Р Е Ш Е Н И
Е
№ 242 29.06.2016
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …………………осми
юни....….……….. две хиляди и шестнадесета
година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ
: АННА ПЕТКОВА
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
С участието на секретаря……………Р.Р.…………………………….
И прокурора ……………………………………………..…………………………
като разгледа докладваното от ….съдия П...……..………………………..
Въззивно гражданско дело …………….№ 60 по описа за 2016 година………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 404/20.11.2015 година, постановено по гр. дело № 105/2015 година,
Районен съд – Димитровград е осъдил М.С.Х., с ЕГН **********, А.С.Х., с ЕГН **********
и Х.С.А., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ЕВН България
Електроснабдаване“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от юрк. К.А., сумата от
1596, 39 лева, представляваща стойността на неплатена доставена и консумирана
ел. енергия в обект – жилище, находящо се в гр. Димитровград, *** за периода
10.02.2012 година – 11.02.2013 година, лихва за забава в размер на 370, 81 лв.
за периода 16.04.2012 година – 29.01.2015 година, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.01.2015 година до окончателното изплащане на
вземането. В същото време, искът за главница в частта над 1596, 30 лв. до
пълния предявен размер от 1802,71 лева за периода 12.02.2013 година –
08.04.2013 година и за присъждане на обезщетение за забава в частта му над
сумата от 370, 81 лева до пълния предявен размер от 407, 81 лева е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. С оглед уважаването на иска, РС е осъдил ответниците
М.С.Х., А.С.Х. и Х.С.А., да заплатят солидарно на „ЕВН България
Електроснабдаване“ ЕАД направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 421,06 лева. Със същото решение
съдът е осъдил М.С.Х. да заплати на „ЕВН
България Електроснабдаване“ ЕАД направените по делото разноски за особен
представител - сумата 279, 42 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът А.С.Х., който чрез упълномощения си адвокат обжалва съдебния акт в
частта, в която частично са уважени предявените от „ЕВН България
Електроснабдаване“ ЕАД искове. Прави оплаквания относно възприетите и изложени
в мотивите на първоинстанционния съд доводи, че ответниците ползвали процесния
имот и, съответно, незаплатеното количеството енергия, предмет на настоящия
спор. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли
предявените от „ЕВН България Електроснабдаване“ ЕАД искове изцяло. Претендира
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от въззиваемата страна, с който се оспорва подадената въззивна жалба, излагат
се съображения за нейната неоснователност и се прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на
Районен съд – Димитровград.
В срока по чл. 265 ал. 1 ГПК особеният представител на
ответника М.С.Х. подава писмена молба, с
която заявява, че ответникът М.Х. се присъединява към жалбата на процесуалния
си другар А.Х.С.. В с.з. пред въззивния съд адв. Ч. поддържа въззивната жалба
на основанията, посочени в нея и прави искане за отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
С въззивната жалба и
отговора не са направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд,
като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във
връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт и по оплакванията на въззивниците съдът намира
следното:
Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано
въз основа на предявени от „ЕВН България Електроснабдаване“ ЕАД, чрез юрк. А. обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против
трима ответници: М.С.Х., А.С.Х. и Х.С.А.. С исковата си молба ищецът е заявил,
че те били наследници на С.Х.Х., който в качеството си на собственик на
апартамент № 20 в гр. Димитровград, *** бил клиент на дружеството. В този обект
с ИТН *** дружеството-ищец било доставило
електроенергия в процесното количество. Тъй като след смъртта на С.Х. неговите
наследници – ответниците по делото, също станали клиенти на дружеството, то те
следвало да изпълнят задължението за заплащане на стойността на доставената в
обекта им електроенергия - 1802,71 лева, за периода 10.02.2012 – 08.04.2013
година. Това задължение не било платено от придобилите собствеността наследници
, поради което ведно с исковата главница те дължали и законна лихва в размер
на 407, 81 лева за периода 16.04.2012
година – 29.01.2015 година.
С тези доводи ищецът е заявил искова претенция за осъждане на ответниците
да му заплатят сумата 1802,71 лв., за потребена ел. енергия за периода
10.02.2012 – 08.04.2013 година и сумата
407, 81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 16.04.2012 година – 29.01.2015 година, както и законната лихва считано
от 29.01.2015г. до окончателното заплащане на задължението, ведно с направените
по делото разноски.
С атакуваното решение РС е отхвърлил частично обективно и субективно
съединените искове, както е описано по-горе. В тази част решението е влязло в
законна сила като необжалвано и не е предмет на въззивната проверка.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил представените от
страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приети са били доказателства, посочени от страните и
които са имали значение за неговото правилно
изясняване, като при напълно изяснена фактическа обстановка РС е
постановил обжалваното решение. Въз
основа на същите, районният съд е стигнал до извода, че предявените искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД са основателни и доказани в размер на 1596,
30 лева (стойността на доставена, но неплатена ел. енергия в жилището на
ответниците), а исковете по чл. 86 ЗЗД (обезщетение за забава на исковата
главница) са основателни до размера на 370, 81 лева. При това, осъдил е тримата
ответници да заплатят както главницата, така и лихвите и разноски солидарно.
РС е приел, че през периода 10.02.2012 – 08.04.2013 година
ответниците, в качеството си на собственици на имота, са били клиенти на
дружеството и потребители на консумираната ел. енергия, и съответно са дължали
заплащането й. Настоящата инстанция не споделя този и останалите изводи на първоинстанционния
съд за основателност на предявените искове.
Безспорно, дружеството-ищец е обществен доставчик и в
това си качество доставя електрическа енергия на потребители. Не е имало спор
по делото и относно това, че в процесния обект – апартамент № 20 в гр.
Димитровград, *** - обект с ИТН *** е била доставена електроенергия в
процесното количество и на претендираната стойност. Основният спорен
въпрос в настоящото дело е дали ответниците, придобили собствеността върху
имота по наследство, са придобили и качеството на потребители на ел. енергия,
доставяна в обекта и следва ли те да дължат заплащане на консумираната ел.
енергия в периода от 10.02.2012 година до 08.04.2013 година. Въззивният съд в настоящия си
състав дава отрицатетел отговор на този въпрос, по следните съображения:
Наследодателят на ответниците по делото – С.Х.Х.,
съгласно приложената по делото справка от Служба по вписванията, гр.
Димитровград, през 2008г. е придобил собствеността върху следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ***. На негово име, като потребител,
е бил открит клиентски № ***, отнасящ се за обект на потребление ИТН ***. Безспорно,
след неговата смърт, настъпила през 2009 година, наследниците му – тримата
ответници са придобили собствеността върху имота.
В същото време, придобиване на собствеността чрез
наследяване не води автоматично до заместване на наследодателя от наследниците
му в облигационни правоотношения, създадени приживе от първия. Това се отнася и
за фактически договорни отношения с обществени доставчици, в това число и с
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив. От тук – качеството на „клиент”
на никой обществен доставчик не се наследява, а се придобива със сключване на
изричен договор или поради встъпване във фактически договорни взаимоотношения,
при което дружеството-доставчик доставя, а съответният наследник приема и
потребява доставената услуга или стока, респективно електроенергия.
Действително,
юридическият факт, пораждащ облигационната връзка между потребител и доставчик
са влезли в сила Общи условия на дружеството, утвърдени от КЕВР и за създаване
на фактически договорни взаимоотношения не се изисква изрично съгласие на
страните в това отношение. Но съгласно дефиниция, дадена в чл. 1 т. 4 от Общите
условия на ищеца по делото, на които самият той се позовава, - „клиент” (ОУ
поставят знак на равенството между понятията „клиент” и „потребител” – чл. 2
ал. 1 ) е потребител на електрическа енергия за битови нужди, физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което
полза електрическа енергия за домакинството си. Анализът на клаузата на Общите
условия налага извода, че посочените предпоставки за възникване качеството на
„клиент”, респ. потребител, следва да бъдат налице кумулативно. Няма спор в
случая, че тримата ответници са собственици на процесния имот по силата на
наследственото правоприемство, както и че този имот е присъединен по
законоустановен ред към електроразпределителната мрежа на дружеството-ищец. В същото
време, при условията на пълно и главно доказване ответниците в
първоинстанционното производство са установили, че никога не са упражнявали
правата си на собственици върху апартамента - както преди смъртта на
наследодателя им, така и непрекъснато след това. От доказателствата по делото
следва, че те дори не са знаели за съществуване на такъв имот в наследствената
маса на наследодателя им С.Х.. Тук е необходимо да се отбележи, че ответниците
не са имали задължението да доказват, че не са придобили качеството на
„клиенти” на ЕВН, нито отрицателните факти, че не са знаели, че са собственици
на процесното жилище и че не са давали съгласие на З. Д. да обитава имота им.
Напротив, задължението за доказване на положителните факти в същата насока е
било в тежест на ищеца.
Правилата, публикувани на електронния
сайт на дружеството-доставчик, сочат, че при смърт на техен клиент, новият
клиент следва да представи документ за самоличност, както и удостоверение за
наследници. Няма данни същото да се е случило, от което да се направи извод, че
ответниците по делото, са придобили качеството на клиенти спрямо „ЕВН България
Електроснабдаване“ ЕАД. Напротив, от събраните по делото доказателства се
установи, че наследниците на С.Х. са адресно регистрирани на други адреси, в различни
населени места, като може да се направи обоснован извод, че същите обитават
други жилища. Съдът кредитира показанията на свид. З.В., че никой от ответниците не е обитавал
процесното жилище и дори не е бил виждан да го посещава или да проявява интерес
към него. Няма данни и някой от тях да е заплащал консумирана ел. енергия, поне
веднъж, което да се приеме като съгласие с Общите условия и приемане на
фактически договорни правоотношения с дружеството-въззивник за доставяне на ел.
енергия в жилището чрез конклудентни действия – именно чрез заплащането й. В
подкрепа на това е и фактът, че смъртта на наследодателя на ответниците е
настъпила през 2009 година, а претендираните от ищеца незаплатени суми са за
период 2012 – 2013 година т.е. дълго време след настъпилата смърт на
наследодателя им С. Х.. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установи, че жилището е било обитавано само от трето спрямо спора лице – З. Д..
Същата е станала и пазач на имота след опис на ЧСИ, извършен през 2013г. А и
видно от приетите от първоинстанционния съд доказателства, а именно показанията
на свид. Вълчева и листовете с отчет за заплащане на сметки за общите части на
сградата, същата е обитавала жилището и преди назначаването й за пазач. От тук
е изводът, че в процесния период, а именно от 10.02.2012 година до 08.04.2013
година имотът е бил обитаван от З.Д.. Следователно тя и семейството й са
ползватели на имота (независимо на какво основание или без основание е
установено ползването), които са ползвали доставяната в жилището електрическа
енергия за домакинството си по смисъла на чл. 1 т. 4 от ОУ, останала незаплатена
на дружеството-доставчик.
И още: Към момента на смъртта на общия
наследодател на ответниците С.Х., синът му А.С.Х. е бил на 12 години, т.е.
малолетен. Следователно, той не би и могъл да формира валидно и без съгласието
на законния му представител, воля за встъпване в каквито и да било договорни правоотношения,
в т.ч. с дружеството-ищец.
Само в допълнение следва да се
акцентува върху следното, установено по делото обстоятелство: В продължение на
14 месеца дружеството-доставчик многократно е преустановявало снабдяването на
процесния обект с ел.енергия и въпреки липса на плащания или каквито и да било
други предпоставки по чл. 31-34 от Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, снабдяването е било възстановявано по искане на З.Д.. Т.е. на дружеството-ищец е било
добре известно кой е действителен ползвател на жилището и консуматор на
електроенергията, но то вместо да насочи своевременно претенциите си към нея, е
адресирало исканията си към наследниците на собственика, с които никога не е
установявало никакви отношения. По този начин дружеството-доставчик само се е
поставило в неблагоприятно положение, с оглед натрупващите се спрямо него
задължения за заплащане доставената стока.
При така установената фактическа обстановка, и
съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни и
недоказани предявените срещу тримата ответници искове: При условията на пълно и
главно доказване ищецът не е установил - ответниците М.С.Х., А.С.Х. и Х.С.А. да
са били потребители на ел. енергия в процесния обект, в исковия период.
Следователно, няма основание за ангажиране отговорността им за заплащане на
доставената в обект с ИТН *** електроенергия през периода от 10.02.2012
година до 11.02.2013 година, на стойност 1596, 30 лева. Като е
разсъждавал в противния смисъл, РС е постановил неправилно – незаконосъобразно
и необосновано решение. Необходимо е да се отбележи, още, че РС неправилно е
осъдил тримата ответници при условията на солидарност – от формулирания в
исковата молба петитум, както и от подадената във въззивното производство
уточняваща молба след оставяне ИМ без движение следва, че ищецът не е
претендирал солидарна отговорност на ответниците, нито такава в случая се
предвижда по закон. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която са уважени исковете против М.С.Х., Х.С.А. и А.С.Х., а вместо
това обективно и субективно съединените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. При определяне исковата главница – предмет на
въззивната проверка, за която ХОС е сезиран, както и конкретния размер на
обезщетението за забава по отношение на всеки от ответниците, съдът се съобразява с уточняващата молба на
въззиваемото дружество вх. № 4788/10.05.2016 година, както и с обстоятелството,
че част от така конкретизираните искови претенции са отхвърлени с влязло в
законна сила решение.
Предвид изхода на делото, решението на РС-Димитровград
се явява неправилно и в частта, в която направените от ищеца разноски са
възложени на ответниците, поради което следва да бъде отменено. Процесуалният
представител на въззивника А.С.Х. не претендира деловодни разноски за
въззивната инстанция, а особеният
представител на въззивника М.Х. не представя доказателства за разноски извън
определеното й възнаграждение, внесено от ищеца, в т.ч. за въззивното
производство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 404/20.11.2015 година, постановено по гражданско дело № 105 по описа Димитровградския
районен съд за 2015 година, в частта,
в която М.С.Х. ***, А.С.Х. *** и Х.С.А. *** са осъдени солидарно да заплатят на
„ЕВН България Електронсабдяване” ЕАД – Пловдив сумата от 1596, 30 лева,
представляваща стойността на неплатена
доставена и консумирана ел. енергия в обект – жилище, находящо се в гр.
Димитровград, ***, за периода 10.02.2012 година – 11.02.2013 година, лихва за
забава в размер на 370, 81 лв. за периода 16.04.2012 година – 29.01.2015 година,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2015 година до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕВН България Електроснабдаване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37 обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу М.С.Х. ***, с ЕГН **********,
А.С.Х. ***-А-13 с ЕГН ********** и Х.С.А. *** с ЕГН **********, за сумите както
следва: от всеки от тях по 532, 10 лева лева, представляваща стойността на неплатена доставена и консумирана ел.
енергия в обект – жилище, находящо се в гр. Димитровград, ***, за периода
10.02.2012 година – 11.02.2013 година; от всеки от тях по 123, 60 лева - лихва
за забава за периода 16.04.2012 година – 29.01.2015 година, ведно със законна
лихва върху тези главници, считано от 29.01.2015 година до окончателното
изплащане на вземането.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.