Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
гр. София, 22.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1328 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Постъпила е искова молба на Софийска градска прокуратура по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството „Н.“ ЕООД, тъй като повече от три месеца дружеството е без управител – управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала Н.Т.К.е починал на 11.08.2019г.
При предпоставките на чл. 131, ал. 1 от ГПК съдът
Р А
З П О Р Е Д И:
ПРЕПИС от исковата молба по делото с приложенията, както и от настоящото разпореждане, да се изпратят на „Н.“ ЕООД на вписания в търговския регистър седалище и адрес на управление.
УКАЗВА на ответника, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок.
Писменият отговор трябва да съдържа:
1.посочване на съда и номера на делото;
2.името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3.становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5.възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6.подпис на лицето, което подава отговора.
Ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Отговорът и приложенията следва да са с преписи според броя на ищците.
Ако в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В изготвеното съобщение до ответното дружество да се посочи на призовкаря, ако са налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 от ГПК при връчването, да се залепи уведомление.
Разпореждането е окончателно.
Съдия:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 14.01.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1328 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Софийска градска прокуратура срещу „Н.“ ЕООД.
Преписи от исковата молба на
ищеца с приложенията са били изпратени на ответника, по отношение на когото е
приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за отговор, като отговор не е
подаден.
При изтичането на срока по чл.
131 от ГПК, без подаване на отговор, съдът
дължи извършването на следващите съдопроизводствени действия – насрочване на
делото и допускане на доказателствата, както и изготвяне на проект на писмен
доклад, с напътване на страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, което съдът също счита, че следва да извърши при
подготовката на делото в закрито заседание.
Предявеният иск е допустим.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2021г. от 9.30 часа.
ПРЕДСТАВЯ на страните проект на писмен доклад по делото, съгласно чл. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът твърди, че в Софийска градска прокуратура е била образувана пр.пр. № 9071/2020г. по повод постъпило уведомление с изх. № 11-00-550/24.04.2020г. на Директора на ТД на НАП – София, съдържащо искане за предприемане на действия по чл. 155, т. 3 от ТЗ – за предявяване пред съда на иск за прекратяване на ответното дружество„Н.“ ЕООД, на което собственикът и управител Н.Т.К.е починал на 11.08.2019г.
При справка в търговския регистър по партидата на „Н.“ ЕООД се установява, че към момента не е вписан нов управител на дружеството, различен от починалия, т.е. за период по-дълъг от три месеца дружеството е останало без управител.
Няма данни наследник по закон на починалия управител да е предприел действия за продължаване на дейността на дружеството.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се прекрати ответното дружество, като се предприемат действия за откриване на производство по ликвидация. . От страната се представят писмени доказателства.
Ответникът „Н.“ ЕООД не е дал отговор по иска.
При така направените твърдения от ищеца, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в продължение на три месеца ответното дружество не е имало вписан управител.
При липсата на оспорвания, възражения и правни доводи от страна на ответника, съдът не дава указания за обстоятелства в доказателствена тежест на ответника.
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от страните.
Ищецът сочи доказателства за своите твърдения, така както намира, че обстоятелствата следва да бъдат доказани, и съдът няма правомощие при доклада по делото да сочи достатъчни ли са. В този смисъл няма обстоятелства по делото, за които не се сочат изобщо доказателства.
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства, относимостта на които ще бъде ценена по същество.
По доказателствата съдът
ДОПУСКА И ПРИЛАГА по делото представените от ищеца писмени доказателства, на основание чл. 157, вр. чл. 178 и сл. от ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, като на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Определението е окончателно.
Съдия:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
01.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Кирилка Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията
докладчик т.д. № 1328 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Софийска градска прокуратура твърди, че е била
образувана пр.пр. № 9071/2020г. по повод
постъпило уведомление с изх. № 11-00-550/24.04.2020г. на Директора на ТД на НАП
– София, съдържащо искане за предприемане на действия по чл. 155, т. 3 от ТЗ –
за предявяване пред съда на иск за прекратяване на ответното дружество„Н.“
ЕООД, на което собственикът и управител Н.Т.К.е починал на 11.08.2019г.
При справка в търговския регистър по партидата на „Н.“
ЕООД се установява, че към момента не е вписан нов управител на дружеството,
различен от починалия, т.е. за период по-дълъг от три месеца дружеството е
останало без управител.
Няма данни наследник по закон на починалия управител
да е предприел действия за продължаване на дейността на дружеството.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се
прекрати ответното дружество, като се
предприемат действия за откриване на производство по ликвидация.
Ответникът „Н.“ ЕООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
Дружеството „Н.“ ЕООД е било учредено през 2000г. по
ф.д. № 850/2000г. на Софийски градски съд като дружество с ограничена
отговорност и пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2009г. От 2011г. управител и едноличен собственик на капитала
е станал Н.Т.К., гражданин на Република Гърция. В търговския регистър е бил
обявен и актуален учредителен акт на дружеството.
Търговското дружество е осъществявало търговска
дейност, но на 11.08.2019г. Н.Т.К.е починал.
След смъртта си Н.Т.К.е оставил наследници по закон в
Република Гърция, но няма категорични
данни дали те са приели наследството му, съответно дали искат да продължат
дейността на дружеството. В този смисъл са събраните доказателства по
образуваната прокурорска преписка при Софийска градска прокуратура.
След смъртта на
Н.Т.К.в търговския регистър липсват заявления за вписвания и обявявания.
Същевременно в учредителния акт на „Н.“ ЕООД липсват
предвидени разпоредби (клаузи) за такъв случай в отклонение от ТЗ. Посочено е
единствено, че дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик
на капитала, ако наследниците не желаят да продължат дейността (чл. 20, т. 6),
че се открива производство по ликвидация (чл. 21, ал. 1) и ликвидацията на дружеството се извършва в
съответствие с разпоредбите на българския ТЗ (чл. 21, ал. 2 от учредителния
акт).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца то няма вписан управител (чл.
155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с
ограничена отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), който организира и ръководи дейността му
съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147,
ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския регистър управител
препятства осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде
прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена
отговорност е починал, независимо дали
обстоятелството е заявено за вписване в търговския регистър и управителят е
заличен. Липсва управител на търговското дружество, каквото е и основанието за
прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се
приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си
по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са
поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155,
т. 3 от ТЗ не е бил избран и нов
управител. Условие за прекратяването в този случай е да не са настъпили предпоставките на чл.
157, ал. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството на това основание. Подобно е и
тълкуването, възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако
наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното
дружество е по чл. 274 от ТЗ.
В случая от 11.08.2019г., повече от три месеца след
смъртта на Н.Т.К., управител и едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД,
дружеството е без управител. Не се установява отказ на наследниците на Н.Т.К.да продължат дейността на
дружеството, съответно осъществен фактическият състав за прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и съгласно
разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ ответното дружество подлежи на прекратяване
по този ред.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това,
включително ако наследник на Н.Т.К.поиска продължаване на дейността.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на
капитала е определено друго лице (чл.
156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, учредителният акт не съдържа
изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно вътрешни
заповеди на изпълнителния директор,
издадени на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и
достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които
извършват тази дейност по занятие,
дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си
като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва
изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при
очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно
за назначаването следва да има съгласие
от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в
търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец
от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени
в отделни нормативни актове несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест месеца.
При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Н.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, по иска
на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Н.“ ЕООД, с ЕИК ******и със
седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за
провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 80 лева (осемдесет лева) държавна такса по
предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника – по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: