РЕШЕНИЕ
№ 1420
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330101236 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, от К. Ж. Б., ЕГН
**********, с адрес: град *******, ********, бл.***, вх.***, ет.**, ап.***, чрез адв. М.
против: ЕВН България Топлофикация ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумата 537.18 лева, представляващи: 457.39 лева - неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г до 30.04.2011 г.; 79.79 лева - обезщетение за
забава за периода от 01.12.2009 г до 22.05.2012 г. , за които е издаден по ч. гр. дело № 8109
от 2012г по описа на PC — Пловдив изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №
******* от 2013г по описа на ЧСИ ***********.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2013г ответника се е снабдил с издаден по реда па
чл.410 от ТПК по ч. гр. дело № 8109 от 2012 г. по описа на PC - Пловдив изпълнителен лист
против ищеца за заявените суми. По него е образувано на 13.06.2013 изпълнително дело №
******* от 2013г. по описа на ЧСИ ***********, с район на действие- района на ОС -
*******. В молбата за образуване взискател е възложил на съдебния изпълнител
изпълнението по чл.18 от ЗЧСИ. Извършените действия са - на 14.09.2015г присъединяване
на вземанията по ид ****** от 2013 за събиране към изпълнително дело № ****** от 2012г
по описа на ЧСИ *******; на 28.09.2015 г. - подадена молба за предприемане на
изпълнителни действия; на 12.08.2016 .г - молба за действия; на 20.03.2018 г. е наложен
запор на банкови сметки; на 06.11.2018 г.; 23.08.2019г и на 13.10.2020г са подадени молби за
изпълнителни действия. По изпълнително дело № ****** от 2012 г по описа на ЧСИ
*********** са предприети следните изпълнителни действия-11.01.2013г. запор на трудово
1
възнаграждение от ************; на 04.04.2013 г. - подадена молба за разсрочено плащане и
вдигане на запор; на 06.08.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника от ***********, който е изпълняван от работодателя с първа удръжка от месец
септември 2015г.; на 01.09.2015г е подадена молба за разсрочено плащане; на 14.09.2015г
към изпълнително дело № ****** от 2012г са присъединени вземанията по изпълнително
дело № ******/2013г; на 28.09.2015г е подадена молба за налагане на възбрана; на
20.03.2018г е наложен запор на банкова сметка; на 12.04.2018г отново е подадена молба за
разсрочено плащане; на 13.05.2019г е подадена молба за разсрочено плащане;на 13.03.2020г
е издадено разпореждане от ЧСИ за опис. Вземанията по изпълнително дело № ******* от
2013 г са погасени по давност, текла от 13.06.2013 г /датата на образуване на
изпълнителното дело/ до 13.06.2018 г. В периода от 13.06.2013 г - 13.06.2015г не са искани и
предприемани изпълнителни действия, което е довело до прекратяване на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК на изпълнително дело № ******* от 2013г. Всички последващи искания за
изпълнителни действия и предприети такива след 13.06.2013 г. не са довели до прекъсване
на давността. Присъединяването на вземанията към ид ****** от 2012г е ненадлежно и
незаконосъобразно поради липса на изпълнително дело за тях. С погасяване на главното
вземане са погасени и акцесорните вземания за законната лихва.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че образуваните
изпълнителни дела преди 2015 г. следва да се разглеждат по реда на ППВС3/1980 г.
Давността не е изтекла. Извършвани са изпълнителни действия отправяни са молби за
предприемане на такива. давността е пет години. Същата е прекъсвана.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените писмени доказателства-справка за движение на ч. г. д. 8109/2012 г. и г. д.
18681/2012 г. на ПРС е видно, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист от 28.05.2013
г., издаден по ч. г. д. 8109/2012 г. за сумата от 457.39 лева - неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2009 г до 30.04.2011 г.; 79.79 лева - обезщетение за забава за периода от
01.12.2009 г до 22.05.2012 г. и 125 лв. разноски възоснова на заповед за изпълнение и
постановено решение по иск по чл. 422 от ГПК.
От приложеното изп. дело № *******/2013 г. на ЧСИ ******* е видно, че по издадения
изпълнителен лист е образувано на 13.06.2013 г. изпълнително дело от ответника спрямо
ищеца за сумите по изпълнителния лист, като в молбата е поискано извършване на
изпълнителни действия. На 14.09.2015 г. от взискателя е поискано присъединяване към
изпълнителното дело и на други изпълнителни дела и извършване на изпълнителни
действия. Молба за осъществяване на изпълнителни действия е подадена и на 28.09.2015 г. ;
12.08.2016 г.; 09.10.2017 г.; 06.11.2018 г.; 23.08.2019 г.; 13.10.2020 г.На 20.03.2018 г. е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника в **********. на 13.05.2019 г. е
осъществено признание от ищцата на дълга към ответника.
От приложеното изп. дело ******/2012 г. е видно, че между страните има образувано и
друго изпълнително дело са събиране на парични вземания произтичащи от друго
2
изпълнително основание.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесното
вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ответника спрямо
ищеца, както и, че вземанията по тях са установени с влязло в сила решение по проведено
производство по чл. 422 от ГПК и за събирането им е образувано изпх. дело *******/2013 г.
на ЧСИ ***********.
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при
условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период
след възникването им до момента на притендирането им по чл. 410 от ГПК и след
установяването им с влязлото в сила решение по чл. 422 от ГПК до настоящия момент.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по изпълнителния лист, следва да се
приеме, че главницата касае задължения за периодични плащания от 01.10.2009 г. до
30.04.2011 г. и лихви, които се погасяват с изтичане на тридишна давност съобразно чл. 111
ЗЗД.
Доколкото в процесния случай заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 23.05.2012 г.
следва да се приеме, че към момента на притендиране на задълженията не е изтекла
давността и течението на срока на същата е прекъснато от този момент до постановяване на
влзлото в сила решение от 12.04.2013 г. след който момент по аргумент на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД давността за събирането им е станала петгодишна. С образуване на изпълнителното
дело при ЧСИ ******* на 13.06.2013 г. и отправяне на искане за извършване на
изпълнителни действия давността отново е прекъсната и започнало течението на нова
такава. Тъй като в продължение на повече от две години в периода 13.06.2013-13.06.2015 г.
по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия нито са искани такива от
взискателя, съдът намира, че същото се е прекратило по силата на закона и всички
извършени по него в последствия действия от страните и съдебния изпълнител не водят до
прекъсване на давността. Съобразно с това следва да се приеме, че в периода от 13.06.2013-
13.06.2018 г. са изтекли пат години, в които не са осъществени действия по събиране на
вземанията или притендиране на същите, поради което предвидената в закона давност за
това е изтекла.
Предвид това съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски
в съответствие с представения списък и доказателства, които съответстват на 524 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: град *******,
********, бл.***, вх.***, ет.**, ап.***, не дължи на ЕВН България Топлофикация ЕАД. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37
сумата 537.18 лева, представляващи: 457.39 (четиристони петдесет и седем лева и 39 ст.)
лева - неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г до 30.04.2011 г.; 79.79
(седемдесет и девет лева и 79 ст.) лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2009 г до
22.05.2012 г. , за които е издаден по ч. гр. дело № 8109 от 2012г по описа на PC — Пловдив
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № ******* от 2013г по описа на ЧСИ
***********..
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С.С. и
Ж.С. да заплати на К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: град *******, ********, бл.***,
вх.***, ет.**, ап.*** сумата от 524 лв. (петстотин двадесет и четири лева) разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
4