Решение по дело №131/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

„М И М Т“ ООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат В. С., съдебен адрес [населено място], [улица]срещу решение №23/30.01.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1228/2023г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се претендрат разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и оставане в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП [област] е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №23/30.01.2024г., постановено по АНД №1228/2023г. по описа на ДРС, с което е потвърден ЕФ серия Г №0057190 на ОДМВР - [област] за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС. „М И М Т“ ООД, [ЕИК] е санкционирано като му е наложено на основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.461, т.1 от КЗ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Районният съд е формирал извод за законосъобразнот на ЕФ, приемайки че е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, касателно описанието на нарушението от обективна страна и правна квалификация, както и поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „М И М Т“ ООД, [ЕИК] срещу ЕФ серия Г №0057190 на ОДМВР - [област] за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС. Посочено е в оспорения ЕФ, че на 28.07.2023г. в 16.17ч. в [населено място], [област] /път ІІІ-107, км 8+200/ с АТСС е установено нарушение на КЗ, а именно управление на автобус И**** с рег.№[рег. номер], регистриран в РБългария и не спрян от движение, за който собственикът не е сключил задължителна застраховка. На основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ на нарушителя – дружеството собственик на автомобила, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Касационната инстанция счита, че изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение е обоснован и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. С разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е предвидено в тези случаи да се издава ЕФ при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. А в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени изчерпателно реквизитите на ЕФ. Следователно наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на КЗ е длъжен да посочи в същия конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. Изхождайки от даденото описание на нарушението и посочените за нарушени правни норми и санкционна такава касационният съд приема, че обжалвания ЕФ съдържа описание на нарушението от обективна страна, което покрива изискванията за яснота в степен да се гарантира правото на защита на санкционирания субект. Задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е вменено с нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – за собствениците на МПС. Неизпълнението на задължението, когато е установено с АТСС се съотнася къс санкционната норма на чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от КЗ /за собственик ЮЛ/.

Представените във въззивното производство доказателства за използване на АТСС са анализирани и ценени съобразно закона. Протоколът по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. съдържа всички необходими реквизити и установява по безспорен начин времето и мястото на използване на автоматизираното средство. Същият не е оспорен като официален документ и като такъв се ползва със съответната материална доказателствена сила. Приложеният снимков материал е изготвен от годно средство за измерване /срав. у-ние за одобрен тип/ и като номер попада в обхвата на посочените начално и крайно статично изображение в Протокола по чл.10 /снимката е с №0049428/.

Неоснователно е и релевираното възражение за наличие на сключена застраховка към момента на заснемане на МПС-то при движение на 28.07.2023г. Видно от писмо на ГФ изх.№09-00-1776/14.12.2023г. с приложена справка е, че полица BG/22/123001103828 е прекратена на 26.07.2023г. в 21.21ч., поради невнесена вноска. В този смисъл се явява доказано твърдението, че на 28.07.2023г. автомобилът е управляван без за същия да е налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. безспорно е установено управление на автобус И******* с рег.№[рег. номер], регистриран в РБългария и неспрян от движение, за който собственикът не е сключил задължителна застраховка.

Предвид изложеното процесният ЕФ се явява законосъобразен, а решението на районния съд - правилно, поради което ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63д от ЗАНН съдът присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №23/30.01.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1228/2023г.

ОСЪЖДА „М И М Т“ ООД, [ЕИК] да заплати на ОДМВР – [област], [улица]съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.

Решението е окончателно.