Решение по дело №227/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

147/13.3.2020г.

 

№..................                                   13.03.2020 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти март през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 227 по описа на ШРС за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-004050 от 13.12.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, с което на Н.Д.М., ЕГН **********,*** са наложени три административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излагат подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.Д.М., ЕГН ********** живеел в                        гр. Шумен и работел като автомонтьор в сервиз, намиращ се във вътрешния двор на „Строителна механизация“ АД гр. Шумен. Посоченият автосервиз бил стопанисван от жалбоподателя М. и брат му – свидетеля Л.Д.М.. Жалбоподателят Н.М. притежавал лек автомобил, марка „БМВ 520И”, с рег. № № Н 29 54 АР, който закупил със значителни повреди и поради тази причина /влошеното му техническо състояние/ възстановяването и ремонта на МПС се извършвал в посочения сервиз, с оглед подготвянето му за годишен технически преглед.

Жалбоподателят Н.Д.М. на 26.11.2019 г. управлявал лек автомобил, марка „БМВ 520И”, с рег. № № Н 29 54 АР, като се движел в двора на „Строителна механизация“ АД гр. Шумен, находящ се на бул. „Мадара“ № 1, с оглед вкарването му в халето на автосервиза за продължаване ремонта на автомобила и монтиране на заглушителната уредба. Действията му били възприети от свидетелите А.В.А. и Р.А.Ц.  - служители в ГООР при РУ – гр. Шумен. Тогава бил спрян за проверка от полицейските служители след подаден светлинен сигнал, като последните поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен. Пристигналите на место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен му извършили проверка и установили, че водачът управлява техническо неизправно ППС с констатирана техническа неизправност, тъй като липсвала шумозаглушителната уредба. В хода на проверката при извършената справка с АИС на МВР била получена информация, че МПС не било представено на ГТП. Било констатирано също, че водачът не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС - част II. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 125034 от 26.11.2019 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100,  ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта бил удостоверен с подписа на свидетеля П.С.П.. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но същите били счетени за неоснователни от административнонаказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-004050 от 13.12.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, с което на Н.Д.М., ЕГН **********,*** са наложени три административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., свидетеля А.В.А. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, Р.А.Ц. – свидетел при установяване на нарушението, свидетеля Х.П.Х.– свидетел при съставяне на акта, свидетеля П.С.П. – свидетел на отказа на подписването на акта, свидетелите Д.Л.Д., М.Д.М.и Л.Д.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., А.А., Р.Ц., Х.Х.П.П., Д.Д., М.М.и Л.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Г.М., А.А., Р.Ц., Х.Х.П.П.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесните нарушения, направен с камери, монтирани на обекта, стопанисван от „Строителна механизация“ АД гр. Шумен и отразяващ мястото и момента, в който жалбоподателят е предприел действие за управление на процесното МПС, както и движението му. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-004050 от 13.12.2019 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Легална дефиниция за „път“ е  дадена  в  разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, съобразно която „път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.” В тази връзка, доколкото дворът на „Строителна механизация“ АД – гр. Шумен е земна площ, предназначена или обикновено използвана за движение на пътни превозни средства или на пешеходци и доколкото движението се регулира от правилата на Закона за движение по пътищата, не е обозначен като път, неотворен за обществено ползване и условията за ползването му са еднакви за всички, то няма съмнение, че това е „път за обществено ползване” и органите на ОД на МВР – гр. Шумен разполагат с правомощие да осъществяват контролните си функции, произтичащи от съответните текстове на ЗДвП. Противното становище, застъпено от процесуалния представител на жалбоподателя и отричането на компетентността на органите на МВР не намира законова обосновка, и би могло да доведе до абсурдни ситуации /при настъпило ПТП в рамките на двора на „Строителна механизация“ АД – гр. Шумен, например/, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. В тази насока е и Решение по КАНД № 136/2017 г. на ШАС. Следователно от материалите по делото е безспорно установено, че жалбоподателят М.  е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване.

Съгласно разпоредбата на  чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от материалите по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото задължение, а именно, че процесния ден е управлявал лек автомобил, марка „БМВ 520И”, с рег. № № Н 29 54 АР в двора на „Строителна механизация“ АД                     гр. Шумен, находящ се на бул. „Мадара“ № 1, с оглед вкарване на МПС в халето на сервиза за продължаване ремонта на автомобила - монтиране на заглушителната уредба и подготвянето му за годишен технически преглед.

Съдът кредитира възражението, изложено от страна на жалбоподателя в жалбата, а именно, че посоченото МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, поради обстоятелството, че същото е било на ремонт. В тази насока са и свидетелските показания както на полицейските служители Г.М., А.А., Р.Ц., Х.Х.и П.П., така и на свидетелите Д.Д., М.М.и Л.М..

