Определение по дело №19507/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28092
Дата: 11 август 2023 г. (в сила от 11 август 2023 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20231110119507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28092
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110119507 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи описаните в
исковата молба документи, в това число и справка за извършени плащания, както и за
задължаване на трето неучастващо лице – (ФИРМА) също да представи справка за
извършени плащания и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по които искания
съдът намира, че следва да отложи произнасянето за първото по делото о.с.з.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна изрично да посочи дали
признава предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 25,00 лева, предявена като частичен иск
от вземане в общ размер на 968,00 лева, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като има предвид, че
изявлението за признание, направено с отговора на исковата молба касае иск за
прогласяване нищожност на неустоечна клауза, какъвто в случая не е предявен.
При неизпълнение на указанията процесуалното действие ще се счита нередовно.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.10.2023 г. от 09:55 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ОТЛАГА произнасянето по направените доказателствени искания от страна на ищеца
за първото по делото о.с.з.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
1
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от М. Т. Р. срещу (ФИРМА) осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
25,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 968,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2021 г. между страните бил сключен договор
за паричен заем № 583690, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1000 лева.
Сочи се, че в договора е било уговорено в срок от три дни, считано от усвояване на сумата
по заема, заемателят да предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на
следните кумулативни условия: да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4
минимални работни заплати за страната, също така не трябвало да са заематели по сключени
и непогасени договори за заем, сключен със заемодателя, да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
доход, или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница
и лихва. Твърди, че в процесния договор не било уговорено, че при непредоставяне на някое
от посочените обезпечения се дължи неустойка в размер на 808,85 лева, но такава въпреки
това, била начислена. Излага също и че с подписване на договора за заем, заемателят се
считал за уведомен за нейното начисляване, като същата се заплащала разсрочено, наред с
погасителните вноски по заема. Твърди, че отпуснатият заем е в размер на 1000 лева,
размерът на погасителните вноски – 3х15,58 лв. и 13х85,57 лв., видът на вноската –
двуседмична, ГЛП 40,05 %, ГПР 49,65 %, а размерът на общата сума, която следва да се
върне – 1159,15 лева. Сочи, че е погасила изцяло сумата по сключения договор в общ размер
на 1968 лева. Счита, че целият договор за заем е нищожен поради противоречие с
императивни правила, поради неспазена форма, непредоставяне на преддоговорна
информация, неполучено съгласие от потребителя за сключване на договора. Аргументира,
че разменените електронни съобщения между страните, не отговарят на изискванията на
ЗЕДЕУУ. Излага, че липсва съществен елемент от съдържанието на договора – ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Счита, че посоченият размер на ГПР
не е действително прилаганият такъв. Подробно аргументира, че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Сочи, че е налице и заобикаляне на закона. Твърди, че при
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 71 ЗЗД, кредиторът има право да иска
изпълнение на цялото задължение. Развива подробни съображения в насока и че клаузата е
неравноправна. Счита, че и клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че е налице разлика между посочената сума за
връщане в договора и тази, която е реално върната. Сочи, че е заплатила сумата от 1968,00
лева, като подробно аргументира, че сумата от 968,00 лева, се явява платена без основание,
с оглед изложените твърдения за нищожност на договора за кредит. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е
посочил, че признава иска за прогласяване нищожността на неустоечната клауза от договора
за заем. Прави искане разноските да останат в тежест на ищеца, доколкото твърди, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Излага твърдения, че ищецът
не е заплатил сумата за неустойка по договора за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
2
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна неустоечна клауза, както и че клаузите, от които произтичат
процесните вземания са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за
получаването на сумата.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор за паричен заем
№ 583690, по силата на който ответникът е отпуснал заем в размер на 1000 лева; че част от
съдържанието на договора е уговорка, предвиждаща, че в срок от три дни, считано от
усвояване на сумата по заема, заемателят следва да предостави обезпечение – поръчител,
който да отговаря на следните кумулативни условия: да има осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в
размер на поне 4 минимални работни заплати за страната, също така не трябвало да са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключен със заемодателя, да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания доход, или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва; че при непредоставяне на някое от посочените
обезпечения се дължи неустойка в размер на 808,85 лева; че размерът на погасителните
вноски е – 3х15.58 лв. и 13х85,57 лв., видът на вноската – двуседмична, ГЛП 40,05 %, ГПР
49,65 %, а размерът на общата сума, която следва да се върне – 1159,15 лева; както и че
ищцата е върнала сумата от 1968 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4