Решение по дело №2414/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ели Гигова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 414 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми:

1. на Н.И. Д.-Д.:

 - 10 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното ú обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал 1 от НК по досъдебно производство 15 357/2004 г. на 01 РУ на СДВР и пр. пр. 6 144/2004 г. на СРП плюс законната лихва от 26.02.2016 г. до окончателното изплащане;

- 2 900,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното ú обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал 1 от НК по досъдебно производство 15 357/2004 г. на 01 РУ на СДВР и пр. пр. 6144/2004 г. на СРП плюс законната лихва от 26.02.2016 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото и 812,82 лева адвокатско възнаграждение;

2. на СГС – 250,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице. Н. Д.-Д. е с адрес ***, а П.НА Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. „******

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н. Д.-Д. срещу П.НА Р.Б.:

- иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева;

- иска за имуществени вреди за разликата над 2 900,00 лева до пълния предявен размер от 34 900,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5]     Н. Д. заявява в искова молба от 26.02.2016 г., че срещу нея е било образувано наказателно производство, по което тя е била призната за невиновна. От образуването на наказателното производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди за 100 000,00 лева и имуществени вреди за 34 900,00 лева (12 000,00 лева за лечение и такса за преждевременно раждане; 12 440;00 лева лекарства за лечението; 7 000,00 лева за транспорт до болници; 2 900,00 лева за адвокати; 560,00 лева за престой в болници). Прокуратурата не е изплатила обезщетение на ищцата за причинените вреди. Затова тя моли съда да осъди Прокуратурата да ѝ заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 34 900,00 лева обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията (исковата молба, л. 2-10; уточнителните молби, л.140-141, 145-146, 167-168).

 

2. На ответника

 

[6] Прокуратурата е оспорила предявените искове. Тя заявява, че ищцата не е претърпяла твърдените от нея неимуществени и имуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. Също така ответникът твърди, че по същото време срещу ищцата са били образувани още две наказателни производства, по които тя е била оправдана, и за вреди от които ответникът е бил осъден да заплати обезщетение на ищцата. Прокуратура твърди, че не могат да бъдат разграничени вредите от отделните увреждания. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 120-124).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че Н.Д. е била родена на *** г. Тя е била щастлива и весела (показанията на свидетелката П., л. 197-198). Не се спори, че ищцата е работила като адвокат.

 

[8] Не се спори, че през 2007 г. Прокуратурата е повдигнала на Н.Д. обвинение за престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК. По него тя е била призната за невиновна с решение, което е влязло в сила на 19.11.2008 г. (вж. и исковата молба, л. 132-136). Няколко дни по-късно, на 26.11.2008 г. Н.Д. е родила сина си К. Д. (удостоверението за раждане, л. 69). Не се спори, че през 2007 г. Прокуратурата е повдигнала второ обвинение на Н.Д.. То е било по чл. 321, ал. 2 от НК (вж. и исковата молба, л. 125-131).

 

[9] На 04.12.2009 г. Прокуратурата е привлякла Н.Д. като обвиняема и по трето обвинение. То е било по чл. 209, ал. 1 от НК и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение подписка (постановлението за привличане, л. 13-14). Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда, СРС е образувал дело по него, което обаче с разпореждане от 11.08.2010 г. СРС е прекратил и е върнал на Прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения (разпореждането, л. 23-24).

 

[10] По това време Н.Д. е била бременна с второто си дете. По време на бременноста тя е развила прееклапсия. Стресът е един от факторите, предразполагащи за развитие на прееклапсия. Други фактори са: имунологични; наследствени; заболявания преди бременността; възраст над 40 години; вредни навици, като употреба на алкохол и цигари; прееклапсия при предходна бременност; първа бременност; индекс на телесната маса над 35 кг/кв. метър. Стрес, предизвикан от образувано наказателно производство, би могъл да бъде един от факторите за предизвикване на прееклапсия (заключението на д-р И., л. 182; разпита на д-р И., л. 196-197).

 

[11] На 02.11.2010 г. Н.Д. преждевременно е родила дъщеря си Е.Д.. Преждевременността на раждането се е дължала на прееклапсията у Н.Д.. Преждевремнно родените деца са незрели, техният имунитет е по-слаб. Затова адаптацията им към новите условия на живот е затруднена. До 20.12.2010 г. Е.Д. е била в кувьоз с апаратна вентилация, венозни вливания, антибиотична терапия. Тя е била хранена парентерално и със стомашна сонда. През този период са се налагали и ежедневни посещения от Н.Д. (пак там).

 

[12] През 2012 г. е влязла в сила присъда, с която Н.Д. е била оправдана по второто обвинение от 2007 г. – това по чл. 321, ал. 2 от НК (исковата молба, л. 125-131). На 09.02.2012 г. СРС е постановил оправдателна присъда и по процесното обвинение срещу Н.Д. (присъдата, л. 35-36). Прокуратурата е подала пред СГС протест срещу оправдателната присъда. СГС я е потвърдил с окончателно решение от 29.03.2013 г. (решението, л. 58-66). Н.Д. е преживяла тежко повдигнатото ѝ обвинение и е ограничила контактите си с приятели и клиенти на адвокатската ú практика (показанията на свидетелите П., и Д., л. 197-199). Тя е заплатила 2 900,00 лева на адвокат, който да я защитава по наказателното дело (пълномощните, л. 56-57). Липсват доказателства Н.Д. да е направила други разходи вследствие на воденото срещу нея наказателното производство. Затова съдът приема, че тя не е направила такива.

 

[13] Не се спори, че Прокуратурата не е заплатила обезщетение на ищцата. Н.Д. е заплатила 10,00 лева държавна такса (л. 119) и 8 500,00 лева на адвокат (л. 175). Прокуратурата не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил 250,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (л. 157-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[14] Н.Д. е предявила иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[15] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

        

[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

[17] Съдът установи, че Н.Д. е била обвинена в извършването на престъпление и срещу нея е било образувано наказателно производство. Тя е била оправдана по повдигнатото ѝ обвинение, а от него ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и стрес. Прокуратурата не е изплащала обезщетение на Н.Д..

 

[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[19] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).

 

[20] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

 

[21] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[22] Съдът установи, че на 04.12.2009 г. Прокуратурата е привлякла Н.Д. като обвиняема, а на 29.03.2013 г. е влязла в сила присъда, с която Н.Д. е била оправдана по повдигнатото обвинение, т. е. наказателното производство срещу нея е продължило три години, три месеца и 25 дни . Обвинението срещу Н.Д. е било по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Това престъпление е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Н.Д. е била с най-леката мярка за неотклонение – подписка.

 

[23] Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. То не се е отразило на здравословното състояние на Н.Д.. Съдът приема, че е недоказана причинната връзка между стреса у Н.Д. от наказателното производство и прееклапсията, която тя е развила по време на бременността с дъщеря си Е.Д.. Съдът приема това, тъй като стресът е един от предразполагащите и възможни фактори, предизвикващи прееклапсия, но вещото лице не е категорично, че в конкретния случай точно стресът от наказателното производство е довел до прееклапсия, която пък е била причината за преждевременно раждане на Е.Д.. Затова съдът приема, че прееклапсията, а оттам и преждевременното раждане, не са вследствие на наказателното производство.

 

[24] Наказателното производство, воденото срещу Н.Д., е повлияло на социалния ѝ живот. Тя не е била така весела и жизнерадостта, ограничила е контактите си с приятели и клиенти на адвокатската ú практика.

 

[25] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри четири решения на ВКС, с които той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 210 от НК. С тях ВКС е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 1 000,00 лева - наказателното производство е приключило с оправдателна присъда през 2011 г.[5];

- 2 000,00 лева - наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2012 г.[6];

- 4 000,00 лева - наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2012 г.[7];

- 8 000,00 лева - наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2012 г.[8];

 

[26] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2011 г. до 2013 г. – периодът, от който са решенията. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от 01.01.2010 г.[9]; 270,00 лева от 01.09.2011 г.[10]; 290,00 лева от 01.05.2012 г[11]. и 310,00 лева от 01.01.2013 г.[12].

 

[27] Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че 10 000,00 лева е справедливо обезщетение, дължащо се на ищцата за установените претърпени от нея неимуществени вреди. Съдът определя по-висок размер от този, който е определен с цитираните решения, тъй като ищцата е работила като адвокат – т. е. нейната работа е била свързана с правораздаването, а практиката на ВКС е последователна, че в такива случаи обезщетенията за неимуществени вреди са по-високи. Прокуратурата не е изплатила такова обезщетение на ищцата. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Н.Д. 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева. Съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Н.Д. и 2 900,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[28] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 10,00 лева  държавна такса и 8 500,00 лева за възнаграждение на адвокат.

 

[29] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Възнаграждението за един адвокат се дължи съразмерно на уважената част от иска (пак там, изр. 2). Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на ищцата 10,00 лева разноски по делото и 812,82 лева адвокатско възнаграждение (8 500,00х12 900,00/134 900,00). Съдът приема, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата, не е прекомерно, предвид цената на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДВ Прокуратурата следва да заплати и 250,00 лева по сметка на СГС възнаграждение за вещо лице.

 

Съдия: