№ 4424
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100500810 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20100899 от 21.08.2023 г. по гр.д. № 53038/2019 г.
Софийски районен съд, 44 състав осъдил „АУТО БАВАРИЯ“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на Б. К. А., ЕГН **********, по иск с правно
основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата 2 000 лв., представляваща дължим
остатък от даден на ответника и подлежащ на връщане от него в двоен размер
задатък по сключен между страните предварителен договор за продажба на
автомобил № 0S50672 от 08.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019 г., до окончателното
плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 560 лв. – деловодни разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „АУТО
БАВАРИЯ“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно
приел, че резултатите от изпълнителната сделка (сключеният предварителен
договор за продажба) не са прехвърлени на доверителя „ФДТ Груп“ ЕООД от
1
„Ауто Бавария“ ООД в качеството му на комисионер. От събраните по делото
доказателства се установило, че за доверителя „ФДТ Груп“ ЕООД са
настъпили задълженията по изпълнение на предварителен договор за
продажба на автомобил № 0S50672 от 08.07.2019 г., респективно за
комисионера „Ауто Бавария" ООД те вече били отпаднали. Въззивникът
излага установената според него фактическа обстановка по спора и поддържа,
че именно на организираната от него на 15.07.2019 г. среща за сключване на
окончателен договор между ищеца, представител на „ФДТ Груп“ ЕООД и
представител на собственика на автомобила „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД, на която не се стигнало до подписване на споразумение за прехвърляне
на права и задължения по лизинговия договор на „ФДТ Груп“ на ищеца чрез
представлявано от него дружество, тъй като представителят на „ФДТ Груп“
ЕООД пропуснал да си набави необходимите пълномощия, въззивникът бил
прехвърлил правата и задълженията по изпълнителната сделка на доверителя
и те не обвързвали комисионера съгласно чл. 349, ал. 4 ТЗ. Поради отказа на
ищеца от сделка ответникът му върнал платения от него задатък в размер на
2 000 лв., но не бил задължен да връща задатъка в двоен размер, защото бил
прехвърлил правата и задълженията по изпълнителната сделка на доверителя,
и защото невъзможността за сключване на окончателния договор не била по
негова вина. Районният съд неправилно приел, че събраните доказателства не
сочат категорично на извършена отчетна сделка между въззивника и „ФДТ
Груп“ ЕООД. Още при сключване на предварителния договор въззиваемият
знаел, че автомобилът е собственост на лизингова компания, а с подписване
на представеното споразумение от доверителя се доказвало безсъмнено и
извършването на отчетната сделка и прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка. Освен това нямало изискване за форма на отчетната
сделка – дали тя е писмена или не, а същата била безсъмнено направена пред
доверителя. От друга страна липсвало правно основание въззивникът да
трябва да върне задатъка в двоен размер. Задължението за връщане на
задатъка в двоен размер възниквало за страната, която виновно не е изпълнила
задълженията си. В случая не била налице хипотезата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, тъй
като въззивникът поел задължения да посредничи при сключване на договора,
които били изпълнени точно и коректно, а обстоятелството, че въззиваемият
не бил встъпил в правата и задълженията по лизинговия договор не можело да
бъде вменено във вина на въззивника. В процесния договор никъде не бил
2
сложен знак за равенство между продавача и „Ауто Бавария“ ООД. От
тълкуването на предварителния договор било видно, че волята на страните
била да се сключи окончателен договор, но със собственика на автомобила, а
не с ответника. В нито една от клаузите на договора не било посочено, че
„Ауто Бавария“ ООД се задължава да прехвърли собствеността върху
автомобила. Въззиваемият още при сключване на предварителния договор
знаел, че окончателният следва да се сключи с трето лице, че ответникът е
само посредник при сделката. Доказателство за това било, че в самия
предварителен договор било посочено, че „Ауто Бавария“ ООД действа като
комисионер. Тъй като въззивникът не бил собственик на автомобила, не бил
продавач по сделката, а само посредник, то дружеството не дължало задатъка
в двоен размер. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за разноските във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Б. К. А. с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед непреклудираните оплаквания в жалбата
решението е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според чл. 93, ал. 2
3
ЗЗД, ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата
страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка; Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Задатъкът е акцесорно съглашение между страните по договор,
предоставящо на изправната страна право в определени, конкретно
договорени хипотези, при конкретно договорно неизпълнение на насрещната
страна, да развали договора (да се откаже от него), без да спазва реда по чл. 87
ЗЗД и като получи престация в размер на договорения задатък, респ. в
двойния му размер, без да е нужно да доказва вреди от договорното
неизпълнение. За да бъде уважен иск по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, е необходимо
да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен
договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от
страната, която е получила задатъка; отказ от (разваляне на) договора от
другата страна - тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е
изправна - да е изпълнила задълженията си по договора или да е била готова
да престира (в този смисъл практиката на ВКС - решение № 85 от 04.07.2018 г.
по гр.д. № 4262/2017 г., ІІІ ГО, решение № 120 от 31.07.2019 г. по гр.д. №
992/2018 г., ІІІ ГО и др.).
В случая по делото се установява, че на 01.07.2019 г. между „ФДТ Груп“
ЕООД, като доверител (комитент) и „Ауто Бавария“ ООД, като комисионер, е
сключен комисионен договор за продажба на автомобил, по силата на който
доверителят възложил, а комисионерът приел срещу възнаграждение да му
съдейства за продажбата на лек автомобил марка BMW, модел X5 M50d, шаси
№ WBAKS810700S50672, за посочена в договора продажна цена, като
предлага същия на трети лица потенциални купувачи. Дължимото за
изпълнение на поръчката възнаграждение е договорено в размер от 5 % от
продажната цена на автомобила, платимо от доверителя в срок от 5 работни
дни от сключването на договор за покупко-продажба.
На 08.07.2019 г. между „Ауто Бавария“ ООД, като продавач и
комисионер на „ФДТ Груп“ ЕООД, и Б. К. А., като купувач, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба № 0S50672, с който продавачът
се задължил да продаде на купувача лек автомобил марка BMW, модел X5
M50d, шаси № WBAKS810700S50672, а купувачът се задължил да закупи
4
автомобила на продажна цена от 94 000 лв. с ДДС. С чл. 4.1 страните се
задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на
автомобила, а с чл. 4.8 се съгласили, че сключването на окончателния договор
и прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила трябва да бъде
извършено до 17.07.2019 г.
С договора купувачът се задължил в срок от 3 работни дни от
подписването му да заплати на продавача авансово сумата от 2 000 лв. с ДДС,
която служи и като задатък (чл. 3.1 и чл. 4.4), като остатъкът от цената в
размер от 92 000 лв. с ДДС е платим в деня на сключване окончателния
договор по сметката на „Ауто Бавария“ ООД (чл. 3.2). Предвидено е право на
продавача да развали едностранно без предизвестие договора, в случай че не
се стигне до сключване на окончателен договор в определения за това срок,
като задържи сумата на получения задатък (чл. 4.9). Уредено е и право на
всяка от страните да развали по общия ред предварителния договор при
забава от другата страна за сключване на окончателен договор, продължила
повече от 10 дни след срока (чл. 4.14, б. „в“ и б. „г“).
Не е било спорно и по делото се установява от приетите фактура и
фискален бон от 08.07.2019 г., че ищецът е заплатил на ответника уговорената
като предплата (задатък) по договора сума в размер на 2 000 лв.
Видно от приетото свидетелство за регистрация - част I на процесния
автомобил, издадено на 28.11.2017 г., като собственик на автомобила е
вписано „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, а като ползвател – „ФДТ
Груп“ ЕООД.
Представено е споразумение от 15.07.2019 г., като страни по което са
посочени „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД (лизингодател и
наемодател), „ФДТ Груп“ ЕООД (лизингополучател), и „Премиум 2000“ ООД,
представлявано от Б. К. А. (наемател). Споразумението предвижда
прекратяване на сключен между „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД и
„ФДТ Груп“ ЕООД договор за лизинг от 17.11.2017 г. с предмет процесния
автомобил, и предоставяне ползването на автомобила на „Премиум 2000“
ООД. Споразумението е подписано само от две от страните по него – „ФДТ
Груп“ ЕООД и „Премиум 2000“ ООД.
Не е спорно, че в уговорения с процесния предварителен договор срок
до 17.07.2019 г. не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на
5
автомобила поради това, че същият е останал собственост на лизингодателя
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, с когото са останали неуредени
отношенията по прехвърляне на собствеността.
С покана от 30.08.2019 г. ищецът, позовавайки се на неизпълнение на
поетите по предварителния договор задължения за прехвърляне на
собствеността върху процесния автомобил, поискал от ответника да му бъде
възстановена дадената като задатък по договора сума в двоен размер от 4 000
лв. Не се спори и от приетото платежно нареждане от 10.09.2019 г. се
установява, че ответникът е превел по банкова сметка на ищеца част от
претендираната сума в размер на 2 000 лв.
С оглед така установеното от фактическа страна, доводите в жалбата са
неоснователни.
Основният спорен въпрос между страните въпрос и пред настоящата
инстанция е материалноправно легитимиран ли въззивникът – ответник да
отговаря за неизпълнение на поетото задължение по сключения с ищеца
предварителен договор.
По делото се установи по безспорен начин, че предварителният договор
е сключен от ответника в изпълнение на сключения с „ФДТ Груп“ ЕООД
комисионен договор. Съгласно уредбата в чл. 348 и сл. ТЗ, с комисионния
договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на
доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки
– чл. 348, ал. 1 ТЗ. По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на
поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е
съобщил на третото лице името на доверителя (чл. 349, ал. 1 ТЗ);
Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата,
породени от сделката с третото лице (ал. 3 на чл. 349); Доверителят може да
упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето
лице само след прехвърлянето им от комисионера (ал. 4 на чл. 349).
Следователно, сключвайки процесния предварителен договор
ответникът е действал от свое име и за сметка на доверителя „ФДТ Груп“
ЕООД, и именно ответникът е страна – продавач по договора. Ирелевантно за
този извод е посоченото в предварителния договор, че продавачът действа
като комисионер на трето лице, тъй като съгласно ясната норма на чл. 349, ал.
1 ТЗ и в този случай правата и задълженията по изпълнителната сделка
6
възникват за комисионера.
Едно от основните задължения на комисионера е да се отчете и да
прехвърли резултатите от изпълнителната сделка (т.нар. отчетна сделка), а на
доверителя – да приеме резултатите от изпълнителната сделка (чл. 355 и чл.
356 ТЗ). Прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка включва
прехвърляне на правата и задълженията, които тя е породила, както и
фактическото предаване на всичко, което комисионерът е получил от третото
лице. Начинът на прехвърляне на резултатите от сделката зависи от характера
на правата и задълженията, породени от нея. Едва след като комисионерът
прехвърли правата и задълженията по изпълнителната сделка на доверителя,
последният може да упражни правата или да бъде принуден да изпълни
задълженията към третото лице – страна по изпълнителната сделка (чл. 349,
ал. 4 ТЗ).
В случая, противно на поддържаното от въззивника, същият не е доказал
пълно и главно да е отчел резултатите от сделката на доверителя „ФДТ Груп“
ЕООД. Районният съд правилно е приел, че такова доказване не е проведено с
представеното тристранно споразумение, подписано от доверителя и от ищеца
като представител на търговско дружество. Както беше посочено, начинът на
прехвърляне на правата и задълженията по изпълнителната сделка от
комисионера на доверителя зависи от характера на правата и задълженията,
породени от нея. В случая изпълнителната сделка е предварителен договор за
продажба на МПС, който следва да бъде сключен в писмена форма за
действителност, поради което и отчетната сделка, с която правата и
задълженията по предварителния договор се прехвърлят на доверителя,
следва да е в писмена форма. Доказателства в тази насока не са представени, а
и не се твърди това да е направено. Както правилно е посочил и районният
съд, възраженията, че е изпълнил добросъвестно поръчката ответникът може
да противопоставя на доверителя във вътрешните отношения между тях по
комисионния договор, вкл. да търси обезщетение за вреди. След като обаче не
се установява резултатите от сделката да са прехвърлени на доверителя,
спрямо купувача по предварителния договор именно въззивникът е отговорен
за неизпълнение на задълженията, поети с него.
По делото се установиха всички предпоставки за уважаване на иска с
правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, поради което атакуваното решение
7
следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100899 от 21.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 53038/2019 г. на Софийски районен съд, 44 състав.
ОСЪЖДА „АУТО БАВАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“-4, Бизнес парк София № 5, да
заплати на Б. К. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, на основание чл.
78 ГПК сумата 500 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8