№ 37987
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110159126 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца И. К. Д. -
Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., с която се иска
изменение на решение № 10205 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 59126/2023 г. на СРС, ГО,
171 състав, в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество, на
основание чл. 38 ЗА, бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с
ДДС, вместо присъдените 100 лв. с ДДС. Твърди определеното възнаграждение говори
за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедливо. По делото са
приети две експертизи, което говори за фактическа и правна сложност на делото и
вещото лице, на което е поставен само един въпрос получава възнаграждение,
многократно по-високо от това на адвоката.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „.........“ ЕООД е подал отговор на
молбата по чл. 248 ГПК, в който е изложил подробни съображения, обуславящи
неоснователност на направеното искане. Поддържа, че за последните две години адв.
Милев е подал от името на И. К. Д. 91 бр. искови молби срещу „.........“ ЕООД с
еднотипни искове, породени от сключени между страните еднотипни договори и общи
условия към тях. Твърди, че тези действия представляват злоупотреба с процесуални
права и целят единствено облага на процесуалния представител на лицето. Позовава се
на определение № 174 от 25.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., ІІІ ГО и определение №
466 от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 2980/2020 г., ІІІ ГО, в които е прието, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на
адвокатски възнаграждения, надхвърлящи многократно материалния интерес по
делата и с която злоупотреба се нарушават установени граници за упражняване на
субективни права и основни принципи на гражданския процес, като съдът е длъжен не
да съдейства, а да осуети такава злоупотреба.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото,
прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от легитимирано
лице, представило и списък по чл. 80 ГПК.
Молбата е неоснователна.
Съдът, при постановяване на решението, е изложил мотиви относно разноските
в производството и е уважил направеното искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, като не намира
основания да ревизира приетото в цитираното решение. Следва да се добави, че на
съда е служебно известно, че адв. Милев е процесуален представител на ищци по
множество дела заведени срещу „..........“ ЕООД и други финансови институции, по
които исковите молби са еднотипни и споровете произтичат от еднотипни фактически
състави, включващи еднакви по съдържание договори за потребителски кредит и
еднакви по съдържание общи условия към тях. На следващо място, участието на адв.
Милев по делото се изразява в изготвяне и подаване на искова молба и изготвяне на
молби, с които уведомява съда, че няма да се яви в насрочените заседания. Същият не
се е явявал в проведените по делото заседания. Не е участвал при изслушване на
вещите лица. Подал е писмена защита, която възпроизвежда част от изложеното в
исковата молба. Съдът се съобразява и с практиката на ВКС, цитирана и от ответника,
обективирана в определение № 174 от 25.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., ІІІ ГО,
според която претенцията за присъждане на разноски, значително надвишаващи по
размер исковата сума (в случая се претендира възнаграждение 480 лв. с ДДС при цена
на иска 44,58 лв.) представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с
която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес, както и че съдът не
е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, на
основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. При
съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото, ниския материален интерес
и еднаквостта в защитните средства на ищеца по отношение на предявените искове,
доколкото претенциите произтичат от едно и също договорно правоотношение и
защитата се реализира посредством едни и същи доказателствени средства,
присъждането на адвокатско възнаграждение предвидено в наредбата върху всеки
един от исковете би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, при
което престацията на адвоката не е съответна на облагата, която би получил. Следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата трябва да се тълкува
корективно, като във всяко отделно производство следва да се вземе предвид
характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на фактическите
2
състави за установяване на отделните вземания. Отделно възнаграждение би се
дължало при условие, че по всяка от претенциите е налице необходимост от
самостоятелни процесуални усилия за защита на съответното вземане. Този извод
следва както от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиждаща
определяне на възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и
съобразно техния вид и защитаван имуществен интерес. В този смисъл са и решение
№ 1952 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 7520/2019 г. на СГС, определение № 9322 от
7.08.2023 г. по в. гр. д. № 7503/2022 г. на СГС, решение № 3841 от 30.06.2020 г. по в.
гр. д. № 1030/2018 г. на СГС, решение № 3897 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 8719/2021
г. на СГС и др.
В допълнение, следва да бъде съобразено, че в определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което
не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК на процесуалния
представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от
адв. Д.М., с която се иска изменение на решение № 10205 от 02.06.2025 г. по гр.д. №
59126/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските чрез увеличаване на
разноските за адвокатско възнаграждение от сумата 100 лв. с ДДС на сумата 480 лв. с
ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3