Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 539 22.05.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас,
дванадесети състав, на трети май две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Илияна Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
Ганева административно дело номер 281
по описа за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.А. ***, чрез адв. С.Г., с
адрес ***, против Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на
публично държавно вземане № 02-020-6500/6864#2 от
29.11.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Излагат се доводи, че акта страда от съществени недостатъци, които
обуславят неговата нищожност. Сочи се, че е недопустимо едновременното
провеждане на две различни процедури и издаване на два различни индивидуални
административни акта. Твърди се несъответствие на изложените мотиви и
основания. Иска се от съда да прогласи нищожността на оспорения акт и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
С молба вх.№3064/23.03.2023г. жалбоподателят уточнява, че оспорва акта единствено с искане за прогласяване на
неговата нищожност (л.139).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.Г., който поддържа жалбата и претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък с разноски. Представя писмени
бележки, в които сочи за наличието на множество пороци, водещи до нищожност на
акта.
Ответната страна – заместник директор на Държавен фонд
„Земеделие“, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил отговор
с вх.№ 4154/20.04.2023г., в който ответника моли съда да се даде ход на делото.
Излага доводи за отхвърляне на жалбата, като подробно са развити мотиви за
липса на нищожност на акта. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя административната преписка, а с придружително писмо
вх.№ 3325/29.03.2023г. представя решение за поправяне на очевидна фактическа
грешка № 02-020-6500/6864#6 от 21.03.2023г.
(л.143а).
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
По делото не се спори, че Г.А.А. е регистриран в
интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 261137. На 11.05.2021г. жалбоподателят е подал общо
заявление за кандидатстване за Кампания 2021г. до Държавен фонд „Земеделие“ с
УИН 02/180521/50262 с вх.№ 19557536/11.05.2021г. (л.33 и сл. от делото), като
към него е приложил Таблица на използваните парцели 2020г., Таблица на
използваните парцели 2021г., Таблица за отглежданите животни 2020г., Таблица за
животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с
производство 2021г., Таблица за отглеждане на животни 2021г., Таблица на
съкращенията на породите и декларации за запознаване с определенията за нередност.
Заявлението е редактирано на 20.05.2021г. (л.59-71) На 27.05.2021г. Г.А. подава
Заявление за подпомагане и Заявление за плащане по направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ (л.72-84). По така подаденото за кампания 2021г.
заявление за подпомагане са извършени автоматични проверки, като резултатите от
същите са надлежно документирани (л. 47, л. 70 гръб, л. 71). Жалбоподателят е
запознат с тях, като е удостоверил това с подписа си. По Мярка 10 „Агроекология
и климат“, ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, А. е декларирал парцели
№10625-29-1-1, № 10625-459-1-1, №10625-477-6-1, № 10625-60-1-1, №
36525-164-1-1, №36525-164-2-2 и № 36525-298-15-1 с обща площ от 41,87 ха., за
което се е подписал под таблицата на л.61, с което е удостоверил запознаването
си с нея.
На 11.05.2022г. жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане за Кампания 2022. (л.100 и сл. от делото), видно от което по Мярка
10 „Агроекология и климат“ в Таблица за използваните парцели 2022 (л.102) е
кандидатствал с парцел № 10625-29-1-1, № 10625-60-1-2, № 10625-434-5-2, №
10625-434-6-3, № 10625-459-1-2 и № 10625-477-6-2 с обща площ 22,50 ха. Към
заявлението е подадено приложение за кандидатстване по Мярка 12 „Плащания по
Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ (л.110), в което А. е заявил
парцели с № 36525-164-1-3 №36525-164-2-1,
№ 36525-298-14-11 и № 36525-298-14-12 с обща площ от 40,26ха. Подадено е и заявление
за кандидати поредна година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ 2022 с отбелязано „Заявление
за плащане“ по Заявление за подпомагане на направления „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, с отметка
"да", като е декларирано от А., че през текущата година намалява
площта, за която има поет агроекологичен ангажимент и спазва разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., като в скоби е добавено, че към заявлението
са приложени обяснения с посочени причини за намаление на площите. В обяснението
е записано, че при очертаване на площи за Кампания 2022г. се установило, че БЗС
с номера 36525-164-1, 36525-164-2 и 36525-298-14 в землището на гр.Карнобат
попадат в специализирания слой „Плащания за натура 2000 и Рамковата директива
за водите“ по Мярка 12, поради което не са заявени по Мярка 10, направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)“. Отбелязано е също, че в резултат на това, за Кампания 2022г.
заявената площ по Мярка 10 е намалена с 19,37 ха спрямо Кампания 2021г. Сочи
се, че въпреки намаляването на площта документално агротехническите мероприятия
се извършват върху цялата площ от 41,87 ха (л. 99).
С писмо изх.№ 01-6500/5445 от 12.10.2022г. (л.30)
зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява
жалбоподателя, че с изменението на чл.18, ал.3 от Наредба № 7 от 2015г., обн. в
ДВ бр.31 от 2022г., в сила от 19.04.2022г., е въведена единна процедура, с
която Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция едновременно прекратява
многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово
подпомагане по тях. В писмото, административният орган е посочил, че А. е
регистриран с УРН 261137 в ИСАК, одобрен е за участие по Мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ през кампания 2021 г., като
през кампания 2022г. е избрал да продължи ангажимента си в съответствие с чл.8,
ал.3 от наредба № 7 от 24.02.2015г. Отбелязано е, че на основание чл. 37, ал. 2
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и във връзка с
чл. 28, чл. 29, чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014
година, са извършени всички задължителни административни проверки и проверки на
място по заявлението му. Според писмото, процентът на припокриване на площта от
пресичане на заявените от А. през текущата кампания парцели, спрямо одобрените
(референтните) парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ е 48,08%, съгласно
описанието в Таблица 1. Указано е, че
съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2021г. Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция едновременно прекратява агроекологичния
ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
земеделските стопани не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, както
и че с писмото на основание чл. 26, ал. 1 от АПК се уведомява кандидата, че се
открива производство и по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. Посочено е, че общата изплатена сума по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ през първата година от ангажимента за
заявление с УИН 02/180521/50262 за кампания 2021 – АКП1 е 10 980,54 лв.,
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента. В тази връзка е
указано, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредбата земеделският
стопанин следва да възстанови 100 % от 10 980,54 лв., в случая сумата от 10 980,54
лв. В заключение е разяснена възможността за представяне на възражения и
допълнителни доказателства в случай на несъгласие с Уведомителното писмо. Отразено
е, че последното представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като е първата
писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти,
че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в Регистъра за
нередности по чл. 14, ал. 3 от същата Наредба (л.31). Писмото е получено лично
от Г.А. на 18.10.2022г., видно от нарочното отбелязване за това.
Срещу писмото А. е подал възражение с вх.№ 02-020-6500/6864 от 26.10.2022г. (л.21), в което сочи, че не е получил уведомително писмо за това, че заявените с УИН 02/180521/50262 парцели са били одобрени по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Възразява, че със Заповед № РЗ-316 от 31.03.2021г. на МОСВ е обявена защитена зона BG0000196 „Река Мочурица“, в която попадат и санкционираните парцели с площ около 21,74 ха, като заповедта е в сила от 22.06.2021г. – преди подаване на заявлението, но преди извършване на административните проверки и произнасяне от страна на Държавен фонд „Земеделие“. Счита, че това са извънредни обстоятелства, които не е могъл да предвиди. Твърди, че едва при подаване на заявление за Кампания 2022г. е бил уведомен за тези обстоятелства, както и че за напред процесните парцели ще са допустими за подпомагане по Мярка 12, но не и по Мярка 10. Сочи, че именно това е причината да не изпълни агроекологичния си ангажимент в пълния му първоначален размер. Твърди, че първоначално заявените пасища и мери по Мярка 10 се е наложило да ги заяви по Мярка 12, защото не е бил наясно със статута им на „одобрени“.
Възражението е счетено за неоснователно и е издаден
оспореният пред съда акт. Процесният акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2022 и за установяване на публично
държавно вземане № 02-020-6500/6864#2 от 29.11.2022г. е издаден от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, като на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1
и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие, в резултат на извършени административни проверки на основание чл.
52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., за спазване на поет агроекологичен
ангажимент, е установено, че Г.А., регистриран с УРН 261137 в ИСАК, е одобрен
за участие по Мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020г., направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)“ през кампания 2021, а през кампания 2022 е избрал да продължи ангажимента
си в съответствие с чл.8, ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Посочено е, че
съгласно чл. 8 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период
от една година, като този срок започва да тече от началото на годината, в която
е подадено и одобрено "Заявление за подпомагане", което през първата
година е и "Заявление за плащане", като през всяка следваща година се
подават само "Заявление за плащане" и след изтичане на срока на
ангажимента кандидатите могат да удължават прилагането на агроекологичните си
дейности ежегодно, при спазване на изискванията по тази наредба, но не по-късно
от 2022 г. Органът се позовава на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., според които агроекологичните дейности по направленията по чл.
3, т. 1, 3 и 4 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на
земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент като
одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка
година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива
географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на
Глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. Изложено е, че административните
проверки, извършени на подаденото от А. заявление, включват автоматично
географско сравнение на одобрените/референтните парцели по Мярка 10 за
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)“ и тези, които са заявени по направлението през текущата
кампания в ИСАК, като процентът на припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата кампания
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ е 48,08 %, съгласно Таблица 1. Административният
орган сочи, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7, Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските
стопани не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. За извода, че са
налице условията за прекратяване на ангажимента, административният орган се
позовава на извършените на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл.
28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014
година, задължителни административни проверки и проверки на място по
заявленията на жалбоподателя и посочва конкретно изплатените му суми. Указва,
че земеделският стопанин е уведомен надлежно с Уведомително писмо за откритото
производство, а по отношение подаденото възражение излага становище, че
доводите му са неотносими към стартиралото производство. Сочи се, че през
Кампания 2022, на кандидатите е била дадена възможност да изберат дали да
продължат ангажимента си с една година или да поемат нов, в който случай не е
необходимо кандидатите да спазват изискването на чл.20, ал.2 и ал.4 от Наредба
№ 7, като А. е избрал да подаде заявление за поредна година по мярката и е
подписал съответното приложение към заявлението за подпомагане. В резултат на
това, органът прекратява ангажимента на Г.А. по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014 – 2020 г. за Кампания 2022 и определя подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампания 2021 г. във връзка с подаденото от
А. заявление за подпомагане с УИН 02/180521/50262 в размер на 10 980,54
лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" и чл. 20, ал. 2
от Наредбата.
След издаване на процесния акт, административният
орган е установил, че в съдържанието му са допуснати очевидни фактически
грешки, поради което на основание чл.62, ал.2 от АПК с решение за поправяне на
очевидна фактическа грешка №02-020-6500/6864#6 от
21.03.2023г. е допуснал поправка както следва: 1. Текстът в акта, на стр.3,
четвърто тире „…Заповед на министъра на
земеделието № РД 09-503/27.04.2022г….“ да се чете „..Заповед на министъра на земеделието № РД 09-493/20.04.2022г. ..“ и
2. Текстът в акта, на стр.4, първи абзац, шести ред „…С.Н.Е.…“ да се чете: „…Г.А.А...“
В решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването. Съобразно искането на
жалбоподателя да се прогласи нищожността на оспорения акт, жалбата се явява и
подадена в срок, доколкото нормата на
чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че такива оспорвания могат да се
предявят пред съда без ограничение във времето.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас
е Акт за
прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 за кампания 2022 и
за установяване на публично държавно вземане № 02-020-6500/6864#2 от
29.11.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран като
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС съгласно чл. 11а от ЗПЗП, а по силата на
пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП „Разплащателната агенция“ е специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от
Европейските земеделски фондове. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
организира и ръководи нейната дейност и я представлява.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят претендира
нищожност на издадения от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ акт, следва да се посочи, че нищожен е административен акт, който е
засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от
издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете, издадени
от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при такова
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо на
практика до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да
обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на
приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово
основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон или от никой орган. Дори да е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон, това би било
основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен,
възможността, за което обаче в настоящото производство е преклудирана.
Оспореният административен акт, в който са
обективирани и акт за прекратяване на ангажимент, и акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ), е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ В.К., в рамките на нейните правомощия,
съгласно заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., на основание чл. 20, т.1, т.2 и
т.3 и чл. 20а, ал.1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП, чл. 10, т.1 и 2, т.7, чл.11, ал.2 и чл.
14, ал.1 и ал.4 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“.
Нормата на чл.18, ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. (в приложимата редакция
ДВ, бр.31 от 2022г., в сила от 19.04.2022г.) предвижда няколко хипотези, при
които Държавен фонд „Земеделие“ едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.
4, като т.3 на разпоредбата предписва земеделските стопани да не са спазили
изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (в редакцията към датата на
издаване на акта, ДВ, бр.51/2019г.) е предвидено, че разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ред. ДВ бр.
51/2019 г.) регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП
поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките
от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на АУПДВ по реда на
ДОПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда, че АУПДВ се издават от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него лица и
обжалването на тези актове не спира изпълнението им. Посочената разпоредба
изрично допуска възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ
от страна на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че
прекратяването на ангажимента по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. за кампания 2022 и издаване на АУПДВ във връзка с
възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като
предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е
нормативно закрепено и поставено в прерогативите на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ или оправомощено от него длъжностно лице.
Оспореният акт е обективиран в писмена форма, като
съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от ответника наличие на материалноправната предпоставка за
прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, както и за предприемане на
действия по възстановяване и определяне на сумата на получената финансова
помощ.
Не се установява в производството по издаването на
оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, като му е дадена възможност
да направи възражение и доказателства във връзка с тях.
Съдът намира за неоснователни изложените доводи за
недопустимост на едновременното провеждане на две различни производства. Макар
и различни, със законодателната промяна на чл.18, ал.3 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. в сила от 19.04.2022г. ( т.е
преди издаване на оспорения в настоящото производство акт) е предвидено едновременно
прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление. Т.е така разписана
нормата сочи, че в случая издаването на АУПДВ не предполага влязъл в сила акт
за прекратяване на ангажимента, каквото е изискването преди законодателната
промяна. Съобразно това, съдът счита, че няма пречка и не води до нищожност
обективирането в единен акт на волеизявлението за прекратяване на ангажимента и
волеизявлението за установяване на подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане. При извършване на проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът първо следва да провери дали са налице основанията
за прекратяване на поетия ангажимент, а след това да установи дали са налице
основания лицето да възстанови полученото финансово подпомагане.
Вписаните в акта основания, както и данните от
административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и
позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващата страна, както и
да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност. Словесната и
табличната част от акта представляват едно цяло и при внимателен прочит става
ясно в какво се изразяват установените от органа обстоятелства.
Съдът не споделя доводите за допуснати съществени
нарушения с издаването на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Нормата на чл.62, ал.2 от АПК указва, че очевидни фактически грешки (ОФГ),
допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и
след изтичане на срока за обжалване, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата има
за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, техническа или
формална грешка или несъответствие между действителната воля на
административния орган и нейното външно изразяване. Процесуалната възможност за
изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната ОФГ е
изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради
това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите
основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на
властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при
изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката.
Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не
изменение на разрешението на конкретния случай. Разпоредбата на чл.62, ал.2,
изр.3 от АПК сочи, че решението за поправянето подлежи на обжалване по
предвидения в този кодекс ред и доколкото същото не е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство съдът не може да извършва контрол за неговата
законосъобразност, в тази връзка и за обстоятелството дали е надлежно връчено
на лицето.
Относно приложението на материалния закон, съдът не
установи толкова тежък порок, който да доведе до нищожност на оспорения акт. Издаденият от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ Акт за прекратяване на ангажимент по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания
2022 и за установяване на публично държавно вземане № 02-020-6500/6864#2 от
29.11.2022г. почива на законова уредба, като разпоредените с него правни последици не са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма. Материалноправните
предпоставки за издаване на решението са предвидени в закон, констатирани са
надлежно и водят до разпоредените с акта последици. Дори да се приеме, че лицето
не е било навременно уведомено за одобрените парцели и че намаляването на
одобрената площ по направлението е с повече от 10% по независещи от него
причини, това са все обстоятелства, които са свързани с преценката за
законосъобразността на акта, а не за неговата нищожност. Отделно от това,
разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015г. сочи, че по смисъла
на тази наредба "Форсмажорни или извънредни обстоятелства" са: а)
смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или
всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициента; е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Дали са налице обаче такива обстоятелства, каквито доводи излага жалбоподателя,
е въпрос по същество на спора и е свързано със законосъобразността на акта, възможността
за преценката на която в настоящата хипотеза е преклудирана.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният
административен акт не страда от нито един от пороците, които биха обосновали
неговата нищожност. Поради тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателна, поради което оспорващата страна следва да бъде осъдена да
заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А. ***, против Акт за прекратяване на
ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане №
02-020-6500/6864#2 от 29.11.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Г.А. *** да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: