Определение по дело №2130/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 484
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20233100502130
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484
гр. Варна, 07.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100502130 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 64888/01.09.2023г. по описа на
ВРС на П. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, със съдебен адресат адв. В. С.
Д., гр. Варна, ул. „. И. С.” № 8, ет. 5, срещу решение № 2603 от 13.07.2023г.,
постановено по гр. дело № 9526/2022г. на Варненския районен съд,
ХLVIII-ми състав, с което е пирето за установено, че въззивницата дължи на
„.” ООД, ЕИК ........., със седалище гр.Варна сумата от 5630 лв. – главница,
представляваща получена без правно основание сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 28.03.2022г. до окончателното плащане на задължението на осн.чл.422 от
ГПК вр. с чл.55,ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3894/2022г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закон и при неправилно изследване и тълкуване на
доказатествата по делото. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по същество за
наличието на компенсационно право на прихващане до размера на дължимото
трудово възнаграждение, наведено в отговора на исковата молба. Освен
това, районният съд не е разгледал и не е обсъдил всички обстоятелства по
делото, както и не е извършил всестранна преценка на събраните
доказателства, което е довело до достигане на неправилни и необоснновани
фактически и правни изводи. Сочи, че всички действия по разпореждане с
банковата сметка на дружеството и превеждането на парични суми от сметка
на дружеството по нейна сметка са били извършени само в качеството на
управител на въззиваемото дружество. Излага, че процесните суми са
1
получени на валидно правно основание – за дължимата заплата и за
заплащане на суми, дължими към контрагенти на дружеството. Сочи, че
дружеството не е предоставило заем и сумата от 24 130 лева съставлява
единствено дължими възнаграждения за работна заплата по подписаното
допълнително споразумение на 30.07.2021 г. към трудов договор №69 от
20.12.2010г. Оспорва извода на съда, че подписаното допълнитено
споразумение не е произвело действие защото не е осчетоводено в
счетоводството на ищцовото дружество, доколкото счетоводяването е
следвало да се извърши от управителя Николай Момчев. Представеният по
делото оригинал на документ не е бил надлежно оспорен от ищцовота страна
и отразява валидно възникналото между страните изменение на трудовото
възнаграждание на служителя. Моли за отмяна на решението в обжалваните
части. Претендират се и направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Намират направеното оплакване срещу неприемането на възражението за
прихващане за неоснователно. Сочи, че ищцата сама е признала неизгодния
за нея факт, че е получила 50% от възнаграждение в размер на 4000 лв.
Оспорва възраженията на въззивницата, че получените суми са за дължими
възнаграждения и обезщетения. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира оплакването за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в
неприемане за разглеждане релевираното от ответницата възражение за
прихващане, за основателно. Същото е предявено с отговора на исковата
молба и с посочени основания – неплатени трудови възнаграждения и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Първоинстанционният
съд, без да даде указания на страната да конкретизира основанията по период
и размер, е приел възражението за нередовно и не го е приел за разглеждане с
предварителния доклад по делото.
Определението, с което е отказано приемане на възражението за
прихващане не подлежи на самостоятелен контрол, поради което неговата
правилност е в обхвата на въззивното производство по обжалване на
решението и няма пречка да бъде разгледано за пръв път от настоящата
инстанция. В случая, първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение като не е приел своевременно предявено възражение за
прихващане, поради което същото следва да се приеме за разглеждане във
въззивното производство.
Пред настоящата инстанция ответницата, с уточняваща молба от
12.12.2023г., е отстранила нередовностите на възражението, като е уточнила
основанията по период и размер. Насрещната страна е депозирала писмено
становище по него.
Във връзка с приетото възражение за прихващане следва да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която следва, след запознаване със
счетоводната документация в ответното дружество и в НАП/НОИ да даде
2
отговор на следните въпроси:
1/ на коя дата е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2/ какъв е размера на дължимите трудови възнаграждения на
ответницата за периода от 01.08.2021г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцовото дружество, като съобрази
допълнително споразумение на 30.07.2021г. към трудов договор № 69 от
20.12.2010г.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
64888/01.09.2023г. по описа на ВРС на П. С. М., ЕГН ********** от гр.
Варна, със съдебен адресат адв. В. С. Д., гр. Варна, ул. „. И. С.” № 8, ет. 5,
срещу решение № 2603 от 13.07.2023г., постановено по гр. дело №
9526/2022г. на Варненския районен съд, ХLVIII-ми състав, с което е пирето за
установено, че въззивницата дължи на „.” ООД, ЕИК ........., със седалище
гр.Варна сумата от 5630 лв. – главница, представляваща получена без правно
основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2022г. до окончателното
плащане на задължението на осн.чл.422 от ГПК вр. с чл.55,ал.1, предл. 1 от
ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3894/2022г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответницата М. с
отговора по чл.131 от ГПК и уточнено с молба от 12.12.2023г. възражение за
прихващане с насрещни вземания произтичащи от незаплатени нетни
трудови възнаграждения за периода от 01.08.2021г. до 08.11.2023г. в общ
размер от 11456,41 лв. и от незаплатено обезщетение за неползван отпуск на
31 дни в размер на 6613,33 лв.
НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза, при която вещото
лице, след като се запознае след запознаване с делото и със счетоводната
документация в ответното дружество и в НАП/НОИ да даде отговор на
следните въпроси:
1/ на коя дата е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2/ какъв е нетният размер на дължимите трудови възнаграждения на
ответницата за периода от 01.08.2021г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцовото дружество, като съобрази
допълнително споразумение на 30.07.2021г. към трудов договор № 69 от
20.12.2010г.
3
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 200 лв., вносим от
въззивницата в едноседмичен срок от уведомяването, в който срок страната
следва да представи доказателства за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. С., което да се призове след представяне
на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозират в съда заключенията
си в срока по чл. 199 ГПК - поне една седмица преди съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението по СТЕ е необходимо да представят към заключението си
справка – декларация, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г.
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2130/2023г. на ВОС за
05.03.2024г. от 14,00ч. , за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4