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по  чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Същевременно обаче съдът намира, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание  чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В процесният случай жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние /няколко метра/. В депозираната жалба жалбоподателят заявява, че е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, само няколко метра в двора на „Строителна механизация“ АД гр. Шумен, за придвижването му до халето на автосервиза с оглед довършване ремонта на МПС. В унисон с твърденията на жалбоподателя са събраните по делото гласни доказателства и видеозаписа, направен с камери, монтирани на обекта, стопанисван от „Строителна механизация“ АД гр. Шумен. Причините, довели до осъществяване на конкретното противоправно деяние, обявено от закона за наказуемо с административно нарушение, безспорно са ирелевантни за преценката на неговата съставомерност, но не са без значение при преценяване на обществената опасност. В случая се касае инцидентна проява, от която не са произлезли вреди. Нарушението е такова на простото извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно оттегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Освен това, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като отчете и факта, че след констатиране на нарушението водачът е предприел необходимите действия и е представил ППС на технически преглед. В този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на така осъщественото административно нарушение е явно незначителна, доколкото от него не са причинени вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и преднамерено намерение за противоправно поведение у дееца. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на правната норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и Решението по КАНД № 311/2017 г. на ШАС, като в също е споделено становището на въззивния съд за маловажност на сходен случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, в рамките на няколко минути.  

По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя Г.П.М. и на свидетеля П.С.П. се установява по безспорен начин, че по време на проверката М. не е носил в себе си свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство, марка „БМВ 520И”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Административно – наказващия орган е издирил и приложил санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като съобразно  разпоредбата  на  чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Съдът обаче намира, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието. Приетите за установени факти сочат на деяние, което формално осъществява признаците на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но обществената му опасност е явно незначителна, като в тази връзка, настоящият състав преценява всички обстоятелства по механизма на деянието. Касае се за управление на МПС за изключително краткотрайно шофиране, поради това не е създадена опасност за безопасността на другите участници в движението. Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление в тази част.

По отношение на третото, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Нормата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП задължава водача при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на цитираната правна норма когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. В същото време ал. 3 от същия законов текст предвижда, че разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява съгласно предвидените изисквания в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По смисъла, вложен в т. 8.1.1, б. „б“ от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към Наредбата/ опасна неизправност е липсващата шумозаглушителна уредба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява, че на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е липсвала цялата шумозаглушителна уредба, което се явява опасна техническа неизправност по смисъла на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Х.Х.и П.П., които свидетелстват за това обстоятелство.

Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, който обжалва наказателното постановление на друго основание. А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в обжалваното наказателно постановление, доколкото на 26.11.2019 г. е управлявал МПС с опасна техническа неизправност с липсваща шумозаглушителна уредба. Същото представлява нарушение на разпоредбата на                чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на                   чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП предвижда за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева при констатирани опасни неизправности. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като съобразно  разпоредбата  на  чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в неговия абсолютен предвиден в закона размер, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

В същото време обаче при преценка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието. Приетите за установени факти сочат на деяние, което формално осъществява признаците на нарушение по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, но обществената му опасност е явно незначителна, като в тази връзка, настоящият състав преценява всички обстоятелства по механизма на деянието. Касае се за управление на МПС за изключително краткотрайно шофиране и поради това не е създадена опасност за безопасността на другите участници в движението. Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 179, ал. 6, т. 3 санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление в тази част.

На следващо място, настоящия съдебен състав не се споделя и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради неточно описание на мястото на извършване на нарушението. Описанието на мястото на извършване на нарушението трябва да изпълни няколко задачи в процеса: да послужи за индивидуализация на конкретното деяние /наред с време и начин на извършване/, така че да може то да бъде отграничено от кое да е друго деяние; да запознае наказания с фактическите рамки на обвинението, за да може той да се защитава адекватно и в пълен обем, както и да позволи на съда да извърши преценка дали описаното в наказателното постановление действително се е случило в обективната действителност. В случая конкретно направеното описание в наказателното постановление позволява изпълнението на всяка една от тези задачи, поради което неоснователен е доводът да е допуснато съществено процесуално нарушение. Обстоятелството, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил затруднен да организира защитата си при така направеното описание на мястото на извършване на нарушението е видно и от самото му процесуалното поведение. В жалбата си той навежда възражения и срещу правилността на фактическите изводи на наказващия орган, като на свой ред излага твърденията си за това какво се е случило от фактическа страна. Това ясно показва, че жалбоподателят е разбрал за кой конкретно случай е ангажирана отговорността му, направил е възраженията си, които е искал да бъдат взети предвид от съда, могъл е да се защитава адекватно и в пълен обем. В тази връзка неясно остава за съда с какво тогава направеното описание на мястото на извършване на нарушението е затруднило правото на защита на жалбоподателя. Направеното описание позволява и еднозначно да се установи конкретното място на извършване на деянията, което да бъде отграничено от кое да е друго място. По тези съображения съдът намира и това възражение за неоснователно.

Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0869-004050 от 13.12.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, с което на Н.Д.М., ЕГН **********,*** са наложени три административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.  

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: