Решение по дело №2461/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От Е.А.А., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С., с адрес ***, против Решение № 1370 от 17.07.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХХ с., постановено по адм. дело № 564 по описа на съда за 2023 г. в отхвърлителната му част.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Според А. твърденията са му доказани от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Сочи се, че постоянното пръскане против гризачи и дървеници докосва, че тях постоянно ги е имало, че нетната площ е тази, която остава след като се приспадне площта заета от санитарния възел и мебелите, че недаването или даването на уклончиви отговори следва да се тълкува във вреда на ответника, както и че ответникът е длъжен да пази архив до изтичане на давностния срок за предявяване на иска по чл. 3 от ЕКЗПЧ и ЗИНЗС. Моли да бъде съобразена съдебната практика на ЕСПЧ по делото „И. и други срещу България“ и по делото на Г.Ч. – 2574/21 г. Ищецът се позовава и на докладите на Омбудсмана на Република България.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита касационната жалба на А. за неоснователна като съображения в тази насока са изложени в писмен отговор приложено по делото (л. 7).

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 1370 от 17.07.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХХ с., постановено по адм. дело № 564 по описа на съда за 2023 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на Е.А.А. сумата в размер на 2646 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 02.03.2021 г. - 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. - 22.03.2022 г., 25.03.2022 г. - 29.03.2022 г., 18.05.2022 г. - 07.06.2022 г., 15.06.2022 г. - 04.07.2022 г., 20.07.2022 г. - 22.07.2022 г., 10.08.2022 г. - 19.08.2022 г. вкл. - при престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част, респективно да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят претенциите на ищцовата страна или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 1100 лв. до присъдения размер от 2646 лв. поради прекомерност.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Ответникът по тази касационна жалба – Е.А.А., не взема конкретно становище по касационната жалба на ГДИН - София.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Е.А.А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес, болки и страдания, за периода от 01.01.2012 г. до 28.02.2023 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, изразяващи се в: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; наличие на гризачи и дървеници; наличие на мухъл, лошо осветление, липса на достъп до свеж въздух, липса на топла вода в килиите; покривът бил от ламарина и това причинява силна топлина и задух през лятото и студ през зимата., с което на ищецът са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 3 от ЗИНЗС).

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Е.А.А., сумата от 2 646 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите 02.03.2021 г. - 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. - 22.03.2022 г., 25.03.2022 г. -29.03.2022 г., 18.05.2022 г. - 07.06.2022 г., 15.06.2022 г. - 04.07.2022 г., 20.07.2022 г. - 22.07.2022 г., 10.08.2022 г. - 19.08.2022 г., в резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за периодите 01.01.2012 г. - 09.01.2012 г., 14.01.2021 г. - 01.03.2021 г., 23.03.2022 г. - 24.03.2022 г., 30.03.2022 г. -17.05.2022 г., 08.06.2022 г. - 14.06.2022 г., 05.07.2022 г. - 19.07.2022 г., от 23.07.2022 г. - 09.08.2022 г., 20.08.2022 г. - 28.02.2023 г., а така също и за разликата над присъдения размер обезщетение от 2646 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователна и недоказана.

Съдебното решение, в частта, с която исковата претенция на Е.А.А., ЕГН ********** против ГДИН София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 10.01.2012 г. - 13.01.2021 г., е оставена без разглеждане, а производството по делото в посочената част е прекратено, не е обжалвано от страните.

7. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: относно пренаселеността на помещенията в Затвора гр. Пловдив за периодите 02.03.2021 г. - 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. - 22.03.2022 г., 25.03.2022 г. - 29.03.2022 г., 18.05.2022 г. - 07.06.2022 г., 15.06.2022 г. - 04.07.2022 г., 20.07.2022 г. - 22.07.2022 г., 10.08.2022 г. - 19.08.2022 г.

Останалите оплаквания за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, съдът е приел за недоказани. В тази насока е посочено, че от данните по делото не се установява, ищецът да е нямал постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода - напротив, всички помещения, в които е бил настаняван са разполагали с такива. Достъп до топла вода ищецът е имал, докато е ползвал банята по график. Констатирано е, че по делото са приложени договори и протоколи за ДДД за всяка една от годините, предмет на исковата претенция, въз основа на които е направен извод, че в Затвора Пловдив редовно са провеждани мероприятия по обезпаразитяване и администрацията на ответника е положила дължимата грижа в тази насока. Хигиената в килиите е задължение на самите лишени от свобода и липсата на качествено или редовно почистване допринася за развъждането на инсекти и гризачи. За целта на лишените от свобода са раздавани съответните препарати, а такива е могло да бъдат закупени и от лавката на затвора. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че и двете стаи, в които е пребивавал ищеца са били снабдени с отваряеми прозорци от ПВЦ дограма, от които са имали достъп до естествена светлина, както и възможност за проветряване, с оглед твърденията за мухъл. Вечер, осветлението е осъществявано с осветителни тела.

Посочено е в мотивите на оспорения съдебен акт, че администрацията на Затвора Пловдив не би могла да бъде държана отговорна за това, че лишените от свобода са простирали дрехите си вътре в килиите, още повече, че същите са можели да ползват и сушилнята на затвора, както и специално пригодени извън килиите простори.

За напълно недоказани са приети твърденията, че през зимата било много студено, тъй като покривът бил от ламарина, доколкото в Затвора Пловдив, отоплението се осъществява с централно парно, а помещенията са изолирани от поставената ПВЦ дограма. Освен това, противно на заявеното в исковата молба, от показанията на св. Методиев е установено, че покривът не е от ламарина.

При това положение съдът е приел, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца А. неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2646 лева. При определяне на размера на обезщетението решаващият съд е взел предвид, че се касае до доказано само едно оплакване на ищеца и липсва кумулативно въздействие на други неблагоприятни условия по изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" заедно с него, поради което и исковата претенция е уважена само до посочения размер от 2646 лева, като до пълния предявен размер от 10 000 лева, е отхвърлена като недоказана. В тази насока и съдът е съобразил и практиката на ЕСПЧ относно размерите на присъжданото обезщетение, посочени например в решенията на съда Й. и Д. срещу България, И. срещу България и др., а също така е съобразено и обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова като е взел предвид за ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, размера на месечния размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, както и посоченото от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът е приел, че размерът на обезщетението от 2646 лева, съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. Все в тази насока е посочено и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави, присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо /Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella and others v. Italy и др. /.

Съответно, спрямо този размер на главния иск (2646 лв.), е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ІV. За правото:

8. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

10. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Несъстоятелни са твърденията както в касационна жалба на ГДИН, така и в касационната жалба на А., че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковата претенция, т.е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.

Доводите наведени в касационната жалба на А. са наведени и пред първоинстанционния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. При постановяване на своя съдебен акт административния съд е съобразил и относимата в случая практика на ЕСПЧ, включително цитираната от А. такава. Както вече бе казано, фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

11. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателни и доказани оплакванията за пренаселеността на помещенията (в които е бил настанен ищеца при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“) в Затвора гр. Пловдив за периодите 02.03.2021 г. - 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. - 22.03.2022 г., 25.03.2022 г. - 29.03.2022 г., 18.05.2022 г. - 07.06.2022 г., 15.06.2022 г. - 04.07.2022 г., 20.07.2022 г. - 22.07.2022 г., 10.08.2022 г. - 19.08.2022 г.

Всичко това от своя страна обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Правилен е и извода на съд, че останалите оплаквания на А. за лоши битови и хигиенни условия, са недоказани и неоснователни.

12. Доколкото в случая са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер, съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие (общо 441 е бил настанен в пренаселени спални помещения, както и жизнения стандарт в страната през исковия период (минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв., а 2022 г. - 710 лв.), настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период е именно сумата от 2646 лв., каквато е била преценката на първоинстанционния съд.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби, с които е сезиран съда.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1370 от 17.07.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХХ с., постановено по адм. дело № 564 по описа за 2023 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: