РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 1819/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от З. „А.“АД срещу
Решение 20271010/08.12.2020г. по гр.д. 27564/2020г.
на СРС, 77 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателя иск на „3 А Т.“ ООД като
цесионер чл. 405 ал.1, вр. чл. 343 ал.1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и е осъден жалбоподателя
да заплати на ищеца сумата от 22100,00 лева
– представляваща неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, обективирана в полица № ********** със срок на застрахователно
покритие 22.05.2019г.-21.05.2020г, сключена между „Уникредит Лизинг“ ЕАД и
ответника, за вреди на лек автомобил марка „Тойота Ланд Крузер" с рама №
JTEBR3FJ30K119662 при настъпило застрахователно събитие на 30.10.2019г. -
противозаконно отнемане, по щета № 10019030128853, което вземане е прехвърлено
от застрахования на ищеца с Договор за цесия от 28.04.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 26.06.2020г. до
плащането, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК-направените по делото разноски
в размер на 2 077 лв.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че
е налице покрит по полицата риск. Не било обсъдено възражението за изключен
риск по т.16.14.3 от Общите му условия. Клаузата от ОУ на жалбоподателя предвиждала,
че при оставяне на част 2 от регистрационния талон в автомобила, не се покрива
пълна загуба или частична щета.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението. В отговора въззиваемата страна се
позовава на практика на ВКС.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира решението за правилно
по следните съображения:
От фактическа страна няма спор между страните.
Релевантните обстоятелства са обявени за безспорни между страните още с проекта
за доклад на първоинстанционния съд, срещу който не е имало възражения в
съдебното заседание пред СРС и е обявен за окончателен.
Единственото възражение срещу иска, което е релевирано
и във въззивната жалба като единствено оплакване е за наличие на изключен
застрахователен риск.
Оплакването е неоснователно. Съгласно легалните
дефиниции в КЗ „Застрахователен риск" е обективно съществуващата
вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице, а "Застрахователно събитие" е вече
настъпилия покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. В
случая рискът е вероятността да бъде противозаконно отнето-откраднато едно МПС.
Причините които могат да увеличат вероятността да настъпи събитие (да увеличат
риска) не са идентични със самия риск, нито със събитието (настъпилия факт).
Законът позволява на застрахователя да изключи определени събития от обхвата на
договора за застраховка, а също и да предвиди причини довели до събитие, при
наличие на които причини да откаже да заплати обезщетение за настъпилото вече
събитие-за осъществилия се риск.
С процесната клауза са установени именно такива
причини. Не се касае до изключен риск. Това е така, тъй като съгласно ОУ,
действали към процесната застраховка, покрити рискове по застраховка с клауза
"П"-Пълно Каско са пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от всички рискове в клаузите "М", "Ч" и "К",
като клауза "К" предвижда, че застрахователят покрива кражба на цяло
МПС, грабеж на цяло МПС, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за
ползване и т. н. В раздел IV от ОУ са предвидени причини при които е прието, че
застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, когато събитието е вследствие на подробно и изчерпателно посочените
хипотези. В случая в т. 16.14.3 вр. т. 16. 14 съдът намира, че страните не са
договорили изключен застрахователен риск, а са уговорили основания за отказ за
плащане, въпреки настъпил покрит риск. Тази клауза тълкувана с клаузата на
т.50.4 от ОУ всъщност се явява основание да се откаже плащане при неизпълнение
на задължението по т. 50.4 от ОУ. Това е така, защото по сключения договор за
застраховка покритият риск е "кражба", а обстоятелството, че
ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителна
система и/или свидетелство за регистрация на МПС – част І и/или част ІІ и/или
документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без
необходимия контрол, не води до извод за ненастъпването му, а представлява
основание, при което застрахователят, макар да е настъпил застрахователният
риск, има право да откаже плащане на принципно дължимо обезщетение.
Впрочем и самият ответник явно не счита, че се касае
за изключен риск- в противен случай не би заплатил по тази претенция в полза на
праводателя на ищеца частично обезщетение, който факт е отделен за безспорен
между страните по настоящото дело още от СРС с определението по насрочване и не
е оспорен в заседанието пред СРС.
КЗ ограничава възможностите за уговаряне на причини,
при наличие на които да има възможност за отказ да се плати обезщетение въпреки,
че даден риск се е осъществил. Такава причина може да е неизпълнение на
уговорено с договора за застраховка задължение на застрахования, но само ако то
е в пряка причинна връзка с настъпване на събитието (реализирането на риска).
В практиката си ВКС вече се произнасял по
действителността на клаузи в ОУ на застрахователи, които предвиждат право на
отказ да се плати обезщетение при кражба на МПС, когато в самото МПС е бил
оставен т.нар. „малък талон“ (свидетелство за регистрация част II) - Решение № 143 от 19.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
1505/2020 г., I т. о., ТК. Прието е, че при действащата законова уредба на
отговорността на застрахователя клауза от общите условия, която предоставя
право за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, в случай че в
откраднатото превозно средство са оставени регистрационният талон или
документите за собственост, не се прилага, тъй като липсва причинно –
следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на
застрахования (в случая в т. 50.4) от ОУ и настъпването на застрахователното
събитие "кражба". Възможността за намаляване също е отречена, тъй
като в действащия КЗ (чл. 395, ал. 4, изр. 2) намаляването на обезщетението
също, както и отказът, е обвързано с наличието на причинно – следствена връзка
между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но
такова, което не е предвидено като основание за отказ. Държането на документите
за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата
дори и да затруднява откриването му, по отношение на това обстоятелство не
съществува предположение, основано на опитните правила и логиката, че то е
способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено
с отнемането на превозното средство от собственика. Настоящият състав на СГС
възприема напълно това становище. В същият смисъл е и Решение № 2719 от
6.12.2019 г. на САС по т. д. № 4571/2019 г., недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 586 от 6.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 296/2020 г., II
т. о., ТК, постановени по аналогичен казус и с участие на същият ответник и
същото оплакване и др.
Именно поради това и искът е бил уважен от СРС и
решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемата страна, която претендира адвокатски хонорар 1193,00 лева - реално
заплатен видно от банковото платежно нареждане на л. 19 от делото, които следва
да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20271010/08.12.2020г. по гр.д.
27564/2020г. на СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“, с
ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** да заплати на „3 А Т.“ ООД с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** сумата от 1193,00 лева разноски за адвокатски
хонорар за въззивното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.