№ 1410
гр. В. , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. ГеоргиЕ.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500254 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В. Й. ЗЛ., ЕГН
**********, чрез особения представител адв. Т.Т., против решение № 261526/04.12.2020г.
по гр.д. № 2589/2020г. на 18-ти състав на ВРС, с което упражняването на родителските
права по отношение на детето Е. П. П.а, ЕГН ******** са предоставени на бащата ПЛ. С.
П., ЕГН **********, на основания чл. 127 ал.2 от СК; определено е местоживеенето на
детето Е. П. П.а ЕГН ******** при бащата П.П. С., ЕГН **********, на адрес: гр.В.,
ул.“Ш.“ №18, ет.1, на основание чл. 127 ал.2 от СК; определен е режим на лични
отношения на майката В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с детето Е. П. П.а ЕГН ********, както
следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 16:00 часа в
неделя, като майката ще взема детето от учебното заведение и ще го връща обратно в дома
на бащата;
на рождения ден на майката 05.04 (пети април) от 17:00 часа на 05.04. пети април)
до 07:30 часа на 06.04. (шести април), като майката ще взема детето от училище и ще го
заведе на училище на следващия ден;
през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет и
1
пети декември) до 18:30 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна година
от 10:00 часа на 30.12.(тридесети декември) до 18:30 часа на 03.01. (трети януари), като
майката ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома;
през великденската ваканция всяка нечетна година от 10:00 на първия ден до
18:00 часа на последния ден като майката ще взема детето от дома, където се отглежда и ще
го върне обратно в дома;
през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. (първи юли) до 18:00 часа на 10.07
(десети юли) и от 10:00 часа на 15.08. (петнадесети август) до 18:00 часа на 30.08. (тридесети
август), от 10:00 часа 05.09. (пети септември) до 18:00 часа на 10.09. (десети септември) като
майката ще вземе детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома.
За всички изброени ваканции се прилага само РЛО през съответната ваканция без да
се прилага седмичния режим; майката В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
В., община В., район "Приморски", м-ст "Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2,
ет. 3, ап. 5 е осъдена да заплаща в полза на детето Е. П. П.а ЕГН ******** чрез неговия
баща и законен представител ПЛ. С. П. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
300.00 лЕ., считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима
по банкова сметка с титуляр ПЛ. С. П. с ЕГН ********** с IBAN ********** и BIC
********** "Райфайзен банк България" ЕАД, клон В., на основание чл. 143 от СК; дадено е
разрешение по искането на ПЛ. С. П., ЕГН **********, заместващо съгласието на
майката В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., община В., район
"Приморски", м-ст "Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5, детето Е.
П. П.а ЕГН ********, да пътува извън пределите на Република България през всеки
сезон на годината до Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
държавите-членки на Европейския съюз, Турция, Египет, Дубай, Мароко, Северна Африка -
Казабланка и държави от Руската федерация, като преминава и престоява до 14 дни
(четиринадесет дни), без да се нарушава определения режим на лични отношения на
майката, с цел почивка и екскурзии, до навършване на пълнолетие на детето, придружавано
от бащата ПЛ. С. П. или друго упълномощено от него лице, на основание чл. 127а от СК и
В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., община В., район "Приморски", м-ст
"Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5 е осъдена да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 432.00лв., представляваща
държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Моли се да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от бащата
искови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ПЛ. С. П. ЕГН
********** от В., м-ст "Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5, чрез
2
адв. Д.Ч., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. в обжалваните части. Възразява срещу направените от въззивника
доказателствени искания.
В редовно проведените о.с.з. въззивницата, чрез особения си представител, а
въззиваемият лично и чрез процесуалния си представител поддържат становището си,
изразено във въззивната жалба, съответно писмения отговор.
ДСП-В. не представя писмен отговор на постъпилата жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищецът ПЛ. С. П., ЕГН ********** излага, че с ответницата В.
Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., община В., район "Приморски", м-ст
"Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5 са родители на роденото по
време на съвместното им съжителство дете Е. П. П.а ЕГН **********. След раждането на
детето настъпило охладняване в отношенията им. През 2014г. закупил апартамент в гр. В. и
преди започване на учебната година се населили там. На него му се налагало да пътува
еждневно до местоработата си в Шумен или Исперих. Отношенията не се подобрили. От
края на м.юли 2018г. заживели отделно, като напуснал жилищет. Ответницата останала в
жилището с детето, а той заплащал всички всички комунални разходи. В негова тежест били
всички разходи за детето Е.-дрехи, обувки, козметика, учебни помагала и всичко свързано с
училище, частни медецински прегледи и медикаменти и др. Не пестял средства за нея, т.к
мислел, че трябва да има самочувствие и можел да си го позволи. Майката започнала да
недоволства от създалите се отношения между него и дъщеря им. Започнала да отчуждава
детето. Срещал се с нея от есента на 2019г. само когато майката позволи. Това се случвало и
по празници. На Коледа позволила на детето да се види с родителите му само един ден.
Посрещането на Нова година било планувано от лятото на 2018г. в Сърбия. Тя принудила
детето да се откаже от пътуването за да е с нея, но го оставила го в с. Стожер в дома на
родитттелите на своя приятелка, а тя се върнала да празнува във В. сама.
Иска да бъде постановено от съда споделено родителство, при което упражняването
на родителските права се предостави на двамата родители, като две седмици детето ще се
отглежда и ще бъде при него, а следващите две седмици-при майка си. Предлага всеки от
двамата родители да има режим на лични отношения с детето Е. на рождения ден-11.05., на
рождените дни на родителите, по време на Коледните и Новогодишните празници. Докато
детето е за период от две седмици при всеки един от родителите си, той поема издръжката
му, а разноските за уроци, лагери, извънкласни занимания, почивки и други се поемат от
3
двамата по равно.
В условията на евентуалност, в случай на несъгласие на майката с предложението за
споделено родитество, иска да му бъдат предоставени родителските права, местоживеенето
на детето да бъде определено при него на адреса в гр. В. ,ул. „Арх. С.В.П.“, № 35, сграда №
4, вх. 2, ет. 3, ап. 5, на майката да бъде определен режим на лични отношения, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 16:00 часа в
неделя, като майката ще взема детето от учебното заведение и ще го връща обратно в дома
на бащата;
на рождения ден на детето Е. 11.05 двамата родители ще организират заедно
детския празник и ще присъстват на него;
на рождения ден на майката 05.04 от 17:00 часа на 05.04. до 07:30 часа на 06.04.,
като майката ще взема детето от училище и ще го заведе на училище на следващия ден;
през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. до 18:30 часа
на 29.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:30 часа на 03.01., като майката
ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома;
през великденската ваканция всяка нечетна година от 10:00 на първия ден до
18:00 часа на последния ден като майката ще взема детето от дома, където се отглежда и ще
го върне обратно в дома;
през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. до 18:00 часа на 10.07. и от 10:00 часа
на 15.08. до 18:00 часа на 30.08. , от 10:00 часа 05.09. до 18:00 часа на 10.09. , като майката
ще вземе детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома.
За всички изброени ваканции се прилага само режимът на лични отношения през
съответната ваканция без да се прилага седмичния режим, като иска майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300.00лв. месечно, от датата на
депозиране на исковата молба-24.02.2020г. , ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на
основание за изменение или прекратяване, платима по банковата му сметка с IBAN
********** и BIC ********** "Райфайзен банк България" ЕАД, клон В..
В условията на евентуалност и в случай, че бъдат отхвърлени исковите му
претенции, предявени в условията на евентуалност, претендира да му бъде определен
следния разширен режим на лични отношения с детето, както следва:
всеки ден от месеца да имам възможност да се контактувам с детето си за времето от
18:00 часа до 19:00 часа по телефон, Вайбър, скайп или по друг удобен за майката начин;
всяка четна седмица в годината (като първата седмица в година е четна, а
4
следващата нечетна) от 17:00 часа в петък до 07:30 часа в понеделник, като бащата ще
взима детето от училище в петъчния ден и ще го връща в училище в понеделник;
всяка седмица в годината във вторник и в четвъртък от 17:00 часа до 21:30 часа,
като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в дома на майката;
всяка нечетна седмица в годината, като първата седмица в година е четна, а
следващата нечетна от 17:30 часа във вторник до 07:30 часа в четвъртък, като бащата ще
взима детето от училище във вторник ще го връща в училище в четвъртък;
на рождения ден на детето Е. 11.05. двамата родители ще организират заедно
детския празник и ще присъстват на него;
на рождения ден на бащата 07.11 от 17:00 часа на 07.11 до 07:30 часа на 08.11, като
бащата ще взима детето от училище на 07.11. и ще го върне в училище на 08.11;
на всички национални празници през първата половина на годината всяка четна
година от 10:00 часа на 03.03, 01.05., 06.05., 24.05. до 21:00 часа на следващият ден, като
бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно на следващия
ден;
на всички национални празници през втората половина на годината всяка нечетна
година от 10:00 часа на 06.09, 22.09., 01.11. до 21:00 часа на следващият ден, като бащата ще
взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно на следващия ден;
през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 23.12. до 21:00 часа
на 29.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 21:00 часа на 03.01., като бащата
ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно на следващия ден;
през великденски празници-официални почивни дни всяка четна година от 10:00
часа в петък до 21:00 часа в неделя, а всяка нечетна година от 10:00 часа в събота до 10:00
часа в понеделник, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща
обратно на следващия ден;
през междусрочната ваканция всяка нечетна година от 10:00 на първия ден до 21:00
часа на последния, бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно;
през пролетната ваканция ваканция всяка година от 10:00 на първия ден до 21:00
часа на последния, бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно;
през лятната ваканция от 10:00 часа 01.06. до 21:00 часа на 20.06., от 10:00 часа
10.07. до 21:00 часа на 30.07, от 10:00 часа на 10.08. до 21:00 часа на 30.08., от 10:00 часа
05.09. до 21:00 часа на 12.09., където се отглежда и ще го връща обратно на следващия ден.
Иска още, на осн. чл. 127а от СК да бъде дадено разрешение, заместващо
5
съгласието на майката малолетното дете Е. да пътуват извън пределите на Република
България през всеки сезон на годината до Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Германия, Турция, Гърция, Испания, Франция, Италия, Румъния държавите
членки на Европа, Турция, Гърция, Египет, Дубай, Мароко, Северна Африка и държави от
Руската федерация като преминава и престоява до 14 дни, без да се нарушава определения
режим на лични отношения на майката в случай, че се уважи исковата му претенция за
предоставяне на родителските права и определяне на режим на лични отношения на
майката, а в случай, че родителските права бъдат предоставени на майката , а на него бъде
определен режим на лични отношения- в държавите членки на Европа, Турция, Гърция,
Египет, Дубай, Мароко, Северна Африка и държави от Руската федерация с цел почивка и
екскурзии и да престоява в годината, през всеки сезон, до навършване на пълнолетие на
детето, придружавано от него или друго упълномощено от него лице.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата адв. Т.Т., като назначен от съда особен
представител на В. Й. ЗЛ. ЕГН **********, сочи, че макар да е успяла да се свърже с
ответницата по телефона и да й разясни за какво се обажда, ответницата не проявила
интерес да отиде на консултация в кантората на адвоката в определен ден и час, както и
спряла да отговаряла на обажданията на особения представител след това.
Липсва съгласие за постановяване на споделено родителство, поради което е
недопустимо постановяване на такова. Намира предявените в условията на евентуалност
искове за неоснователни. Още веднъж заявява, че няма връзка с представляваното от нея
лице, поради което не може да наведе твърдения за правно значими факти. Счита, че
доколкото детето на страните живее с майка си в жилище, собственост на ищеца, с
настоящите претенции бащата се домогва да освободи имота си, въпреки разпоредбата на
чл.56 ал.2 СК. В интерес на детето е всички претенции на бащата да бъдат отхвърлени, тъй
като в тази пубертетна възраст изключителна роля за формиране на личността на
подрастващото момиченце - физическо и психическо има именно неговата майка, като
ролята на бащата би могла да бъде само подкрепяща, каквато е и в настоящия момент. По
претенцията по чл.127а от СК взема становище, че формулираното искане е в противоречие
с интересите и сигурността на детето и противоречи на практиката на ВКС, като например
на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК.
Моли за отхвърляне на исковете за определяне местоживеене на детето при неговия
баща, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на
неговия баща, претенцията за определяне режим на лични отношения с майката, така както
едностранно е удобно само за неговия баща, иска за издръжка, както и претенцията
заместващо съгласие за пътуване в чужбина и за присъждане разноските по делото.
В с.з. от 06.11.2020г. ищецът ПЛ. С. П. поддържа исковата си молба и навежда ново
обстоятелство, че е наел жилище под наем, находящо се в гр.В., ул.“Ш.“ №18, в което има
6
обособена стая за детето, където детето ще се отглежда до решаване на въпроса за
собствеността на семейното жилище по гр.д.№ 2800/20 г. на 33 състав, във ВРС. Моли се за
уважаване на евентуалните искове за предоставяне на родителските права на него,
определяне на местоживенето на детето при него, определяне на режим на личен контакт на
детето с майката, осъждането й да заплаща на осн. чл. 143 от СК издръжка за детето и за
уважаване на иска с правно осн. чл. 127а от СК. Ответницата, чрез особения си представител
моли за отхвърляне на предявените по делото искове.
Изготвилият писмен социален доклад социален работник от ДСП-В. излага, че среща
с майката на детето В. Й. ЗЛ. не е проведена, не е посещавано жилището, в което се
отглежда детето Е., поради неоказано съдействие от страна на майката. Няма данни за
трудовата й ангажираност. Среща-разговор е осъществена само с бащата ПЛ. С. П.. По
думите му, от м.август 2018г., когато е настъпила раздялата на родителите, детето Е. се
отглежда от майката, в жилището, което той е осигурил. Тези данни са потвърдени от детето
Е. в разговор със социалния работник. Бащата работи като директор „операции“ в „Хан
Аспарух“ АД и „Хан Омуртаг“ АД. Работата му налага да остава да преспива в гр. Исперих,
където има собствено жилище и в което е живяло преди време семейството, и в гр. Шумен.
През пет дни от седмицата е на плаващо работно време и винаги може да бъде на
разположение на дъщеря си. Реализира месечен доход от около 7300.00лв. Може да разчита
на помощта на брат си Никодим С. П. и жена му Анета Милкова Филипова, които живеят в
гр. В. и приемат сърдечно племенницата си. Детето Е. е ученичка в седми клас на ОУ
„Св.Св. Кирил и Методий“-В. през учебната 2020/2021г. Посещава допълнително частни
уроци по български език и математика, по искане на момичето с оглед предстоящите НВО
след седми клас, като средствата за това са осигурени от бащата. Детето е споделило, че
обича и двамата си родители, че желае да живее с тях. Не иска да променя местоживеенето
си. Споделило е още, че майка й я кара да се чувства виновна, ако прояви желание да се
вижда или живее при баща си.
Майката не е открита при положените от въззивния състав опити за контакт с нея. Не
е откликнала и на опитите на социалния работник за среща и изготвяне на актуален
социален доклад, с оглед указанията на въззивния съд за това.
За да се произнесе съдът, взема предвид за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор и се установява от приложените по първоинстанционното дело
удостоверения за раждане, че страните по делото-В. Й. ЗЛ. и ПЛ. С. П. са родители на
детето Е. П. П.а, р. 11.05.2007г.
7
Няма спор и за това, че страните по делото са съжителствали съвместно в жилището,
находящо се в гр. Исперих, собственост на ПЛ. С. П., видно от НА № 75, т. Х, рег. № 8098,
дело № 1084/2006г. на нотариус Радомир Александров, а понастоящем детето и майката В.
Й. ЗЛ. живеят в собственото на ПЛ. С. П., съгласно НА № 23, т. 1, рег. № 281, дело №
18/2014г. на нотариус Е/Д/ жилище, находящо се в гр. В. ,ул. „Арх. С.В.П.“, № 35, сграда №
4, ет. 3, ап. 5, състоящо се от две спални, хол-кухня-трапезария, баня-тоалет, килер, входен
коридор и тераса, с площ от 112.05кв.м. Видно от предоставените данни от НБД население,
посоченият адрес е поснтоянен и настоящ такъв на В. Й. ЗЛ..
Според служебна бележка от 19.02.2020г., изд. от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“-В.,
Е. П. П.а е ученичка в 6-ти клас на учебната 2019/2020г.
Видно от служебна бележка № 157/17.02.2020г. ПЛ. С. П. е в трудово
правоотношение с „Хан Аспарух“ АД и за 2019г. е имал облагаем доход в размер на
93426.39лв.
От справка за актуално състояние на трудовите договори на НАП към 23.06.2020г. от
07.02.2008г. до 28.05.2010г. В. Й. ЗЛ. е работила по трудов договор с „Стил-П. и син“ ООД-
Исперих като склададжия, от 07.06.2010г. до 27.10.2019г. в „Серамконсулт“ ЕООД-София,
собственост на ПЛ. С. П., като технически сътрудник, а за м.01, 02 и 03.2020г. е осигурявана
от НОИ.
На осн. чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на детето, е изслушано пред въззивния състав
детето Е.. То споделя, че е била тази година ученичка в 7-ми клас и имала матури. Живее с
майка си в жилище в м. „Св.Н.“. Мисли, че майка й не работи, но не е много наясно с
живота й. Признава, че не си говорят много. Ако има проблеми па-рядко рядко споделя с
майка си, а по-често с баща си. Заявява, че се вижда с него често. Чуват се по телефона. Ако
иска да го види, сочи, че му се обажда, отива при него и остава да спи там. Майка й не
възразява. Родителите й обаче не се понасят. „От много време е така, аз съм свикнала.“.Има
си собствена стая в жилището на баща си. По-често си говори с баща си. Той я пита за
училище и й помага. Ходила е на уроци за матурите. Майка й знаела за тях. Тя й казала.
Излиза с приятели. Не излиза с майка си. Не отговаря при кого иска да живее, но казва, че
където живее сега й е по-удобно да ходи на училище. Майка й я води сутрин на училище и я
взема вечерта. През лятото се вижда с баба си и дядо си, родители и на майка й и на баща й.
Интересува се дали ако бъдат предоставени родителските права на баща й ще може да се
вижда с майка си извън определеното време, защото се опасява, че ще си има проблеми с
нея.
Пред ВРС са изслушани показанията на водения от ищеца свидетел Борислав Стоянов
Банчев, без родство и дела със страните. Свидетелят поддържа, че страните са разделени,
след идването им във В. през 2014г. Майката създава пречки П. да се вижда с дъщеря си.
Детето живее с нея в апартамента на Пламен в м. „Св.Н.“, а учи в ОУ „Св.Св.Кирил и
Методий“-В.. За да се придвижва е необходимо да ползва обществен транспорт или такси.
8
Преди седмица-две Пламен наел много добре обзаведен апартамент, след основен ремонт, в
района на ул. „Пирин“, за да е по-близо до детето. Работата му позволява да се връща всяка
вечер във В.. Детето е в близки отношения с брата на баща си, съпругата му и двете им деца,
които живеят във В.. Бащата е загрижен за дъщеря си, купува й необходимото, дава
издръжка, интересува се от успЕ.емостта на момичето в училище. Наел учител със
съдействието на свидетеля по литература за допълнителни занимания. Пламен посрещнал
Нова година в Сърбия, а майката отказала детето да пътува с него за празника. Според
свидетеля майката не се грижи добре за детето си. Не му прави закуска, не го води на
училище, то си стои само в стаята, а майката в дневния тракт. Доста често му повишавала
тон за незначителни неща.
На осн. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан пред ВРС бащата ПЛ. С. П..
Обяснява, че е завел исковата молба, поради трудностите, които му създавала В. Й. ЗЛ. при
опитите му да вземе детето. Сигурен е, че може да поеме родителските права. Майката
тормози психически детето. С оглед епидемията от Корона вирус обсъждали въпроса за
подготовката на детето за предстоящите изпити. Майката се противопоставяла да взема
допълнителни уроци, съмнявала се, че ще научи нещо. Отказвала съдействие да закара
дъщеря им на уроците, ако закъснява. Заявява: „Тя й влияе зле“. Сочи, че работата му
ненормиран работен ден и възможността да работи дистанционно, без да е необходимо да
присъства на определено място му дава възможност да откликва на нуждите на Е..
Работното му място в Шумен е саммо на 40 минути път и може да се отзове бързо, ако се
нуждае от нещо. Може да осигури и личен шофьор на детето си. Смята да ползва наетото от
него жилище, докато се установи в собственото си жилище, в което се налага да бъде
направен основен ремонт и след това го освободи.
ВОС прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
127а от СК.
С обжалваното решение родителските права по отношение на детето Е. са
предоставени на бащата ПЛ. С. П., на осн. чл. 127, ал. 2 от СК.
При вземане на решението кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът следва да има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това ППВС
решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
9
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; -
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества
на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; -
привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Не е
задължително, но съдът следва да има предвид желанието на детето да живее с дадения
родител, след като в разпоредбата на чл. 15 от ЗЗдетето законодателят му е вменил
задължение да го изслуша.
Изхождайки именно от тези насоки при преценката кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и от събраните свидетелски показания,
резултатите от извършеното социално проучване, обективирани в представения социален
доклад, изслушването на самото дете Е. П. П.а и от обясненията на бащата ПЛ. С. П., се
налага извода, че детето има по-топли отношения с баща си. С него се чува по телефона и
разговаря, споделя повече с него, а той е истински загрижен за дъщеря си. Търсил е контакти
с нея след раздялата с майка й, след като двете останали да живеят в собственото му
жилище във В., а той бил принуден да го напусне. Идвал да я вижда в събота и неделя,
отсядал по хотели, гостувал на познати. Наел жилище и обзавел самостоятелна стая за
дъщеря си. Той се интересувал от успехите на детето в училище, осигурил му е
допълнителни занимания по български език и литература, задоволявал всички нужди на
момичето. Обратно, детето споделя за по-хладните си отношения с майка си, с която не
разговаря много, не споделя, не излизат заедно, не се хранят съвместно и предпочита да си
стои в стаята. Обобщава, че не е наясно с живота на майка си.
Не се установява работи ли към момента и какво майката, въпреки, че за три месеца
през месеците 01.,02 и 03.2020г. е била осигурявана от НОИ. Бащата работи и има високи
месечни доходи. Работата му позволява да работи дистанционно и на плаващо работно
време, така, че да е в състояние да откликне на всяка възникнала нужда на детето. Той има
родители, с които детето контактува през лятото. Е. има силна връзка и със семейството на
брата на баща си и братовчедите си, които също живеят в гр. В..
Видно бащата има възможност и иска да полага непосредствените грижи за дъщеря
си.
Важното в случая е, че майката на детето, въпреки, че по думите на особения й
представител се е свързал с нея по телефона, тя не е проявила интерес към съдебния спор, не
се е явила, не е заявила желание да отглежда детето си, въпреки, че към момента го прави.
Дори и да се приеме, че е в интерес на подрастващо момиче да се отглежда и има
ежедневните контакти с майка си, като жена, която да го възпитава и подкрепя, то
определено не е в негов интерес, родителските права да бъдат предоставени на майката,
която дори не е заявила пред съда желанието си да го прави, но само поради пола и
възрастта на детето. Няма как да се очаква изпълнение на родителския дълг от родител,
10
който няма желание да родителства, още повече, че не е доказал и възможности.
Родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционния съд. Обжалваното решение в тази част следва да бъде
потвърдено.
Местоживеенето на детето Е. следва да бъде определено при бащата. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
Следва да бъде посочено, че не следва да бъде определяно съвместно родителство по
отношение на детето Е., доколкото не е постигнато съгласие за това между родителите.
Настоящият състав намира, че детето следва да има по-разширен от обичайния режим
на лични отношения с майка си, с оглед възможността, в случай на предприети от страна на
майката мерки, включително ползването на психологическа помощ, да бъдат нормализирани
отношенията между двете и емоционалната им връзка заздравена. Определеният от ВРС
режим е точно такъв и следва да бъде потвърден.
Всеки от родителите има безусловно задължение да участва в издръжката на
ненавършилите си пълнолетие деца, като съобразно собственото си материално състояние,
осигури условия на живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката,
съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В ал.2 от тази правна норма
е посочен начина на определяне на минималния размер, който е 1:4 от минималната работна
заплата за страната. Минималната работна заплата за 2021г. е 650.00лв., следователно
минималният размер на дължимата издръжка е 162.50лв. Този минимален размер би бил
достатъчен може би за издръжката на новородено. Понастоящем детето Е. е на 14г. и 3
месеца, като наесен предстои да бъде ученичка в гимназиалния курс на обучение.
С отговора на исковата молба ответницата действително не е оспорила размера на
издръжката, според нуждите на детето или собствените си възможности, поради което
правилно ВРС е приел, че поисканият размер на издръжката е адекватен за покриване на
разходите на детето Е. и може да бъде поет от майката. Събрани са по делото и гласни
доказателства, че детето посещава частни уроци по български език и математика, които
обуславят и по-големите му нужди за обучение. Това, че майката не работи към момента,
както се установява по делото, не я освобождава от задължението й да дава издръжка. Не се
установява влошено здраве или други причини, поради което не е в състояние да полага
труд, нито нейни задължения за издръжка към други низходящи. Тя би следвало да се
приеме, че е в състояние да си осигурява доходи поне в размер на минималната работна
заплата, от които доходи заплаща издръжка за дъщеря си. Както беше посочено вече по-горе
дължимостта на издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца е безусловна и
предполага задоволяване на нуждите им, дори преди задоволяване на собствените на
родителя. Общият размер на издръжката на детето Е. следва да бъде определен в размер на
600.00лв. месечно, от които майката поеме издръжка в размер на 300.00лв., а в тежест на
бащата следва да бъде възложен остатъка от 300.00лв. Въпреки, че в непосредствена тежест
11
на бащата са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето, съдът има предвид
високите му месечни доходи и затова следва да плаща издръжка в размер равен на този на
майката. Искът следва да бъде уважен, така, както е предявен, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Доколкото няма спор, че майката отглежда детето, то определеният размер на
издръжката се дължи от нея, считано от влизане на решението в сила, платима по
посочената от бащата банкова сметка.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено, включително
и в частта по дължимостта на сумата от 432.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. .
Другият предявен от ПЛ. С. П. срещу В. Й. ЗЛ. иск е с правно основание чл. 217а от
СК.
Съгласно посочената правна норма въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Няма искане за снабдяване на детето Е. с
паспорт. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши
напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално заверено съгласие да
пътува в чужбина от своите родители, като при разногласие между родителите, спорът се
решава от съда по реда на чл. 127а от СК, т.е. съдът може да замести липсващо съгласие на
един от тях, като изхожда от интереса на детето. ВРС се е произнесъл, като е постановил
решението си, като е дал разрешение, заместващо съгласието на майката, детето Е. да
пътуват в чужбина, при посочени условия. В настоящото специфично производство по
спорна съдебна администрация, в която съдът е обвързан от искането, което е направено в
случая от бащата за разрешение на детето да пътува с него или упълномощено от него лице
във Великобритания и Северна Ирландия и държавите-членки на ЕС, както и Турция,
Египет, Дубай, Мароко, Северна Африка-Казабланка и държавите от Руската федерация,
няма никакво основание да бъде отказано разрешението, заместващо съгласието на майката
да пътува с цел почивки и екскурзии до тези държави и пребивава извън страната, с
изключение на Северна Африка-Казабланка. Доколкото Казабланка е град в Мароко, а
даденото от ВРС разрешение обхваща държавата Мароко, няма нужда от отделно
разрешение. Дадено е също така разрешение да детето да напуска страната през всеки един
сезон на годината, като преминава и престоява до 14 дни в чужбина, без да се нарушава
определения на майката режим на лични отношения, до навършване на пълнолетие. Видно,
даденото от съда разрешение обхваща точно искания от бащата престой на детето Е. в
чужбина, с направеното уточнение. Настоящият състав има предвид приетото в т. 1 на ТР №
12
1/03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ВКС- ОСГК, според което съдът може да разреши по
реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието
на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респективно държави, чийто кръг е определяем. Въпросите, свързани в пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на
родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при
условията на общо съгласие. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето
ще бъдат защитени в пълен обем. Производството по чл. 127а СК е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка
по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за
всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. При даването на
разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително
пътуване или на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за
осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставил на извеждането му зад граница. Така би се избегнала възможността детето
да бъде поставено в риск. Още е посочено в ТР, че законът не прави разграничение между
различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е краткосрочно
напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън България.
Пътуването може да е и с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина. При
пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение,
културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка
причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за
детето, съдът определя параметрите на разрешението. В настоящият казус бащата на детето
Е. иска да бъде заместено съгласието на майката, детето да пътува в чужбина за определен
период от време и в конкретно посочените от него държави- Великобритания и Ирландия,
съседната на България държава-Турция и традиционно посещаваните напоследък Египет,
Дубай, Мароко и Руската федерация и определяемите такива държавите-членки на ЕС, с цел
екскурзии, почивка, т.е. за краткосрочни пътувания. Определено бащата не е поискала
разрешение за пътуване, което да води до промяна в местоживеенето на детето. Няма
причини да бъде отказано пътуване на детето в държавите-членки на ЕС, за които не са
налице нито едно от изброените по-горе рискови обстоятелства и то за относително кратък
период от време, което не би се отразило съществено на изпълнението на определения на
детето с майката режим на лични отношения и за срок до навършване на пълнолетие.
Разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване на детето до Турция, Египет,
Дубай, Мароко и Руската федерация, следва да бъде прието, че също не представлява
опасност за него. Към момента няма неподходяща политическа обстановка, размирици или
временно да не е препоръчително да се пътува до там. Разбира се, че следва да се спазват
ограниченията за пътуване, наложени в следствие разпространението на КОВИД-19, но с
това ограничение следва да се съобразява родителя при предприемане на пътуване до
13
всички държави. Бащата на детето е грижовен родител, той е ангажирана с помощ при
отглеждането на детето си, не се твърди и не се установява склонност към рисково
поведение или неспазване на установени правила. Не може да се очаква, че с действията си
би навредил на живота и здравето на дъщеря си. Без конкретни твърдения и доказателства,
съдът не следва да налага ограничения за придвижването на детето. Ако майката
неоснователно откаже съдействието си за пътуване на детето, както се е случило по думите
на свидетеля Борислав Банчев по Нова година, то постановяване на съдебно решение, с
което бъде коригиран неоснователния й отказ би било свързано с изтичане на значителен
период от време, а плануваното пътуване-провалено. Липсата на дадено от майката съгласие
детето Е. да пътува в чужбина, без ангажирани конкретни доказателства за основателни
причини за ограничаване на правото й на свободно придвижване, следва да се приеме като
неоправдано и във вреда на интереса й. Даденото от ВРС разрешение, заместващо
съгласието на майката , детето да пътува в чужбина, както беше посочено по-горе е за срок
до навършване на пълнолетие. Прекомерно обаче е това разрешение за пътувания зад
граница през всеки сезон на годината, т.е. четири пъти годишно и до 14 дни наведнъж.
Следва да бъдат ограничени пътуванията на детето до два пъти годишно по време на
ученическите ваканции, в продължение на не повече от по 14 дни, когато детето не е
ангажирано с учебни занятия и при спазване на определения на майката режим на лични
отношения, придружавано от своята баща или от трето упълномощено от него лице. Разбира
се, че това трето лице, посочено от бащата и внимателно подбрано от него следва да е от
кръга на близките и роднините на детето, евентуално учител и др. такива. Определянето на
продължителност и срок на пътуванията на детето е съобразено със задължителната
практика на ВКС, за съблюдаване интереса на децата, доколкото дадено разрешение от съда
за неограничено като период от време, а и място на пътуване в чужбина, е израз на
недостатъчно защитен такъв. Първоинстанционното решение, в частта на иска по чл. 127а
от СК, като е дал съгласие, заместващо това на майката детето да пътува в чужбина следва
да бъде отменено и постановено друго, с което детето да може да пътуват в страните от
Европейския съюз, както и Великобритания и Северна Ирландия, Турция, Египет, Дубай,
Мароко и Руската федерация за срок до навършване на пълнолетие, но за периода до 14 дни
до два пъти годишно, по време на ученическите ваканции, когато детето не са ангажирано с
учебни занятия и при спазване на определения на майката с детето режим на лични
отношения, придружавано от своята баща или от трето упълномощено от него лице. Поради
несъвпадане на крайните изводи на ВОС с тези в обжалваната част от решението на ВРС,
последното следва да бъде отменено и постановено друго в горния смисъл.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноски. Настоящият състав намира, че
предвид характера на производството-спорна съдебна администрация и това, че решението
ползва и двете страни, разноски не следва да бъдат присъдени. Те следва да останат в тежест
на страните, така, както са били направени.
Воден от горното, съдът:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261526/04.12.2020г. по гр.д. № 2589/2020г. на 18-ти
състав на ВРС, В ЧАСТИТЕ, в които упражняването на родителските права по
отношение на детето Е. П. П.а, ЕГН ******** са предоставени на бащата ПЛ. С. П., ЕГН
**********; определено е местоживеенето на детето Е. П. П.а ЕГН ******** при бащата
П.П. С., ЕГН **********; определен е режим на лични отношения на майката В. Й. ЗЛ.,
ЕГН **********, с детето Е. П. П.а ЕГН ********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 16:00 часа в
неделя, като майката ще взема детето от учебното заведение и ще го връща обратно в дома
на бащата;
на рождения ден на майката 05.04 от 17:00 часа на 05.04. до 07:30 часа на 06.04.,
като майката ще взема детето от училище и ще го заведе на училище на следващия ден;
през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. до 18:30 часа
на 29.12.и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:30 часа на 03.01., като майката
ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома;
през великденската ваканция всяка нечетна година от 10:00 на първия ден до
18:00 часа на последния ден като майката ще взема детето от дома, където се отглежда и ще
го върне обратно в дома;
през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. до 18:00 часа на 10.07 и от 10:00 часа
на 15.08. до 18:00 часа на 30.08., от 10:00 часа 05.09. до 18:00 часа на 10.09., като майката ще
вземе детето от дома, където се отглежда и ще го върне обратно в дома, като за всички
изброени ваканции се прилага само режимът на лични отношения през съответната
ваканция без да се прилага седмичния режим;
майката В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., община В., район
"Приморски", м-ст "Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5 е осъдена
да заплаща в полза на детето Е. П. П.а ЕГН ******** чрез неговия баща и законен
представител ПЛ. С. П. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лЕ.,
считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, платима по банкова сметка с титуляр ПЛ. С. П. с ЕГН ********** с IBAN
********** и BIC ********** "Райфайзен банк България" ЕАД, клон В., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 127, ал. 2 от СК и В. Й. ЗЛ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., община В., район "Приморски", м-ст "Св. Н.",
ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5 е осъдена да заплати по сметка на ВРС
сумата от 432.00лв., представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка, на осн.
15
чл. 78, ал. 6 от ГПК..
ОТМЕНЯ решение № 261526/04.12.2020г. по гр.д. № 2589/2020г. на 18-ти състав на
ВРС, В ЧАСТТА, в която е дадено разрешение по искането на ПЛ. С. П., ЕГН **********,
заместващо съгласието на майката В. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В.,
община В., район "Приморски", м-ст "Св. Н.", ул. "Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет.
3, ап. 5, детето Е. П. П.а ЕГН ********, да пътува извън пределите на Република България
през всеки сезон на годината до Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, държавите-членки на Европейския съюз, Турция, Египет, Дубай, Мароко,
Северна Африка - Казабланка и държави от Руската федерация, като преминава и престоява
до 14 дни, без да се нарушава определения режим на лични отношения на майката, с цел
почивка и екскурзии, до навършване на пълнолетие на детето, придружавано от бащата или
друго упълномощено от бащата лице, на основание чл. 127а от СК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката В. Й. ЗЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град В., община В., район "Приморски", м-ст "Св. Н.", ул.
"Арх. С.В.П." № 35, сграда № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 5, детето Е. П. П.а ЕГН ********, да
напуска пределите на Република България и пътува в страните от Европейския съюз,
както и Великобритания и Северна Ирландия, Турция, Египет, Дубай, Мароко и Руската
федерация за срок до навършване на пълнолетие, но за периода от по 14 дни за всяко
пътуване, до два пъти годишно, по време на ученическите ваканции, когато детето не са
ангажирано с учебни занятия и при спазване на определения на майката с детето режим на
лични отношения, придружавано от своята баща ПЛ. С. П. ЕГН ********** или от трето
упълномощено от него лице, на осн. чл. 127а от СК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК само в частта на произнасянето по иска
с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК и е окончателно и не подлежи на касационно обжалване в
частта на произнасянето по иска с правно осн. чл. 127а от СК, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16