Р Е Ш Е Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и осми
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния
съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2804 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „СМВ КОНСУЛТ“ЕООД –гр.Варна против Решение №1638/09.09.2019г.
на РС-Варна по НАХД №2496/2019г., с което е потвърдено НП №435125/482906/15.05.2019г.
на Зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО
на дружеството е наложена имуществена санкция от 500лв. за нарушение на чл.3,
ал.3, т.1, б.а от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на Министъра на финансите във
връзка с чл.5 ал.4 от КСО.
В
касационната жалба се претендира отмяна на Решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорват се изводите на ВРС, че не са налице основания за прилагане за
нарушението на чл.28 от ЗАНН. Поддържат се твърденията изложени и пред ВРС, че преди
издаване на НП е следвало да бъде отчетено, че подаването на декларацията на 07.12.2018г.
макар да е след срока, е предприето по инициатива на дружеството, че е с
минимално закъснение от 12 дни и тъй като е първо нарушение, от което не са
настъпили неблагоприятни последици нито за осигуреното лице, нито за фиска при
формиране на извода за обществената опасност на деянието и на дружеството. Тези
конкретни факти и обстоятелства, представените банкови нареждания,
удостоверяващи внасянето на всички дължими осигуровки за конкретното лице много
преди крайния срок – 25 ноември, липсата на други административни нарушения на
дружеството, доказателствата, че изпълнява своевременно задълженията си като
осигурител, обосновали извода, че случая се отличава от другите сходни и
типични деяния и тъй като само е установило и отстранило пропуска си, като
изпълнило задължението си, то е привело поведението си в съответствие със
законово изискуемото, целената превенция е постигната и не е необходимо
санкционирането му с НП за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. ВРС приложил
неправилно закона, като не изпълнил задължението си при доказателства за
наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН за конкретното
нарушение да констатира незаконосъобразността на НП и да го отмени. Молят
касационният състав да отмени Решението на ВРС и вместо него да постанови ново
решение, с което да НП бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и доводите, че дружеството е внесло своевременно осигуровките в размера
посочен в декларацията много преди крайния срок, което свидетелства, че то не е
имало за цел да укрие информация относно дължимостта им, че при констатиране на
пропуска веднага е отстранило нарушението и от него не са настъпили негативни
последици. Неправилно ВРС приравнил дружеството като осигурител и работодател
на останалите нарушители, които изобщо не изпълняват задълженията си за
подаване на декларации, с цел да не внасят или да укрият дължимостта на
осигуровките, респ. към тези, които въобще не изпълняват задълженията си по
осигурителното законодателства.
Ответната
страна ТД на НАП - Варна чрез юрисконсулт депозира писмено становище, че
оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила
Решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Счита, че въззивният съд е
събрал достатъчно доказателства за изясняване на спорното право, които обсъдил
в тяхната съвкупност, съобразно приложимите материални разпоредби.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Варна счита касационната жалба за основателна.
Нарушението било с много ниска степен на опасност, поради което изцяло
основателни били доводите в касационната жалба, поддържани от представителя на
дружеството, че попадало в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Закъснението било
само от 12 дни и с оглед липсата на каквито и да било загуби или др. вредни
последици, предлага Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново.
Касационната
жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация,
поради което е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС-Варна подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
иска отмяна на основание чл.348 ал.1 т.1 НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Решението
на Районният съд е валидно и допустимо.
Производството
пред съда е проведено в съответствие с процесуалните правила. Не е имало спор
между страните по фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и с
отстраняването му по инициатива на дружеството, както и за времето на съставяне
на АУАН и издаване на НП за него. В съответствие с доказателствата са
фактическите установявания в Решението, че : „СМВ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД-Варна е осигурител,
който има задължение и подал декларация обр.1 по Наредба №8/29.12.2005г. на
Министъра на финансите за дължимите осигурителни вноски за м.октомври 2018г. за
М. А. В. не в срока до 26.11.2018г., а след изтичането му - на 07.12.2018г.; че
това е установено при проверка на 17.04.2019г., че е квалифицирано като
нарушение на чл.3, ал.3, т.1, б.а от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на Министъра на финансите във връзка с чл.5
ал.4 от КСО за което АУАН е съставен на 18.04.2019г. и въз основа на него е издадено НП №435125/482906
на 15.05.2019г. от Зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.355
ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция от 500лв. ВРС
установил, че нарушението е първо за дружеството, че правомощия да издава НП за
нарушения регламентирани в чл.355 ал.1 от КСО са предоставени със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2015г. от Изпълнителния директор на НАП на териториалните
директори на НАП, техните заместници и т.н.
Въз основа
на тези установявания, в Решението са направени изводите, че административно-наказателното
производство е проведено правилно, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, че АУАН и НП са издадени в сроковете в ЗАНН и със
съдържание съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилен е
извода на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган да издава НП на основание
чл.355 ал.1 от КСО. Основателен е извода в Решението, че правилно е
квалифицирано като неизпълнение от страна на дружеството на задължението по чл.5,
ал.4 от КСО като осигурител да представи в НАП определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. за работещо по трудов договор лице. Това задължение съгласно чл.2, ал.2
от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ е следвало да изпълни като подаде декларация
образец №1 с посочените данни в срока по чл.3, ал.3, т.1, б.а от Наредба №Н-8/29.12.2005г.
на МФ - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Не
е имало спор, че за м.октомври 2018г. за м.а.в. дружеството-осигурител е внесло
дължимите осигурителни вноски в срок, но не е подало дължимата декларация обр.1
в срока до 26.11.2018г., а след изтичането му–на 07.12.2018г. Правилно ВРС
преценил като законосъобразен извода на
АНО в НП, че дружеството от обективна страна е осъществило състава на административно
нарушение за което в чл.355 ал.1 от КСО е предвидено налагане на юридическите
лица на имуществена санкция
от
500 до 5000лв.
Формални,
бланкетни и несъобразени с фактите и обстоятелства относими към преценката за
приложимостта в случая на чл.28 от ЗАНН са мотивите в Решението на ВРС. Не е
имало спор между страните по посоченото в НП, че дружеството е следвало и не е
подало в срока до 26.11.2018г. посочената декларация, че я подало по своя
инициатива 11дни след изтичането му - на 07.12.2018г., че това е първото му
нарушение и няма данни за други. Т.е. нарушението е отстранено от извършителя,
а едва след 4 месеца то е установено от актосъставителя. Поради това
основателни и доказани са доводите на дружеството, че то само е коригирало действията
си и ги е привело в съответствие с КСО и цитираната по-горе Наредба и не е било
необходимо провеждане на административно-наказателно производство и налагане на
санкция за да бъде принудено към спазването й. Доказано е твърдението във
въззивната жалба, поддържано и в касационната, че макар конкретното нарушение като
всяко друго такова да е обществено опасно, неговата обществена опасност е явно
незначителна. В тази връзка касационният състав взе предвид посочените в
писмените възражения срещу АУАН обяснения от представляващият дружеството, че то
доброволно е декларирало и е платило в срок всички публични задължения по
посочената декларация, че практиката му е да изпълнява всички задължения в срок
, а конкретното нарушение е допуснато поради техническа грешка. С оглед това
неправилно в Решението ВРС е посочил, че дружеството не е изтъкнало уважителна
причина за нарушението. В НП е отразено, че е постъпило възражение срещу АУАН,
но за конкретното нарушение АНО е преценил, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН без конкретни съображения, без да посочи каква е
„тежестта на нарушението“ и кои са „всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства“,
които е имал предвид. В производството пред ВРС процесуалният представител е
отбелязал в становището си по същество единствено обстоятелството, че „...е
налице закъснение, което не е малко, предвид на което АНО е наложил санкция в
минимален размер....“. Че декларацията е подадена 11 дни след срока е безспорно
установен факт, който е посочен в НП, който при преценка на тежестта на
нарушението следва да се съобрази с обстоятелството, че дружеството само е
предприело подаване на декларацията. Това води до формирания по-горе извод за
явно незначителност на нарушението и липса на необходимост да му бъде наложена
санкция за да бъде принудено да изпълнява законовите задължения.
Правилно е
в Решението е посочено, че липсата на вредни последици за осигуреното лице
и/или за фиска не обосновава автоматично извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
От приложното поле на чл.28 от ЗАНН обаче не са изключени нито формалните, нито
резултатните административни нарушения и преценката за наличието на основание
за прилагането му се дължи както от АНО, така и от съдилищата конкретно за всеки
отделен случай. В случая обжалваното от дружеството НП е издадено на основание
чл.355 ал.1 от КСО, а съгласно чл.355 ал.6 от КСО установяването на
нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и
изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Това сочи, че за конкретното нарушение са приложими както чл.28 от ЗАНН, така и чл.53 ал.1 от ЗАНН, който предвижда наказващият орган да издаде наказателно
постановление, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН. В
случая основателни и доказани са доводите в касационната жалба, изтъкнати в ъв
възражението срещу АУАН, поддържани пред
ВРС, както и в касационната жалба, че обществената
опасност на конкретното нарушение е явно незначителна. Поради това е следвало
АНО да приложи чл.28 от ЗАНН и да не издава НП повече от пет месеца, след като
е дружеството по своя инициатива е отстранило нарушението. Не е било необходимо
за постигане целите на ЗАНН почти половин година след извършване и отстраняване
на нарушението да се издава НП за него и да се налага за него санкция на
дружеството, която макар и в минималния размер от 500лв. се явява несъответна
на обществената му опасност. Както в НП, така и в Решението на ВРС липсват
подробни и конкретни мотиви за неприлагането на чл.28 от ЗАНН за нарушението. Изцяло
основателни и доказани са твърденията на дружеството, че макар с неподаването
на декларацията в срок да е осъществило състава на административно нарушение,
за което на основание чл.355 ал.1 от КСО се предвижда налагане на имуществена
санкция на юридическите лица, обществената му опасност е явно незначителна и то
се явява маловажен случай. За да постанови това касационният състав взе
предвид, че в случая по своя инициатива на 11-тия ден след изтичане на срока дружеството
е подало декларацията, която дължи и в която е посочило съответните данни, вкл.
за размера на внесените в срок публични задължения за конкретния работник, че
се касае за първо нарушение и няма данни и доказателства като осигурител
дружеството да не изпълнява своевременно задълженията си и да не заплаща публичните
си задължения.
Основателно
с касационната жалба се претендира отмяна на Решението на ВРС като постановено
при неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН и вместо него да бъде постановено ново,
с което НП да бъде отменено като издадено в нарушение на чл.53 ал.1 във вр. с
чл.28 от ЗАНН.
Водим от това
и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1638/09.09.2019г. постановено по НАХД №2496/2019г. на Районен съд – Варна и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №435125/482906/15.05.2019г. на Зам. директора на ТД
на НАП – Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на „СМВ КОНСУЛТ 2006“
ЕООД–гр.Варна е наложена имуществена санкция от 500лв. за нарушение на чл.3,ал.3,т.1,б.а
от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на Министъра на финансите във връзка с чл.5 ал.4
от КСО.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.