№ 238
гр. София, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба на адв. К. Н., защитник на осъдения С. Б. Д., срещу
определение от 21.02.2023г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 21-
ви състав, по нчд № 210/2023г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за предсрочно условно освобождаване.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Релевира се, че съдът провел непълен и незадълбочен анализ на
доказателствата, не бил обсъдил всички обстоятелства по чл. 439а НПК, не бил
коментирал всички доводи на защитата. Посочва се, че осъденият притежава
личностови качества, предпоставящи по-висока осъзнатост и ефикасност на
корекционната работа. Представят се негови позитивни прояви и примерно
поведение. Акцент се поставя и на малкия остатък от наказанието - 10 месеца от
целия размер 10 години лишаване от свобода, което правело безпредметно
продължаването на корекционната работа, ако дотук тя не е постигнала успех.
Релевира се, че осъденият е подкрепян от своите близки, че извършеното е с
изолиран характер в живота му, че има сериозна професия, че има здравословни
проблеми. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за
предсрочно освобождаване на осъдения, при което можело да се постанови и
пробационна мярка.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и
материалите по делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
1
надлежно и в пълнота релевантните факти, подложил ги е на вярна оценка и е
приложил закона правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалния закон.
Понастоящем осъденият изтърпява в Затвора *** наказание десет години
лишаване от свобода, наложено с присъда № 48 от 28.10.2015г., в сила от
12.06.2015г. на Окръжен съд Пазарджик, по нохд № 411/2015, за престъпление по
чл. 116, ал.1, т. 6 НК вр. чл. 115 НК.
Към датата на определението на СГС осъденият е изтърпял фактически от
наказанието си 7 г., 8 м. и 16 дни, от работа – 1 г., 4 м. и 27 дни, всичко - 9г., 1 м.
и 13 дни, с остатък – 10 месеца и 17 дни.
С изложеното, правилно първостепенният съд е обосновал условието на чл.
70, ал. 1, т. 1 НК за фактическо изтърпяване на не по-малко от половината от
наказанието. Независимо от малкия срок на остатъка на наказанието, съдът вярно
е приел, че не са налице условията за предсрочното освобождаване на молителя,
тъй като не са налице доказателства за неговото поправяне.
За извода, че осъденият не се е поправил, обосновано градският съд е стъпил
на доказателствата по делото – становища на администрация на затвора, план на
присъдата, доклад по чл. 155 ЗИНЗС. Последователно администрацията на
затвора дава отрицателни становища за предсрочно освобождаване на осъдения.
Въз основа на доказателствата по делото обосновано първостепенният съд е
приел, че целите и задачите заложени в плана на присъдата не са постигнати, че
има актуални проблемни зони, по които работата с осъдения следва да продължи,
рискът от вреди е с непроменени стойности, рискът от рецидив е с колебливи
стойности, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай.
Обратно на очакваната посока, в която осъденият следва да се развива,
редица негативни показатели при него се завишават във времето. Така, след
извършени три дисциплинарни нарушения рискът от рецидив при осъдения се
повишава от 46 на 50 т , след това – на 52 т. Тъй като е непостоянен в трудовата
заетост и има негативно отношение към трудовата дейност, безотговорен е към
този процес и нарушава трудовата дисциплина точките в проблемната зона
„трудова заетост“ са също повишени от 2 на 4 т. В зоната умения за мислене
поради неспособност на осъдения да предвиди последиците на собствените си
постъпки, също проблемните позиции са завишени от 5 на 7 т. Продължава
проблемната зона „злоупотреба с алкохол“ като фактор и на извършеното
престъпление, със завишение от 3 на 4 т.
Като цяло данните за личността на осъдения не сочат на постигнат значим
поправителен ефект на наказанието. При това примерното поведение и отделните
положителни прояви като: награждаване за изпълнение на трудови задачи,
инициатива за рок концерт, участие в специализирана дейност в затвора, не
компенсират дефицитите на кореционния процес, така, както са отразени. И още
повече, че положителната посока датира от време преди регистрирания от
администрацията спад от началото на 2021г. нататък, когато при осъдения следват
2
три дисциплинарни нарушения, вкл. и с употреба на алкохол. Това показва, че
положителната тенденция не е трайна и не се свързва с дълбока и устойчива
личностова промяна.
При така изложеното, неоснователно е оплакването на жалбата за
незадълбоченост или фрагментарност на анализа на първия съд като основан не на
всички доказателства по делото. Вярно е, че съдът е пропуснал да отрази
положителните прояви на осъдения, но това не означава непременно пропуски да
съобрази всички данни по делото, както и не променя крайния извод за
значителното преобладаване на отрицателните данни. Особено като разположени
във времето, при което компроментират достиженията на осъдения отпреди това,
и които актуални данни, отново ще се подчертае, разкриват нетрайност на процеса
на поправяне, който дори регресира.
Доводът за значението на образованието на осъдения като фактор на по-
голямо осъзнаване е неоснователен, тъй като е в разрез с доказателствата по
делото, и подчертано – тези относно зоната „умения за мислене“, която продължа
да е проблемна.
Неоснователен е и доводът за краткия остатък от наказанието, тъй като той не
е в пряка зависимост от изискването за поправяне на личността. Доводът, че не
може да се окачват промени тепърва /за този остатък/, също е неоснователен, тъй
като предсрочното освобождаване на е въпрос на компромис и въпрос независещ
от това дали и колко се е поправил осъденият.
Що се отнася до наличните ресурси за ресоциализация на осъдения при
живот на свобода, те биха имали значение само при положителен отговор, и като
допълнителен аргумент, на същинския – този за поправянето.
Ирелевантен е и аргументът за изолирания характер на престъплението,
доколкото в случая няма отношение към въпроса дали извършителят му се е
поправил.
Неоснователен е и доводът за здравословното състояние на осъдения като
фактор на предсрочното освобождаване. То би било такъв, с допълнително
убеждаващо значение, само при положителен отговор за поправянето на
осъдения.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.02.2023г. на Софийски градски съд,
наказателно отделение, 21- ви състав, по нчд № 210/2023г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения С. Б. Д. за предсрочно условно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4