№ 6685
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110157929 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца (ФИРМА) обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата от 1477,00 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит, сключен между (ФИРМА) и АХМ. Х. Т.,
ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на 61,08 лв. за периода от 17.03.2018 г. до
01.07.2021 г. като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявана, прехвърлени в полза на ищеца по договор за цесия от 27.07.2017
г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 14.07.2021 г. по ч.гр.г. № 38923/2021 г. по описа
на СРС, 174 състав.
Ищецът (ФИРМА) твърди, че между ответника и (ФИРМА) е сключен
Договор за потребителски кредит PLUS-10720712 в размер 4000 лв., който
ответникът по делото се е задължил да върне до 05.05.2019 г. Уговорената
лихва между страните е 7155,20 лв. При забава се дължи и законна лихва за
забава. Релевират се доводи, че вземането е прехвърлено на ищеца в
качеството на цесионер с договор за цесия от 13.05.2019 г., като до ответника
е изпратено писмо за уведомление за извършената цесия. Претендира се
сумата в размер на 1477 лв. , представляваща главница по договора за кредит
и сумата в размер на 61,08 лв., представляваща лихва за забава за периода
1
17.03.2018 г.-02.07.2021 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който се оспорват исковете като неоснователни. Възразява се
относно действителността на извършената цесия. Оспорва се да е налице
валидно облигационно отношение по договора за кредит. Прави се
възражение за нищожни клаузи за лихва. Твърди се нищожност на целия
договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
От представения по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит PLUS-10720712 се установява, че същият е сключен на
07.05.2014 г. между ответника и (ФИРМА), по силата на който банката е
предоставила на кредитополучател кредит в размер 4000 лева. Със съдебно-
счетоводна експертиза по делото е установено, че сумата по договора е била
преведена по лична сметка на ответника по делото на 08.05.2014
г.Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с уговорената
лихва. Титулярът се задължил да погасява кредита в сроковете и по реда,
договорени в Договора за потребителски кредит и Условията по договор за
кредит.. Съгласно чл. 4 от Условията по договор за кредит титулярът се
задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът
е неработен ден, да внася по сметката погасителна вноска, посочена в
погасителен план в сами Договор за потребителски кредит. След преглед на
предоставените по делото писмени доказателства съдът прецени, че
съображенията изразени от ответника в отговора на исковата молба относно
основателността на договора за потребителски кредит са неоснователни.
С договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между
(ФИРМА), като цедент и ищецът понастоящото дело, като цесионер, банката
е прехвърлила на цесионера всички свои вземания и права срещу длъжници,
посочени в приложение № 1. Видно от представеното приложение са
прехвърлени и вземанията на Банката по договор за кредит, сключен с
кредитополучателя АХМ. Х. Т., заедно с привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите принадлежности.
2
Според пълномощно, във връзка със сключения между банката и ищеца
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.,
упълномощителят (ФИРМА) е упълномощил цесионера (ФИРМА) да
представлява банката като извърши следните действия: в изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, да уведоми длъжниците, в това число
кредитополучатели, солидарни длъжници, съдлъжници, поръчители и
правоприемници по договорите за издаване на кредитна карта и ползване на
овърдрафт по разплащателна сметка, както и по договорите за ипотечен и
потребителски кредит, за извършеното прехвърляне към „(ФИРМА)“ ЕАД на
вземанията на (ФИРМА), произтичащи от гореописаните договори, предмет
на договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
Представено по делото е уведомление от (ФИРМА), адресирано до АХМ.
Х. Т., според което, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД кредитополучателят е
уведомен, че считано от 27.07.2017 г. (ФИРМА), действаща като цедент, е
прехвърлила на (ФИРМА) всички свои вземания и права по договор за
потребителски кредит PLUS-10720712, заедно с привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите принадлежности, съгласно договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. В уведомлението е посочен и
размерът на просроченото задължение на ответника – общо сумата 1969,06
лева, представляващо главница и лихва за просрочие. Кредитополучателят е
поканен в 5-дневен срок от получаването му доброволно да плати
задълженията си към (ФИРМА) в пълен размер. Уведомлението е било
изпратено чрез Български пощи, но се е върнало като неполучено при ищеца.
Ответника по делото се счита за уведомен за сключената цесия с исковата
молба по делото.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява,
че ответникът e получил сумата в размер на 4000 лв. като заем, начислени са
му от кредитодателя задължения в размер на 4000 лв. за главница, 960 лв. за
застраховка и 6195,20 лв. за възнаградителна лихва. Вещото лице дава
заключение, че ответникът е заплатил сумата в общ размер на 9472,40 лв. за
погасяване на задължението си за периода от 03.06.2014 г. до 20.11.2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
3
достигна до следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД
Основателността на предявената претенция е обусловена от доказването
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
кумулативни предпоставки: наличието на твърдяната облигационна връзка
между кредитора (заемодателя) и ответника; предоставянето на сумата по
договора за кредит от заемодателя в полза на кредитополучателя; размера на
главницата; сключването на валиден договор за цесия между банката
кредитор и ищеца, с предмет вземанията по договора за кредит; факта на
уведомяване на длъжника за промяната на кредитора; наличието на главното
вземане и настъпилата изискуемост;
Между страните се спори относно съществуването на валидна
облигационна връзка между (ФИРМА) и АХМ. Х. Т. с предмет –
потребителски креди, както и дали банката е изпълнила задължението си да
предостави сумата по договора. След преглед на релевираните от ответника
доводи за недействителност на договора за потребителски креди, съдът
взимайки в предвид и заключението на съдебната счетоводна експертиза
установи следното: между страните съществува облигационно
правоотношение поради сключен между (ФИРМА) и ответника валиден
Договор за потребителски кредит. Експертизата по делото установява, че
сумата от 4000 лв., която банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя е била преведена по неговата лична сметка на 08.05.2014
г. Страните по делото не спорят относно размера на уговорената главница по
Договора за птоебителски кредит. Установи се по делото, че с договор за
цесия от 27.07.2017 г. банката е прехвърлила на ищцовото дружество
вземането по процесния договор за кредит. Така на основание чл. 99, ал. 2
ЗЗД първоначалният кредитор е "заменен" с нов такъв – ищеца (ФИРМА), на
когото ответникът дължи да плаща, след като бъде уведомен - съгласно чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от момента, в
който е уведомен за нея от цедента. Следва да се посочи, че правата по
цесията преминават върху цесионера със сключване на договора за цесия,
като съобщаването по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не е елемент от фактическия
състав, нито е условие за прехвърлителното действие на цесията.
4
Единствените правни последици от неспазване на задължението за
уведомяване се свеждат до това, че без съобщаване на цесията, длъжникът
може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление, обаче не прави цесията недействителна, нито
освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Договорното съдържание на цесията обвързва страните по него и главна
негова последица е преминаване на вземането от един кредитор към друг, за
което не е необходимо съгласие на длъжника.
В случая не е установено кредитополучателят да е уведомен за
прехвърляне на вземането от ищеца - в качеството на цесионер по договора за
прехвърляне на вземане, но действащ по пълномощие от името на стария
кредитор. Ответникът обаче се счита за уведомен с връчването му на
Исковата молба по делото. Поради това са спазени изискванията на чл. 99, ал.
4 ЗЗД, а именно старият кредитор да уведоми длъжника, че е прехвърлил на
трето лице вземането си срещу него. С извършеното чрез исковата молба
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, осъщественото
прехвърляне на вземането е породило действие и за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор. С оглед изложеното и като взе
предвид, че ответникът не твърди да е извършвал плащания в полза на стария
кредитор /цедента/ на съществуващите задължения, се налага извод, че
процесният договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Софийски районен съд намира, че клаузата, касаеща годишния лихвен
процент е недействителна поради противоречие с добрите нрави. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в
размер на 45,51%. Така уговорения размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговарянето на
размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни
разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера на
ГПР), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва,
но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е
ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради
5
което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В
правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. За преценка противоречие на лихвата с добрите нрави следва да
бъде отчетена и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение
906/2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/2006 г. по гр. д.
315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/2015 г. по ч. гр. д. 6295/2014 г. на
ВКС, IV ГО, съгласно която е прието, противоречие с добрите нрави на
уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва по необезпечени задължения, какъвто е настощият случай.
След справка в електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата
на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната
лихва е бил 10,20 %. Следователно уговореният в договора за кредит годишен
лихвен процент надвишава повече от три пъти законната лихва.
Съобразявайки горното и предвид това, че заемател е финансова институция,
а заемателят, в качеството на потребител е в икономически по-неизгодна
позиция, съдът намира възнаградителната лихва действително да е уговорена
в противоречие с добрите нрави, поради което и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна и не поражда задължения за заемателя.
Доколкото по делото бе установено, че ответникът е заплатил сумата в
общ размер на 9472,40 лв. преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то съдът прави извод, че той е погасил
чистата стойност на предоставения заем в размер на 4000 лв. – главницата по
договора. Обстоятелството, че кредитодателят е отнесъл заплатените от
ответника суми към възнаградителни лихви, доколкото клаузата, уреждаща
същата, е нищожна по мотивите посочени по-горе в решението, е без правно
значение.
6
Поради изложеното съдът намира искът за неоснователен и следва да го
отхвърли.
Поради неоснователност на главния иск неоснователен е и акцесорният
иск за лихва за забава и същият следва да бъде оставен също без уважение.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът.
Същият не претендира и не установява да е сторил такива. Ищецът следва да
заплати разноски на процесуалния представител на ответника за оказаната
безплатна правна помощ и съдействие в размер на 337,67 лв., определи от
съда съобразно материалния интерес и липсата на фактическа и правна
сложност по делото на основание чл. 7,а л. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД, предявен от (ФИРМА) с ЕИК : ********* срещу
АХМ. Х. Т. с ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът
АХМ. Х. Т. с ЕГН ********** дължи на (ФИРМА) с ЕИК : ********* сумата
в размер на 1477 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит PLUS-10720712, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до
изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 61,08 лв. за периода от
17.03.2018 г. до 01.07.2021 г., като вземанията са предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
38923/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК (ФИРМА) с ЕИК :
********* да заплати на адв. Н. И.. И.ев, ЕГН ********** сумата в размер на
337,67 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7