Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М. Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Тони Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2398 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Г.Г.А. ***
против Решение №260134/18.09.2020г. на Варненски районен съд, постановено по
НАХД №2095/2020г., с което е потвърдено НП №20-0819-000453/04.03.2020г. на Началник
група в сектор „ПП“-Варна и е осъден да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
потвърденото НП на А. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата
се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като
неправилен извода на ВРС, че НП е правилно и законосъобразно издадено и са
отхвърлени като неоснователни доводите за наличие на „крайна необходимост“. С оглед установените
конкретни факти и обстоятелства при които е извършено нарушение, се твърди
приложимост в случая на разпоредбата на чл.8 от ЗАНН, съгласно който не са административни
нарушения деянията, които са извършени при крайна необходимост. А. въпреки
употребата на алкохол се чувствал добре и в състояние, в което да стигне
безпроблемно до спешния център, до който били в близост когато се влошило
здравето на приятелката му и за да стигнат бързо до него за да се окаже
необходимата медицинска помощ на приятелката му предприел управление на МПС до
там. От деянието не настъпили вреди за някого и били предотвратени вредите,
които биха били настъпили от управлението на МПС от водача с влошено
здравословно състояние. Поради това предотвратените вреди били по-значителни от
причинените с нарушението, което го характеризира като извършено при крайна
необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК. Неправилно ВРС в Решението се
позовал на чл.13, ал.2 от НК, тъй като само когато извършеното правонарушение
представлява престъпление, дееца не може да се позовава на „крайна
необходимост“. Случаят не бил такъв, защото извършено от А. деяние не е
престъпление, а административно нарушение и с по-ниска степен на обществена
опасност. Това се подкрепяло от издаденото Постановление на ВРС, с което
наказателното производство срещу А. е прекратено, защото извършеното от него не
е престъпление. Претендира се отмяна на Решението на ВРС. В писмена молба
процесуалният представител поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът Областна дирекция на МВР-Варна в
депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки оспорва касационната
жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на ВРС било
постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти,
въз основа на анализ на всички събрани доказателства. Правилно ВРС констатирал,
че НП е издадено от компетентен орган, в сроковете и съдържанието предвидени в
ЗАНН, а нарушението – правилно описано и квалифицирано. Правилно ВРС преценил,
че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
такива нарушения и за него чл.28, б.“а“ от ЗАНН е неприложим. Моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при предявена
претенция за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение, моли да бъде
присъден минимума от 100лв. по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в
редакцията от 15.05.2020г.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага Решението на ВРС да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Депозирана е
от страна в производството пред ВРС, за която е налице правен интерес и активна
легитимация да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е касационно
основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
Въз основа на правилна преценка на
събраните доказателства ВРС установил фактите и обстоятелствата свързани с
проверката, с установяване на нарушението и издаването на НП. С оглед забраната
в чл.220 от АПК за нови фактически установявания, настоящият състав извърши
проверката за правилното приложение на закона към установеното от фактическа
страна в Решението на ВРС: че на 19.12.2019г. около 03.14часа в град Варна служители
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна спрели движещия се по ул.“Дрин“ в
посока бул.“Сливница“ л.а.“Волво ХЦ 90“ с рег. № В****НР и установили, че водача
му е Г.Г.А. ***, при проверка на който с техническо средство констатирали 1,23промила
концентрация на алкохол в издишания от него
въздух. ВРС установил, че водачът обяснил, че приятелката му, която била
в колата, управлявала автомобила преди това, но й прилошало и заради това той
седнал да шофира. Установено е, че за това нарушение на забраната в чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП на място бил съставен АУАН на А., който му бил връчен и той
подписал без възражения. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Във
връзка с установената концентрация на алкохол в кръвта с техническото средство срещу
А. било образувано ДП №543/19г. по описа на сектор „ПП“-ОД на МВР-Варна за
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК. ВРС установил, че с Постановление от
30.01.2020г. на РП-Варна досъдебното производство било прекратено, тъй като химическата
експертиза установила наличие на 0,99 промила алкохол в кръвната проба на А.. Поради
това и предвид чистото му съдебно минало ДП №543/19г. било прекратено от ВРП,
тъй като деянието не съставлявало престъпление
по чл.343Б ал.1 от НК, а нарушение по ЗДвП и материалите били изпратени в ОД на
МВР-Варна за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. ВРС
установил, че след влизане в сила на Постановлението на ВРП от Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е издадено НП №20-0819-000453
на 04.03.2020г., с което на А. са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на 19.12.2019г.
в 03.14часа в град Варна на МПС с концентрация 0,99 промила алкохол в кръвта на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Въз основа на правилна преценка по отделно
и в съвкупност на доказателствата и приложимите разпоредби в Решението са
направени решаващите изводи: че НП е издадено от компетентен орган, в срок и с
изискуемото от ЗАНН съдържание. ВРС намерил, че в НП нарушението е описано
пълно, точно и ясно; че е правилно квалифицирано и привлеченото към отговорност
лице е могло да упражни правото си на защита; че не са допуснати нарушения на
процедурните правила в производството по издаването му. Касационният състав
намира тези изводи за правилни и законосъобразни. Правилно в Решението ВРС отхвърлил
като неоснователни алтернативно развитите доводи в жалбата срещу НП за приложимост
на чл.28 б.“а“ от ЗАНН за деянието, тъй като представлявало маловажен случай; за
извършването му при условията на крайна необходимост; за наличието на
приключило за него наказателно производство, което е пречка за провеждане на
административно-наказателно.
В чл.36 ал.2 от ЗАНН изрично е
регламентирана възможността да се образува административно-наказателно
производство за дадено деяние дори за него да не е бил съставен АУАН, ако за него
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган
за издаване на НП. В съответствие с тази уредба и съдържанието на
Постановлението от 30.01.2020г. на прокурора от РП–Варна е посочено в мотивите
на съдебния акт, че образуваното срещу А. ДП №543/19г. по описа на сектор
„ПП“-ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343Б ал.1 от НК не е прекратено
поради маловажност на деянието и прилагане на чл.9, ал.2 от НК за него. Наказателното
производство е прекратено, тъй като в кръвната проба на А. е установено наличие
на 0,99 промила алкохол, което е под 1,2 на хиляда, над която концентрация при
управление на МПС водачът осъществява престъплението по чл.343Б ал.1 от НК. Именно
поради това, че деянието не осъществява състав на престъпление по НК, а на
административно нарушение по ЗДвП в Постановление на ВРП е разпоредено след
влизането му в сила материалите да се изпратят на компетентния орган –
Началника на сектор „Пътна полиция“- Варна за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на извършителя му. Наказателното
производство срещу А. за конкретното деяние не е завършило с акт, с който да е
решен въпроса за отговорността му за него. Поради това не е била налице пречка
и в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП компетентният административно- наказващ
орган се е произнесъл по преписката като издал НП, с което за извършеното от А.
нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от НК приложил съответната
административно-наказателна разпоредба - чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Правилно ВРС
преценил, че предприетото от А. *** през нощта с концентрация на алкохол в
кръвта от 0,99 промила не е маловажен случай. Касационният състав изцяло
споделя мотивите в Решението, че установената концентрация на алкохол в кръвта
на А. дори не е близка до минимума от 0,5 промила, над която управление на МПС
е забранено от закона, за да може да се изведе явна незначителност на обществената
му опасност.
Конкретните факти и обстоятелства, при
които А. е предприел управление на МПС с пътници в него в центъра на град Варна,
въпреки, че е знаел, че преди това е бил употребил алкохол не могат да
обосноват извод и за наличие на крайна необходимост. Правилно ВРС отчел, че в
случая не е имало пречки да се поръча такси, с което да се транспортира
приятелката на А. до най-близкия медицински център или да се сигнализира на
спешна помощ, за да й бъде оказана медицинска помощ. Основателно въззивният съд
заключил, че в случая е имало и друг начин да се реши въпроса с оказването на помощ
на приятелката на А., на която докато управлявала автомобила внезапно й
прилошало. Свид. Н., която пътувалата в същия автомобил описала при разпита си
пред ВРС, че след като ги спрели полицаите се обадила на майката на приятелката
си и тя дошла, установила, че й е паднало кръвното, отвела я у дома и й дала да
пие айрян със сол. Това е друг вариант за разрешаване на внезапно възникналата
ситуация, без да е необходимо А., който е употребил алкохол, да управлява автомобила.
Правилно в Решението е заключено, че предприетото в случая управление на МПС от
А. въпреки употребения преди това алкохол не е било единствено възможния начин да
се окаже помощ на приятелката му, а този вид административно нарушение сериозно
застрашава живота и здравето на всички участници в движението, а и причинените
от него вреди не може да се приеме, че са по-малко значителни от
предотвратените, предвид последвалото подобряване на състоянието й без медицинска
намеса. Поради това основателно ВРС намерил, че за конкретното нарушение
правилно не е приложен чл.8 от ЗАНН във вр. с чл.13 от НК, а е издадено НП, с
което правилно са наложени кумулативно предвидените в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,
административни наказания 1000лв. глоба и 12 месеца - лишаване от право да се управлява
МПС, които са фиксирани по размер за хипотезата на управление на МПС с
концентрация на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда включително.
Неправилно приложение на материалния закон съгласно
чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. Правилно ВРС приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил жалбата без
уважение и потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на ВРС следва да бъде оставено в
сила. При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят
следва да заплати на ответната страна – ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260134/18.09.2020г. постановено
по НАХД №2095/2020г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Г.Г.А. *** с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: