Р Е Ш Е Н И Е
№262580/7.10.2021г.
гр. Варна,07.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13 709 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на 28.10.2020 г.
искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *,
депозирана чрез адвокат от В. Г.от САК със съдебен адрес:***, против ответника Х.М.М., ЕГН **********, с
посочен в исковата молба адрес: *, с
цена на иска 789,06 лв - представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неизплатени лизингови
вноски и право основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗДД.
Исковата молба е надлежно уточнена с писмена молба от 19.11.2020 г.,
10.12.2020 г., като с Разпореждане от дата 05.02.2021 г. ВРС е взел решение за
предоставяне на правна помощ на отв. Х. М., констатирайки наличието на
предпоставките на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК. След изпълнение на задължението на
ищцовата страна за внасяне на депозит за особен представител, отправяне на
искане до АС при ВАК, определяне на адвокат от АК Варна, ВРС е назначил в
качество на особен представител на отв.Х.М.адвокат И.Д.. В срока по чл. 131 ГПК
адв. Д. в качеството й на особен представител на Х.М. е депозирала отговор на
исковата молба.
Отправеното до съда искане е
(уточнено с допълнителната молба приложена на л. 47 и на л. 54 -ти от делото)
е: Да бъде постановено Решение, по
силата на което да бъде прието за установено със СПН наличието на вземането на
ищцовата страна „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Д. К. К.и М. С., против
ответника Х.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена Заповед №2485/8.6.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2020 г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав в общ размер на
789,06 лева (седемстотин осемдесет
и девет лева и шест стотинки), от които 269,26 лв. представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за номер * от дата 3.7.2017 г., със сключено към него
допълнително споразумение от дата 27.7.2018 г., за които са издадени фактури с
номера : **********/15.08.2018 г., **********/15.09.2018 г.,
**********/15.10.2018 г., **********/15.11.2018 г. за периода от 15.07.2018 г.
до 14.11.2018 г. , 519,80 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 27.07.2018
г.
Изрично в последната уточнителна
молба е заявено, че акцесорната претенция за законна лихва не представлява
интерес за ищцовата страна, поради което и за това вземане е направено
оттегляне на искането с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковия съд е приложил
нормата на чл. 232 ГПК,при насрочване на производството по делото , като е
видно от л. 79 –ти от делото, че в частта за законната лихва исковото
производство е прекратено а заповедта за изпълнение обезислена за същата част.
Обективирано е и искането за присъждане на
разноските сторени от ищоцовата страна и в заповедното дело и в исковото.
Ищцовата страна основава иска си
на следните релевантни факти и обстоятелства:
Ищцовото дружество сочи, че въз основа на
подадено Заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника било образувано частно гр.
дело №5816/2020 г. по описа на РС Варна, срещу длъжника била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от789,06 лева. Във
връзка с връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна предявява във ВРС специалния положителен
установителен иск против отв. Х. М.за сумата от общо 789,06 лева образувана
като сбор от 269,26 лв. – цена на дължими и неплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и 519,80 лв. неизплатени лизингови вноски.
Искът, релевира ищцовата страна, че се основавал на следните обстоятелства:
Между мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД и отв. Х.М.М. били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги ,
изброени в исковата молба по силата на които отв.Х.М. била абонат на
дружеството.
По повод договор за мобилни услуги от дата 3.7.2017 г. сключен между
страните отв. М. имала качество на абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с кл. № *и титуляр по предпочетен мобилен номер *с избрана абонаментна
програма Тотал 24,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца от 3.7.2019 г.
Отношенията между страните били подновени с подписването на допълнително
споразумение от дата 27.07.2018 г., като абонатът избрал ползването на
абонаментна програма Тотал 44,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до
27.07.2020 г. Абонатът се твърди, че сключил и Договор за лизинг от същата дата
- 27.07.2018 г. , по силата на който взел мобилно устройство марка Samsung
Galaxy A8 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 25,99
лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на
така постигнатите уговорки, пояснява ищцовата страна, отв. Х. М. ползвала
предоставените от ищцовото дружество мобилни услуги като потреблението било
фактурирано под клиентски номер на абоната *********. Позовавайки се на нормата
на чл.26 от ОУ на мобилния оператор и цитирайки същата: „при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“, ищецът сочи, че за потребяваните от абоната услуги се издавала
ежемесечна фактура.
Твърди се конкретно, че за потребените от абоната – ответник в исковото
производство услуги, за периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. „Т.„ издал:
фактура № **********/15.8.2018 г. за отчетен период на потребление 15.07.- 14.08.2018 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 520,24 лв. с ДДС от които :
за мобилен номер * – 37,49 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал
44,49лв., 25,99 лв. за първа лизингова вноска и потребление разходвано извън
месечен абонамент.Дължимата сума била платима в срок до 30.08.2018 г., като към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. След крайния срок за плащане по тази фактура, било постъпило частично плащане от страна на абоната в
размер на 440,00 лв., в резултат на
което дължимата се сума възлизала на 80,24 лв.;
фактура № **********/15.09.2019 г. за отчетния период на потребление 15.08 – 14.09.2018 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 92,55 лв. с ДДС от
които: за мобилен номер * 37,49 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал
44,99 лв., 25,99 лв. за втора лизингова вноска и потребление разходвано извън
месечния пакет. Дължимата сума по тази фактура била платима в срок до 30.09.2018
г. и към същата било приложено извлечение от потреблението към мобилни номера.
фактура № **********/15.10.2018 г. за отчетния период на потребление 15.09 –
14.10.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 77,96 лв. с ДДС от които: за мобилен номер * - 37,49 лв.за месечен
абонаментен план Тотал 44,99 лв., 25,99 лв. за трета лизингова вноска и
потребление разходвано извън месечния пакет. Дължимата сума по тази фактура
била платима в срок до 30.10.2018 г. и към същата било приложено извлечение от
потреблението към мобилни номера.
Твърдението на мобилния оператор
е, че ответницата е потребила, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
250,75 лв. фактурирани за три последователни отчетни месеца август, септември и
октомври 2018 г., като към всяка фактура имало
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер. Сочи се още, че с кредитно известие № **********/15.11.2018 г. била
извършена корекция на дълга, като била сторнирана сумата в размер на 97,48 лв.
с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси , начислена била и дължимата се лизингова вноска в размер на
25,99 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 250,75 лв. за предходните
три отчетни периоди, при което задължението
за плащане възлизало на сума в размер на 269,26 лв. Неизпълнението на
абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 269,26 лв., твърди ищцовата страна, че е ангажирало договорната
отговорност на абоната съгл. т. 11 от процесния договор за услуги, като във вр.
с чл. 75, вр. чл. 19 б, в от ОУ на мобилния оператор, „Т. „ прекратил едностранно индивидуалните договори на отв.Х.М.М. за
ползваните абонаменти.
Сочи се още, че след прекратяване
на отношенията операторът издал крайна фактура № **********/15.12.2018 г . в
която били начислени суми в размер както следва: 397,36 лв.
за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума изрично е
подчертано, че не е процесна в
настоящото производство/, 519,80 лв.
за незаплатени лизингови вноски и 269,26 лв. за незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги /последните две процесните в установителното производство/.
Общата сума по издадената крайна фактура, сочи ищцовата страна, че възлиза на
1186,42 лв. С оглед на изложеното по-горе, в настоящото производство за ищеца представлявали интерес начислените
суми за неплатени далекосъобщителни услуги и за незаплатени лизингови вноски ,
които ищцовата страна претендира на основание едностранно прекратяване на
индивидуалните договори за мобилни услуги - чл. 75, вр. чл.19 б, в, вр. чл. 12,
ал. 2 от ОУ.
Изрично в исковата молба е подчертано повторно, че ищцовата страна няма
претенции за относно начислената неустойка и в този смисъл същата не е част от
предмета на иска.
Твърди се още, че датата на
деактивацията на процесните абонаменти била 10 декември 2018 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената ел. система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Освен това, поради прекратяване
на договорите на мобилните услуги , на осн.
чл. 12, ал. 1 от ОУ, приложими към лизинговите договори дължимите се месечни
вноски за предоставеното на абоната устройство Samsung Galaxy A8 Black били
обявени за предсрочно изискуеми, като следва: Съгл. чл. 3 (2) от договора
за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер * : „Месечните вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД.“ При сключване на процесния
договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите -15- то
число на месеца, поради което и падежът на лизинговите вноски бил указания в
месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на осн. чл. 12, ал. 2 от
ОУ към договора за лизинг/ „Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/
били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след м.12.2018
г., като била издадена и крайна фактура № **********/15.12.2018 г. съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
- За устройството Samsung Galaxy A8
Black се дължала сумата от 519,80
лв. по Договор за лизинг от дата 27.07.2018г. сключен във връзка с
договорен абонамент за номер *. Длъжникът не бил заплатил 19 бр. месечни лизингови
вноски дължими от м.12.2018 г. до края на погасителния план – м. 06.2020 г.
по договора за лизинг, както и
допълнителната сума в размер на 25,99 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора. Общо
дължимата се сума възлизала на 519,80 лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД, отв. Х. М., сочи ищцовата страна, че се е съгласила и е приела Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. имал право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 - Потребителят бил длъжен да заплаща
определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването. Съгласно сключените договори за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в тях и Общите условия на доставчика
на мобилни услуги а към индивидуалните договори се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.В чл.20 от Общите условия
било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването
на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия- плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай, обобщава ищцовото дружество - ответникът Х.М.М.
подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала процесния мобилен
номер и не била изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени
били фактури и в срок не били платени от Х.М. – т.е. изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.
79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността
си.Представените фактури сами по себе си, самият ищец не отрича, че не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник, бил сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. При тези основни твърдения ищцовата страна е
сезирала РС Варна със специалния си положителен установителен иск.
В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
,чрез адвокат от АК Варна И.Д. е депозирала отговор на искова молба.
В отговора на искова молба адв.Д.
, особен представител на ответницата, намира предявения иск за процесуално допустим.
По същество ответната страна счита, че иска е неоснователен
като се твърди, че не са представени доказателства за наличието на
дадължението и в тази връзка адв. Д. е оспорила задължението по основание и
размер.
Сочи се в срока по чл. 131 ГПК, че исканата сума
е в общ размер, като от направените уточнения не ставало ясно каква били
исканата сума и на какво основание. Твърди се, че е налице и погасителна давност
по отношение на част от исканите суми.
Обективирано е искане ВРС да задължи ищцовата
страна да представи актуална разпечатка за задължението на ответника както и да
уточни да всеки един период, какъв е размера на задължението по месеци, падежи
, има ли прекратяване на всички телефонни номера на длъжника изброени в
уточнителната молба и съответно какъв е размера на задълженията поотделно, кога
е бил падежа за плащане.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 17.09.2021г., ищцовата страна не изпраща представител, но е
била депозирала още на дата 3.6.2021 г. подробно писмено становище. В писменото
становище процесуалният представител на ищцовата страна -адв. В. Г.се е спряла
на събраните по делото доказателства и извела извода за основателност и
доказаност на иска. С оглед това становище ищцовата страна желае ВРС да уважи
предявения специален установителен иск, обективира искане за присъждане на
разноските сторени и в заповедното и в исковото производство, съгласно списъка
по чл.80 ГПК,инкорпориран в становището(л.87 - 90 ).
В същото съдебно заседание отв.Х.М., представлявана от надлежно назначения
й особен представител адвокат Ил.Д. от ВАК моли съда да отхвърли предявения
иск,като неоснователен и недоказан, като подчертава че още в срока по чл.131 ГПК е наведено възражение за изтекла погасителна давност.Обективирано е и
изрично искане от адв.Д. за издаване на РКО.
Съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
първо място съдът отчита факта, че по делото са ангажирани
писмени доказателства само
от ищцовата страна.
По делото са приобщени
като писмени доказателства представени от ищцовото дружество още с исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: Договор за мобилни услуги от
03.07.2017 г.; декларация-съгласие от 03.07.2017 г.; Приложение – ценова
листа за частни и корпоративни клиенти от 03.07.2017 г.; Допълнително споразумение от 27.07.2018 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер +359*********; Договор за лизинг от 27.07.2018 г.;
Приложение – ценова листа за частни и корпоративни клиенти от 27.07.2018 г.;
декларация-съгласие от 27.07.2018 г.; фактура
№ **********/15.08.2018 г.; фактура №
**********/15.09.2018 г.; фактура №
**********/15.10.2018 г.; фактура №
**********/15.11.2018 г.; фактура №
**********/15.12.2018 г.; Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
Приобщено като писмено доказателство по настоящото исково производство е и
заповедното производство, инициирало исковото - частно гражданско дело №
5816/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав.
В последното по делото открито
съдебно заседание по делото е приобщено представеното от ищцовата страна, изпълнение на Определение по чл.190 ГПК
заверено за вярност с оригинала копие на справка за дълга на ответницата,
приобщено на л. 107 –ми, неоспорено от ответната страна.
Анализът на
цитираните писмени доказателства налага от фактическа и правна страна следните
изводи :
От приобщеното заповедно дело се установява, че със Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заявителят – сега
ищец „Т.Б. „ ЕАД е сезирал РС Бургас на дата 29.05.2020 г. с искането за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против
длъжника Х.М. . По цитираното заявление в РС Бургас е било образувано частно
гр.дело № 2514/2020 г. , като с Определение
№ 3472 от 01.6.2020 г. председателят на четиридесет и девети състав при РС Бургас е прекратил делото и
изпратил същото на РС Варна по компетентност , при спазване на нормите на чл.
118,ал.2 и чл. 411 , ал.1 ГПК. Производството по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД е
продължило развитието си във ВРС под номер на частно гр.дело № 5816/2020 г. по
описа на РС Варна, XLII – ри състав . Установява се от материалите по
заповедното дело, че на дата 08.06.2020 г. ВРС ХLII – ри състав е приел, че
са налице всички положителни предпоставки за положително произнасяне по
заявлението на заявителя и е била издадена Заповед № 2485/8.6.2020 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.Б. „ЕАД против
длъжника Х.М.. От оригинала на заповедта по чл.410 ГПК приложена на лист 5-ти
от заповедното дело по описа на РС Варна се констатира, че заповедният съд е
разпоредил длъжникът за заплати на кредитора сумата от 269,26 лв. главница за
дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги от 03.07.2017 г. за мобилен номер *** и Допълнително споразумение към него от 27.07.2018
г. за периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г., за което са издадени следните
фактури, а именно : фактура № **********/15.08.2018 г.; фактура № **********/15.09.2018 г.; фактура № **********/15.10.2018 г.; фактура № **********/15.11.2018 г.; СУМАТА от 519,80 лв.
представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от
27.07.2018 г,. ведно със законната
лихва върху тази главница считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 29.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.Със заповедта са били присъдени в полза на мобилния
оператор и сторените по заповедното дело разноски а именно сумата от 25,00 лева за заплатена държавна такса
и сумата от 180,00 лева адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Подробно и хронологично в диспозитивната част на
самата заповед са вписани основанията на които заявителят е основал заявлението,
напълно съвпадащи и с изложеното в исковата молба пред ВРС,поради което е
наложително да бъдат преповтаряни.
От всички писмени доказателства след лист 5 –ти по заповедното дело се
установява,че заповедта по чл. 410 ГПК се счита връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че заявителят в преклузивния срок е предявил
специалния установителен иск пред ВРС .
Гореизложените факти и обстоятелства налагат единствения извод и от
фактическа и от правна страна затова, че за мобилния оператор – ищец в исковото
производство и заявител в заповедното е издадена заповед по чл. 410 ГПК, която
се счита връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и че исковото производство е
процесуално допустимо, заведено при наличие на ясен правен интерес за ищеца –
да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане, за което е
издадена заповедта по чл.410 ГПК.
Анализът на представените по исковото производство писмени доказателства
налага извода от фактическа страна , че ищецът е установил и доказал по
несъмнен начин, че е налице договорна обвързаност между „Т.Б. „ ЕАД и Х.М..
Настоящият съдебен състав намира, че след като ответникът не е оспорил нито
едно твърдение и или доказателство ангажирано от ищцовата страна доказващо
валидна облигация между Т.Б. ЕАД и Х.М., дори и само на база писмените доказателства, без
специални знания ,при отчитане на доказателствената стойност на целия писмен
доказателствен материал се налагат следните изводи :
Между „Т.Б.“ ЕАД и ответницата Х.М.М. са били сключени следните договори :
Договор за мобилни услуги от
03.07.2017 г. за мобилен номер **** и Допълнително споразумение към него от 27.07.2018 г. (л.23 – 25 ) и Договор за лизинг от 27.07.2018 г,. .(л.26 – 30 )
Съгласно двустранно подписания
договор за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен предпочетен телефонен
номер **** (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. и дата на фактуриране 15 –т
число, със срок на действие 12 месеца.Видно от л. 15 –ти договорът е влязъл в
сила на 03.07.2017 г. , а крайният му срок е бил 3.7.2018 г.С подписаното на
дата 27.07.2018 г. споразумение същите страни са постигнали съгласието
мобилният номер да бъде ползван при посочените ценови условия на избрания от
потребителя абонаментен план Тотал 44,99 с допълнителни 10000МВ при посочен
стандартен месечен абонамент 44,99 лв. /чл.1/.В раздел Втори на същото
споразумение е посочено,че при подписване на същото потребителя получава следното
устройство : Samsung Galaxy A8 Black 355038095913761, с посочена
цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план 623,76 лв., стандартна
цена на устройството (в брой,без абонамент ) 1019,90 лв., отстъпка от стандартната цена 396,14 лв.
С договор за лизинг от дата
27.7.2018 г. ответницата е получила лизинговата вещ, приемайки да ползва
устройството съгласно договора и да заплаща месечните лизингови вноски по
погасителния план инкорпориран в договора с падеж на първата вноска 27.08.2018
г. и на последната 27.06.2020 г. и размер на всяка месечна вноска от по
25,99лв. За ползването на
лизинговата вещ, съгл. чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 00,00 лв.,, както и двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 25,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Установено е още на база писмените доказателства приложени на л. 13-30, че
договорите за предоставяне на мобилни услуги ,допълнителното споразумение и
договора за лизинг са двустранно подписани от страните и сключени при
действието на общи условия,приети от потребителя М..Самото полагане на подпис
върху договора за лизинг удостоверява факта ,че на дата 27.7.2018 г. М. е
получила лизинговата вещ .
Установени и доказани съдът намира твърденията на ищцовата страна, затова, че
по всеки от сключените договори са се прилагали следните условия : За мобилен
номер ****- условията, договорени в Договор за мобилни услуги от 3.7.2017 г. и
допълнителното споразумение от 27.7.2018г. а за договора за лизинг , условията,
договорени в Договор за лизинг от 27.07.2018 г.
Установени и доказани
съдът намира и твърденията на ищцовата страна, че ответницата Х.М. не е извършила
плащане по издадените към нея от мобилния оператор фактури, в периода от месец август 2018 г. до м.декември 2018г. , а именно фактура № **********/15.08.2018 г.; фактура №
**********/15.09.2018 г.; фактура №
**********/15.10.2018 г.; фактура №
**********/15.11.2018 г.; фактура №
**********/15.12.2018 г.
Всички относими към предмета на спора първични счетоводни документи са
надлежно приобщени по делото на листи от 31 –ти до 35 –ти вкл.
Ответницата Х.М., чрез адв.Ил.Д. е оспорила основанието и размера на иска,
като по искане на адв.Д. съдът е задължил ищцовата страна да представи справка
за дълга на ответницата .
Справката за дълга на отв. М. е приобщена към материалите по делото на лист
107 – ми и не е оспорена от ответната страна.
И без специални знания прочита на цитираната справка налага от фактическа ,
а и от правна страна извода на първоинстанционния съд затова, че към дата
9.6.2021г. крайното салдо въз основа на издадени и платени частично фактури на
отв.М. към мобилния оператор възлиза на общо 1186,42 лева. Справката за размера
на дълга на Х.М. напълно кореспондира с твърденията на ищцовата страна и
приложените заверени за вярност с оригинала копия на първични счетоводни
документи .
От цитираната справка е видно, че към дата 15.06.2018 г. „Т.Б. „ ЕАД е
издал следните фактури към ответницата : фактура № **********/15.6.2018 г. на
стойност 64,02 лв., като на дата 11.6.2018 г. било извършено плащане на сумата
от 44,13 лв., отнесено към предходно месечно задължение в размер на 44,13 лв.;
фактура № **********/15.7.2018 г. на стойност 82,00 лв., като на дата 10.7.2018
г. е било извършено плащане на сума от 65,00 лв., т.е. задължението е било
частично погасено чрез плащане, както е останала разликата от 17,00 лв.; фактура № **********/15.08.2018
г. на стойност 439,22 лв., като на дата 18.8.2018 г. е било извършено плащане
на сумата от 440,00 лв. и това е било последното по ред плащане от страна на Х.М.;
фактура № **********/15.09.2018 г.
на стойност 92,55 лв.; фактура № **********/15.10.2018 г. на стойност 77,96 лв.; фактура
№ **********/15.11.2018 г. на стойност 18,51 лв.; фактура № **********/15.12.2018 г. на стойност 917,16 лв., или
общо фактурирано на стойност 1735,55 лв., общо плащания в размер на 549,13 лева
и остатъчно крайно салдо към 9.6.2021 г. сумата от 1 186,42 лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове, съдът намира за процесуално допустими, отговорящи на изискванията за редовност и по тях исковият съд дължи
произнасяне по същество. При
така предявения специален положителен
установителен иск съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената
тежест между страните както следва :
Съгласно общата норма на чл.154 ГПК съдът е указал на страните, че : всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които основава
своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе
си права.По предявения установителен иск
съдът е възложил в тежест на ищеца
по делото да установи и докаже че между ищцовото дружество и ответника по иска е бил
сключен договор за далекосъобщителни услуги за което са били издадени процесните фактури,
т.е. валиден договор, изпълнението, по което е извършено пълно и точно
от оператора (ищец) съобразно предмета на договора и сроковете договорени между
оператора и потребителя. В тежест на ищцовата страна е било и да установи и
докаже, че в качеството си на оператор на мобилни услуги по цитирания по-горе
договор, съобразно предмета и сроковете на договора е предоставила мобилни
услуги на ответника, вкл. и че договорът е бил сключен при действието на ОУ
приети от потребителя и поради неизпълнение на договорните задължения от страна
на потребителя за заплащане на цената
на ползвани мобилни услуги, както и лизингови вноски,прекратен, че е
било заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.
410 ГПК.В тежест на ищеца е било да
установи и докаже, че налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в
петитума на исковата молба размери и основани,, че ответникът е изпаднал в забава и че е налице
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК.В тежест на същата страна е било да установи и
докаже ,че едностранно е прекратила
договора поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника.
В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да установи не само основанията на
иска но и размерите на претенциите си. В тежест на ответната страна в
случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства , съдът е възложил да
установи и докаже, че са заплатени претендираните суми при настъпване на
падежите, че не е налице облигационна връзка между него и оператора (ищец); че
не е ползвал услугите, които се твърди че са му предоставени както и че не
дължи неустойката.Съдът е указал на
ответника, че за да опровергае твърденията на ищцовата страна има възможност да
ангажира право изключващи, право погасяващи и/или правоотлагащи доказателства.
При така разпределената тежест на доказване, на база ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства, настоящият исков съд извежда извода, че
ищцовата страна „ Т.Б. „ ЕАД е провела пълно и главно и доказване, поради което
и специалните положителни установителни искове следва да бъдат уважени изцяло,
като излага следните мотиви :
Безспорно ищцовата страна е установила и доказала твърденията си, че по
нейно заявление е било образувано и водено частно гражданско дело – заповедно
производство по което в полза на заявителя и против длъжника е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Установено е и
доказано, че Заповед № 2458/8.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена от РС ВАРНА по ч.гр.д.№ 5816/2020 г.не е била връчена
лично на длъжника, а при условията на чл. 47 ГПК, че са били дадени указания до
заявителя по реда на чл.415 ГПК и че в рамките на преклузивния срок заявителят
е предявил специален положителен установителен иск.
От анализа на всички писмени доказателства представени от ищцовата страна
се установява факта, че страните по спора са страни и по договор за мобилни
услуги от 3.7.2017 г. и допълнително споразумение към същия договор, сключено
на 27.7.2018 г. и договор за лизинг от дата 27.7.2018 г.
Доказано съдът намира,че договорите са сключени при действието на общите
условия на мобилния оператор, както и че за отделните,процесни, отчетни периоди
ищецът е издал първични счетоводни документи както за заплащане на абонаментни
такси и потребени мобилни услуги, така и за отделните дължими лизингови вноски
. Доказани са твърденията на ищцовата страна за изготвяне на първични
счетоводни документи във връзка със задълженията на мобилния оператор да
предостави договорените мобилни услуги и лизингова вещ. В конкретния случай,при
липсата на оспорване от страна на отв.Х.М. на представените договори и ОУ и
справка за дълга , съдът приема, че при съпоставката на договорите за мобилни
услуги и договора за лизинг, сборуване на задълженията на потребителя и
ответник по иска по цитираните по – горе фактури, наведените неизгодни за
ищцовата страна твърдения за извършени макар и частични плащания , приспаднати
по надлежния ред и представени доказателства, съдът приема,че ответница е
неизправна страна по договорите за мобилни услуги и лизинг, преустановявайки
плащанията на месечните вноски ,довело до едностранно прекратяване на
договорната връзка.
В подкрепа на този извод е и приложената на л.107 –ми и неоспорена Справка за размера на дълга на Х.М.,
от която е видно, че към дата 9.6.2021 г. в счетоводството на ищеца – мобилен
оператор стои непогасено задължение от общо 1185,42 лева по процесните фактури
.
Предметът на специалния установителен иск е ясно очертан в петитума на
иска, а именно : ищцовата страна желае исковия съд да постанови Решение, по
силата на което да бъде прието за установено,че в полза на ищцовата страна
съществува паричното вземане, за което заповедния съд е издал в полза на
мобилния оператор и против длъжника Заповед №2485/8.6.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2020 г. по описа
на ВРС, ХLII-ри състав , т.е. парично вземане в общ размер на 789,06 лева (седемстотин осемдесет и девет лева и шест
стотинки), от които 269,26 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за номер *
от дата 3.7.2017 г., със сключено към него допълнително споразумение от дата
27.7.2018 г., за които са издадени фактури с номера : **********/15.08.2018 г.,
**********/15.09.2018 г., **********/15.10.2018 г., **********/15.11.2018 г. за
периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. , 519,80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от дата 27.07.2018 г.Разликата между крайното салдо по справката за
дълга на Х.М. от 1186, 42 лева и сбора от дължимите се абонаментни такси и
неплатени лизингови вноски – 789,06 лв., възлиза на общо 397,36 лв. и
представлява начислената на ответницата неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за услуги, която не е предмет на исковото производство . Общия
размер на всички задължения на Х.М., след едностранното прекратяване на
договорната връзка поради наличие на фактическия състав на чл. 79 ЗЗД е виден и
от фактура № **********/15.12.2018 г., приложена на л. 35 –ти по делото за
отчетен период 15/11/2018 – 14/12/2018 г.В цитираната данъчна фактура са
вписани следните парични задължения : сумата от 397,36лв. неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги
, сумата от 519,80 лв. вноска за лизинг, сумата от 269,26 лв. задължения от
предходен период с ДС , баланс от предходен период с ДДС 269,26 лв. или обща
сума за плащане с ДДС 1186,42 лв. със срок на плащане 30.12.2018 г.
Отделно от горното в приобщените по делото на листи от 31 до 34 вкл.
данъчни фактури издадени от мобилния оператор към потребителя –ответник за
отчетните периоди от 15.07.2018 г. до
14.11.2018г. са посочени в конкретни стойности задълженията на абоната към
ищеца за неплатени мобилни услуги и лизингови вноски, а сборът на задълженията
възлиза точно на посочения и в справката за дълга : сумата от общо 269,26 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за номер * и сумата от
общо 519,80 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
27.07.2018 г. И на последно място, при така представените писмени доказателства
от ищцовата страна напълно кореспондиращи едно с друго, съдът намира за
необходимо да конкретизира, че във всеки един от издадените от ищцовата страна
първични счетоводни документи се съдържа и основание и размер на отделното
задължение на абоната –ответник към ищеца, а самите размери са определяеми на
база пресмятане съгласно сключените договори и ОУ, цитирани точно от ищцовата
страна в исковата молба.
Съдът намира, че сборът от претендираните незаплатени парични задължения от
страна на Х.М. към мобилния оператор е установен и доказан на база разписаното
в договорите за мобилни услуги и договори за лизинг и първичните счетоводни
документи, напълно съвпадащ и с вписаното в Справката за дълга на М.. Ето защо,
при липсата на насрещно доказване от страна на ответницата,в конкретното
производство, съдът извежда извода,че специалния положителен установителен иск
е доказан и по основание и по размер, поради което следва да бъде уважен,така
както е заявен и поддържан, без да бъде присъждана законна лихва.
На последно място съдът дължи изрично произнасяне
по възражението на ответната страна обекивирано в отговора на искова молба за
погасяване на част от вземанията по давност .
Фактът, че задълженията на ответницата касаят периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. и че заповедното производство е било
заведено първоначално в РС Бургас на дата 29.05.2020 г. обуславя извода, че
възражението е изцяло неоснователно, т.к. в периода от 15.07.2018 г. – 29.05.2020 г.
са изтекли не три , а малко по-малко от 2 години , респ. не е налице хипотезата
на чл.111 б. „в „ ЗЗД за да се приеме, че вземанията са погасени по давност .
Именно на дата 29.05.2020 г. с подаване на Заявлението по чл.410 ГПК заявителят
е прекъснал давностния срок за претндираните парични вземания и от тази дата е
започнал да тече нов давностен срок .
При изложеното по-горе , съдът приема че следва да уважи изцяло предявения
специален положителен установителен иск като основателен и доказан.
При този изход на спора исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна
всички сторени съдебно деловодни разноски,както в заповедното, така и в
исковото производство.По отношение на разноските сторени от ищцовата страна в
заповедното производство исковият съд присъжда същия размер на разноски , който
е установил и присъдил заповедния а именно сумата от 25 лева за заплатена
държавна такса и 180 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС на
основание чл. 78, ал.1 ГПК – или общо сумата от 205,00 лева (двеста и пет лева ).
В настоящото исково производство ищцовата страна претендира заплащане на следните разноски : 75,00 лв. за
заплатена държавна такса, 180,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 600 лева
за заплатен депозит за особен представител , или сбора на претендираните и
доказани разноски в исковото производство възлиза на 855,00 лева (осемстотин петдесет и
пет лева ).Този размер на разноски съдът
присъжда и в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата .
На последно място,съдът след като съобрази,че ищцовата страна вече е внесла
депозит от 600,00 лева съгласно вмененото й задължение по чл. 47, ал.6 ГПК
намира за необходимо да разпореди издаване на РКО в полза на адвокат И.Д. от
ВАК.Депозита е бил заплатен надлежно от ищцовата страна и е дължим в полза на
адвоката, надлежно назначен за особен представител. РКО за сумата от 600 лева
следва да се връчи на особения представител при поискване .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** * ,чрез адвокат от В.
Г.от САК, със съдебен адрес:*** и ответницата Х.М.М., ЕГН **********, с
посочен в исковата молба адрес: *, че в полза на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК * съществува парично вземане, дължимо от Х.М.М. ЕГН **********, а именно парично вземане за което е била издадена
Заповед №2485/8.6.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2020 г. по описа на ВРС,
ХLII-ри състав в общ размер на СУМАТА от 789,06 лева (седемстотин осемдесет и девет лева и шест
стотинки), от които 269,26 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за номер *
от дата 3.7.2017 г., със сключено към него допълнително споразумение от дата
27.7.2018 г., за които са издадени фактури с номера : **********/15.08.2018 г.,
**********/15.09.2018 г., **********/15.10.2018 г., **********/15.11.2018 г. за
периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. , 519,80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от дата 27.07.2018 г. , на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА ответницата Х.М.М., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** * СУМАТА от общо 205,00 лева (двеста и пет лева )- сторените от ищцовата страна съдебно –деловодни разноски в
заповедното производство – частно гр.дело № 5816/2020 г. по описа на РС Варна, XLII–ри състав и СУМАТА от общо 855,00 лева
(осемстотин петдесет и пет лева ) -
сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат И.Д. от ВАК за СУМАТА от общо 600,00 лв. (шестстотин лева) - внесен депозит от ищцовата страна за процесуално представителство
на ответника Х.М., при условията на чл. 47, ал.6 ГПК, с оглед осъществяване на
защита на ответника от особения представител- адв.Ил.Д. пред първоинстационния съд .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за
издаване на РКО за внесения депозит не подлежи на обжалване. РКО да се връчи на
адв.Ил.Д. при поискване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: