РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 02.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3949 по описа за 2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за установяване спрямо „Б.Д.“
ЕАД, че В.В.Ч., дължи следните суми: главница: 48 858
лева; санкционираща лихва за периода от 08.01.2019 г. до 17.01.2019 г. в размер
на 126,26 лв.; законна лихва върху главницата от 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение от 02.04.2019 г., по
ч.гр.д. № 3324/2096 г. по описа на СРС, 82 състав.
Ищецът поддържа,
че по силата на сключен договор от 26.04.2018 г. с ответника за кредит за
текущо потребление, е предоставила на В.В.Ч. сумата от 50 000 лв., който е следвало да се
издължава до 28 - мо число всеки месец с месечни погасителни вноски, определени
с погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника произтичащи от договора, длъжникът е
изпаднал в забава повече от 90 дни. На основание чл. 18, т. 2 от Общите условия
и след извършено уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,
същият е трансформиран в предсрочно изискуем в пълен размер. Сочи, че на
18.01.2019 г., е депозирано заявление по реда на чл. 417 ГПК пред СРС, по което
е образувано гр.д. № 3324/2019 г., 82 с-в и на 02.04.2019 г. е издадена заповед
за незабавно изпълнение. В настоящето
производство, по реда на чл. 422 ГПК, ищецът претендира сумите за главница и
санкционираща лихва, предмет на заповедното производство.
Ответникът В.Ч.
оспорва иска, като счита че не дължи и поддържа, че са налице неравноправни
клаузи в договора за кредит, без да посочва конкретна клауза и как това се е
отразило върху задължението за връщане на кредита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от договор за кредит за текущо
потребление от
26.04.2018 г., между „Б.Д.“ ЕАД и В.В.Ч., банката е предоставила
на последния кредит в размер на 50 000 лв., със срок на издължаване от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, при променлив лихвен процент в
размер на 9,95 % годишно или 0,03 % на ден.
Установява
се, че въз основа на депозирано от „Б.Д.“ ЕАД на 18.01.2019 г. заявление по чл.
417 от ГПК срещу В.В.Ч., е издадена заповед за незабавно изпълнение от 02.04.2019
г., по ч.гр.д. № 3324/ 2019 г., по
описа на СРС, за следните суми: 48 731,74
лв. главница по договор за потребителски кредит от 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, заемни такси в размер на
120 лв., санкционираща лихва в размер на 126,26 лв. за 08.01.2019 г. до
17.01.2019 г. и 1 032,98 лв. разноски, от които 984,98 лв. за държавна така и
48 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Видно
от представената нотариална покана, изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, е връчено на В.В.Ч., при
условията на чл. 46, ал. 2 ГПК, на 03.12.2018 г., което обстоятелство е
удостоверено в разписката за
нотариалното връчване. Считано от тази дата, съдът приема, че е настъпила
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради
незаплащане на вноските по него, повече от 90 дни, на основание т. 18, т. 2 от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно
– счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, сумата от 50 000 лв. е усвоена от ответника на 26.04.2018 г. За
погасяване на задълженията по кредита са постъпили суми в размер на общо
2 517,70 лв., с които са погасени следните задължения: 1 268,26 лв. -
главница и 1 249,44 лв. договорна лихва. Последната вноска по банковата
сметка на ответника, по която е обслужван кредита, е извършена на 28.07.2018 г.
в размер на 539,59 лв., с която сума е погасено изцяло задължението по вноската
с падеж 28.06.2018 г. и частично е погасена вноската с падеж 28.07.2018 г.,
след което няма извършени плащания по кредита. От датата на оформяне на кредита като
предсрочно изискуем – 11.01.2019 г. до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 18.01.2019 г. няма внесени
суми за погасяване на задълженията по кредита. Непогасените задължения при
предсрочна изискуемост към датата на депозиране на исковата молба, са както
следва: 48 731,74 лв. главница; 2 322,88 лв. възнаградителна лихва от
28.07.2018 г. до 17.01.2019 г.; 126,25 лв. – санкциониращи лихви, от 28.08.2018
г. до 17.01.2019 г., такса при предсрочна изискуемост – 120 лв.
С Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело
№ 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК), е
прието че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
Предвид така
дадените разяснения съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 48 731,74 лв. главница по договор за потребителски
кредит от 26.04.2018
г., ведно със законната от датата на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – 18.01.2019 г.
С оглед приетото в Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело
№ 3/2017 г., на отхвърляне подлежи претендираното акцесорно вземане, а именно: за
санкционираща лихва в размер на 126,26 лв. за 08.01.2019 г. до 17.01.2019 г. С на
приетото по - горе, не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника за
наличието на неравноправни клаузи при формиране на договорната и
наказателнатата лихва, при извод за неоснователност на претенцията за лихва (отделно от това, в заповедното производство е
отхвърлено искането за издаване на заповед, в частта за договорна лихва и
същото не е предмет на настоящето производство).
Относно разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски, както следва: за производството
пред СГС в общ размер на 1 522, 32 лв., от които: 1 023,35 лв. за държавна такса; 398,97 лв. –
депозит за ССчЕ; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение; както и разноски за
заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в
общ размер на 1030,34 лв. (982,46 лв. за държавна таса и 1986, 47,88 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт)..
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че В. В.Ч., ЕГН **********,***, ж. к. „******, дължи на
ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ***, съдебен адрес ***, сума, представляваща непогасено
задължение по договор за договор за кредит
за текущо потребление от
26.04.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.04.2019
г., по ч. гр. д. № 3324/2019 г., по описа
на СРС, 82 състав, в размер на 48 731,74
лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната от датата на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК –
18.01.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 126,26 лв., представляваща санкционираща
лихва за периода от 08.01.2019 г. до
17.01.2019 г.
ОСЪЖДА В. В.Ч., ЕГН **********, да заплати на
ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в общ размер
на 1 522,32 лв., както и разноски за заповедното производство в общ
размер на 1 030,34 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: