№ 17023
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110124611 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу З. Н. И., ЕГН **********, И.
Н. И., ЕГН **********, С. Н. И., ЕГН **********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, с която моли
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при условията на разделност, следните суми:
- За З. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, за периода от 01.07.2021
г. до 22.04.2024 г.,
- За И. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
1
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.,
- За С. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., и
- За Д. Г. Р., ЕГН **********, 41.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
1326,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г.,
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 287,77 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 1,48 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но са
използвали и не са заплатили стойността на потребената топлинна енергия за собствения им
топлоснабден имот – Магазин № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен
№ ***. Посочва, че ответниците, като не са сключили писмен договор, при приложение на
относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
/приложените към ИМ такива/, са се обогатили без основание за сметка на дружеството
снабдител и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването.
Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Твърди, че топлоснабденият
имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, като е заявил и други доказателствени искания, в т.ч. за
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния
период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на
Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния период документи,
2
посочените в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. И., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. Г. Г., с който оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Оспорва общите условия на ищеца да са били публикувани в един централен и
един местен всекидневник. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи доказателства
за публикуването на Общите условия на които се позовава, в един централен и един местен
всекидневник.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците З. Н. И., ЕГН **********, И. Н. И., ЕГН
**********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, не депозират отговор на исковата молба, не правят
възражения, нито доказателствени искания.
Конституираното по искане на ищеца в производството, трето лице-помагач,
дружество за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за
основателност на исковете, като представя като доказателства по делото, намиращите се в
негово държане документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение и отчет на
уредите.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от
друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната
фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът
е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: 1.
доставянето на ТЕ през процесния период от ищеца до процесния имот и ползването й
ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищеца,
поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната
топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за имущественото разместване, т.е. липса
на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ, който следва да се сключи по силата на
приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи отношенията й с
потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на ответниците съответно е възложено да
3
докаже правоизключващите си възражения или погасяване на задълженията си.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно,
за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по
договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По делото са
представени и приети като доказателство приложимите към процесния период Общи
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София, в сила от 08.10.2007 г., когато са одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-033/08.10.2007г. Не се изисква публикуването им в местен и национален ежедневник,
видно и от молба на ищеца от 17.02.2025 г., поради което възраженията на ответника С. Н. в
тази насока, се явяват неоснователни.
По делото страните не спорят, че между тях за процесния имот и период не е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е
предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на
претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността на предявената претенция не
се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорно отношение, възникващо от
обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на
доставената топлинна енергия.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следваше да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница за ТЕ и ДР:
доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето/извършването на
услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с
доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово
разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми; наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна
лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява след поканата,
ответниците да са се явили, за да сключат индивидуален договор с „Топлофикация София“
ЕАД, с който да се регламентират отношенията им по повод доставката и продажбата на ТЕ
до топлоснабден имот (***, с присъединен абонатен № ***), за стопански нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал.1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание.
По делото са приети като доказателства уведомителни писма /2 бр./ до ответниците
от 20.07.2022 г. и 26.02.2024 г., с които същите са уведомявани за дължимите суми за
4
доставената до техни обекти топлинна енергия, както и са поканени за подписване на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, за същите обекти, в т.ч. за процесния
Магазин № 4; известията за доставяне, от които се установява, че писмата не са били
потърсени от адресатите, както и документите, удостоверяващи правото на собственост
върху процесния магазин № 4 и принадлежността му на сезираните 4-ма ответници.
Видно от Устав на АД „Транс Валери 99“ АД – гр. Панагюрище и Пояснителен
доклад във вр. с ликвидацията на това акционерно дружество, при учредяването му
процесния Магазин № 4 е бил съсобствен между ответника Д. Г. Р. и Н. И. М., които са дали
съгласието си същия да бъде апортиран като непарична вноска в капитала на дружеството, а
след ликвидацията на последното, акциите са разпределени между Д. Р. – с 41,50 % от тях
или 310 акции и останалите акционери И. Н. И., С. Н. И. и З. Н. И., като всеки от тях е
получил по 19,50 % от акциите или по 145,67 акции върху описаните подробно имоти,
останали след разпределението на активите и включени в окончателния ликвидационен
баланс. По делото е приет също и нотариален акт № 154/16.06.2005 г. за покупко-продажба
на недвижими имоти, видно от който Д. Р. е закупила от „Топ Реал“ ООД подробно
описаните в акта недвижими имоти, изградени в етап „груб строеж“, вкл. Магазин № 4 със
застроена площ от 22,82 кв.м., състоящ се от търговски салон, складово помещение и
санитарен възел, при съответните съседи, ведно с 1,27 % от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Видно от Съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ, дадено с
нотариална заверка на подписите на деклараторите Д. Р. и Н. М., същите са декларирали че
са съгласни да апортират в капитала на „Транс Валери 99“ АД – гр. Панагюрище
собствените си имоти, описани по-долу, включая описани по-горе Магазин № 4, което е
индиция, че деклараторите са били в граждански брак при придобИ.ето на тези имоти през
2005 г., само на името на Д. Р..
През 2011 г., Н. М. е починал, като е наследен от синовете си И. Н. И., С. Н. И. и З. Н.
И..
В хода на производството, в проведеното първо о.с.з. на 16.05.2025 г., ответниците З.
Н. И. и Д. Г. Р., се явяват лично и заявяват на съда, че те отговарят за задълженията за
процесния Магазин № 4, тъй като същия е собственост формално на Д. Р., но иначе е закупен
от З. И. /нейн син/ и той е неговия действителен собственик. За тези си твърдения,
ответниците не представят доказателства. Изразили са готовност да сключат Споразумение
за разсрочено плащане с ищцовото дружество, но в предоставения им срок до следващото
заседание, проведено на 27.06.2025 г., няма данни такова да е сключено. Същевременно
обаче, двамата ответници признават задълженията си към ищеца относно стойността на
доставената и потребена в имота им топлинна енергия и желаят да я заплатят. До
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, по делото няма
доказателства за погасяване на задълженията както на ответниците Р. и З. И., така и на
останалите двама ответника.
Приет е също Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес ***, към
Протокол от 09.01.2006 г., при избор на ФДР, в който списък като потребител е вписана Д. Г.
М.а.
Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД, съгласно чл.23 от които „купувачът, ползващ
топлинна енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за
продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, оттичане и разпределение на
топлинната енергия, предвидени в Наредбата за топлоснабдяването и в ОУ за продажба на
ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София“. Съгласно
чл.61 (1) от същите Общи условия „купувач - страна по договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в
който се ползва топлинна енергия за стопански нужди“. Разпоредбата на чл.62, ал.1-3 от ОУ
5
определя реда и изискуемите документи за сключване на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, в зависимост от субекта (купувача на ТЕ), като съответно купувачът
подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи,
както и копия от н.а., съдебно решение, удостоверение за наследници, настанителна заповед
или наемен договор и други документи, удостоверяващи правото на собственост, вещното
право на ползване, наемното правоотношение съгласието на собственика по чл.61, ал.2. Въз
основа на тези документи, продавачът сключва договор с купувача за продажба на ТЕ за
стопански нужди, открива и води партида с абонатен номер. В чл.63, ал.2 от ОУ се сочи, че
при прехвърляне на правото на собственост или ползване, при промяна на наемното
правоотношение или на лицето, за което е дадено съгласие по чл.61, ал.2, се подава писмено
заявление от лицето до продавача в срок от 30 дни, въз основа на което може да се сключи
допълнително споразумение към договора за продажба на ТЕ. В ал.3 е регламентирано при
смърт на купувача по договора – ФЛ, наследниците или лицето, придобило имота по силата
на договор или по дарение, са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят продавача
чрез подаване на заявление за промяна на партидата с приложено към заявлението копие от
удостоверение за наследници или съответно акт за собственост.
В производството, претендираните от ищеца суми не се оспорват, а ответниците пък
не доказват тяхното плащане. Приети са като неоспорени от ответниците писмени
доказателства, издадените в периода от 2020-2022 г., от ищеца, фактури и дебитни известия,
от които се установява, че първоначално са издавани на името на Д. Г. Р., а през процесния
период 2021/2023 г. съответно на името на „Транс Валери 99“АД.
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД и страните не са обвързани от
представените по делото Общи условия за доставка на ТЕ за стопански нужди. При иск с
правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от
кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и
обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването. В конкретния случай
посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответниците са се обогатили, ползвайки същата и спестявайки
дължимата за услугите цена.
От приетите доказателства се установява, че в процесния период партидата е с
титуляр „Транс Валери 99“ АД, като няма доказателства, след извършената през 2017 г.
ликвидация на това дружество, партидата да е променена служебно на името на един или
всички акционери, получили ликвидационен дял, съобразно доказателствата по делото, в
лицето на четиримата ответника. Въпреки това, ответниците изрично признават
дължимостта на вземанията на ищеца, както и че те са отговорни за тяхното заплащане.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
6
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Не е спорно между страните, че между Етажната собственост, в която се намира
процесният имот, и третото лице помагач е сключен договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки.
От приетите като доказателства, документи, представени от ФДР в лицето на „Техем
Сървисис“ ЕООД, се установява, че в процесния период 2021/2023 г., ответниците не са
осигурявали достъп до обекта /магазин № 4/ за реален отчет на инсталираните в него уреди
за отчитане на потребената ТЕ, но издадените 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода /приложени на л.170,171/ отразяват коректно данните за потребената ТЕ, която е
начислена в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен
договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди и не се
установява да е сключен между страните за процесния период.
В настоящия случай се твърди, че ответниците са спестили разходи за доставената и
ползвана топлинна енергия за процесния имот /Магазин № 4/, на който са съсобственици. Не
се установява по делото, собствеността върху имота да е преминала само у ответника З. И.,
каквито твърдения същия заяви в о.с.з. В тази връзка съставът на съда приема, че
материално легитимирани да отговарят по предявения иск са тези, който са ползвали
топлинната енергия на адреса на процесния имот и които е следвало да заплати цената на
тези услуги, а именно ответниците, като негови собственици. Двама от тях – З. И. и Д. Р.,
изрично признават предявените срещу тях искове, както по основание, така и по размер.
Ответникът И. Н. И. не заявява никакво становище, като нито е подал отговор на ИМ в
срока по чл.131 от ГПК, нито се явява в съдебно заседание, нито възразява срещу исковете,
поради което спрямо него пък са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Единствено ответника С. И., чрез назначения му от съда особен представител, е
оспорил предявените срещу него искове, но заявените от него възражения, в т.ч. за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, са изцяло неоснователни. Давността в
случая е петгодишна, поради което в производството не се претендират от ищеца вземания,
които да са погасени по давност, а напротив всички заявени с ИМ вземания за ТЕ, ДР и
мораторните лихви върху тях, са изискуеми в периода след 30.04.2021 г. и при приложение
на общата давност от 5 години, не се явяват погасени към датата на подаване на ИМ в съда –
26.04.2024 г.
С оглед изложеното, при липса на оспорване на потреблението на ТЕ в собствения на
ответниците недвижим имот – стопански обект, Магазин № 4, и неговата стойност, и при
липса на твърдения и доказателства, за погасяване на задълженията, чрез извършено
плащане, се налага извод, че е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца,
така и обогатяването в тази на ответниците. Обогатяването в случая е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, за заплащане на
доставената до обекта му и реално потребена ТЕ, както и за цената на извършената услуга
7
по ДР, с които стойности се е увеличило имуществото му, за сметка на това на ищцовото
дружество, чийто пасиви са се увеличили. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142,
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. За процесния имот е
извършвана от ФДР и услугата дялово разпределение, като реални отчети на уредите в
имота не са извършвани единствено, поради неосигурения от ответниците достъп до имота,
както и са изготвяни изравнителни сметки, като таксите за извършваната услуга ДР, също
не са заплатени. Като не са заплатили тяхната стойност ответниците са спестили разходи,
които е следвало да направят.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято бе тежестта да
докаже това, се установява правнорелевантният факт на ползване на имота от ответниците,
през исковия период. В тази връзка се ангажираха доказателства, от които да се изведе
обоснован извод,че именно ответниците се явяват пасивно легитимирани по материалното
правоотношение и задължени за цената на предоставените от ищеца през периода услуги.
Двама от ответниците изрично признават исковете, а един от тях не е заявил никакво
становище, в т.ч. и възражения срещу исковете.
От приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
процесния недвижим имот съставлява търговски обект /магазин/, т.е. е с предназначение за
търговска дейност, следователно и доставената до него топлинна енергия е такава за
небитови нужди, като с оглед посочените по-горе и обсъдени писмени доказателства и
признанието на исковете от страна на част от ответниците, водят до извод, че именно
сезираните с ИМ ответници, като съсобственици на процесния търговски обект, са
фактическите потребители на тази енергия и следователно отговарят за заплащане на
стойността й.
От приетото като неоспорено извлечение от сметка за аб. № ***, инсталация № ***,
се установява, че за процесния период от м.05.2021 г. до м.06.2021 г., ФДР е издал 2 бр.
месечни фактури, на обща стойност 3,58 лв., колкото се претендира от ищеца, поради което
съдът ще следва до уважи претенцията за ДР до претендирания размер от 3,58 лв. Цената на
извършената услуга по дялово разпределение се дължи от потребителя на енергията, като в
производството се установи безспорно това да са ответниците по делото и именно те да се
обогатили със стойността й.
С оглед изложеното, към установената като дължимата сума за ТЕ от общо 3195,81 лв.,
следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение от 3,58 лв. и
същите следва да се присъдят в полза на ищеца. По делото не се твърди и не се доказва
плащане на задълженията за потребена ТЕ и услуга по ДР, от страна на ответниците, в
посочения в ОУ 30 дневен срок, след издаване на месечните фактури, поради което същите
са изпаднали в забава в посочения от ищеца период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г. и
съответно дължат на ищеца претендираното от него обезщетение за забава, в заявен размер
от общо 693, 43 лв. върху главницата за ТЕ и от 1,11 лв. върху главницата за ДР, за периода
от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност. Вземането, основано
на неоснователно обогатяване, е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването
на благата, и от този момент тече погасителната давност. Вземането е скрепено с общата 5-
годишна погасителна давност. В случая не е приложима кратката 3-годишна давност
доколкото вземането не е периодично по смисъла на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.
Извъндоговорният характер на процесното вземане изключва възможността същото да се
приеме, че е за периодично плащане. Периодично е само онова задължение за плащане,
което отговаря на изискванията да е трайно, еднородно и повтарящо се през определен
период от време, което е възможно само, ако източник на задължението е сделка или е
8
налице специална разпоредба на закона, какъвто не е процесния случай. При така
възприетото и като съобрази обстоятелство, че първото разместване на блага е от 01.03.2021
г., а исковата молба е депозирана на 26.04.2024 г. /когато е постъпила в съда/, тоест преди да
изтекат 5 години, то съдът приема, че процесните вземания не са погасени по давност и
възражението на ответника С. Н. И., в този смисъл, се явява неоснователно.
Предвид изложеното, предявените срещу ответниците, искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, се явяват изцяло основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат
в предявените от ищеца размери срещу всеки от тях, вкл. за претендираните мораторни
лихви върху двете главници.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищеца. Представен е Списък по
чл.80 от ГПК, както и доказателства за действително извършените съдебни разноски, видно
от които същите възлизат на сумата от общо 713,11 лв., от която сума 403,11 лв. – заплатена
държавна такса, 300 лв. за депозит за особен представител и 10 лв. за такса за СУ. Предвид
факта, че ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, му се следва и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят извършените от него
съдебни разноски в пълен размер от 813, 11 лв., която сума да се разпредели между
ответниците, съобразно квотите им в съсобствеността на процесния имот, или Д. Р. ще
дължи съдебни разноски в размер на 337,44 лв., а останалите ответници З. И., С. И. и И. И.
съответно дължат разноски в размер на по 158,56 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1, чл.237, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу З. Н. И., ЕГН **********, И.
Н. И., ЕГН **********, С. Н. И., ЕГН **********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, с която моли
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при условията на разделност, следните суми:
- За З. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, за периода от 01.07.2021
г. до 22.04.2024 г.,
- За И. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
9
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.,
- За С. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., и
- За Д. Г. Р., ЕГН **********, 41.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от
1326,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г.,
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 287,77 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 1,48 лв., представляваща
главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от
0,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от
01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но са
използвали и не са заплатили стойността на потребената топлинна енергия за собствения им
топлоснабден имот – Магазин № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен
№ ***. Посочва, че ответниците, като не са сключили писмен договор, при приложение на
относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
/приложените към ИМ такива/, са се обогатили без основание за сметка на дружеството
снабдител и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването.
Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Твърди, че топлоснабденият
имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, като е заявил и други доказателствени искания, в т.ч. за
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния
период.
10
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на
Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния период документи,
посочените в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. И., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. Г. Г., с който оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Оспорва общите условия на ищеца да са били публикувани в един централен и
един местен всекидневник. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи доказателства
за публикуването на Общите условия на които се позовава, в един централен и един местен
всекидневник.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците З. Н. И., ЕГН **********, И. Н. И., ЕГН
**********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, не депозират отговор на исковата молба, не правят
възражения, нито доказателствени искания.
Конституираното по искане на ищеца в производството, трето лице-помагач,
дружество за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за
основателност на исковете, като представя като доказателства по делото, намиращите се в
негово държане документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение и отчет на
уредите.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от
друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната
фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът
е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: 1.
доставянето на ТЕ през процесния период от ищеца до процесния имот и ползването й
ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищеца,
поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната
топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за имущественото разместване, т.е. липса
11
на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ, който следва да се сключи по силата на
приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи отношенията й с
потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на ответниците съответно е възложено да
докаже правоизключващите си възражения или погасяване на задълженията си.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно,
за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по
договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По делото са
представени и приети като доказателство приложимите към процесния период Общи
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София, в сила от 08.10.2007 г., когато са одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-033/08.10.2007г. Не се изисква публикуването им в местен и национален ежедневник,
видно и от молба на ищеца от 17.02.2025 г., поради което възраженията на ответника С. Н. в
тази насока, се явяват неоснователни.
По делото страните не спорят, че между тях за процесния имот и период не е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е
предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на
претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността на предявената претенция не
се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорно отношение, възникващо от
обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на
доставената топлинна енергия.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следваше да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница за ТЕ и ДР:
доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето/извършването на
услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с
доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово
разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми; наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна
лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява след поканата,
ответниците да са се явили, за да сключат индивидуален договор с „Топлофикация София“
ЕАД, с който да се регламентират отношенията им по повод доставката и продажбата на ТЕ
до топлоснабден имот (***, с присъединен абонатен № ***), за стопански нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал.1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание.
12
По делото са приети като доказателства уведомителни писма /2 бр./ до ответниците
от 20.07.2022 г. и 26.02.2024 г., с които същите са уведомявани за дължимите суми за
доставената до техни обекти топлинна енергия, както и са поканени за подписване на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, за същите обекти, в т.ч. за процесния
Магазин № 4; известията за доставяне, от които се установява, че писмата не са били
потърсени от адресатите, както и документите, удостоверяващи правото на собственост
върху процесния магазин № 4 и принадлежността му на сезираните 4-ма ответници.
Видно от Устав на АД „Транс Валери 99“ АД – гр. Панагюрище и Пояснителен
доклад във вр. с ликвидацията на това акционерно дружество, при учредяването му
процесния Магазин № 4 е бил съсобствен между ответника Д. Г. Р. и Н. И. М., които са дали
съгласието си същия да бъде апортиран като непарична вноска в капитала на дружеството, а
след ликвидацията на последното, акциите са разпределени между Д. Р. – с 41,50 % от тях
или 310 акции и останалите акционери И. Н. И., С. Н. И. и З. Н. И., като всеки от тях е
получил по 19,50 % от акциите или по 145,67 акции върху описаните подробно имоти,
останали след разпределението на активите и включени в окончателния ликвидационен
баланс. По делото е приет също и нотариален акт № 154/16.06.2005 г. за покупко-продажба
на недвижими имоти, видно от който Д. Р. е закупила от „Топ Реал“ ООД подробно
описаните в акта недвижими имоти, изградени в етап „груб строеж“, вкл. Магазин № 4 със
застроена площ от 22,82 кв.м., състоящ се от търговски салон, складово помещение и
санитарен възел, при съответните съседи, ведно с 1,27 % от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Видно от Съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ, дадено с
нотариална заверка на подписите на деклараторите Д. Р. и Н. М., същите са декларирали че
са съгласни да апортират в капитала на „Транс Валери 99“ АД – гр. Панагюрище
собствените си имоти, описани по-долу, включая описани по-горе Магазин № 4, което е
индиция, че деклараторите са били в граждански брак при придобИ.ето на тези имоти през
2005 г., само на името на Д. Р..
През 2011 г., Н. М. е починал, като е наследен от синовете си И. Н. И., С. Н. И. и З. Н.
И..
В хода на производството, в проведеното първо о.с.з. на 16.05.2025 г., ответниците З.
Н. И. и Д. Г. Р., се явяват лично и заявяват на съда, че те отговарят за задълженията за
процесния Магазин № 4, тъй като същия е собственост формално на Д. Р., но иначе е закупен
от З. И. /нейн син/ и той е неговия действителен собственик. За тези си твърдения,
ответниците не представят доказателства. Изразили са готовност да сключат Споразумение
за разсрочено плащане с ищцовото дружество, но в предоставения им срок до следващото
заседание, проведено на 27.06.2025 г., няма данни такова да е сключено. Същевременно
обаче, двамата ответници признават задълженията си към ищеца относно стойността на
доставената и потребена в имота им топлинна енергия и желаят да я заплатят. До
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, по делото няма
доказателства за погасяване на задълженията както на ответниците Р. и З. И., така и на
останалите двама ответника.
Приет е също Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес ***, към
Протокол от 09.01.2006 г., при избор на ФДР, в който списък като потребител е вписана Д. Г.
М.а.
Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД, съгласно чл.23 от които „купувачът, ползващ
топлинна енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за
продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, оттичане и разпределение на
топлинната енергия, предвидени в Наредбата за топлоснабдяването и в ОУ за продажба на
ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София“. Съгласно
чл.61 (1) от същите Общи условия „купувач - страна по договор за продажба на ТЕ за
13
стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в
който се ползва топлинна енергия за стопански нужди“. Разпоредбата на чл.62, ал.1-3 от ОУ
определя реда и изискуемите документи за сключване на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, в зависимост от субекта (купувача на ТЕ), като съответно купувачът
подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи,
както и копия от н.а., съдебно решение, удостоверение за наследници, настанителна заповед
или наемен договор и други документи, удостоверяващи правото на собственост, вещното
право на ползване, наемното правоотношение съгласието на собственика по чл.61, ал.2. Въз
основа на тези документи, продавачът сключва договор с купувача за продажба на ТЕ за
стопански нужди, открива и води партида с абонатен номер. В чл.63, ал.2 от ОУ се сочи, че
при прехвърляне на правото на собственост или ползване, при промяна на наемното
правоотношение или на лицето, за което е дадено съгласие по чл.61, ал.2, се подава писмено
заявление от лицето до продавача в срок от 30 дни, въз основа на което може да се сключи
допълнително споразумение към договора за продажба на ТЕ. В ал.3 е регламентирано при
смърт на купувача по договора – ФЛ, наследниците или лицето, придобило имота по силата
на договор или по дарение, са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят продавача
чрез подаване на заявление за промяна на партидата с приложено към заявлението копие от
удостоверение за наследници или съответно акт за собственост.
В производството, претендираните от ищеца суми не се оспорват, а ответниците пък
не доказват тяхното плащане. Приети са като неоспорени от ответниците писмени
доказателства, издадените в периода от 2020-2022 г., от ищеца, фактури и дебитни известия,
от които се установява, че първоначално са издавани на името на Д. Г. Р., а през процесния
период 2021/2023 г. съответно на името на „Транс Валери 99“АД.
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД и страните не са обвързани от
представените по делото Общи условия за доставка на ТЕ за стопански нужди. При иск с
правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от
кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и
обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването. В конкретния случай
посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответниците са се обогатили, ползвайки същата и спестявайки
дължимата за услугите цена.
От приетите доказателства се установява, че в процесния период партидата е с
титуляр „Транс Валери 99“ АД, като няма доказателства, след извършената през 2017 г.
ликвидация на това дружество, партидата да е променена служебно на името на един или
всички акционери, получили ликвидационен дял, съобразно доказателствата по делото, в
лицето на четиримата ответника. Въпреки това, ответниците изрично признават
дължимостта на вземанията на ищеца, както и че те са отговорни за тяхното заплащане.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
14
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Не е спорно между страните, че между Етажната собственост, в която се намира
процесният имот, и третото лице помагач е сключен договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки.
От приетите като доказателства, документи, представени от ФДР в лицето на „Техем
Сървисис“ ЕООД, се установява, че в процесния период 2021/2023 г., ответниците не са
осигурявали достъп до обекта /магазин № 4/ за реален отчет на инсталираните в него уреди
за отчитане на потребената ТЕ, но издадените 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода /приложени на л.170,171/ отразяват коректно данните за потребената ТЕ, която е
начислена в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен
договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди и не се
установява да е сключен между страните за процесния период.
В настоящия случай се твърди, че ответниците са спестили разходи за доставената и
ползвана топлинна енергия за процесния имот /Магазин № 4/, на който са съсобственици. Не
се установява по делото, собствеността върху имота да е преминала само у ответника З. И.,
каквито твърдения същия заяви в о.с.з. В тази връзка съставът на съда приема, че
материално легитимирани да отговарят по предявения иск са тези, който са ползвали
топлинната енергия на адреса на процесния имот и които е следвало да заплати цената на
тези услуги, а именно ответниците, като негови собственици. Двама от тях – З. И. и Д. Р.,
изрично признават предявените срещу тях искове, както по основание, така и по размер.
Ответникът И. Н. И. не заявява никакво становище, като нито е подал отговор на ИМ в
срока по чл.131 от ГПК, нито се явява в съдебно заседание, нито възразява срещу исковете,
поради което спрямо него пък са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Единствено ответника С. И., чрез назначения му от съда особен представител, е
оспорил предявените срещу него искове, но заявените от него възражения, в т.ч. за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, са изцяло неоснователни. Давността в
случая е петгодишна, поради което в производството не се претендират от ищеца вземания,
които да са погасени по давност, а напротив всички заявени с ИМ вземания за ТЕ, ДР и
мораторните лихви върху тях, са изискуеми в периода след 30.04.2021 г. и при приложение
на общата давност от 5 години, не се явяват погасени към датата на подаване на ИМ в съда –
26.04.2024 г.
С оглед изложеното, при липса на оспорване на потреблението на ТЕ в собствения на
ответниците недвижим имот – стопански обект, Магазин № 4, и неговата стойност, и при
липса на твърдения и доказателства, за погасяване на задълженията, чрез извършено
плащане, се налага извод, че е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца,
така и обогатяването в тази на ответниците. Обогатяването в случая е в резултат на
15
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, за заплащане на
доставената до обекта му и реално потребена ТЕ, както и за цената на извършената услуга
по ДР, с които стойности се е увеличило имуществото му, за сметка на това на ищцовото
дружество, чийто пасиви са се увеличили. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142,
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. За процесния имот е
извършвана от ФДР и услугата дялово разпределение, като реални отчети на уредите в
имота не са извършвани единствено, поради неосигурения от ответниците достъп до имота,
както и са изготвяни изравнителни сметки, като таксите за извършваната услуга ДР, също
не са заплатени. Като не са заплатили тяхната стойност ответниците са спестили разходи,
които е следвало да направят.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято бе тежестта да
докаже това, се установява правнорелевантният факт на ползване на имота от ответниците,
през исковия период. В тази връзка се ангажираха доказателства, от които да се изведе
обоснован извод,че именно ответниците се явяват пасивно легитимирани по материалното
правоотношение и задължени за цената на предоставените от ищеца през периода услуги.
Двама от ответниците изрично признават исковете, а един от тях не е заявил никакво
становище, в т.ч. и възражения срещу исковете.
От приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
процесния недвижим имот съставлява търговски обект /магазин/, т.е. е с предназначение за
търговска дейност, следователно и доставената до него топлинна енергия е такава за
небитови нужди, като с оглед посочените по-горе и обсъдени писмени доказателства и
признанието на исковете от страна на част от ответниците, водят до извод, че именно
сезираните с ИМ ответници, като съсобственици на процесния търговски обект, са
фактическите потребители на тази енергия и следователно отговарят за заплащане на
стойността й.
От приетото като неоспорено извлечение от сметка за аб. № ***, инсталация № ***,
се установява, че за процесния период от м.05.2021 г. до м.06.2021 г., ФДР е издал 2 бр.
месечни фактури, на обща стойност 3,58 лв., колкото се претендира от ищеца, поради което
съдът ще следва до уважи претенцията за ДР до претендирания размер от 3,58 лв. Цената на
извършената услуга по дялово разпределение се дължи от потребителя на енергията, като в
производството се установи безспорно това да са ответниците по делото и именно те да се
обогатили със стойността й.
С оглед изложеното, към установената като дължимата сума за ТЕ от общо 3195,81 лв.,
следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение от 3,58 лв. и
същите следва да се присъдят в полза на ищеца. По делото не се твърди и не се доказва
плащане на задълженията за потребена ТЕ и услуга по ДР, от страна на ответниците, в
посочения в ОУ 30 дневен срок, след издаване на месечните фактури, поради което същите
са изпаднали в забава в посочения от ищеца период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г. и
съответно дължат на ищеца претендираното от него обезщетение за забава, в заявен размер
от общо 693, 43 лв. върху главницата за ТЕ и от 1,11 лв. върху главницата за ДР, за периода
от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност. Вземането, основано
на неоснователно обогатяване, е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването
на благата, и от този момент тече погасителната давност. Вземането е скрепено с общата 5-
годишна погасителна давност. В случая не е приложима кратката 3-годишна давност
доколкото вземането не е периодично по смисъла на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.
Извъндоговорният характер на процесното вземане изключва възможността същото да се
приеме, че е за периодично плащане. Периодично е само онова задължение за плащане,
16
което отговаря на изискванията да е трайно, еднородно и повтарящо се през определен
период от време, което е възможно само, ако източник на задължението е сделка или е
налице специална разпоредба на закона, какъвто не е процесния случай. При така
възприетото и като съобрази обстоятелство, че първото разместване на блага е от 01.03.2021
г., а исковата молба е депозирана на 26.04.2024 г. /когато е постъпила в съда/, тоест преди да
изтекат 5 години, то съдът приема, че процесните вземания не са погасени по давност и
възражението на ответника С. Н. И., в този смисъл, се явява неоснователно.
Предвид изложеното, предявените срещу ответниците, искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, се явяват изцяло основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат
в предявените от ищеца размери срещу всеки от тях, вкл. за претендираните мораторни
лихви върху двете главници.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищеца. Представен е Списък по
чл.80 от ГПК, както и доказателства за действително извършените съдебни разноски, видно
от които същите възлизат на сумата от общо 713,11 лв., от която сума 403,11 лв. – заплатена
държавна такса, 300 лв. за депозит за особен представител и 10 лв. за такса за СУ. Предвид
факта, че ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, му се следва и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят извършените от него
съдебни разноски в пълен размер от 813, 11 лв., която сума да се разпредели между
ответниците, съобразно квотите им в съсобствеността на процесния имот, или Д. Р. ще
дължи съдебни разноски в размер на 337,44 лв., а останалите ответници З. И., С. И. и И. И.
съответно дължат разноски в размер на по 158,56 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1, чл.237, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17