РЕШЕНИЕ
№ 1357
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330101269 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 314.49 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско
стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.08.2020г. при
движение в ****** ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на сумата.
Ищецът- „Булстрад Виена иншурънс груп” АД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско стандарт” е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него автомобил „****”. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка, в
резултат на което са настъпили увреждания на предна и задна лява гума. Твърди, че
във връзка със застрахователното събитие е било изплатено обезщетение в размер на
314.49 лева на собственика на автомобила. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- Община Пловдив. Счита също, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Община Пловдив, е подал отговор на
1
исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва се съществуването на
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Твърди, че в повечето случай
дейности по пътя се извършвали от трети лица без необходимото разрешение. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Иска да бъде отхвърлена
претенция или да бъде приспаднато на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на
обезщетението.
С доклада на делото, обективиран в определение от 01.03.2021г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът отговаря за
поддръжката пътя, където се твърди да е настъпило събитието, че към 21.08.2020г. е
било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт“ за
посочения автомобил, както и че застрахователят е изплатил обезщетение по договора
в размер 314.49 лева на собственика на автомобила. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК, съдът приема тези обстоятелства за доказани.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗАД „Бустрад Виена иншурънс груп” и
собственика на автомобила за застраховка „Каско стандарт”, обективирана в полица №
**** за л.а. „****”, с рег. № ****, с период на валидност от 17.04.2020г. до
16.04.2021г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие- 21.08.2020г.
За инцидента не е съставен протокол за ПТП, поради което за установяване
реализирането на застрахователния риск са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля В.П.. Tой посочва, че „миналото лято“ (2020г., предвид
момента на провеждане на разпита), на „*****“, докато управлявал автомобила и се
престроявал от една лента в друга, преминал през „огромна“ дупка. Имало повреди по
двете леви гуми- подувания отстрани. Заявява, че дупката е била дълбока около 10-15
см., като липсвали три слоя от настилката и се виждал чакъл. Не сочи датата на
2
инцидента. Показанията на свидетеля са конкретни и последователни, като се
подкрепят от събраните писмени доказателства, свързани с регистриране на събитието
пред застрахователя, поради което следва да бъдат кредитирани. С оглед на така
събраните гласни доказателствени средства, съдът приема за доказано настъпването в
срока на покритие на посоченото от ищеца застрахователното събитие. Относно датата
на инцидента следва да се вземат предвид представените документи от преписката по
щетата и показанията на свидетеля. Последните определят само сезона, когато е
настъпило събитието- лятото на 2020г., но предвид периода на валидност на
застраховката (от 17.04.2020г. до 16.04.2021г.) и приложените документи- от
21.08.2020г., са достатъчни, за да обосноват настъпването на инцидента в срок. От
представените по делото общи условия е видно, че настъпилото събитие представлява
покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор.
От приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира, се
установява механизма на ПТП (идентичен с посочения в исковата молба) и наличието
на пряка причинно- следствена връзка между него и щетите. За да достигне до този
извод съдът съобрази показанията на свидетеля за дълбочината на дупката от 10-15 см.,
която е посочена от експерта като достатъчна за причиняването на вредата.
На 21.08.2020г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на
автомобила, е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В
изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане,
ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е
определил сума от 314.49 лева.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада
на делото), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
3
участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 383.75 лева. Посочената
стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер.
Не може да се сподели възражението, че водачът на увреденото МПС не се е
съобразил с разпоредбите на ЗДвП. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено
по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която
се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Не се установява и процесният инцидент да е причинен от разкопаване на
пътното платно от трето лице. В тази насока следва да се вземат предвид показанията
на разпитания свидетел, в които няма данни по платното да са били извършвани
ремонтни дейности.
Предвид всичко изложено до момента предявената претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
4
производство в размер на общо 490 лева за държавна такса, адв. възнаграждение и
САТЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД
ЕИК *********, сумата от 314.49 лева /триста и четиринадесет лева и четиридесет
и девет стотинки/- главница съставляваща размера на застрахователното
обезщетение, платено от ищцовото дружество по щета, на основание договор за
застраховка "Каско стандарт”, сключена със застрахователна полица № ***** за л.а.
„****”, с рег. № ****, за настъпило застрахователно събитие на 21.08.2020г. в гр. П.
при движение по бул. Кукленско шосе, при което автомобилът, преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.01.2021г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД
ЕИК *********, сумата от 490.00 лева /четиристотин и деветдесет лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5