Р Е
Ш Е Н И Е
№ /09.11.2020 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3317 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. Дял ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „ЗЕТ 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № Г-279/19.08.2019 година на заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за урегулиран поземлен имот (УПИ) ХV-2578, в кв. 258 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор (№) 10135.2552.2451, съседен на ПИ № 10135.2552.2578. Твърди, че със Заповед № РД 02-14-121/02.04.1987 година на председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на гр. Варна е одобрен застроителен и регулационен план (ЗРП), с който ПИ № 10135.2552.2578 е предвиден за „озеленяване“, а с оспорената заповед е предвиден „за смесено предназначение“, поради което има качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че заповедта е нищожна, а в условията на евентуалност – незаконосъобразна. Твърди, че с Решение № 1634/21.06.2013 година, постановено по адм.д. № 4840/2012 година по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 454/14.01.2014 година, постановено по к.адм.д. № 10517/2013 година по описа на Върховния административен съд на Република България и Решение № 2084/25.07.2013 година, постановено по адм.д. № 4667/2012 година по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 1358/31.01.2014 година, постановено по к.адм.д. № 11485/2013 година по описа на Върховния административен съд на Република България е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 година на Общинския съвет – Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация (ПУР) на кв. „Изгрев“, гр. Варна, в частта относно имот № 2578, кв. 258, включен в отредения УПИ І – за спортен център и относно ПИ № 10135.2552.2451 и преписката е върната на административния орган - Общинския съвет – Варна за изработване на ПУП-ПУР по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, при съобразяване на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Твърди, че органа не е изпълнил задължението си, а оспорената заповед не изпълнява съдебното решение. Отделно от това твърди, че заместник-кмета на Община Варна е изложил противоречиви мотиви, които правят предмета на оспорената заповед неясен. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като е ПУП е процедиран за един имот и при липса на отчуждаване на част от имота. Твърди, че в производството по приемане на плана не е проведено производството по чл. 16, ал. 4 от ЗУТ. Твърди, че оспореният план, в графичната си част, не отразява гаражите и местата за паркиране с означение за капацитета им, както и максималната височина и етажност на сградата в имота (отразени са като неограничени), в нарушение на чл. 49, ал. 1,, т. 1, вр. чл. 48, ал. 2, т. 1, б. „л“ от Наредба № 8/2001 година за обема и съдържанието на устройствените планове. Твърди, че предвиденото застрояване на имота, предмет на плана на 3 м. от страничната регулационна линия с имота му, би довело до нарушаване на чл. 35, ал. 1, вр. чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при бъдещо процедиране на ПУП за неговия имот за жилищно застрояване, каквито са декларираните пред органа намерения. Твърди, че планът не съдържа изискуемите планове-схеми за комуникационно–транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и други. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспорената заповед, евентуално – да я отмени. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез законния си представител и чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 23.10.2020 година излага подробните си съображенията. Навежда твърдението, че е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не е лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Твърди, че планът, приет със Заповед № РД-02-14-212/02.04.1987 година не е приложен, поради което одобреният ПУП-ПРЗ не променя предназначението на имота. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството, като недопустимо, а в условията на евентуалност - да отхвърли жалбата, като неоснователна. В писмени становища от 08.10.2020 година и 28.10.2020 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Сининвест Варна“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспорва заповедта, тъй като не е лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Твърди, че с приетия план не се променя предназначението на обекта, тъй като промяната от „за озеленяване“ в „за смесено застрояване“ е настъпила с приемането на Общия устройствен план на гр. Варна през 2012 година, като се позовава на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ. Твърди, че заповедта е съобразена с решенията на Административен съд – Варна. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповедта, както и че процедурата по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ е спазена. Твърди, че в обемно-устройственото проучване е указано предназначението на подземен етаж – „м/г“ и тъй като улицата, от която се осъществява подхода към етажа е VІ-ти клас не се изисква специална комуникационна схема. Твърди, че разработка на транспортно-комуникационна мрежа, водоснабдяване и канализация и електрификация са разработени с техническото задание за изработване на ПУР и не се променят с ПУП. Твърди, че височината на застрояване е доказана с обемно-пространствени и силуетни проучвания в ПУП, съгласно изискванията на Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на Община Варна от 2012 година за зоната, в която попада имота, а именно „Смесена, много-функционална зона“. Възразява, че при предвиждането не могат да бъдат съобразени бъдещите инвестиционни намерения на жалбоподателя. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството по делото, като недопустимо. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдено-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № Г-279/19.08.2019 година на заместник-кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-2578 „за смесена многофункционална сграда“, в кв. 258, на кв. „Изгрев“ така, както е показано с черен, син и червен цвят в графичната част – Приложение № 1, представляваща неразделна част от заповедта, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.
Административното производство е започнало по заявлението на „Фокс ВК“ ЕООД гр. Варна от 10.01.2017 година, с което кметът на Район „Приморски“ при Община Варна е сезиран с искане да разреши изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ № 10135.2552.2578, кв. „Изгрев“, гр. Варна.
Видно от Нотариален акт № 21, т. І, рег. № 564, н.д. 16/2017 година от 01.02.2017 година „Сининвест“ ООД е собственик на ПИ № 10135.2552.2578, находящ се в гр. Варна, кв. „Изгрев“, ул. „Първа“, с площ от 862 кв.м.
Със Заповед № 054/22.02.2017 година на главния архитект на Община Варна, оправомощен от кмета на Община Варна със Заповед № 4785/25.11.2015 година да разрешава/отказва изработването на ПУП, е разрешено изработването на ПУП за ПИ № 10135.2552.2578, кв. 258, кв. „Изток“, гр. Варна при съобразяване с Решение № 1634/21.06.2013 година, постановено по адм.д. № 4840/2012 година по описа на Административен съд – Варна и влезлия в сила ПУР на кв. „Изгрев“, одобрен с Решение № 552-6 от протокол № 10/26 и 27.07.2012 година на Общински съвет – Варна.
В Протокол № 20/30.05.2017 година е обективирано решението на Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Варна за приемане на проекта за ПУП-ПРЗ и Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-2578, кв. 258 и тупик от о.т. 2658 до о.т. 2659 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна.
Със Заповед № 292/11.08.2017 година на главния архитект на Община Варна е допълнена Заповед № 054/22.02.2017 година, като е разрешено изработването на РУП за тупик от о.т. 2658 до о.т. 2659 по реда на чл. 81, ал. 4 от ЗУТ.
С Протокол № 1 от 09.01.2018 година ЕСУТ при Община Варна е приела обявения ПУР-ПРЗ и РУП за УПИ ХV-2578 за смесена многофункционална сграда (ПИ 10135.2552.2578).
С Протокол № 11/20.03.2018 година ЕСУТ при Община Варна приела обявения ПУР-ПРЗ и РУП за УПИ ХV-2578 за смесена многофункционална сграда (ПИ 10135.2552.2578).
С Решение по Протокол № 13/03.04.2018 година ЕСУТ при Община Варна е изменил решението си по т. 11 от Протокол № 1/09.01.2018 година, като е приел обявения ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХV-2578 за смесена многофункционална сграда (ПИ 10135.2552.2578) с депозираните срещу него възражения от Валери Ц. и Христо Георгиев, които не е уважил.
С Докладна записка от 26.11.2018 година кметът на Община Варна е предложил на Общинския съвет – Варна да одобри ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХV-2578 за смесена многофункционална сграда и улична регулация от о.т. 2658 до о.т. 2659.
Със Заявление от 24.04.2019 година „Сининвест“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна е сезирало главния архитект на Община Варна с искане за процедиране на ПУП-ПРЗ за ПИ № 10135.2552.2578 кв. „Изгрев“, гр. Варна, без изработване на РУП, с оглед влязлото в сила решение на Общински съвет – Варна от 2012 година.
Със Заповед № 236/23.04.2019 година главният архитект на Община Варна е оттеглил Заповед № 292/11.08.2017 година.
Видно от Обяснителната записка към ПУП-ПРЗ от м.04.2019 година проектът предвижда урегулиране на ПИ № 10135.2552.2578 като вътрешно-регулационните линии съвпадат с имотните граници, а лицето на УПИ е по уличната регулация от приетия ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“, гр. Варна.
С Протокол № 4/22.04.2019 година Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Варна е приела определените пазарни стойности, отговарящи на изискванията на Камарата на независимите оценители в България за ПИ № 10135.2552.2578 по чл. 16, ал. 4 от ЗУТ.
Видно от Протокол № 19/21.05.2019 година проектът за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХV-2578 е съгласуван от ЕСУТ при Община Варна.
С Решение № 1634/21.06.2013 година, постановено по адм.д. № 4840/2012 година по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 454/14.01.2014 година, постановено по к.адм.д. № 10517/2013 година по описа на Върховния административен съд на Република България и Решение № 2084/25.07.2013 година, постановено по адм.д. № 4667/2012 година по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 1358/31.01.2014 година, постановено по к.адм.д. № 11485/2013 година по описа на Върховния административен съд на Република България е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 година на Общински съвет – Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, гр. Варна, в частта относно имот № 2578, кв. 258, включен в отредения УПИ І – за спортен център и относно ПИ с идентификатор 10135.2552.2451 и преписката е върната на Общински съвет – Варна за изработване на ПУП-ПУР по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, при съобразяване на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. С Решение № 1634/21.06.2013 година, постановено по адм.д. № 4840/2012 година по описа на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата срещу решението досежно уличната регулация между осови точки 848 -849.
От заключенията на Съдебно-техническите експертизи по т. 1, 2 и 3, които съдът приема за обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните е видно, че оспорената заповед е с предмет ПУП-ПРЗ за ПИ № 10135.2552.2578, находящ се в гр. Варна, кв. „Изгрев“, който се намира в урбанизирана територия. Вещите лица са посочили, че за територията, в която попадат ПИ № № 10135.2552.2578 и 10135.2552.2451 е налице ЗРП, одобрен със Заповед № 02-14-121/02.04.1987 година на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерски съвет, която е влязла в сила. Вещите лица са единодушни, че планът не е приложен. Вещите лица дават заключение, че по този план двата имота са предвидени „за озеленяване“, с Общия устройствен план на гр. Варна, приет през 2012 година имотите са предвидени за „за смесено многофункционално застрояване“, с оспорената заповед – „за смесено многофункционално застрояване“. Вещите лица сочат, че с Решение № 552-6/26-27.07.2012 година на Общински съвет – Варна е приет ПУП-ПУР на кв. Изгрев.
Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според ал. 2 непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Видно от Нотариален акт № 141, т. 1, рег. № 2519, н.д. № 112/25.02.2008 година жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ № 10125.2552.2451, съседен на ПИ № 10135.2552.2578. Със Заповед № РД 02-14-121/02.04.1987 година на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерски съвет предвиждането за имоти ПИ № № 10135.2552.2578 и 10135.2552.2451 е „за озеленяване“. Планът не е приложен, но е влязъл в сила и е действащ предходен план по отношение на оспорения. С оспорения план предназначението на имота, предмет на плана е променено – „за смесена многофункционална сграда“, поради което е налице промяна на предназначението на имота и жалбоподателя, като собственик на съседен имот има качеството на заинтересована страна по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
От заключението на Съдебно-техническата експертиза, изготвена от архитект Р.Г. е видно, че с одобрената заповед, видно от Приложение № 1 ограничителната линия за застрояване на ПИ № 10135.2552.2451 е разположена на 3 м. от границата на ПИ № 10135.2552.2578, а частична линия – на 6 м. от дъното на ПИ № 10135.2552.2451. Вещото лице е посочило, че разстоянието от дъното на имота е норматив при средно и високо застрояване. Вещото лице е посочило, че ПИ № 10135.2552.2451 не е урегулиран, но така предвидените в плана за ПИ № 10135.2552.2578 отстояния изискват застрояването в имота на жалбоподателя да не е жилищно.
Съдът намира, че предвиденото с оспорения план ограничение в застрояването на имот на жалбоподателя следва де се определи като промяна в застрояването по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Плановете, особено когато се одобряват за един имот, следва да се процедират така, че да осигурят равна възможност за застрояване на всички имоти, съобразно даденото с Общия устройствен план на гр. Варна предвиждане. Всяко ограничаване следва да се възприема, като промяна в застрояването. Противното означава да се даде възможност на първия, урегулирал имота си да получи повече права, в резултат на ограничаване на правата на собствениците на съседните имоти.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника и заинтересованата страна за прекратяване на производството, поради недопустимост на жалбата, предвид следното :
Разбирането на ответника, че след като планът не е приложен не е
влязъл в сила не намира опора в Закона за териториално и селищно устройство (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
1.06.1973 г., попр., бр. 32 от 20.04.1973 г., изм., бр. 87 от 8.11.1974 г., в сила от 1.12.1974
г., бр. 3 от 11.01.1977 г., изм. и доп., бр. 102 от 30.12.1977 г., в сила от
1.01.1978 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., бр. 3 от 11.01.1980 г., изм. и доп., бр. 45 от 8.06.1984 г., бр. 19 от 8.03.1985 г., изм., бр. 36 от 9.05.1986 г., изм. и доп., бр. 14 от 19.02.1988 г., бр. 31 от 17.04.1990 г., попр., бр. 32 от 20.04.1990 г., изм., бр. 15 от 22.02.1991 г., изм. и доп., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от
7.01.1997 г., изм. и доп., бр. 41 от 10.04.1998 г., бр. 79 от 10.07.1998 г., попр., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм. и доп., бр. 124 от 27.10.1998 г., доп., бр. 133 от 11.11.1998 г., бр. 26 от 23.03.1999 г., в сила от
23.03.1999 г., изм., бр. 86 от 1.10.1999 г., доп., бр. 14 от 18.02.2000 г., изм. и доп., бр.
34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в
сила от 31.03.2001 г.) (ЗТСУ (отм.)). Планът е по чл. 22, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и с него е предвидено мероприятие на Община
Варна - изграждане на спортен комплекс. Липсват данни планът да е обжалван по реда на чл. чл. 138 от ЗТСУ (отм.) в действащата редакция - (Изм. - ДВ, бр. 45
от 1984 г.), поради което съдът приема, че е влязъл в сила, т.е. територията е урегулирана. Прилагането на плана е последица от влизането
му в сила и представлява изпълнението му.
Разбирането на ответника, че разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ има процесуален характер е неправилно. Същата съдържа материалноправните предпоставки за конституиране на страни в хода на административното производство по одобряване на планове. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК също има материалноправен характер и очертава кръга на лицата, носители на субективното потестативно право да оспорват административните актове. Вярно е, че двете разпоредби се съотнасят като специална към обща, като при преценката за наличието на правен интерес при оспорване на ПУП в съдебната фаза следва да се съобразяват материалноправните изисквания на чл. 131 от ЗУТ, именно поради характера на нормата като специална.
Разбирането на заинтересованата страна, че с приемането на общия
устройствен план е променено предназначението на територията е в резултат на
буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ. Съобразно посочената
разпоредба предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите
или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени
площи, които не са реализирани, може да се променя с нов общ или подробен
устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, ако със
схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени
нормативите за озеленени площи. Разпоредбата
е с непрецизна редакция, поради което съдържанието и следва да се извлече чрез
тълкуване и в контекста на всички
разпоредби в Раздел ХI
„Устройство на озеленени и залесени площи“ и Глава
шеста „Устройствени планове“. Съобразно
дадените в нормите на чл. 103, ал. 2, чл. 104 и чл. 106, ал. 1 от ЗУТ
характеристики на общия устройствен план следва да се изведе извод, че същият определя общата структура и преобладаващото предназначение
на териториите, поради което не произвежда пряко действие. ПУП определя
конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти,
арг. чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, съобразно общия устройствен план, арг. чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, поради което едва с влизането в сила на ПУП се
променя предназначението на територията. Аргумент в подкрепа на горното
и е разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, съобразно която влезли в сила
ПУП не могат да се изменят с цел промяна на предназначението на терени,
определени с подробните устройствени планове за озеленени площи, освен в
случаите по ал. 2, т. 1 и по чл. 62а, ал. 2
- 5.
Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна, като постановена при нарушаване на задължителните указания, дадени с Решение 1634/20.06.2013 година, постановено по адм.д. № 4840/2012 година по описа на Административен съд – Варна.
С посоченото решение съдът е отменил Решение № 552-6/26-27.07.2012 година на Общински съвет – Варна в частта, с която е приет ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, гр. Варна за имот № 2578. С решението съдът е върнал административната преписка на органа, издал акта, приемайки, че планът не е съобразен с общия устройствен план, както и че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. Съдът не е дал изрични указания на органа, но съобразно констатираните нарушения на материалния закон следва да се приеме, че Общинският съвет – Варна е задължен да произнесе акт по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, при съобразяване на Общия устройствен план.
Общинският съвет не е предприел действия по приемане на нов ПУП-ПУР, тъй като отмененият акт е издаден при упражняване на дискреционната му власт, поради което последващата преценка, след отмяна на акта за ново урегулиране на територията е изцяло негова.
Административното производство по издаване на оспорения план е започнало по инициатива на собственика на имота повече от 3 години след влизане в сила на решението на съда. Искането е за регулиране на един имот, поради което е за одобряване на ПУП-ПРЗ, което по арг. от чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е от компетентността на кмета на общината.
Със заявлението от 10.01.2017 година административният орган е сезиран с искане за регулиране на ПИ № 10135.2552.2578. Със Заповед № 054/22.02.2017 година главният архитект на Община-Варна е разрешил изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2552.2578. Видно от обяснителната записка от м.април 2017 година проектът предвижда урегулиране на ПИ в УПИ, като от ПИ се отстъпват 46 кв.м. в полза на Общината, а лицето на УПИ да е по уличната регулация от приетия ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, както и по потвърдената улична регулация между о.т. 2658 – 2659 с ширина 3,50 м., което да осигури излаз на двете съседни улици. Такова е съдържанието и на обяснителните записки от м.август 2017 година, м.ноември 2017 година (с влючване на улична регулация, съобразно заповедта на кмета от 11.08.2017 година). Заданието от м.юни 2017 година е с предмет ПИ № 10135.2552.2578. Описанието на предмета по заявения ПУП-ПРЗ съответства на частта от имота, подлежаща на урегулиране след влизане в сила на решението на Общинския съвет, досежно уличната регулация (скица към заключението на СТЕ, изготвено от арх. А.Д., на която с жълт цвят е очертана частта от ПИ № 10135.2552.2578, която е останала неурегулирана след влизане в сила на решението на Общински съвет – Варна за уличната регулация). Т.е. подлежаща на урегулиране е само част от ПИ до уличната регулация и именно по този начин е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ със Заповед № 054/22.02.2017 година на кмета на Община Варна.
Оттеглянето на Заповед № 292/11.08.2017 година със Заповед № 236/23.04.2019 година не се отразява на оспорения акт, предвид следното : Заповедите по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, каквато са Заповеди № № 054, 292 и 236, не подлежат на оспорване, арг. чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. На обжалване подлежат само отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план, арг. чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ. В конкретния случай със Заповед № 054/22.02.2017 година е дадено разрешение за изработване на ПУП в обхвата, заявен от подателя на заявлението. Тази заповед е допълнена с въвеждането нов предмет – тупик. Процедурата по допълване на индивидуален административен акт е уредена в чл. 62, ал. 1 от АПК и същата е неприложима за необжалваемите административни актове. Съдържанието на влезлите в сила административни актове може да се променя само на основанията и в сроковете по чл. 99 и 102 от АПК. Със Заповед № 236/24.04.2019 година главният архитект е оттеглил Заповед № 292/11.08.2017 година, позовавайки се на чл. 91, ал.1 от АПК. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като акта е необжалваем. В този смисъл Заповеди № № 292/11.08.2017 година и 236/24.04.2019 година са нищожни. Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в предметния обхват на Заповед № 054/22.02.2017 година.
При проверка за спазване на процедурата по изработване,
съгласуване, обявяване и одобряване на ПУП съдът не установи допуснати
съществени процесуални нарушения, които имат за последица нарушаване на правата
на жалбоподателя. Същият е уведомяван за предстоящите процесуални действия и е
депозирал писмените си възражения срещу тях. Липсата на изложени мотиви за
отхвърлянето им съставлява процесуално нарушение, но не е съществено и не влече
отмяна на акта.
Заместник-кметът на Община Варна е одобрил оспорения план на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, при липсата на изложени фактически основания за това и при липсата на материалноправните изисквания на посочената разпоредба.
Съобразно посочената разпоредба с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. В тези случаи, на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници.
Административният орган не е изложил никакви фактически основания за издаване на заповедта. Не е посочил какъв е имотът, предмет на урегулиране - неурегулиран или първата регулация не е приложена. Не е посочил каква е прехвърлената част от имота и за изграждането на какви обекти се прехвърля.
Липсата на изложени фактически основания за издаване на заповедта е съществено процесуално нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможност да защити интересите си, както и препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.
Дори и да се приеме, че имотът, представлява територия с неприложена регулация и се отнемат 46 кв.м. за улица (обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства) това не променя извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, предвид следното : Анализът на разпоредбата води до извод, че плановете по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ се одобряват за цяла територия, а не за един поземлен имот, тъй като само в рамките на цялата територия могат да се предвидят зелени площи, улици, детски площадки и т.н. В конкретния случай обжалваният ПУП е за един имот. С одобрената заповед не се прехвърля право на собственост на Община-Варна и не се предвижда изграждане на обект на техническата инфраструктура - улица. Това е така, защото одобреният с Решение № 552-6/26-27.07.2012 година на Общинския съвет–Варна ПУР за кв. „Изгрев“ е влязъл в сила досежно улица от о.т. 848 до о.т. 849 и с него, частта от ПИ № 10135.2552.2578, предвидена за улица, подлежи на отчуждаване. Оспорената заповед в тази част е нищожна, като постановена в недопустимо административно производство, арг. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, респективно с нея не могат да се удовлетворят втората и третата предпоставки по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът не е обвързан с дадената от административния орган правна квалификация за приемане на плана, поради което като съобрази, че с одобрения план е урегулиран един имот, за който е налице влязъл в сила ЗРП приема, че предмет на оспорената заповед е план за изменение на влязъл в сила план. Плановете се изменят при наличието на предвидените в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ основания, след издаване на заповед по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ и се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по Глава VІІ „Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове“, Раздел ІІІ „Създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове“.
В конкретния случай оспорената заповед не съдържа в обстоятелствената си част мотиви, които съдът да провери за съответствието им с материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ.
Предвид изложеното по-горе Заповед № Г-279/19.08.2019 година на заместник-кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-2578 „за смесена многофункционална сграда“, в кв. 258, на кв. „Изгрев“ така, както е показано с черен, син и червен цвят в графичната част – Приложение № 1, представляваща неразделна част от заповедта, следва да се отмени. Доколкото административното производство е започнало по молба на заинтересованото лице преписката следва да се върне на заместник кмета на Община Варна за произнасяне по същество при съобразяване наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ.
Предвид изхода на спора и направеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 2 172 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Г-279/19.08.2019 година на заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ ХV – 2578 „за смесена многофункционална сграда“ в кв. 258 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна така, както е показано с черен, син и червен цвят в графичната част на Приложение № 1, неразделна част от заповедта, по жалбата на „ЗЕТ І“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* и при участието на заинтересованата страна „Сининвест Варна“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* и ВРЪЩА административната преписка по Заявление № АУ002436ПР/10.01.2017 година на заместник-кмета на Община Варна за произнасяне по същество в законоустановения срок.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗЕТ І“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 2 172 (две хиляди сто седемдесет и два) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: