Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.07.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми юли Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01577 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.В.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “ОТП Факторинг България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Оборище“, бул.“Дондуков“, №19, ет.4, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 06.01.2012г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата от 500,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.09.2007г., сумата от 348,35лв., представляваща лихва за забава за периода 10.06.2008г.- 29.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130,00лв. за съдебни разноски, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2011г., въз основа на който е образувано изп.д.№730/2011г. на ЧСИ С. Д..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “ОТП Факторинг България”ЕООД е подал отговор, с който е оспорил производство по делото като неподсъдно на ПРС. При условията на евентуалност ответникът счита, че производството по настоящия иск е недопустимо, тъй като липсва висящо изпълнително производство- последното е прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В случай, че съдът намери производството по делото за допустимо ответникът твърди, че няма спор между страните, че е налице погасяване на процесните вземания по давност. Ответникът е направил и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Исковете са с правно основание чл. 439 ГПК. Няма спор, че ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договора за финансова услуга. В това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП. Съгласно цит. разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Настоящият състав намира, че потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение и когато е предявен иск за защита срещу изпълнението основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на пар. 1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, същият води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Възражението, че ответника по иска не е кредитна институция съдът намира за неоснователно доколкото същия се легитимира като цесионер на банката, конституиран в изпълнителното производство. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, упражнено с предявяване на иска пред Пернишкия районен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца, при това с изрично позоваване в исковата молба. В заключение, съдът намира, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК не намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение № 607/23.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. / При липса на изрично посочени в чл. 113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит. В този смисъл е и Определение № 1612 от 25.04.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 517/2019 г.
Относно недопустимостта на настоящето производство поради липса на висящо изпълнително производство съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 30.05.2011г. по ч.г.д.№3258/2011г. на ПРС ищецът е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ЕАД процесните суми. Не се спори по делото, че с Договор за цесия от 06.01.2012г. ищецът е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист. Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№730/2011г. на ЧСИ С. Д..
Както с проекто- доклада на съда, така и с доклада си съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже предприемане на изпълнителни действия по процесния изпълнителен лист.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните вземания са погасени по давност. Признанието на ответника се потвърждава и от приложеното към настоящето дело ксерокопие на изп.д.№730/2011г. на ЧСИ С. Д..
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 374,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело.
Ответникът обаче е направил искане да не бъдат присъждани разноски предвид направеното признание. Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, като не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на процесните вземания.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е не е дал друг повод за предявяването на иска. Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не е дал под за предявяване на иска, като е признал същия, поради което и не следва да присъжда не ищеца направените по делото разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от В.В.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “ОТП Факторинг България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Оборище“, бул.“Дондуков“, №19, ет.4, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 06.01.2012г., сключен с „БАНКА ДСК“ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.09.2007г., сумата от 348,35лв., представляваща лихва за забава за периода 10.06.2008г.- 29.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 130,00лв. за съдебни разноски, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2011г., въз основа на който е образувано изп.д.№730/2011г. на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: