№ 18716
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110122862 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 119694/28.04.2023 г. на Л. П. П.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 310, ет. 6, ап. 42 със съдебен
адрес: гр. София, ул. Три уши № 2, ет. 3, чрез адвокат К. К., срещу „. БЕТ”
ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № .,
ет. 3, ап. 9, представлявано от прокуриста ., с която е предявен осъдителен иск
по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 10д от Закона за хазарта за сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания, причинени от допускане до
сайт www.8888.bg в периода от 08.02.2023 г. до 20.02.2023 г. в нарушение на
чл. 10Д от Закона за хазарта, ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, и за сумата от 8593.10 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в периода от
08.02.2023 г. до 20.02.2023 г. вследствие от допускане до сайт www.8888.bg в
нарушение на чл. 10Д от Закона за хазарта, ведно със законната лихва от
08.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът залага от 15 години и
идентифицира себе си като лице, което „има проблем с хазарта“ и е
хазартнозависим. В началото залагането на хазарт било контролирано и не
подозирал, че щял да се пристрасти към това, но през 2013 година напуснал
работа и се занимавал само със залози. През 2014 година, след теглене на
множество кредити и невъзможност да ги обслужва, влязъл в тъй наречената
„кредитна спирала“, от която не можел да излезе и до момента на подаване на
исковата молба. Твърди, че се е самозалъгвал, че може да се контролира, че не
е в зависимост, но след всички рефинансирания на кредити към момента на
1
подаване на исковата молба задълженията му възлизали на над 100 000 лв.
Съпругата му не била подозирала проблема дълги години, докато през 2021 г.
той й споделил, че дължал над 30 000 лв. Последвали кризисни моменти в
семейството им, двойката била пред развод, до който не се стигнало. Тъй като
ищецът не можел да се контролира и продължавал да залага, криейки това от
съпругата си, в края на 2022 г. споделил, че вече дължи над 100 000 лв. След
като осъзнал, че има проблем и по препоръка на семейството си, ищецът
започнал да се лекува и тръгнал на терапия при психолог през месец декември
2022 г. Твърди, че е имал суицидни мисли и желание да сложи край на живота
си, поради безизходицата, в която изпадал. Неглижирал всичко извън
залагането, станал апатичен към семейството и работата си, както и здравето
си. Чувствал се в болестно състояние, не усещал прехода от простото залагане
към пристрастяването. Твърди, че не можел да се контролира, изпитвал
еуфория при залагането, която се редувала с депресия, безпомощност и
чувство за вина при загуба. Постепенно изгубил способността да се
наслаждава и радва на живота, ако това не било обвързано единствено и само
със залагане. След като научил, че в НАП е създаден регистър, в който всеки,
който имал проблем с хазарта можело да се впише, ищецът решил да го
направи, поради невъзможността да контролира поведението си по време на
залагане. Сочи, че на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл. 10в от Закона за
хазарта за вписване в Регистъра с уязвими лица. Целта на този регистър била,
след вписването в него лицето да не бъде допускано до участие в хазартни
игри от организаторите на такива. На 06.01.2023 г. ищецът бил вписан в
Регистъра.
Твърди, че след вписване в Регистъра към НАП, той бил блокиран от
множество сайтове. В началото на месец февруари 2023 г. продал акции за
8000 лева, с които искал да погаси кредит, но успял да достъпи сайта
www.8888.bg. Твърди, че при достъпването на сайта се вписвал единния
граждански номер на лицето с цел проверка дали лицето е вписано в
Регистъра на уязвимите лица или не, като също така имало възможност да се
отбележи дали лицето е регистрирано в този Регистър. Ищецът обаче
отбелязал, че не е регистриран и през периода 08.02.2023 г. до 20.02.2023 г.
реализирал загуба в размер на 8593.10 лв. Твърди, че на 21.02.2023 г. изпратил
покана до ответното дружество, с която поискал реализираната загуба да му
бъде възстановена, но получил отговор, с който му било отказано
възстановяването на сумата, поради това, че през периода дружеството е било
в процес по отстраняване със службите на НАП на грешки и неточности при
получаване на информация по изградената свързаност и поради това, че
ищецът изрично е бил запитан и е отговорил при достъпване на сайта, че не е
регистриран в съответния Регистър на НАП.
Ищецът отправил нова покана до ответника на 24.04.2023 г. с опит да се
уредят доброволно отношенията, но на 26.04.2023 г. получил втори отказ, тъй
като дружеството не било уведомявано от НАП по реда на чл. 10Д от Закона за
хазарта за обстоятелства, отнасящи се до ищеца и липсвало противоправно
2
деяние от страна на дружеството.
Ищецът счита, че ответникът като лицензиран хазартен оператор е бил
длъжен да не допуска вписаните в Регистъра към НАП лица до участие в
организираните от тях игри, като нормата е императивна, без възможност на
оператора на преценка. Счита, че ответното дружество е имало противоправно
поведение, изразяващо се в допускане до хазартните игри, организирани от
него, на ищеца като регистрирано лице в Регистъра на уязвимите лица,
вследствие на което е реализирана загуба в претендирания размер и са били
причинени болки и страдания на ищеца, като вредите са в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на ответника. Моли исковата молба да бъде
уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, като счита същата за нередовна, недопустима и
неоснователна. Счита, че предявеният иск се явява злоупотреба с право.
Излага доводи за недопустимост на предявените искове. Счита, че не е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че НАП не е уведомявала по
никакъв начин ответното дружество съобразно чл. 10д от Закона за хазарта, че
ищецът е вписан в Регистъра по чл. 10г от същия закон. Оспорва твърденията,
че ищецът е изгубил в цялост направените от него залози, като сочи, че
същият е направил искане за теглене на суми от игралната му сметка в общ
размер на 11886.90 лв., като същите са му били изплатени чрез превод към
неговата кредитна/дебитна карта на 09.02.2023 г. в 10.26 часа, в 14.42 часа, на
11.02.2023 г. в 10.08 часа, на 16.02.2023 г. в 11.18 часа, поради което било
следвало, че ищецът е генерирал и печалби от играта си в сайта, превишаващи
стойността на твърдяната загуба от 8593.10 лв. Оспорва твърденията за
претърпени имуществени вреди, както и за претърпени неимуществени
такива. Сочи, че съгласно одобрените с Решения на Изпълнителния директор
на НАП по реда на Закона за хазарта Общи игрални правила за ползване на
процесния сайт и за участие в хазартните игри, предоставяни на същия сайт,
ответникът не носи отговорност за недекларираните от ищеца при
регистрацията на сайта обстоятелства. Оспорва наличието на причинени
вреди на ищеца, както и наличие на причинно-следствена връзка. Моли
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на
предявените искове, евентуално същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по
делото релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира за установеното следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49
ЗЗД вр. във връзка с чл. 10д от Закона за хазарта, в тежест на ищеца е да бъде
установено по делото наличие на противоправно поведение – действие или
бездействие, осъществено при и по повод на възложена работа от ответното
дружество на трето лице, от което са произтекли имуществени, респективно
3
неимуществени вреди за ищеца; размера на настъпилите за ищцовата страна
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между деянието и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди, както и всички останали
положителни факти и твърдения, на които основава иска си.
От изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, неоспорена отстраните в срока по чл. 200 ГПК, се установява, че
ищецът Л. П. П. е вписан в регистъра на уязвимите лица, съгласно чл. 10 г, ал.
1 от Закона за хазарта на 12.12.2022 г. Установява се, че чрез услугата
приложно-програмен интерфейс „Предоставяне на справка за уязвимите лица
от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта“, за периода от 12.12.2022 г.
до 22.02.2023 г. няма извършени справки от името на „. БЕТ“ ЕООД за лицето
Л. П..
Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът „. бет“ ООД e лицензиран организатор на хазартни игри онлайн,
притежаващ лицензи на основание чл. 34 ал.1 от Закона за хазарта, издадени
от регулаторния орган в Република България - Национална агенция за
приходите, който чрез специализираната интернет платформа „8888.bg“
организира разнообразни казино игри, атрактивни спортни предложения,
бонуси и други.
Приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза
установява, че първоначалната регистрацията в специализираната платформа
за онлайн залози „8888.bg“ Л. П. извършил като лицето въвело
идентификационни данни в регистрационна форма на системата, в обхват и
формат определени от организатора, а именно: гражданство на лицето, име по
документ за самоличност, единен граждански номер и дата на раждане, като
данните са генерирани на 08.02.2023 г. в 22:58 часа. Данните за първоначална
регистрация по чл. 8, т. 2 от Наредба за условията и реда за регистрация и
идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните
онлайн залагания на територията на Република България, наричана по-долу
Наредбата, се предават онлайн към сървър на НАП като XML съобщение във
формат и структура съгласно описанията в приложение № 2 от Наредбата. От
сървъра на НАП към системата на организатора се връща съобщение-
потвърждение за всяко получено XML съобщение, както и статус на
операцията съгласно описанията в приложенията, като при регистрацията на
ищеца се върнало съобщение с регистрационен ID на участника: 14024063,
който се генерира от сървъра на НАП при успешна първоначална регистрация
на участника. Установява се, че на 21.02.2023 г. акаунта на потребителя е бил
деактивиран от оторизиран служител на основание искане на потребителя от
същата дата, като служителят, който го е извършил е посочил – “ДА НЕ СЕ
ОТВАРЯ ПОВЕЧЕ. Затворен по желание на клиента. Вписан в регистъра на
уязвими лица. (хазартно зависим)”.
По делото се установява, че за всички извършени от потребителя
действия по регистрация и събития и начислени суми за залози и печалби в
4
резултат на игрална активност, за които се изисква изпращане на данни към
сървърите на НАП били приети без касация. Вещото лице в експертизата
посочва, че за изследвания период на активност на потребителя Л. П.,
сървърите на НАП не са имали техническа готовност за осъществяване на
ефективни дейности по уведомяване и предоставяне на достъп до регистъра,
във връзка със задължение на приходната агенция за уведомяване на
организаторите на хазартни игри за лица, включени в регистъра по чл. 10г, ал.
1. Установява се, че проверка дали Л. П. към момента на запитването е
вписано в Регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта е извършена едва на
22.02.2023 г. чрез регистрирано действие, като акаунта на потребителя е
закрит на 21.02.2023 г.
Изслушаната по делото ССчЕ установява, че за периода от 08.02.2023 г.
до 20.02.2023 г. през системата „Револют“ ищецът е заложил към ответника
суми в общ размер на 20 480 лева, като в периода от 09.02.2023 г. до
16.02.2023 г. ответникът „. бет“ ООД чрез системата „Екомпей“ е извършил
преводи към Л. П. П. чрез систимата „Револют“ в размер на 11 886,90 лева.
Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е установява, че
ищецът Л. П. страда от патологично влечение към хазарт (код по МСБ 10
F63.0) от 2012 г., като същият се намира в състояние на хазартна зависимост,
не може да контролира поведението си по време на залагане или достъп до
хазартни игри, като е налице и разстройство на поведението при
възможността да достъпи хазартни игри.
От показанията на св. П., съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени
по реда на чл. 174 ГПК, се установява, че ищецът изпада в различни
състояния, когато залага. Обяснява, че същият е хазартозависим, поради което
ходи на терапия, чиито резултати се провалили поради залагания, извършени
през месец февруари, когато ищецът заложил цялата си заплата. След това
залагане, ищецът изпаднал в депресия, чувствал се виновен и безсилен,
доколкото макар и вписан като уязвимо лице, бил допуснат до залагания.
Съгласно чл. 10г, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите
създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3. В чл. 10в, ал. 2 от
ЗХ законодателят изрично е очертал кръга от уязвими лица, спрямо които
евентуалното им участие в хазартни игри би могло да породи потенциални
икономически, социални и личностни последици, както за тях, така и за
техните близки. Уязвими лица по смисъла на посочената норма са: 1.
малолетните и непълнолетните; 2. лицата, поставени под пълно или
ограничено запрещение; 3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта;
4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги
направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна
зависимост.
Съгласно ал. 3 на чл. 10г от ЗХ вписването в регистъра по ал. 1 се
извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или
негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за
5
приходите. Съгласно чл. 10д, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите
уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра
по чл. 10 г, ал. 1. Посочената разпоредба вменява в задължение на НАП да
предостави информация за вписаните лица, като по делото се установи, че
НАП е осигурило съществуването на приложно-програмен интерфейс
„Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от
Закона за хазарта“, т. е. от страна на НАП е предоставена възможност да се
извърши проверка в регистъра. Задължението на НАП да уведоми
организаторите на игри не може да се сведе до това, както твърди ответникът,
да бъде предоставен списък, тъй като се касае за променлива информация, а
освен това се касае за "чувствителна информация" и се съдържат лични данни
за лицата, вписани в този регистър. НАП е администратор на лични данни в
регистъра по чл. 10 г от ЗХ и по изричната разпоредба на чл. 10д, ал. 2
ЗХ достъп до данните в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 при спазване на Закона за
защита на личните данни, имат само длъжностни лица, определени от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и
служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1.
Възражението на ответника, че на сървъра на НАП е издало регистрационен
ID на ищеца, също е неоснователно, доколкото съгласно чл. 13 от Наредбата,
организаторите на онлайн залагания отговарят за верността и пълнотата
изискуемите данни.
При спазване на ЗХ и нормативните изисквания за защита на личните
данни организаторите на хазартни игри трябва да имат само достъп до
данните от въпросния регистър, администриран от НАП. Систематичното
тълкуване на правните норми на чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ показва, че
организаторите на хазартни игри имат право да бъдат уведомявани от НАП за
конкретно физическо лице, заявило желание за конкретно участие в хазартни
игри при конкретен организаторите на хазартни игри. Това произтича от
общите принципи на законодателството за защита на личните данни.
Предварителният, пълен и неограничен достъп до данните в целия регистър
би представлявал сериозно нарушение на принципите за защита на личните
данни, поради потенциалната възможност от обработване на данните на трети
лица, различни от конкретно явилите се при съответното организаторите на
хазартни игри и заявили участие за конкретни хазартни игри. Освен това
получаването на данни и поддържането на паралелни регистри при
организаторите на хазартни игри, от една страна, не отговаря на целите,
регламентирани със ЗХ (недопускане на конкретни лица, вписани в регистъра,
до конкретни хазартни игри при конкретен организаторите на хазартни игри в
конкретен момент), а от друга - би представлявало обработване на лични
данни от организаторите на хазартни игри без правно основание. В
изпълнение на изискванията на чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за хазарта, както
и на принципите за обработване на лични данни, следва да предоставя на
организаторите на хазартни игри възможност за проверка на данните на
конкретно физическо лице, заявило желание за конкретно участие в хазартни
6
игри при конкретен организаторите на хазартни игри. Предоставянето на
организаторите на хазартни игри на предварителен, пълен и неограничен
достъп до данните в целия регистър, поддържан от НАП, би противоречало на
принципите за обработване на лични данни.
В случая се установява, че организаторът на хазартни игри не е
извършил проверка в приложно-програмен интерфейс „Предоставяне на
справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта“,
макар изрично в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда
за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за
организираните онлайн залагания на територията на Република България и за
подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната
агенция за приходите да му е вменено задължение да извърши регистрация
само на лица, предоставили лична информация по чл. 3 от Наредбата, но които
не са вписани в регистъра по чл. 10 г от ЗХ към датата на регистрацията.
Съдът счита за неотносими възраженията на ответника дали е трябвало
и на какво основание е вписано лицето в регистъра. Обстоятелството, че не се
извършва проверка преди вписването дали лицето е действително
хазартозависимо е без значение. Мерките срещу хазартната зависимост са
предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на
разпоредбите на чл. 10б и сл. от закона. Целта на законодателя, съгласно
мотивите по приемането на законопроекта, е създаването на мерки за
самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица,
за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни
последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради
изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно
самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази
дейност им вреди. На тези лица е предоставена правна възможност да заявят
пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират
хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в
нарочен регистър, а организаторите на онлайн залагания са длъжни да не
регистрират, респ. да не допускат до участие, а в случая като е бил
регистриран и допуснат до участие ищецът, ответникът е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 вр. чл. 4, ал. 1 от
Наредбата вр. чл. 10д, ал. 3 ЗХ.
Следва да се отбележи, че освен противоправното поведение на
ответника, по делото се доказва и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението и претърпените от ищеца имуществени вреди. Последните
се доказват от изслушаната и приета по делото ССчЕ. Доколкото като резултат
от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в допускане на
лице, вписано в списъка по чл. 10 г от ЗХ в участие на хазартни игри,
последното е реализирало загуба в размер на 8 593,10 лева (20 480-11886,90),
което представлява пряка и непосредствена имуществена вреда.
Непълно лишено от основание е възражението на ответника, че
7
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди представлява злоупотреба с права и че всяко лице претърпяло загуба,
ще има възможност да претендира възстановяването . В случай, ищецът е
уязвимо лице, което не следва да бъде допускано, доколкото последното не
може да се контролира в процеса по извършване на залагания. Ответникът е
следвало да извърши проверка и е следвало да не го допуска.
Що се касае за размера на претенцията за претърпени неимуществени
вреди, съдът намира, че същата е основателна за пълния предявен размер от
1 000 лева. Ищецът е предприел поредица от мерки в борбата си с хазарта,
като видно от представената по делото кореспонденция с НАП, същият е имал
достъп и до други организатори на онлайн хазартни игри след подадено от
него заявление, като е поискал ограничаването му. Безспорно по делото се
установи, че всяко едно участие в хазартни игри води до депресивни
състояния, които оказват влияние както на личността на ищеца, така и на
неговите семейни и лични отношения.
Следва да бъде присъдена и законна лихва за периода от 28.04.2023 г. –
датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане на
вземането, така както е поискана от ищеца с исковата молба.
При този изход на спора, право на разноски има само ищеца. Същият е
сторил разноски в размер на 4 543,02 лева за държавна такса, адвокатски
хонорар, както и депозит за вещи лица.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „. БЕТ” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Витоша № ., ет. 3, ап. 9, представлявано от прокуриста ., да
заплати на Л. П. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 310, ет. 6,
ап. 42 със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 2, ет. 3, чрез адвокат К. К.,
на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 10 г от Закон за хазарта, сумата в
размер на 8 593,10 лв. (осем хиляди петстотин деветдесет и три лева и
десет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди като резултат от
допускането до участие в онлайн хазартни игри на ищеца, въпреки вписването
му в регистъра по чл. 10г от ЗХ, ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 4 543,02 лв. (четири хиляди петстотин четиридесет и три лева и
две стотинки) за сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9