№ 244
гр. Благоевград, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Р. ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241*********01277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по
въззивни жалби против Решение № 500499/24.07.2023 г., постановено по гр. д.
№ 855/2019 г. по описа на РС – Разлог, с което на основание чл. 76 от ЗН са
обявени за относително недействителни по отношение на ищците П. З., Д. З.,
М. Т., Л. Ч., И. Ч., Г. Ч., М. З., М. М., Н. З. следните договори за покупко-
продажба на недвижими имоти: 1. договор за покупко продажба на недвижими
имоти, сключен между Е. З., Н. З., М. Д. и М. Б., материализиран в нотариален
акт № 27, том V, рег. № 4103, дело № 827/2004 г. по описа на К.М. - нотариус;
2. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №15 том VII,
рег. № 6538, дело №1353/2004 г. по описа на нотариус К.М., сключен между
М. Б., Н. Б. и Г. Ц.; 3. както и договор за покупко-продажба, материализиран в
нотариален акт №81, том VIII, рег. №5821, дело №1445/2006 г. по описа на
нотариус К.М., сключен между Г. Ц., И. Ц. и М. З., които договори се отнасят
до следните недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор 02676.35.1;
поземлен имот с идентификатор 02676.42.67; поземлен имот с идентификатор
02676.80.31; поземлен имот с идентификатор 02676.91.11, поземлен имот с
идентификатор 02676.126.14, поземлен имот с идентификатор 02676.155.46.
1
На основание чл. 76 ЗН е обявена относителна недействителност по
отношение на горепосочените ищци в производството на 1. договор за
покупко-продажба за недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149,
том X, рег. № 8649 на нотариус К.М., сключен между Е. З., Н. З. и М. Д.; 2.
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран в
нотариален акт № 189, том X, рег. № 8728 на нотариус К. М., между “Колчагов
ЕООД” и “Макс Консулт.БГ” за недвижим имот, представляващ ливада с
площ от 3.000 дка., осма категория, находяща се в м. „С." и представляваща
имот № 158091 по картата на землището на гр. Б., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, № по предходен
план 158091, а по актуалния план представляващ поземлен имот с
идентификатор 02676.158.91, при съседи: 02676.158.100, 02676.158.5.
02676.158.28, 02676.158.162. 02676.156.81. На основание чл. 76 ЗН е обявена
относителна недействителност по отношение на горепосочените ищци в
производството на 1. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 190, том I, рег. № 772 по описа на нотариус
К. М., сключен между М. Д., М. З. Л. Д., И. Д., Г. З. и “Виста Пропъртис”
ЕООД; както и 2. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 105, том II, рег. № 1346 на нотариус С.К.,
сключен между “Виста Пропъртис” ЕООД и “Сиатъл ски кънстракшът” ООД,
който имот представлява нива с площ от 2.013 дка., седма категория, находяща
се в м. „А.", представляващ 2013/11827 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 02676.155.129, целият с площ от 11827 кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи: 02676.155.46, 02676.155.5. 02676.155.5.
02676.155.58, 02676.155.55, 02676.155.111, 02676.155.126, 02676.155.37,
02676.155.69, 02676.155.38, 02676.155.67, 02676.155.47, 026767.155.101,
02676.155.50, 02676.155.51, 02676.154.1623, 02676.155.49. На основание чл. 76
ЗН е обявена относителна недействителност по отношение на горепосочените
ищци в производството на договор за покупко продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 166, том II, рег. № 1670, сключен между М.
И. Д., М. З., Л. Д., И. Д., Г. З. и “Сиатъл ски кънстракшът” ООД, а именно на
ЛИВАДА с площ от 0.304 дка., седма категория, местност „А.", по КК и КР на
град Б., одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК,
представляваща 304/11827 ид. части от поземлен имот с идентификатор
2
02676.155.129, в местността „А.", целият с площ от 11827 кв.м. с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи:02676.155.46, 02676.155.5, 02676.155.5,
02676.155.58, 02676.155.55, 02676.155.111, 02676.155.126, 02676.155.37,
02676.155.69, 02676.155.38, 02676.155.67, 02676.155.47, 026767.155.101,
02676.155.50, 02676.155.51, 02676.154.1623, 02676.155.49. С решението е
отхвърлен предявеният от П. З., Д. З., М. Т., Л. Ч., И. Ч., Г. Ч., М. З., М. М., Н.
З. иск с правно основание по чл. 76 ЗН за обявяване на сключения на
26.01.2004 г. договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за продажба № 103, том I, рег. № 614 по описа на нотариус
К.М., като неоснователен и недоказан. На основание чл. 344 ГПК вр. чл. 69,
ал. 1 ЗН е допуснато извършване на съдебна делба между П. Н. З., Д. Г. З., М.
Г. Т. - конституирани на мястото на починалия Г. К. З.; Л. Н. Ч., И. И. Ч., Г. И.
Ч. - конституирани на мястото на починалата Р. К.а Ч.; М. И. З., М. Д. М., Н. Д.
З. - конституирани на мястото на починалия в хода на процеса Д. К. З.; Л. Я.
П., Р.ов Л. П., С. Л. П., Л. Х. Г., Н. А. З., Д. Г. З., Й. Г. З. - конституирани на
място на починалия Г. Д. З.; Л. И. З., М. Г. Ц., И. Г. Ц. - конституирани като
страни на мястото на починалия Г. М. З.; И. Л. Д. - конституирана в хода на
процеса на мястото на починалия Л. И. Д.; М. И. Д., М. Т. Д., М. Г. З., Е. Н. П.,
Т. Н. З. по отношение на следните недвижими имоти, придобити по
наследство от общия наследодател Н. Т. З.: 1. поземлен имот с идентификатор
02676.35.1, с площ от 965кв.м. 2. поземлен имот с идентификатор 02676.42.67,
с площ от 883 кв.м., 3. поземлен имот с идентификатор 02676.80.51, с площ от
3025 кв.м., 4. поземлен имот с идентификатор 02676.91.11, с площ от 1364
кв.м., 5. поземлен имот с идентификатор 02676.126.14, с площ от 821 кв.м., 6.
поземлен имот с идентификатор 02676.155.46, с площ от 2592 кв.м., 7.
поземлен имот с идентификатор 02676.158.91, с площ от 3000 кв.м., 8. ливада
с площ от 0.304 дка, представляваща 304/11827 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 02676.155.129, целият с площ от 11 827 кв.м. 9. нива с площ от
2.013 дка, седма категория, представляваща 2013/11827 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 02676.155.129, целият с площ от 11 827 кв.м. 10.
поземлен имот с идентификатор 02676.126.12, с площ от 501 кв.м.11. поземлен
имот с идентификатор 02676.126.17, с площ от 499 кв.м.12. поземлен имот с
идентификатор 02676.117.129, с площ от 1127 кв.м. 13. поземлен имот с
идентификатор 02676.140.24, с площ от 1572 кв.м.14. поземлен имот с
3
идентификатор 02676.140.15, с площ от 1100 кв.м. Искът за делба е отхвърлен
по отношение на два имота, а именно - имот с идентификатор 02676.158.37 и
ливада с площ от 1.350 дка, седма категория, представляваща имот с
идентификатор 02676.158.81. За да постанови този краен правен резултат,
първоинстанционният съд заключил следното: процесните недвижими имоти
били част от наследството на общия наследодател на процесните страни, тъй
като били възстановени с решение на ОСЗ-Б., което решение било придружено
със скица, в този смисъл притежавало силата на констативен нотариален акт
за собственост, съгласно чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ; част от съделителите са се
разпоредили с наследствени имоти - предмет на делбата, поради което са
налице предпоставките на хипотезата на чл. 76 ЗН - съсобствеността е
възникнала от наследяване, наследството не се изчерпва само с един имот, не
е извършено разпореждане с наследството като съвкупност, съделителите са
се разпоредили с наследствените имоти в полза на трето за наследството лице.
Съдът се позовал на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като
приел, че в случая правото е упражнено от част от сънаследниците, като
предвид, че в делбеното производство съделителите са задължителни
необходими другари, на основание чл. 216, ал.2 ГПК съдът съобразил
относителната недействителност на сделката спрямо останалите съделители,
които не са предявили своевременно иск или възражение по чл.76 ЗН. За да
отхвърли иска в едната част съдът приел за основателно предявеното от част
от ответниците - Л. Д. и М. Ш., възражение за придобивна давност.
Срещу това произнасяне на съда са постъпили следните въззивни жалби: 1.
Въззивна жалба с вх. № 501658/03.08.2023 г., подадена от Л. Н. Ч., ЕГН
**********, М. Г. Т., ЕГН **********, П. Н. З., ЕГН **********, Д. Г. З., ЕГН
**********, всички действащи чрез адв. Л. К., срещу решението на съда в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание по чл. 76 ЗН,
тъй като според тези страни решението било неправилно и необосновано.
Съдът не отчел обстоятелството, че по отношение на имотите, предмет на
които е отхвърленият иск по чл. 76 ЗН, била наложена възбрана на
13.07.********* г.. Акцентира се върху показанията на свидетелката
Граховска, като се възразява, че съдът необосновано приел, че са налице
договорни правоотношения между ответниците и М. Ш. по отношение на
спорните имоти. Първоинстанционният съд не отчел, че реституционното
производство приключило на 22.08.2012 г., като до този момент давностно
4
владение върху имотите не могло да бъде упражнявано. С жалбата се
претендират разноски. Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на Л. Т. Д., действащ чрез адв. Б., с който се
настоява, че възраженията срещу решението на съда да признае, че
ответниците Д. и Ш. упражнявали давностно владение в изискуемия за това
срок, били неоснователни, като не били ангажирани писмени и гласни
доказателства, които да обосноват твърденията на ищците. Срещу въззивната
жалба на част от ищците е постъпил и отговор от М. З., с който се посочва, че
имотите били възстановени още през 2004 г., поради което пречка давност да
тече не била налице. 2. Въззивна жалба с вх. № 501679/11.08.2023 г. е
подадена от адв. А. З., пълномощник на страната М. Г. З., с адрес гр. Б.,
*********, срещу решението на първоинстанционния съд, с което искът с
правно основание по чл. 344 ГПК е уважен, тъй като се възразява, че по делото
не било доказано процесните имоти да са съсобствени между наследниците на
Н. Т. З.; искът за делба бил преждевременно предявен, тъй като
административната процедура по възстановяване на собствеността върху
делбените имоти не приключила с решение на ОСЗ на основание чл. 14, ал. 7а
ЗСПЗЗ и издадени скици към него; по делото било установено, че били налице
влезли в сила стабилни административни актове, с които административният
орган - ОСЗ град Б., в полза на наследниците на Т. Н. З. възстановил права на
собственост върху съществуващи стари реални граници по отношение на
девет от процесните имоти; навеждат се възражения за допуснати
процесуални нарушения при даване ход на делото и връчване на писмени
доказателства, както и необсъждане на редица заявени възражения; липса на
произнасяне в доклада по отношение на заявено възражение за придобивна
давност; не била доказана идентичност по отношение на голяма част от
имотите, описани в Решение № 2205 от 13.08.2012 г. на ОСЗ - град Б. и тези,
които са посочени в Решение № 848 от 29.08.2008 г. по описа на РС Разлог.
Представят се и правни съображения относно уважените искове по чл. 76 ЗН,
както и относно делба на идеална част от поземлен имот. 3. Въззивна жалба с
вх. № 501693/15.08.2023 г. е подадена от М. Т. Д., с адрес гр. Б., *********,
насочена срещу първоинстанционното решение, с което искът с правно
основание по чл. 344 ГПК е уважен; искът бил ненадлежно упражнен,
решението било недопустимо, тъй като по делото били налице годни
доказателства, установяващи, че са налице предходни административни
5
решения, възстановяващи собствеността върху девет от процесните имоти в
полза на Т. З.; било доказано, че бил заведен иск с правно основание по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ от част от наследниците на Н. З., починал през 1949 г., като
същият бил уважен с влязло в сила Решение № 848 от 29.08.2008 т., както и
било постановено решение от ОСЗ през 2012 г., с което била възстановена
собствеността на наследниците на Н. З. в стари реални граници на 16 имоти,
но към този момент вече били съществували предходни административни
решения за възстановяване на право на собственост, като в тази връзка се
цитира съдебна практика на ВКС относно решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
На основание чл. 17, ал. 2 ГПК се иска въззивният съд да се произнесе
относно валидността на решението на ОСЗ от 2012 г. 4. Въззивна жалба с вх.
№ 501694/15.08.2023 г. е подадена от Т. Н. З., с адрес гр. Б., *********,
насочена срещу първоинстанционното решение, с което искът с правно
основание по чл. 344 ГПК е уважен, като отново се предлагат възражения
срещу допустимостта и основателността на иска, почерпени от наличието на
издадени възстановителни решения, чрез които ищците в производството се
легитимират като съсобственици, като срещу тази жалба е постъпил отговор
от “Макс Консулт БГ” ООД, представлявано от адв. Н. В., с който отговор
тази страна се солидализира към възраженията на жалбоподателя. 5. Въззивна
жалба с вх. № 501694/15.08.2023 г. е подадена от Е. Н. П., с адрес гр. Б.,
*********, насочена срещу първоинстанционното решение, с което искът с
правно основание по чл. 344 ГПК е уважен, като се изтъкват идентични с
докладваните дотук възражения и правни съображения; 6. Въззивна жалба с
вх. № 501902/26.09.2023 г. е подадена от адв. И. П. Т., с адрес *********,
пълномощник на „Сиатъл Ски Кънстракшън“ ООД (н), ЕИК *********, с
която се изтъква, че тази страна била заличена като правен субект още на
24.11.2022 г., поради което решението срещу нея било недопустимо; изразяват
се възражения срещу родовата подсъдност на делото, като според този
жалбоподател искът по чл. 76 ЗН следвало да бъде разгледан от Окръжен съд -
Благоевград; предлагат се и правни съображения по съществото на спора.
Тази въззивна жалба е оставена без движение от страна на съда с нарочно
разпореждане от 23.12.2024 г., с оглед изложените факти относно
заличаването на търговското дружество като правен субект, като в тази връзка
е посочена съдебна практика на върховната инстанция, признаваща
ограничена правосубектност на тази страна при разрешаване на въпроса
6
относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, постановен
срещу този жалбоподател; 7. Въззивна жалба с вх. № 501922/02.10.2023 г. е
подадена от „МАКС КОНСУЛТ.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от управителя Н. Г. В., чрез адв. Н. В., с адрес
*********, с което се обжалва първоинстанционното решение в онази части, с
която е допусната делба на недвижим имот с идентификатор 02676.158.91,
включително в частта, с която е уважен искът по чл. 76 ЗН относно договора
за покупко продажба, имащ за предмет този недвижим имот. Възразява се, че
посоченият недвижим имот не е бил реституиран с Решение № 2205 от
13.08.2012 г. на ОСЗ - Б., а с Решение на ОСЗ - Б. от 17.12.2004 г., вписан в ИР
на 21.12.2004 г., като към този момент същият е бил собственост на
наследниците на Т. Н. З., като се предлагат възражения и правни доводи
относно крайните изводи на съда, като се иска обезсилване на решението,
респективно неговата отмяна като неправилно и отхвърляне на предявения от
ищците иск за делба.
Окръжен съд - Благоевград, в изпълнение на правомощията си, залегнали в
разпоредбата на чл. 269 ГПК, като прецени доказателствата по делото и
извършените процесуални действия в хода на производството, намира
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. К. З., Р. К. Ч. и Д. К. З. за
извършване на съдебна делба на описаните по-горе общо шестнадесет
недвижими имоти, с наведени твърдения, че ищците, както и ответниците Й.а
П.а, Л. Г., Г. Д. З., Г. М. З., Л. И. Д., М. И. Д., М. Т. Д., М. Г. З., Е. Н. З., Т. Н. З.,
са съсобственици на процесните имоти на основание настъпило наследствено
правоприемство от Н. Т. З., починал през 1949 г., като с решение от 13.08.2012
г. ОСЗ - Б. възстановява окончателно собствеността на имотите в полза на
наследниците на З.. Н. Т. З., роден на ********* г., оставил като наследници
К. Н. З., починал през ********* г., който е баща на ищците, Д. Н. З., починал
през ********* г., баща на ответника Г. Д. З., Т. Н. З., починал през *********
г., баща на ответницата М. Т. Д., Н. Т. З., починал през ********* г. и оставил
като законни наследници М. Г. З., Т. Н. З. и Е. Н. З.; М. З., починал през
********* г. и баща на ответника Г. М.ов З. и дядо на М. Д. и Л. Д.; С. Р.,
починала през ********* г. и оставила като наследници дъщеря Й.ка П.а и
внучка Л. Г.. С влязло в сила решение от 29.04.2008 г. на Районен съд - Разлог
на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на
7
наследниците на Д. З., Т. З. и М. З., че собственици на описаните в
диспозитива на решението имоти са наследниците на К. З., като в тази връзка
е издадено влязло в сила Решение № 2205 от 13.08.2012 г. на ОСЗ - град Б..
През 2004 г. наследниците на Т. З. - М. Д., Н. З. и Е. З. продали на ответника
М. Б. шест от наследствените имоти, а той от своя страна, заедно със
съпругата си Н. Б., прехвърлил правата върху тях на Г. Ц., който пък сключил
договор за покупко-продажба с М. Г. З.. Отново през 2004 г. същите
наследниците на Т. З. с нотариален акт № 103 от 26.01.2004 г. продали на Л. Д.
и А.Н. ливада от 0.498 декара с пл. № 158037 и нива от 1.350 декара в м. “С.” с
пл. № 158081; на “Колчагов” ЕООД с нотариален акт № 149 от 21.12.2004 г.
имот с пл. № 158091, с площ от 3.00 дка, понастоящем имот с идентификатор
02676.158.91, а това дружество на 23.12.2004 г. с нотариален акт № 189
прехвърлило така придобитите права върху този имот в полза на “Макс
Консулт.Бг” ООД. През 2006 г. пък наследниците на М. З. сключили договор
за покупко-продажба - нотариален акт от 24.02.2006 г. по описа на нотариус
К.М., рег. № 772, с “Виста Пропъртис” ЕООД за имот с пл. № 155045 в м. “А.’,
с площ от 2.013 дка, а последното дружество препродало имота в полза на
“Сиатъл ски Кънстракшън” ООД. През 2007 г. отново наследниците на М. З. -
М. Д., Л. И. Д., Г. М. З., с нотариален акт № 166, рег. № 1670 от 27.06.2007 г.
продали на “Сиатъл ски Кънстракшън” ООД недвижим имот с пл. № 155108
по картата на землището на град Б., с площ от 0.304 дка, намиращ се отново в
м. “А.”. В хода на въззивното производство са приобщени допълнителни
писмени доказателства, от които е видно, че с нотариален акт № 53 от
30.06.2016 г. “Сиатъл ски кънстракшън” ООД (н), действащо чрез синдика
Д.Г., продало на “Съмит Лодж Б.” ЕООД право на собственост върху поземлен
имот с идентификатор № 02676.155.129, находящ се в м. “А.”, като с
нотариален акт № 200, рег. № 5203 от 26.07.2024 г. “Съмит Лодж Б.” ЕООД
прехвърлило своите права по отношение на така описания имот на “Централ
Инвестмънт - 3” ЕООД, ЕИК: *********. С влязло в сила на 02.09.2022 г.
решение производството по несъстоятелност на “Сиатъл ски кънстракшън”
ООД е прекратено, като дружеството е заличено от търговския регистър.
Същото се установява и по отношение на неучастващото в производството
“Съмит Лодж Б.” ЕООД.
Въз основа на така установените факти, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния
случай по мнение на въззивната съдебна инстанция постановеният съдебен
акт е недопустим, като постановен при неспазване на абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на правния спор, свързана с надлежното
конституиране на страните в производство, за която съдът следи служебно и
аргументите за това са следните:
В случая от страна на ищците по делото е предявена искова претенция за
обявяване недействителността на сделките, които имат за предмет права върху
сънаследствените имоти, сред които са и поредицата от договори за покупко-
продажба, касаещи недвижим имот с планоснимачен номер 155108, находящ
се в м. “А.’, с площ от 2.013 дка, включен в поземлени имот с идентификатор
02676.155.129, целият от 11 827 кв.м., който е прехвърлен от наследниците на
М. З. в полза на “Виста Пропъртис” ЕООД, а то от своя страна на “Сиатъл ски
кънстракшън” ООД (н), което дружество също извършило транслативни
сделки по отношение на целия имот върху трети, неучастващи в
производството лица, след предявяване на иска за съдебна делба.
Съгласно приетото в ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на
ВКС, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик
/съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във
фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК / чл.
121 ГПК отм./ Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по
време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба,
може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители,
като след влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща
страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в
делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е
встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Видно от мотивите на
тълкувателното решение, че за постановяване на този диспозитив е изходено
9
от разпоредбата на чл. 226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3 ГПК-отм./, според която
постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя по сделката, тъй като ако последният не встъпи като
страна в производството, респ. не бъде привлечен като подпомагаща такава, то
той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на постановения съдебен
акт, с оглед на това че неговият праводател по силата на закона има качеството
на процесуален субституент, поради което и в тълкувателното решение е
прието, че нарочното конституиране на приемателя по сделката не е
необходимо. Процесният случай обаче не попада нито под разпоредбата на чл.
226 ГПК, нито пък на чл. 227 ГПК, като това е така защото праводателят по
описаните по-горе сделки - “Сиатъл ски кънстракшън” ООД (н), е заличен в
хода на първоинстанционното производство, а правоприемството в хода на
процеса по смисъла на чл.226 ГПК, респ. уредените с оглед на същото
процесуални права на правоприемника, изхождат от обвързващата го сила на
пресъдено нещо по отношение на спорното право, която обаче се основава на
осъществяваните от праводателя процесуални действия, в качеството
му на негов процесуален субституент, след „прехвърляне на спорното право”
- Решение № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение. А в конкретния казус такъв процесуален
субституент липсва, поради което по отношение на правоприемниците по
веригата от сделки за спорния имот решението няма как да има действие,
защото не е налице нито една от хипотезите, обуславящи тази възможност -
встъпване на страната като заместник на праводателя, нейното привличане
като подпомагаща страна при липса въобще на подпомагана страна или чрез
хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 226, ал. 1 ГПК, институтът на
процесуалната субституция. В случая и нормата на чл. 227 ГПК не може да
намери приложение, защото както е известно, процесуалният закон има
предвид в общия случай само правоприемство от вида на универсалното, при
което цялото имущество на един правен субект преминава към патримониума
на друг, а частно процесуално правоприемство (при сключен договор за
покупко-продажба) е допустимо в две лимитативно ограничени хипотези,
сред които процесната категорично не попада - в областта на наследственото
право - при завет, а също и когато то произтича от държавен акт (Определение
№ 97 от 25.02.2020 г. по ч. т. д. № 329/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение.).
10
Така в посоченото вече решение на ВКС с № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. №
1892/2017 г. е разяснено, макар и постановено при различна фактическа
обстановка, но при идентичен процесуален проблем, че при настъпила
неправосубектност на ответника в хода на първоинстанционното
производство, поради неговото заличаване като правен субект, но при
прехвърляне на спорните права върху трети лица в хода на исковото
производство, е неприложим нито текстът на чл. 227 ГПК, който както се
посочи е налице при настъпило универсално правоприемство, нито пък този
на чл. 226 ГПК, като конституиране на частния правоприемник, извън
неприложимите хипотези на чл. 227 ГПК и чл. 226 ГПК, би било допустимо
само в хипотеза на задължително и необходимо другарство на същия със
заличеното дружество праводател, като по начало във въззивна инстанция
конституиране на задължителен необходим другар е недопустимо /т. 6 от ТР
№ 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че за да се извърши делбата между
действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна
надлежна страна в процеса следва да участва сънаследник - прехвърлител.
Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна /ответник/
и необходим другар по иска за прогласяване на относителната
недействителност. Между страните по сделката е налице необходимо
другарство, от вида на задължителното такова, доколкото правното положение
по отношение на тях във връзка с правните последици относно предявения
иск не може да бъде различно. Или в случая е налице специфична хипотеза, в
която неправосубектността на праводателя по сделката препятства
разпростирането на силата на пресъдено нещо на решението и по отношение
на неучастващия приобритател (с оглед цитираното по-горе решение на ВКС)
във връзка с произнасянето на съда по отношение на предявения
установителен иск по чл. 76 ЗН, като същата следва да се приравни на
хипотеза, в която спорното право е прехвърлено преди предявяване на
исковата молба и в който случай съдът дължи указания до ищеца за
насочването на този иск и срещу купувача. Като в случая не се касае и за
злоупотреба с процесуално право, с оглед причината за неприлагане на
нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК в този случай. И макар ищците по делото да не
поддържат тезата за връщане на делото за ново разглеждане, то да се приеме
11
това становище всъщност ще означава да се препятства възможността за
разглеждане на исковата претенция за обсъждания имот поради
необходимостта от прекратяване на производството в тази част, което пък ще
предопредели и изхода на иска за съдебна делба. Ето защо атакуваното
решение подлежи на обезсилване и делото следва да бъде върнато на първата
инстанция, която единствено следва да укаже на ищците да насочат иска си
срещу “Централ Инвестмънт - 3” ЕООД, ЕИК: ********* (предвид
заличаването на “Съмит Лодж Б.” ЕООД като правен субект), осигурявайки
му възможността да представи отговор и да ангажира доказателства по повод
сделката, която се претендира от ищците да е недействителна по отношение
на тях и останалите сънаследници, след което да разгледа спора по същество и
с участието на тази страна. Направените разноски за настоящата инстанция от
страните следва да бъдат съобразени във втората фаза на процеса.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 500499 от 24.07.2023 г. по гр.д. № 855 по описа за
2019 г. на Районен съд - Разлог и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав, с изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част
на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок пред Върховен
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12