Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 101 и чл. 365 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и чл. 432 от Търговския закон. Ищцовата страна – „Р. Б.”-Е., гр. С. - излага в исковата си молба, че по силата на договор за банков кредит от 18.06.2008 година на п·рвата ответница е предоставена сума от 86 218,51 евро. Вторият ответник се е задължил солидарно за изпълнението на поетото задължение за връщане на всички суми по отпуснатия кредит. Заради просрочие в дължимите плащания на 30.10.2009 година, банката и двамата ответници сключили анекс, по силата на който дължимите до момента суми – главница, лихви и наказателна лихва за забава, се преструктурират в един нов общ дълг в размер на 89 251,44 евро с нови падежи и нов погасителен план. След сключването на анекса ответниците не погасили нито една вноска. Заради това банката, според клаузите на анекса, начислила наказателна лихва. Вземанията, предявени по реда на чл. 417 от ГПК, били оспорени от длъжниците. Като се позовава на уговорката по анекса, че при липса на плащане в продължение на сто и петдесет дни, вземанията стават предсрочно изискуеми по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено, че ответниците солидарно дължат сумата от 89 251, 44 евро, главница, сумата от 6 442,08 евро, редовна лихва, наказателни лихви за просрочие в размер на 1 744 евро и законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2010 година до окончателното й заплащане. Претендират се разноски. Ответниците - И. А. К. и К. И. К. - признават факта на сключване на договора за кредит и описания в исковата молба анекс, но оспорват исковете с възражения, че сумите, претендирани по настоящото производство, са завишени в съпоставка с реално дължимите. Ответникът не е уведомен за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем. В тези хипотези приложение намирала нормата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Анексът от 30.10.2009 година бил нищожен: липсвало основание за сключването му, не бил ясен начинът на формиране на сумата, ответницата го е подписала под натиска банката да преобразува кредита в предсрочно изискуем, не й било обяснено защо дължи точно исковата сума по главницата, не е имала представа за какво се задължава. Така постигнатите уговорки по процесния анекс били противни на морала, на добрите нрави и заобикаляли закона. Математически вземанията били погрешно изчислени. Предметът на самия анекс останал неясен. Налице било злоупотреба с доверие от страна на банката-ищец. Извлеченията от счетоводните книги, въз основа на които ищецът поискал издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, били нередовни и не установявали изискуемост на вземанията. Самите искове са недоказани по размер. Поискано е обявяване на анекса от 30.10.2009 година за нищожен. Претендират разноски. Съдът приема последното искане за невалидно извършено и на това основание - че по него произнасяне не дължи. По процедурната си същност представлява предявяване на инцидентен установителен иск относно валидността на сделката, от която банката-ищец черпи правата си. Доколкото предпоставките за разглеждане на такъв инцидентен иск не са налице – не е внесена дължимата по такъв иск държавна такса и процедурата по чл.128 от ГПК за инцидентните искове по чл. 212 от ГПК не важи – тезата на ответниците относно нищожността на анекса следва да се разгледа единствено като въпрос с преюдициална стойност, без това разглеждане на намери место в диспозитива на настоящото решение, ставайки по този начин част от предмета на делото. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на 18.06.2008 година са сключили договор за банков кредит, условията по който предоговорили с анекс от 30.10.2009 година, като предвидили едно общо за плащане вземане от 89 251,44 евро с дължими по погасителен план лихви и наказателни надбавки при просрочие. Няма спор, че по договор с банката вторият ответник поел задължение за плащане както на дълга по кредита, така и този по анекса от 2009 година. Исковите суми равнят на вземанията по анекса от 2009 година и плащания по последния липсват – приетата от съда съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Валентин Трайков. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено съществуването на валиден договор за кредит по смисъла на чл. 430 от Търговския закон с предмет сумата от 86 218,51 евро, насрещно задължение за връщането й и за заплащане на лихви. Липсата на спор, че ответникът се е задължил по изрично споразумение с банката, сочи на договор по смисъла на чл. 101 от ЗЗД с предмет вземанията по кредита, а по-късно и по анекса от 2009 година, солидарно дължими със заемателя. Уговорките по анекса от 30.10.2009 година имат за предмет съдбата на кредита и заради това той съдържа елементите на договора за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД: задълженията по кредита са новирани с клаузите на анекса и дължимите суми са тези, които ищецът търси по реда на настоящото производство – чл. 365, ал. 1 и 2 от ЗЗД. В този смисъл исковете са доказани по основание. Ответниците дължат солидарно исковите суми. Доводите на ответниците са неоснователни. Като противоречащи на цитираната експертиза, на обясненията на страните и на приложимия за казуса закон, не следва да се вземат предвид при решаване на спора. В разрез с въпросната съдебно-икономическа експертиза е тезата за завишеност на сумите в съпоставка с реално дължимите. Заключението на вещото лице сочи обратното. Оспорено е, но доказателства за опровергаване на констатациите му по делото не се събраха. Без правна стойност е въпросът дали ответникът К. К. е надлежно уведомен за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, щом клаузите по анекса от 2009 година не са спорни. Тази от тях, предвиждаща възможност да се търси целия дълг при забава, продължила повече от сто и петдесет дни, има правната природа на регламентираното в чл. 71 от ЗЗД изгубване привилегията на срока, уговорен в полза на длъжника. Според чл. 432, ал.1 от ТЗ подобна уговорка е допустима и, съчетана с липсата на спор, че погашения по анекса не са правени, сочи възникването на правото банката да търси целия дълг наведнъж. Нормите на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции имат приложение в хипотези, когато предсрочната изискуемост не е уговорена по реда на цитирания вече чл. 432, ал.1, предложение първо от ТЗ. Доколкото в казуса такива уговорки са налични, позоваването на ЗКИ е неоснователно. Не може да бъде споделена тезата за нищожност на анекса от 2009 година. Основанието на един договор се предполага до доказване на противното – чл. 26, ал.2, изречение последно от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ. Обратно доказване по делото не е направено. Вън от това основанието на анекса е видно от самото наименование на сделката – решаване на въпросите по изпълнението на кредитния договор. Без значение как е формирана сумата по анекса. Източник за дължимостта й е съгласието на страните. Бидейки договор, анексът е самостоятелен източник на процесните вземания и самостоятелно погасява предходните по кредитния договор. Затова няма место да се слуша довод за начина на формиране на сумите по него. Дали анексът е подписан от ответницата под натиск, дали е знаела за какво точно се задължава, дали й е обяснено, са факти, които - освен че са недоказани, не биха влияли на валидността на сделката от гледище на нейната нищожност. Изтъкнатите факти са пороци във волята, а порокът на волята води до унищожаемост, не и до нищожност, на договорите – чл. 27 и сл. от ЗЗД. До елиминирането им по исков ред, те пораждат последиците на валиден договор. Доколкото унищожаване на анекса не е извършено, дори да бъдат интерпретирани като доказани, въпросните пороци във волята на ответницата не обосновават недължимост на исковите суми. Ответниците не са изтъкнали каквито и да било факти, обосноваващи довода им анексът да е нищожен като противоречащ на морала, добрите нрави и заобикаляне на закона. Данни по делото, които да подкрепят подобна теза, няма. Казаното важи и за твърдяната злоупотреба с доверие от страна на банката. Без правна стойност е дали документите, послужили като основание за издаване на изпълнителен лист са редовни по смисъла на чл. 418 от ГПК или не. Те имат значение в заповедното производство. В настоящото предмет на делото са самите материални субективни права, произтичащи от сключения между страните анекс. Не и дали тези права са надлежно удостоверени в несъдебното изпълнително основание, въз основа на което банката-ищец е поискала издаване на изпълнителен лист. В разрез с констатациите на съдебно-икономическата експертиза е виждането за недоказаност на исковете по размер. Последните са основателни вцялост, видно от експертното заключение. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски по делото доказани като сума от 6 372,42 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, спрямо И. А. К., ЕГН: * и К. И. К.,ЕГН:*, двамата от гр. В.Т., ул. „К.” № ..., вход „...”, етаж .., А. № ..., от една страна, и „Р. Б.”-Е., гр. С., от друга страна, чеИ. А. К., ЕГН: * и К. И. К.,ЕГН:*, двамата от гр. В.Т., ул. „К.” № ..., вход „...”, етаж ..., А. № .... солидарно дължат на „Р. Б.”-Е., гр. С., сумата от 89 251,44/ осемдесет и девет хиляди двеста петдесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента/ евро, главница, сумата от 6 442,08/ шест хиляди четиристотин четиридесет и две евро и осем евроцента/ евро, редовна лихва, наказателни лихви за просрочиев размерна 1 744/хиляда седемстотин четиридесет и четири евро/ евро, всички вземания, основани на анекс от 30.10.2009 година към договор за банков кредит от 18.06.2008 година изаконна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от 28.07.2010 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 101 и чл. 365 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и чл. 432 от Търговския закон. ОсъждаИ. А. К., ЕГН: * и К. И. К.,ЕГН:*, двамата от гр. В.Т., ул. „К.” № ..., вход „....”, етаж ..., .... № ... солидарно да запратят на „Р. Б.”-Е., гр. С. сумата от 6 372,42 /шест хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |