Решение по дело №1097/2021 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение №97/15.10.2021г., постановено по нахд №1096/2021г. по
описа на РС-Благоевград
Производството по делото е по реда на чл. 72, ал.4 от ЗМВР вр. с чл.22 ,
вр. с чл.23 от ЗАНН, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Д. ЗДР. Г. от гр.София, срещу Заповед
за неговото 24-часово задържане с рег.№7852зз-269/21.07.2021г., издадена от
П. Т. П., на длъжност СОП при 02 РУ- Бл при ОДМВР-Бл , във връзка с
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл. 237, ал.1 от НК.
С жалбата се твърди, че атакуваната Заповед е незаконосъобразна, тъй като
е издадена при нарушаване на въведени за това процесуални правила.
Алтернативно се застъпва, че жалбата е и неоснователна, тъй като не е
доказано извършването на твърдяното деяние за жалбоподателя, което е
мотивирало задържането му.В съдебно заседание се застъпва, че обжалваната
заповед е издадена и без правно основание за това по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
Иска се отмяна на обжалваният акт.
Ответната страна 02 РУП-Б , надлежно уведомена, не ангажира
представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура - Бл надлежно призована, не ангажира представител
и становище по жалбата.
Районният съд, в пределите на своите правомощия за съдебен контрол по
законността на атакуваният административен акт и като отчете приложимото
право и практиката на съдилищата, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва атакуваната Заповед по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР и то е сторило това в
срока по чл. 149 на АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От събраните и анализирани в хода на делото доказателства се установи
от фактическа страна следното:
Обжалваната заповед №7852зз-269/21.07.2021г. е издадена на 21.07.2021г.
от П. Т. П., на длъжност СОП при 02 РУ- Б при ОДМВР-Б , във връзка с
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и разследвано престъпление по чл. 237, ал.1 от НК. В
заповедта е посочено , че е издадена в 00.05 часа на визираната дата, когато
според показанията на св.П. е бил спрян жалбоподателят с още 4 пълнолетни
и едно непълнолетно лице за проверка в района на село С , Община-С по
повод на подаден сигнал за вероятно незаконен лов. Към този момент св.П. е
категоричен, че повод за спирането и в последствие задържането на
1

жалбоподателя, с което е ограничено неговото право на придвижване, е
сигнал за незаконен лов на дивеч. След спирането на тези лица на посоченото
в заповедта място, които пътували с два автомобила, е извършена проверка в
автомобилите , където е установено ловно оръжие във всеки автомобил, като
в единия от тях било намерено и отстреляно диво прасе. Последното не било
в автомобила, с който пътувал жалбоподателят. За тези констатации при
проверката е уведомен дежурен прокурор и о след около 3 часа пристигнал
разследващ орган от ОСлО-Б , който извършил оглед на място, с което е
започнало разследване на престъпление по чл. 23, ал.1 от НК, било иззето
намереното ловно оръжие в проверените автомобили и отстреляното диво
прасе, а на спрените лица е извършен и личен обиск/ в тази насока са
приложени към преписката по делото и надлежно изготвени от датата на
задържането протоколи за оглед на място и обиск на лица/. В показанията си
пред съда св.П. уточнява също така, че на практика обжалваната Заповед за
задържане на жалбоподателя е издадена сутринта около 06.00 часа и в
полицейско управление, а не на мястото на задържането му, когато вече е
било образувано сл.д№81/2021г. за разследване на въпросното престъпление
по чл.237, ал.1 от НК и именно за това, последното е посочено като законово
основание по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на обжалваната заповед. В
заповедта е посочено, че на жалбоподателя са разяснени и всички негови
права по чл. 72–чл. 73 от ЗМВР и той е удостоверил това в нарочна негова
декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
21.07.2021г., без да е посочен час на връчването, като лицето е освободено в
13.16 часа на същата дата, т.е. близо 13 часа след неговото реално задържане.
Такива заповеди за задържане, св.П. установява, че се издадени на всички
спрени за проверката заедно с жалбоподателя пълнолетни лица./Въпросните
заповеди за задържане на двама то тях са приложени и към настоящата
преписка и дело- за Д К и С Т . Като и техните заповеди за задържане са
издадени на идентична дата, в идентичен час и на идентично основание, с
тези в заповедта на жалбоподателя. /
След изискване от съда, по делото е представено писмо–уведомление от
ОСлО при ОП-Б рег.№2134/21.07.2021г., с което се посочва, че сл.д
№81/2021г. е образувано по реда на чл. 199 и чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК за
разследване на престъпление по чл. 237, ал.1 от НК за това, че на
21.07.2021г., в района на с.П неизвестен извършител е убил без надлежно
разрешение едър дивеч /диво прасе/. С второ пояснително писмо рег.№ СлО-
02134/01.10.2021г. на ОСлО- Б се установява, че сл.д №81/2021г. по описа
на този орган, е образувано със съставянето на протокол за оглед,
претърсване и изземване на дата 21.07.2021г., за времето от 03.36-04.33 часа.
И от двете писма на разследващият орган се изяснява, че няма нито
заподозряно, нито обвиняемо лице по това следствено дело, както към
момента на образуването му, така и до 01.10.2021г./датата на започване и
разглеждане на настоящото дело/.
2

При разпита на св.Д А се установи, че той също е бил сред спрените и
задържани лица на процесната дата и място и при процесната проверка с
участието на св.П.. Този свидетел споделя, че именно той е отстрелял
намереното при проверката в неговият автомобил диво прасе, защото докато
се връщали от хранене на животните в дивечовото стопанство, намиращо се
наблизо, това прасе се движело неадекватно по пътя, блъснало се в
автомобила му и той се усъмнил, че може да е болно, заради което го и
отстрелял със своето ловно оръжие. В последствие св.А установява, че
тръгнал с прасето за да го закара на изследване в лаборатория и да разбере
дали е болно /дали страда от чума, в което се усъмнил/, като по пътя бил
застигнат и от вторият автомобил, в който се намирал жалбоподателя .Двата
автомобила се движели заедно известно време, а след като видели, че след
тях се движат автомобили, които ми просветват, отбили по пътя и тогава
възприели, че в тези автомобили има полицейски служители, които ги
задържали и извършили проверка на място, в рамките на която видели
превозваното с автомобила на св. А вече отстреляно то него диво прасе. При
допълнителният разпит на св.П., същият потвърждава казаното от св.А , че
именно в автомобила на този свидетел е открито процесното отстреляно диво
прасе, както и, че именно и само св.А е заявил и пред него, че е отстрелял
със своето ловно оръжие този дивеч.
Видно от Заповед № 8121К-339/17.01.2019г. на Министъра на МВР, св.П.
е назначен от тази дата на длъжност в качеството си на Началник група
“Криминална полиция“към РУ-Г при ОДМВР-Б , на длъжността „Началник
сектор Охранителна полиция“ към 02 РУ на ОДМВР-Б . Според
длъжностната му характеристика, св.П. може да участва в проверки на
сигнали и контрол за установяване на нарушения.
При тези фактически дадености на случая, съдът констатира, че
атакуваната Заповед с рег.№.7852зз-269/21.07.2021г., издадена от П. Т. П.,
на длъжност СОП при 02 РУ- Б при ОДМВР-Б , във връзка с чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР вр. с чл. 237, ал.1 от НК, е незаконосъобразна.
В рамките на настоящият съдебен контрол, съдът е длъжен да прецени,
дали са налице възможните основания за оспорване на атакуваният акт по чл.
168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, а именно: компетентност на издателя, спазване
на установената форма за издаване на обжалваният акт, допускането на
съществено процесуално нарушение при издаването на акта, противоречие с
материалните разпоредби, съответствие с целта на закона, а съгласно
практиката на ЕСПЧ, и съразмерност на наложената санкция/предприета
административна принудителна мярка в казуса/.

По компетентността на издателя
Обжалваната Заповед за задържане е издадена от св.П П , заемащ
3

длъжността Началник на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ на
ОДМВР-Бл , което го прави компетентен орган за издаване на
процесната заповед по смисъла на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.
57, ал.1 вр. с чл. 6 от ЗМВР.

По формата на обжалваният акт и процесуалната му законосъобразност
Обжалваната заповед е писмена и формално съдържа всички изискуеми
се за нея реквизити по чл.11 на Инструкция №Iз-1711/15.09.2009г. за
оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите
на МВР и реда в тях, издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ
бр.78/02.10.2209г., което обуславя извода за спазена форма на акта . Така
видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно изведен и
отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му, фактически
и правни основания за задържането, посочено е името на задържаното лице и
адрес на същият, периода на задържане , разяснени са със заповедта и правата
на задържаното лице по чл.72, ал.3,4 и 5 и респ. чл. 73 от ЗМВР, като
заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Ето защо, съда
приема, че обжалваната заповед е издадена при недопуснато процесуално
нарушение, което обуславя нейната процесуална законосъобразност.
По
съответствието на обжалваната заповед с материалния закон
Съгласно нормата на чл.72 , ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Следователно, законодателят е предоставил на полицейските
органи правомощието за издаване на заповед като процесната за задържане
на лице при наличието на посочените от законодателя предпоставки за това,
като тази преценка на полицията е в условията на така нар.“оперативна
самостоятелност“. Последното означава, че полицейските органи не са
длъжни да изследват и издирват категорични доказателства за това, че
задържаното лице виновно е извършило от обективна страна конкретно
престъпление, а е достатъчно само към датата на задържането, да са
събрани достатъчно данни за да се направи разумен и обоснован извод за
съпричастност и вероятно участие на едно лице в извършването на
конкретно разследвано престъпление, като според практиката на
съдилищата, дори не е необходимо спрямо задържаният да е повдигнато
обвинение за извършването на такова престъпление по смисъла на
НПК./В тази насока е решение №3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.
№7990/2014г. на ВАС,V-то отделение, Решение №8258/06.07.2015г. по
адм.д.№14188/2014г. на ВАС, V-то отделение и решение на АС-Бургас с
№1739 от 12.10.2018г. по адм.д.№1803 от 2018г./ Този законодателен подход
не се счита и за нарушение на основните права на гражданите по ЕКЗПЧОС,
4

защото при прилагането на принудителната административна мярка за
24-часово задържане на едно лице по ЗМВР с нарочна заповед, според
Съда по правата на човека, е достатъчно националният съд да изследва
въпроса, дали е налице „обосновано подозрение“ в извършването на
конкретно престъпление, от страна на задържаното лице , като
конкретността на престъплението включва, „посочването в заповедта на
достатъчно информация /факти/, която би задоволила и обективен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършител на специфично
престъпление ./В тази насока е решение на ЕСПЧ по делото Петков и
Профиров срещу България от 24.06.2014г., както и решението на същият
съд по делото „Джабирови и други срещу България“ по жалба с №
6095/2011, постановено към 31.03.2016г./
В конкретният казус, при издаването на обжалваната Заповед за задържане
/на 21.07.2021г. в 00.05 часа/, полицейският орган-издател на този акт се
доказа по категоричен начин, че не е имал достатъчно данни/събрана
информация и документи по служба/, за да може в рамките на
оперативната си самостоятелност, да направи обоснованият и разумен
извод за съпричастност и участие на жалбоподателя в извършването на
конкретно престъпление с правна квалификация именно по чл. 237, ал.1
от НК. В тази връзка и с показанията на издателя –св.П. и с представените
писмени доказателства /2 бр. писма от ОслО при ОП-Благоевград/, както и с
показанията на св.Андреев, се установи по категоричен начин, че към
момента на фактическото и реално задържане на жалбоподателя в 00.05
часа на 21.07.2021г., от когато е посочена като издадена и обжалваната
заповед, въобще не е било образувано процесното сл.д.№81/2021г. по
описа на този орган, за да се започне и да се извършва разследване на
престъпление по чл. 237, ал.1 от НК и респ. преценява съпричастността и
евентуално обосновка на подозрението, че жалбоподателят може да е
негов извършител. Образуването на това следствено дело както сам
потвърди св.П., е станало часове по-късно /след и около 3 часа след полунощ
на 21.07.2021г./, когато на мястото е пристигнал следовател и извършил
оглед, с което реално се счита и образувано това следствено дело при
условията на неотложност по НПК. Самата обжалвана заповед за задържане е
издадена около 06.00 часа на процесната дата, т.е. близо 6 часа след реалното
задържане на жалбоподателя, едва когато на св.П. вече е било известно
образуваното сл.д.№81/2021г. и за това посочил въпросното следствено дело
като основание за изготвяне на заповедта, но въпреки това, той посочил като
час на издаването й 00.05 часа на процесната дата. При това положение,
съдът констатира, че към посоченият в обжалваната заповед момент на
издаването й и реалното задържане на жалбоподателя /00.05 часа на
21.07.2021г./, не е било образувано посоченото като основание за
задържането -сл.д.№81/2021г. по описа на ОслО при ОП- Б и на
практика не е съществувало такова законово основание за задържането,
а доколкото в обжалваният акт не са посочени други фактически и
5

правни основания и мотиви за процесното задържане, а само
образуването на следственото дело, то не се доказа , че св.П. е могъл да
формира и , че е формирал обективно към този час обоснован извод за
съпричастност и вероятно участие на жалбоподателя в извършването на
престъплението по чл. 237, ал.1 от НК. Този извод на съда допълнително
се затвърждава и след разпита на св.А , който заяви, че именно той е
отстрелял със своето ловно оръжие процесният дивеч/прасе/ на
процесната дата , като подробно изложи и причините за последното
/съмнение за болест на това животно/, заради което и именно той със
своят автомобил и превозвал това прасе при спирането му за проверка
от страна на св.П.. Св.А е категоричен, че лично съобщил на св.П. тези
фактически обстоятелства в хода на процесната проверка, както и, че
другите спрени лица за проверка и задържани в последствие такива,
нямат отношение към този дивеч, но въпреки това, последвало
задържане и на жалбоподателя за този случай. Тези показания на св.А се
потвърдиха при допълнителният разпит на св.П., което опровергава и
извода за наличието на други данни, които да са могли да формират в
св.П. обоснован извод за съпричастност и вероятно участие на
жалбоподателя в извършването на престъплението по чл. 237, ал.1 от
НК, но въпреки това същият е издал обжалваният акт .
Изложеното обуславя материалната незаконосъобразност на
обжалваният акт поради неговото несъответствие с нормата на чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а това мотивира и отмяната му .
По съответствие на обжалваната заповед с целта на закона
Приложената принудителна административна мярка в разгледаният казус,
не е била в съответствие с целта на закона /ЗМВР/, тъй като е предвидена
именно за да се обезпечи възможност на разследващите органи, да разкрият
извършването и извършителят на конкретно престъпление, което според
законодателя е приоритетно в хипотезата на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР,
пред правото на свободно придвижване на задържаното лице, когато за
последното са събрани достатъчно данни за да се създаде обосновано
подозрение , че е съпричастно или участва в извършването на конкретно
разследвано престъпление. В този смисъл и процесното 24-часово
задържане на жалбоподателя с начален час 00.05 часа на процесната дата,
преди въобще да е образувано и започнало разследване на твърдяното с
обжалваната заповед престъпление по чл. 237, ал.1 от НК, категорично не
подпомага такова разследване, нито пък съответства на целта на закона
за приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Последното също обуславя
незаконосъобразността на обжалваната заповед, като не обосновава и
съразмерност на това задържане в разгледаният казус .
По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, вр. с чл.72,
ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР, съдът постанови и решението си.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	97
Дата:	15 октомври 2021 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20211210201097
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Решение по дело №1097/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите