РЕШЕНИЕ
№ 14121
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110102017 по описа за 2024 година
Ищецът .... е предявил срещу А. В. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2059,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № ,
находящ се ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 338,24 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
13.06.2023 г., 31,75 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и 6,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2023 г. по ч.
гр. дело № 52582/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот и като такъв е подала молба-декларация за откриване на
партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
1
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. К., в който оспорва предявените искове като възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. г. срещу А. В. С., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 52582/2023 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет описаните вземания за
посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу
ответницата, които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
2
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на доставената
топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № .....г., че ответницата А. В.
С., е собственик на имота, находящ се в гр..... за спорния период, като на 18.09.2002 г.
ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на нейно име,
както е декларирала, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 3
човека. Посочила е, че старата партида е на името на починалия й баща. Декларирала е, че
при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е
направило искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че качеството на
потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения
имот има лицето, подало молбата, а не лицето, в полза на което е запазено право на
ползване, погасяването на което не предмет на проверка.
3
Ето защо ответницата е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна
енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи
условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което сочените вземания са
възникнали в полза на ищеца на претендираното основание, като съдът дължи произнасяне
по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
26.09.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
26.09.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, като това са
вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъй като вземането за август 2020 г. е
станало изискуемо на 15.10.2020 г. и давността за него не е изтекла преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2023 г.
След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК
въз основа на писмените доказателства по делото, размерът на дължимата главница за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1948,40 лева, ето защо искът на ищеца за
главницата следва да се уважи в този размер и за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
като за сумата над 1948,40 лева до пълния претендиран размер от 2059,86 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от .... на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и
4
дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на
вземането за дялово разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на
чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
вземането за м.08.2020 г. в размер на 1.51 лева е станало изискуемо на 01.09.2020 г. – преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е погасено по
давност. Ето защо искът за дяловото разпределение следва да се уважи за сумата от 30,24
лева и за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г., като за разликата над 30,24 лева до
търсения размер от 31,75 лева и за м. 8.2020 г., искът следва да се отхвърли като погасен по
давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода от 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху
погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото
обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност,
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия
период надвишава претендираната сума, ето защо искът на ищеца за обезщетение за забава
върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 338,24 лева и за периода от
15.09.2021 г. до 13.06.2023 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
6,90 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
5
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 48.73 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 98,73 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 93,87 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 48.73 лева за държавна такса (лист 43).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 141,41 – разноски в исковото производство или общо за двете производства 235,28
лева.
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3
във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат разноски в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв. С. К. е заявила претенция за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за исковото
производство, която претенция е основателна за сумата от 400,57 лева, определена по т. 2 от
релевантната редакция на Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според материалния интерес.
Искането за присъждане на разноски, заявено с възражението по чл. 414 от ГПК,
обаче, е неоснователно. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за
започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на длъжника. При
условие, че се е развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет
установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която
длъжникът е възразил, разноски за подаване на възражение не се дължат (Така Определение
№ 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС).
Ето защо на адвоката на ответницата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с
чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата в размер на 19,71 лева –адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
6
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата А. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в ...., дължи
на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1948,40 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № , находящ се ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 338,24 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г. и 30,24 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
31.10.2023 г. по ч. гр. дело № 52582/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 1948,40 лева до
пълния претендиран размер от 2059,86 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. и
иск за стойността на услугата „дялово“ разпределение“ над 30,24 лева до пълния
претендиран размер от 31,75 лева и за м. 8.2020 г., като погасени по давност, а иска за
сумата от 6,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, да заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 235,28 лева - разноски в
производството, от които 93,87 лева в заповедното и 141,41 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в ., да заплати на адвокат С.
К. К., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в град: ., на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 19,71 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК ..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7