№ 51624
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110143741 по описа за 2024 година
Производството по делото e по реда на глава двадесет и пeта от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано е след като въз основа на разпореждане № 102014 от 17.07.2024 г. по гр.
дело № 42241/2024 г. по описа на СРС, 141 състав предявеният от В. И. Н. срещу „П. Н. А.“
ООД осъдителен иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл.
128, т. 2 КТ е отделен в самостоятелно производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
предявеният иск е редовен и допустим и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК е допустимо и
необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца за задължаване на Изпълнителна Агенция „Морска
Администрация“, Дирекция „Морска Администрация“ – Варна; Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Бургас; Гранично контролно-пропускателен пункт „Пристанище
Варна“; подпункт Фериботен комплекс – Варна; Териториална дирекция „Митница Варна“;
Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, ЕИК *********; Национален център
за електронен документооборот на морския транспорт към ДП, „ПИ“; „Пристанище Варна“
ЕАД, ЕИК ********* по реда на чл. 192 ГПК да представят заверени преписи на намиращи
се у тях документи се явяват относими и необходими, поради което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 28.01.2024г. от
10,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение.
1
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства по
описа, обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „П. Н. А.“ ООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото следните документи:
1/ копие на корабния дневник за 05.04.2024 г. и за 26.04.2024 г.,
2/ екипажни списъци за периода от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г.,
3/ формуляри, изисквани по системата за управление на безопасност на кораба за
преминат инструктаж по безопасност при първоначално зачисляване към екипажа за периода
от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г.,
4/ регистър на влизащи/излизащи лица от кораба вкл. членове на екипажа за периода
от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г. и
5/ формуляри, изисквани по системата за управление на безопасност на кораба за
проведени обучения по безопасност, аварийна подготовка, обучения на охрана на труда и
избягване на трудови злополуки, вкл. и присъствени списъци.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията съдът може да приложи
последиците от възпрепятстване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ и Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението, да представят описаните в молбата по чл. 192 ГПК документи
/л.106 по делото/, копие от която да се изпратите на третите лица, като изрично в писмото до
същите да се посочи, че исканата информация касае единствено ищеца в настоящето
производство В. И. Н., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Регионална дирекция „Гранична полиция“
– Бургас; Гранично контролно-пропускателен пункт „Пристанище Варна“; подпункт
Фериботен комплекс – Варна; Териториална дирекция „Митница Варна“; Държавно
предприятие Пристанищна инфраструктура, ЕИК *********; Национален център за
електронен документооборот на морския транспорт към ДП, „ПИ“; „Пристанище Варна“
ЕАД, ЕИК *********; в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да представят
описаните в молбата по чл. 192 ГПК документи /л.107 по делото/, копие от която да се
изпратите на третите лица, като изрично в писмото до същите да се посочи, че исканата
информация касае единствено ищеца в настоящето производство В. И. Н., ЕГН **********.
УКАЗВА на третите лица (Изпълнителна агенция „Морска администрация“, както и
Дирекция „Морска администрация“ – Варна; Регионална дирекция „Гранична полиция“ –
Бургас; Гранично контролно-пропускателен пункт „Пристанище Варна“; подпункт
Фериботен комплекс – Варна; Териториална дирекция „Митница Варна“; Държавно
предприятие Пристанищна инфраструктура, ЕИК *********; Национален център за
електронен документооборот на морския транспорт към ДП, „ПИ“; „Пристанище Варна“
ЕАД, ЕИК *********), че при неизпълнение на указанията в определения срок, ще им
бъде наложена глоба по реда на чл. 405 ЗСВ в размер от 50,00 до 2 000,00лв.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск от В. И. Н. срещу „П. Н. А.“ ООД, с правно основание чл.
3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2250 евро,
представляваща неплатено трудово възнаграждения за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024
г.
Ищецът В. И. Н. твърди, че сключил с ответника „П. Н. А.“ ООД, моряшки трудов
договор, по силата на който между страните възникнало трудово правоотношение за
длъжността „АВ“, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite na Sevastopol“ ИМО №
7529976, плаващ под флага на Палау с пристанище на регистрация Малакал, при уговорено
месечно трудово възнаграждение 2250 евро и срок на договора от 1 месец. Твърди, че
фактическото изпълнение на трудовия договор започнало със записването на кораба на
2
27.04.24 г. и продължило до напускането му на 31.05.24 г., през който период ищецът реално
престирал работна сила, съгласно уговореното. Твърди, че от края на м. май 2024г. трудови
възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На основание чл. 364а КТК с
определение на Окръжен съд –Варна бил допуснат арест на кораба, което по арг. от чл. 7, ал.
1 предл. първо от Международната конвенция за арест на кораби обуславяло компетентност
на българския съд за разрешаване на спора по същество. Ищецът твърди, че към процесното
правоотношение намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006г. на
Международната организация на труда, по която и Република България и Република Палау
били държави членки. Съгласно цитирания международен акт всяка държава-членка, която
ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло нейните разпоредби по начин,
гарантиращ правото на достоен труд на всички работници. Поддържа, че съгласно
Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по трудовото
правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един месец или при
прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и
сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се трудови
възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените фактически
твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 2250 евро дължимо трудово възнаграждение за посочения период. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – правата на
ищеца произтичат от сключен трудов договор.
- правна квалификация –чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2
КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – няма
такива.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т.
2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение,
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на вземането
съгласно приложимото материално право.
При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да
обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и
задължения от страна на ищеца, или плащането на дължимото се трудово възнаграждение в
случай, че твърди това.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително да представят доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3