание по чл. 59, ал. 2 от СК вр. с
чл. 143, ал. 1 от СК и с чл. 149 от СК за осъждане на Й. А. да заплаща месечна
издръжка на децата А. А. и В. А., съответно в размер от 500, 00 лева за А. и
400, 00 лева за В., считано от 15.07.2023 г, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменяване
или прекратяване.
Искът има за предмет вземането на ненавършилото пълнолетие дете за
издръжка, дължима от родителя му. Задължението на дължащия издръжка е
законоустановено и съдържанието му се свежда до това да се предоставят
средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.
При определяне размера на издръжката съдът се ръководи от
податните възможности на дължащия издръжка и от нуждите на детето.
Съдът следва да държи сметка за обикновените условия на неговия живот,
като взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
7
значение за случая, а нуждите винаги са конкретни. В този смисъл е и
Решение № 9 от 29.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4657/2013г., IV г.о., ГК.
В случая се установи, че нуждите на А. А. и В. А. са обичайни за деца
на тяхната възраст. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът
се ръководи от доказателствата за трайните и постоянни разходи, които могат
да бъдат прогнозирани. Всички други разходи, които нямат постоянен
характер не следва да бъдат взимани предвид от съда при определяне на
размера на издръжката на децата, доколкото тяхното възникване е инцидентно
и не може да бъде предвидено. По делото не се събраха доказателства за
постоянни и трайни допълнителни разходи във връзка с отглеждането на всяко
от двете деца.
На следващо място следва да бъдат преценени възможностите и на
двамата родители да дават издръжка на децата си. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, където изрично е посочено, че
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“.
В т. 8 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС са
приети критериите, от които трябва да се ръководи съдът в преценката за
възможностите на родителя: „Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера .
Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите,
имуществото и квалификацията за задълженото лице“.
В конкретния случай не се установи двамата родители да плащат
издръжка на други лица. Двамата притежават в условията на СИО апартамент
на адрес: гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10. Установи се, че Т. А.
получава трудово възнаграждение в размер на около 1300 лева.
Й. А. не ангажира доказателства за получавано трудово
възнаграждение. Установи се, че пребивава в Англия за продължителни
периоди от време, като ответната страна не посочи целта на посещенията.
Доколкото обаче липсват доказателства, опровергаващи твърденията на
ищцата, с основателност може да бъде направен извод, че Й. А. работи в
Обединеното кралство. Пак в тази връзка може да бъде направен и извод, че
получава поне минималното трудово възнаграждение, установено за Англия
(ноторно известен факт е, че минамалното възнаграждение в Англия възлиза
на 11, 44 паунда за час).
Освен това се установи, че когато е в България, А. обитава двуетажна
къща в кв. ***. Притежава и три леки автомобила. Стана ясно също, че
11.08.2023 г. е продал поземлен имот, пл. № 209, парцел VIII, площ по док.
1020, 00 кв.м., къща 36, 00 кв.м., второстепенна постройка от 52 кв.м.,
фотоволтаична електроцентрала с мощност до 30 kw, находящи се в с. Л.. По
сметките си регулярно получава суми в порядъка на 1000-4000 лева.
При съобразяване на горните обстоятелства може да бъде направен
8
извод, че на всяко от децата е необходима месечна издръжка от 700, 00 лева.
По-голямата част от сумата – 400 лева, трябва да се осигурява от бащата, а
останалата част от 300 лева трябва да се плаща от Т. А.. Съдът счита, че
бащата трябва да поеме по-голямата част от издръжката на децата, защото
имущественото му положение е по-добро от това на майката. Ответникът
дължи и издръжка за минал период, считано от 15.07.2023 г. От писмените и
гласни доказателствени средства по делото се установи, че от 15.07.2023 г.
страните са разделени и бащата не е подпомагал финансово семейството. Този
факт не се оспорва от ответника.
Ето защо бащата Й. А. следва да бъде осъден да заплаща на всяко от
децата А. А. и В. А., месечна издръжка в размер на 400, 00 лева, считано от
15.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Искът
за заплащане на издръжка в полза на А. А. подлежи на отхвърляне за
разликата над 400, 00 лева до пълния претендиран размер от 500, 00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът е длъжен да постанови
служебно предварително изпълнение на решението, дори и без искане на
страните, в частта досежно постановената в полза на децата издръжка по чл.
143, ал. 2 СК.
По иска с правно основание чл. 56 от СК ищцата трябва да докаже
право на собственост, статут на семейното жилище, жилищна нужда и всички
обстоятелства обосноваващи интереса от предоставяне ползването на
семейното жилище на нея.
Семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца - §1 от
Допълнителните разпоредби на СК.
В случая приложима е разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК „Когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като
взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства.“
Ответникът не се противопоставя на искането на майката да бъде
предоставено ползването на семейното жилище. При положение, че
родителските права ще бъдат предоставени за упражняване от майката и
интересите на децата изискват те да продължат да живеят в досегашния си
дом, то семейното жилище на адрес: гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3,
ап. 10, следва да бъде предоставено за ползване на Т. А..
По отношение на разноските:
В настоящото производство се установи, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка има ответника. Затова
разноските остават в негова тежест, по аргумент от чл. 329, ал. 1 от ГПК.
При това положение Й. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на
9
ищцата сумата от 825, 00 лева, представляваща разноски по гр.д. № 235/2024
г. (държавна такса от 25, 00 лева и адв. възнаграждение от 800, 00 лева).
Решаването на делото за развод налага на ответника да бъде
възложена за плащане и сумата от 50 лева, съобразно нормата на чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По иска за издръжка ищците не дължат държавна такса – чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК. Така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в
размер на 1152, 00 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 09.05.2012 г., с акт за
граждански брак № 0124 от 09.05.2012 г. на Община Добрич, между Т. И. А.,
ЕГН ********** и Й. А. А., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за
настъпилото разстройство на брака има съпруга Й. А. А., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 56, ал. 5 от СК, ползването на
семейното жилище в гр. Добрич, бул. „*********“ № 22, ет. 3, ап. 10, на Т. И.
А., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на децата А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН **********, на
тяхната майка – Т. И. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата А. Й.ова А., ЕГН **********
и В. Й.ов А., ЕГН **********, при тяхната майка – Т. И. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Й. А. А.,
ЕГН ********** и децата А. Й.ова А., ЕГН ********** и В. Й.ов А., ЕГН
**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18, 00 часа в
петък до 16, 00 часа в неделя с приспиване в дома на бащата;
- през коледната ваканция всяка нечетна година от 10, 00 часа на
24.12 до 20, 00 часа на 29.12 и всяка четна година от 10, 00 часа на 29.12 до 18,
00 часа на 03.01;
- през великденските празници (официални почивни дни) всяка
четна година от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя;
- двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
За описаните ваканции се прилага само режима на лични отношения
10
през описаната ваканция без да се прилага месечния режим.
При осъществяване на контактите бащата следва да взима децата от
мястото, където се отглеждат и да ги връща там.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН **********, да заплаща на детето А. Й.ова А., ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 400, 00 лева, считано от 15.07.2023
г, платими чрез неговата майка и законен представител Т. И. А., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400, 00 лева до пълния претендиран размер
от 500, 00 лева.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН **********, да заплаща на детето В. Й.ов
А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 400, 00 лева, считано от
15.07.2023 г, платими чрез неговата майка и законен представител Т. И. А.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд Добрич, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 50, 00 лева,
представляваща държавна такса по гр.д. № 235 по описа на Районен съд
Добрич за 2024 г.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд Добрич, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
сумата от 1152, 00 лева, представляваща държавна такса по гр.д. № 235/2024 г.
по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН ********** да заплати на Т. И. А., ЕГН
**********, сумата от 825, 00 лева, представляваща разноски по гр.д. № 235
по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11