Решение по дело №1255/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 273
Дата: 7 май 2024 г. (в сила от 28 април 2024 г.)
Съдия: Вилислава Янчева Ангелова
Дело: 20241100601255
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241100601255 по описа за 2024
година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
С присъда от 19.12.2023 г. по нчхд 14510/2020 г. по описа на 22-и
състав на СРС, подсъдимите С. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН
********** са признати за невиновни за това, че в съучастие и като
съизвършители на 10.05.2020 г. около 21:30 часа - 22:00 часа в гр. София, ул.
****, чрез нанасяне на удари с ръце и бухалки в областта на главата,
причинили на частния тъжител К. К. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на оток, кръвонасядане и охлузване в областта на лявата скула и
лявата предушна област - болка или страдание без разстройство на здравето -
като на основание чл. 304 НПК съдът ги е оправдал за извършено на
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.ал, 1 от НК. На основание
чл. 190 , ал. 1 НК първоинстанционният съд е осъдил частният тъжител К. К.
И. да заплати направените по делото разноски в размер на 2000лева за всеки
от подсъдимите за адвокатско възнаграждение.
Против присъдата е постъпила жалба от адв. П. К.- САК, повереник на
частния тъжител К. К. с искане присъдата да бъде отменена като бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни за извършено престъпление.

1
След запознаване с мотивите на СРС, адв. К. е депозирала
допълнение към жалбата с доводи, че мотивите на СРС са непоследователни
и не кореспондират със събраните по делото доказателства , неправилно не
се ценят данните от СМЕ, като въпреки че в същата липсват данни за
самонараняване на частната тъжителка, СРС е взел становище, че има данни
за самонараняване. Повереникът на И. заявява, че свидетелските показания се
ценят избирателно от първата инстанция.

На проведените с.з пред въззивната инстанция подсъдимите не се
явяват. В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват
упълномощеният защитник на подсъдимите С. В. Х., Р. В. Х., адв. А. и адв.
К.-повереник на частната тъжителка. Защитниците на страните поддържат
очертаните позиции и развитите доводи. По искането на адв. К. за допускане
до разпит на свидетели пред настоящата инстанция адв. А. заема становище
за недопускането им с доводи, че единият от свидетелите първоначално е бил
частен тъжител, както и че първоинстанционното производство е продължило
повече от две години и е имало възможност да се разпитат свидетелите. В
съдебното заседание от 13.03.2024г. въззивният съд е допуснал до разпит в
качеството на свидетели лицата М. Р. И. и С. О. И.. В съдебно заседание от
10.04.2024г. исканите от ЧТ свидетели не са се явили и ЧТ е поискал
допускането на нови двама свидетели- С.С. О. и В.Р.А.. Въззивният съд не е
приел като основателни доводите на ЧТ за смяна на посочените от ЧТ
свидетели и не е допуснал до разпит други свидетели.
В хода по същество адв. А. пледира за недоказаност на обвинението с
аргумент, че от събраните гласни доказателствени средства не се установява
нито един очевидец на твърдения от ЧТ факт за нанасяне на удари от страна
на подсъдимите по отношение на частният тъжител К. К. И. .

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-и въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, изложеното в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира следното: жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата
2
е неоснователна.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил
цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и
пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. При направения анализ
на събраните доказателства първоинстанционният съд е спазил изискванията
на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита
на подсъдимите лица. Извършеният анализ на показанията на разпитаните
свидетели и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие пред районния съд, е задълбочен и прецизен. Фактическата
обстановка, изяснена от районния съд, се възприема изцяло и от настоящата
инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и фактическите обстоятелства по делото.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени
съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Оценъчната дейност на районния съд не търпи упреци, тъй като в мотивите
към присъдата се съдържа отговор на всички аргументи, съдържащи се във
въззивната жалба, съгласно изискването по чл. 339, ал. 2 НПК, от което
следва, че районния съд не е допуснал процесуално нарушение и е спазил
основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 НПК.
Предвид отразеното подробно и изцяло аргументирано изложение в мотивите
към присъдата на първата инстанция, въззивната инстанция не намира
необходимост от преповтарянето му, като напълно се солидаризира със
същото. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от
01.10.2012 г. на ВКС, ІІІ н. о.; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС,
І н. о.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І н. о.; решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о.; решение № 445 от 18.11.2014 г. на ВКС, III н. о.; решение № 25
от 02.03.2017 г., I н. о.
3
Възиввната инстанция приема фактическата обстановка, възприета от
СРС в цялост, както следва:
Подсъдимият С. В. Х., ЕГН **********, роден на ****г., в гр. София,
българин, българско гражданство, женен, осъждан, начално образование,
неграмотен, не работи, живущ в гр. София, кв. Факултета ул.,.****.
Подсъдимият Р. В. Х., ЕГН **********, роден на ****г.,гр.София, неосъждан,
живущ в гр. София, ул..****.
На 10.05.2020 г. за времето между 20.33 ч. до 21.06 ч. в гр.София, ул.
**** възникнал скандал между живеещи на адреса семейства, които имали
роднинска връзка помежду си. На адреса живеели частната тъжителка К. К.
И., синът й М. Р. И., внук и- свидетелят М. Р.А.. На същия адрес живеели и
подсъдимият С. В. Х. със семейството си -съпругата му свидетелката З.С. Х. и
трите им деца, както и сестрата на частната тъжителка- свидетелката Л.М..
Към момента на възникване на скандала децата на Х.и играели в двора. В
един момент синът на тъжителката М. Р. И. започнал показва порно кадри на
телевизора си от прозореца на децата на Х.и /сред които св.М. Х./, издавайки
неприлични звуци, псувайки и заканвайки се на подсъдимия С. В. Х. и на
съпругата му свидетелката З. Х.. След това И. блъснал с прозореца
телевизора, чупейки и прозореца, и телевизора. На мястото присъствали
роднини и съседи на страните. Настъпила суматоха и масово сбИ.е. Частната
тъжителка К. И. и св.З. Х. подали сигнал на тел.112, като на инкриминираната
дата за времето от 20.33 ч. до 21.06 ч. постъпили общо шест сигнала за масов
побой на адрес в гр.София, ул.“****. На място пристигнал екип на ЦСМП за
оказване на медицинска помощ, като липсват данни на ЧТ да е оказвана
такава. На следващия ден ЧТ си извадила СМУ.
Описаната фактическа обстановка във връзка с предмета на делото, не
се различава от възприета от Софийски районен съд. Същата се установява
безспорно въз основа на гласните доказателствени средства . Въззивната
инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба, които са във
връзка с начина на кредитиране на свидетелските показания като намира,че
първостепенният съд правилно е кредитирал гласните доказателствени
средства.

Правилно СРС е констатирал, че показанията на свидетелите могат
условно да се обособят в две групи, като едните свидетели заявяват, че
подсъдимите не са влизали изобщо в съприкосновение с частната тъжителка,
а другите, че е имало физическо съприкосновение. Всички гласни
доказателсвени средства следва да се ценят особено внимателно, поради
обстоятелството, че значителна част от свидетелите са в тесни роднински
връзки помежду си, а една от тях им е съседка, Ената група свидетели
включва показанията на свидетелите Л.К.М. /сестра на К. И. и майка на З. Х./,
4
З. Х./съпруга на С. Х./ , М. Х./дъщеря на С. Х./, Ф.А./съседка/, от една страна,
от друга - показанията на св. М. А./внук на К. И./. Основната група свидетели
категорично отрича да е имало каквото и да е съприкосновение между
подсъдимите и частната тъжителка , като се установява, че свидетелят М. Р.
С.ов се е заканвал на подсъдимия С. И. и сам е счупил покъщнината си. От
друга страна, са показанията на свидетеля М. Р.А.- племенник на инициатора
на конфликта и М. Р. С.ов. Показанията на свидетеля М. А. са
противоречиви – от една страна той заявява, че е видял подсъдимите С. Х. , а
после и Р. Х. да удрят баба му. Твърди , че С. Х. ударил чичо му М. с
бухалка, а след това баба му. В същия разпит свидетелят заявява, че Р. Х.
ударил чичо му М. и баба му с бухалка. В същият разпит свидетелят заявява,
че имало много хора, не е имал добра видимост. Липсва конкретика на
описанието. Показанията на този свидетел са противоречиви и объркани,
съдържат изключващи се твърдения. Показанията единствено на този
свидетел са неясни и не могат да установят по безспорен начин основния факт
по делото- кой и с какво е ударил баба му, като същевременно остават
изолирани от останалата доказателствена съвкупност. Нито един от
останалите свидетели не твърди , че е станал очевидец на удар с бухалка или
с ръка от страна на подсъдимите С. В. Х., ,Р. В. Х.. Достоверността на
показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и
последователност сами по себе си и съответната относимост към предмета на
доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени
източници.Поради горното правилно и законосъобразно не са ценени и
кредитирани показанията на св. М. Р. С.ов, в частта, в която твърди, че
подсъдимите са ударили тъжителката, тъй като в тази част същите са
необективни и не са подкрепени с други доказателства, напротив -
опровергават се от другите гласни източници.
Не се споделят и оплакванията на повереника във връзка с начина на
кредитиране на останалите гласни доказателства. Районният съд е подложил
на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те
кореспондират с останалата доказателствена маса и източници. Този съдебен
състав не намира, че представлява нарушение на процесуалните правила и
частичното кредитиране на показания или отказ от кредитиране изобщо на
даден гласен източник, като последното е право и възможност дадена на съда,
който има правомощията да прецени кога едни показания са противоречиви и
кога следва да бъдат кредитирани частично или изобщо да не бъдат
кредитирани.

На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа
на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на
наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя
доводите на защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени
приложените писмени доказателства, т. к. кореспондират с останалите
5
материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това,
събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните
свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по
този начин се затвърждават изводите относно събитията и липсата на
извършено деяние от страна на подсъдимите. Фактите, твърдени от частната
тъжителка, не се установиха и подкрепиха и от останалите доказателства:
писмени доказателствени средства , приобщени по реда на чл.283 от НПК -
постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
10.07.2020г., писмените доказателства -съдебномедицинско удостоверение №
153.05/ 14.05.2020г., писмо от ЦСМП София от 16.11.2023г. ведно с УФ. №
257 /копие/ и приложение № 3 /копие/, писмо от 03 РУ-СДВР от 14.12.2023г.
и докладна записка за извършена проверка, справка Дирекция „Национална
система - 112“ от 05.12.2023г., справки съдимост на подсъдимите; експертно
заключение по СМЕ, както и от останалите материали по делото.
СМЕ установява получени травматични увреждания: контузия и
охлузване в лявата скулово-предушна област и контузия в лявата слепоочна
област. Същевременно не се установи причинно -следствена връзка между
травматичните увреждания , получени от частната тъжителка и евентуални
действия на подсъдимите. В този смисъл първостепенния съд правилно е
възприел фактическата обстановка, а именно масово сбИ.е , наличието на
значителен брой участници. В подкрепа на това обстоятелство са и
писмените доказателства, установяващи , че медицинският екип е посетил
адреса във връзка със „скандал между десет човека, агресивни са, някои от
лицата са носили хладни оръжия и бухалки“; докладна записка на 03 РУ-
СДВР за поостъпили шест сигнала на телефон 112;

При така възприетата фактическа обстановка, се приема, че
първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от
правна страна, че подсъдимите С. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН
********** не са осъществили състав на престъпление по 130, ал. 1 от НК. В
този смисъл възражението на повереника, че СРС е приел, че има данни за
самонараняване на ЧТ е неотносимо към настоящето производство, поради
което не следва да бъде обсъждано.
Въззивната инстанция не констатира доказателствена непълнота.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите,
когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно
деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
6
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 НПК ясно и категорично прогласяват
принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде
признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен начин, че деянието е извършено или че е извършено
от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невинен /ППВС № 6 от
04.05.1978 г. /. Този съдебен състав намира, че авторството на деянието от
подсъдимите С. В. Х., Р. В. Х., както е описано в тъжбата послужила за
образуване на първоинстанционното производство, не е установено по
изискуемия начин по чл. 303, ал. 2 НПК, което е гаранция за реализиране
правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана
в чл. 16 НПК.
С оглед на изложеното СГС намери, че на всички доводи на ЧТ и
неговата защита, изложени пред първата инстанция, е отговорено прецизно,
поради което съдът не може да бъде упрекнат, че е нарушил изискванията за
съдържанието на първоинстанционния съдебен акт.
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция счете за
неоснователни доводите, изложени от защитата на тъжителя, за доказаност на
обвинението, както и за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, поради което прие, че същата следва да бъде
потвърдена, като правилна обоснована и законосъобразна.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 НПК, право
на разноски възниква принципно в полза на подсъдимите С. В. Х., Р. В. Х., а
сторените от частния тъжител разноски остават в нейна тежест. Защитникът
на подсъдимите е направил искане за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция и е представил доказателства за реално сторени такива
в размер на по 1000 лева за всеки . поради което съдът следва да присъди
разноски в полза на двамата подсъдими.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК,
7
Софийският градски съд, V Наказателно отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.10.2022 г. по нчхд №
5237/2021 г., по описа на СРС, н. о., 109-ти състав.
Осъжда ЧТ К. К. И. да заплати направените пред въззивната
инстанция разноски в хода на наказателното производство пред въззивна
инстанция от подсъдимите С. В. Х., ЕГН **********, Р. В. Х., ЕГН
********** в размер от по 1000 лева за всеки от тях.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8