№ 72
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Деян Ив. Денев
П. Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора В. Д. Т.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100601247 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод
жалба от защитника на Д. А. С. против неправилността на присъда по НОХД
№ 374/ 2020 г. по описа на ПрРС.
С цитирания съдебен акт жалбоподателят е признат за виновен в
това, че на 21 10 2019 г. в гр.Провадия, чрез използване на технически
средства и след предварителен сговор с П. А. П. направил опит да отнеме
чужди движими вещи намиращи се в лек автомобил „Опел Корса“ от
владението на С.И.Г. без нейно съгласие и с намерение за противозаконно
присвояване, като деянието не представлява маловажен случай а деянието е
останало недовършено поради независещи от дейците причини, поради което
и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 18 и чл. 54 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК условно отложил изпълнението на
наказанието за срок от три години.
Осъдил подсъдимия да заплати направените във връзка с
обвинението му разноски по делото.
Произнесъл се и относно веществените доказателства, след което
посочил срока и реда за обжалване на акта.
В жалбата и в съдебно заседание пред въззивната инстанция се
твърди, че присъдата е неправилна , тъй като фактическите констатации са
необосновани, правните изводи незаконосъобразни, а наказанието явно
несправедливо. Поради това се настоява, въззивната инстанция сред
1
ревизирането й да я отмени и да постанови оправдателна присъда.
Заставайки на противоположното становище, прокурорът намира, че
актът е правилен и не съществуват основания за неговата промяна.
Настоящият съдебен състав, изслушвайки становищата на страните,
запознавайки се с материалите по делото и извършвайки цялостна проверка
на атакуваната присъда, констатира следното :
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за изяснена,
но с известни резерви.
Първоинстанционният съд е приел, че :
Подсъдимите П. А. П. и Д. А. С. живеели в град Варна и били
приятели. На 21.10.2019 год. подс.П. се обадил по телефона на подс.С. и
предложил да се срещнат в град Варна. Когато това се случило подс.П.
предложил на подс.С. да отидат до обособен паркинг в подножието на
туристически обект - „Крепост Овеч“ край град Провадия, община Провадия,
област Варна, за да откраднат движими вещи, находящи се в моторни
превозни средства на туристи,паркирани там. Подс.П. добре познавал това
място и знаел, че туристите, желаещи да разгледат крепостта паркирали
автомобилите си именно там, а в същото време мястото не било охранявано.
Подс.С. се съгласил, тъй като очаквал да получи някаква материална облага
от начинанието. Отново по предложение на подс.П. двамата решили да се
придвижат с лекия автомобил, ползван от подс.С. - марка „Ауди А 4“, сив на
цвят с рег.№В *** ВС. В багажника на автомобила подс. П. поставил
предварително приготвени приспособления и инструменти - едно парче дърво
с клиновидна форма; две парчета метална тел с дължина от по 1, 15м и по 1,
50 м, всяко закривено в двата си края, две отвертки; клещи и гаечен ключ
№11, които трябвало да им послужат за осъществяване на намерението.В
следобедните часове на 21.10.2019 год., двамата подсъдими потеглили с лек
автомобилмарка „Ауди А 4“, сив на цвят с рег.№ В *** ВС, като същият бил
управляван от подс.С.. Пътя до паркинга на крепостта „Овеч“ показвал
подс.П..Когато пристигнали на набелязаното място на паркинга имало един
паркиран лек автомобил - марка „Опел“ модел „Корса“ с рег.№ Н*** ВС,
собственост на пострадалата С.И.Г.. По същото време Г., заедно със свои
приятелки - свидетелите Т.Ц.С., И.Н. Г. и Й. Г. Г., разглеждала местната
забележителност - средновековната крепост „Овеч“.
По същото това време, във връзка със зачестили случаи на кражби от
леки автомобили от същия този паркинг, от източната страна на паркинга на
крепостта, се провеждала специализирана полицейска операция, съгласно
плана по която бил изграден секретен пост от служители на РУ-Провадия при
ОД на МВР- Варна в състава, на който били свидетелите А.М. и С.Н.. Същите
имали предварителна оперативна информация, че кражбите се извършват
именно с лек автомобил марка „Ауди А 4“, сив на цвят с рег.№В *** ВС. Щом
видели приближаващият се автомобил, управляван от подс.С., двамата
веднага заели позиции за наблюдение.
Междувременно подс.С. паркирал автомобила си и двамата с
2
подс.П. излезли от него. Подс.С. застанал до входа на крепостта, за да
наблюдава преминаващи хора откъм крепостта и автомобили от долната
страна, с цел предупреждение на подс.П. при възникваща опасност. По
същото време подс.П. се върнал до автомобила, с който били пристигнали,
отворил багажника му и извадил оттам приготвените по-рано дървен клин и
едното от парчетата тел. След това затворил багажника на автомобила и
бързо отишъл до другия паркиран автомобил марка „Опел Корса“. Застанал с
лице до предната лява врата на автомобила като, сръчно издърпвайки
гуменото уплътнение, вкарал дървения клин в горния десен ъгъл на вратата,
явяващ се по диагонал на пантите на същата. След като сторил това подс.П.
пристъпил към следващият етап - прокарал на закривената в края си тел през
получения отвор на вратата, така че същата да захване пластмасовия
накрайник на лоста към механизма на отключване. Веднъж захванат от телта
и заклинен, лостът се издърпвал нагоре и вратата се отключвала. В този
момент обаче при подс.П. неочаквано запъхтян се появил подс.С. и,
насочвайки се към автомобила си, който бил оставен отключен, само му
казал: “Айде давай“. Подс.П. веднага разбрал, че С. е забелязал подозрителни
лица, вероятно полицаи и има голям риск да бъдат разкрити. По тази причина
той незабавно извадил телта и също побягнал към автомобила, като забравил
дървения клин, поставен в ъгъла на вратата. Св.М. наблюдавал всички
гореописани действия на двамата подсъдими и, щом същите се насочили към
автомобила си, излязъл от мястото си и извикал: “Стой, полиция!“. Двамата
подсъдими не се подчинили и отворили вратите на автомобила, като подс.П.
успял да хвърли вътре ползваното техническо средство - закривената в двата
си края тел. Тогава св.М. извадил служебното си оръжие, заредил го и
извикал: “Стой, ще стрелям!“. Едва в този момент подсъдимите спрели на
място и застанали мирно. По разпореждане на св.М. те застанали един срещу
друг и поставили ръцете си на тавана на автомобила, без да разговарят. При
извършения незабавно на същата дата оглед на лек автомобил - марка
„Опел“модел „Корса“ с рег.№ Н *** ВС, обект на деянието, бил намерен и
иззет като доказателство вкарания от подс.П. дървен клин. С Протокол за
доброволно предаване от същата дата - 21.10.2020 год. подс. С. предал
следните вещи: метална тел с дължина 1, 50м, подкривена в двата края;
метална тел с дължина 1, 15м, подкривена в двата края; една отвертка с
черно-жълта дръжка с остър връх, една отвертка със синя дръжка с плосък
връх, клещи със зелени на цвят ръкохватки и един гаечен ключ №1 от бял
метал, за които вещи собственоръчно предаващият Д. С. е пояснил, че „са на
приятеля му П.“.
От кредитираните и подробно описани от първоинстанционния съд
доказателствени източници може да се обоснове фактически извод, че на
посочената дата подсъдимите в изпълнение на умисъл за извършване на
кражба са отишли с автомобила на жалбоподателя до паркинга, на който се е
намирал лекия автомобил „Опел“. П. се доближил до него и посредством
посочения дървен клин опитал да отвори една от вратите му, а С. го
охранявал.
Досежно квалифициращите деянието обстоятелства обаче следва да
3
се отбележи следното :
Описаната сръчност на П. и способът за отваряне на автомобила
посредством захваната за механизма за заключване на вратата завита тел,
биха могли да се приемат за „специален начин“, а набиването на описаното в
огледния протокол „ парче дърво с клиновидна форма“ като опит за
„повреждане на преграда, здравно направена за защита на имот“ по смисъла
на чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4 пр. последно от НК. Но данни за тях, както и за
предварителен сговор между двамата, съществуват единствено в
обстоятелствената част от обвинителния акт на прокурора, възпроизведен в
мотивите на първоинстанционния акт.
Според съдържанието на цитирания протокол, автомобилът „Опел“ е
бил заключен по време на огледа, тоест доказателства че е бил отключен,
липсват.
Описаната „ тел със закривен край“е била намерена в багажника на
автомобила на подс. С. и доброволно предадена от него, а показания или
обяснения за ползването й, в конкретния случай, липсват..
Не е налице и твърдения предварителен сговор между двамата.
Принципно такъв е налице, ако в самото изпълнително деяние са взели
участие две или повече лица.
От данните по делото, а и от мотивите на проверяваната присъда е
видно, че С. е охранявал извършителя П., поради което деятелността му
трябва да се квалифицира като помагаческа.
Предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ
притежаваща определена стойност.
В настоящия случай доказателства относно индивидуализацията и
стойността на вещите, предмет на опита за кражба, липсват, както в
обвинителния акт, така и в диспозитивната част на присъдата.
Независимо от това, дейците са извършили действия, насочени към
отнемане на вещи, каквито обикновено се намират в автомобили и които
притежават някаква парична стойност. Тоест, налице е и умисъл за
противозаконно своене и начало на изпълнително деяние.
Тази вещи обаче, както бе отбелязано, не са нито конкретизирани,
нито оценени.
Отсъствието на доказателства за стойността на целения предмет,
заедно с незначителността на вредните последици, ниската степен на участие
на подсъдимия С. в престъплението и чистото му съдебно минало са
обстоятелства, съвкупната преценка на които кара въззивния състав да
приеме, че за този подсъдим кражбата представлява „маловажен случай“по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, в какъвто и смисъл проверяваната присъда следва
да претърпи изменение, чрез преквалификацията на деянието му, като
престъпление по чл. 194 ал. 3 от НК.
При наличието на условията по чл.78а от НК – че деецът е
пълнолетно неосъждано лице, за престъплението по чл. 194 ал. 3 от НК е
предвидено наказание до една година лишаване от свобода, пробация или
глоба, а подлежащи на възстановяване имуществени вреди няма, съдът е
длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи
4
административно наказание, като прецени единствено размерът на тази
санкция.
За справедлива, съобразена със степента на обществена опасност на
деянието и дееца и с неговите подбуди за осъществяване на престъплението,
съдът намери такава в размер на хиляда лева.
С така определеното по вид и размер наказание, според съдебната
преценка, ще бъдат изпълнени целите на лична и генерални превенции.
Становището на съда относно квалифициращите деянието признаци
„предварителен сговор“ и„техническо средство“ предопределя и изменението
на присъдата и по отношение на неподалия жалба подс. П. П../ аргумент чл.
314 ал.2 от НПК./За този подсъдим обаче кражбата не представлява „
маловажен случай“
Независимо от незначителността на вредните последици от това
деяние, обстоятелството, че то е включено в едно продължавано
престъпление от три еднородни деяния, подбудите и личността на
извършителя и обществената опасност, каквато с оглед на обремененото си
съдебно минало представлява, сочат, че конкретното не е с по ниска степен на
опасност от обикновените случаи на кражба.
Поради изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 и 4 от НПК,
настоящият въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 35/ 23 09 2022 г., постановена по НОХД №
374/ 20 г.на ПрРС, с която Д. А. С. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 от НК, като прилага закон за
по-леко наказуемо престъпление, преквалифицирайки деянието в
престъпление по чл. 194 ал. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр с чл. 18 и чл. 20 ал.
1 ал. 4 от НК, признавайки го за виновен в това, че
На 21 10 2019 г. в гр.Провадия, в съучастие, като помагач на
извършителя П. А. П. направил опит да отнеме чужди движими вещи,
намиращи се в лек автомобил „Опел Корса“, от владението на С.И.Г., без
нейно съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, като деянието
представлява маловажен случай и е останало недовършено поради
независещи от дейците причини.
На основание чл. 78а ал. 1 от НК освобождава подсъдимия С. от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в
размер на хиляда лева.
Изменя присъдата и в частта, с която П. А. П. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр. с
чл. 18 от НК, като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление,
преквалифицирайки деянието в престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. чл.
18 и чл. 20 ал. 1 ал. 2 от НК, признавайки го за виновен в това, че
На 21 10 2019 г. в гр.Провадия, в съучастие с Д. А. С. / П. като
извършител, С. като помагач/направил опит да отнеме чужди движими вещи
намиращи се в лек автомобил „Опел Корса“ от владението на С.И.Г., без
5
нейно съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, като деянието
е останало недовършено поради независещи от дейците причини.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6