Решение по дело №16541/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 461
Дата: 5 февруари 2025 г. (в сила от 5 февруари 2025 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20241110216541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110216541 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 16541 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-
023264/03.10.2024г., издадено от Началник - сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с
което на *** ЕГН-**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДП е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 200( двеста) лева за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява, ползва процесуален
представител – адв. Л.Х. от АК-Благоевград, който пледира за отмяна на НП по изложените
в жалбата съображения. В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неосъществен състав на административно нарушение.
Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител. Приложени са
писмени бележки от гл. юрк. С.Михайлова с пълномощно от наказващия орган. Прави се
искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
1
такова.
Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На дата 18.09.2024г. в 08:00 часа ж-лят *** управлявала МПС- лек автомобил марка "Ауди
А4“, с рег. № ***, собственост на *** като се движила в гр. София, по бул. "Ботевградско
шосе " с посока на движение от ул. "Околовръстен път" към „Северна тангента“ и срещу №
495 реализирала ПТП в метален електрически стълб. На мястото на пристигнал екип на
КАТ-мл.автоконтрольор С. С., който снел сведения от водача Л. Е. и съставил Протокол за
ПТП и скица на произшествието. На място бил съставен На 18.09.2024 г. на ж-ля *** бил
съставен АУАН № 1388457 от мл. автоконтрольор от ОПП-СДВР-акт. С. С., в който било
описано, че жалбоподателят поради несъобразена скорост с интензивността на движениетое
реализирала ПТП в метален електрически стълб /самокатастрофира/. В акта описаното
било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП.
Въз основ на съставения акт било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на акт. Ст. С., както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН –
АУАН;НП; справка – картон на водача; Снимков материал; Протокол за ПТП № 1895889 и
скица; Заповед № 513з-5073/ 21.07.2015. на директора на СДВР; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13318/ 28.10.2019 г. на министъра на МВР за
определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН; Декларация; пълномощни
и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но събраните в настоящото
производство доказателства оборват констатациите в АУАН.
Показанията на акт. С. С.са достоверен източник на информация като от тях се установява
посетеното ПТП, водачът на лекия автомобил „Ауди А4“, положението на лекия автомобил,
както и изводът, че водачът е самокатастрофирала. От изложеното от него не се установяват
обстоятелствата, свързани с настъпването на произшествието и интинзивността на движение
на процесното място. В показанията си акктосъставителят дава данни, че е посетил мястото
по сигнал и е имало и друг водач на МПС, който е „засякъл“ лекия автомобил, управляван от
жалбоподателят. Не се събраха данни обаче за този водач, нито за конкретно възприетото на
мястото на ПТП-то от актосъставителя. Съдът не кредитира показанията на акт. С. като
правдиви и съответни на изложените в акта и протокала за ПТП фактически констатации.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, въз основа на които изгради и
изводите си за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи видно от представената
по делото заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, с териториална и
материална компетентност за издаване на обжалваното НП е разполагал и АНО.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът намери, че в административнонаказателното
призводство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
отмяна на обжалваното НП. В обстоятелствената част на АУАН и тази на НП от обективна
страна не са описани всички съществени обстоятелства, относими към състава на
нарушението. Приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДП е императивна и
указва, че: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост …“ Анализът на
2
нормата сочи, че обвързва поведението на водачите с различни фактори, съотнесени към
контрола върху управляваното от тях МПС. Поради това и следва да бъдат конкретизирани
като част от фактическата обстановка, която се приема за установена както в АУАН, така и в
НП. Нито в обстоятелствената част на акта, нито в издаденото НП е описано от фактическа
страна поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А4“ на платното при реализиране
на ПТП-то.
По делото бе доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата и
място жалбоподателят е управлявала лекия автомобил-„Ауди А4“ с рег. № *** и се е ударила
в метален електрически стълб, но не бе доказано, че тези действия са осъществени поради
несъобразяване на скоростта на управление на автомобила с интензивността на движение. В
хода на съдебното следствие не бе установено от показанията на актосъставителя Ст. С.,
нито от приложените писмени доказателства каква е била интензивността на движение на
бул.“Ботевградско шосе“ при настъпване на ПТП-то, нито бе изяснена причината приетото,
че поради интензивност на движението е реализирала ПТП-то като е самокатастрофирала.
Наред с това бяха изненесени твърдения от акт. С. за друг водач на МПС, на когото акт. С. е
съставил АУАН, като и от приложения Протокол за ПТП се установява, че в платното на
водача *** е навлязъл друг автомобил. По делото не се спори, че е осъществено ПТП, но не
е установено с категоричност, че то се дължи на движение с несъобразена скорост, а не на
някакво друго обстоятелство, и не може да изведе извод за формулиране на нормативно
регламентиран обективен елемент от състава на чл.20, ал.2 от ЗДП, с който конкретно да не е
била съобразена скоростта, като и не става ясно, каква е била скоростта на движение на
автомобила (респ. каква е следвало да бъде тя). Поради липсата на цялостна фактология при
реализиране на ПТП-то съдът не можа да изгради представа за реалното поведение на
жалбоподателя като водач на МПС, който поради несъобразена скорост с интензивността на
движение на пътния участък, посочен в акта и в НП, не е могла да овладее лекия си
автомобил и е самокатастрофирала.
По изложените аргументи съдът прие, че е налице непълно описание на нарушението и на
всички обстоятелства, при които то е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, с което са нарушени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, като са довели и до неяснота на административното обвинение.
Ето защо, жалбата е основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препраща към тази на чл.143, ал.1 от АПК, гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. При този изход на производството право на разноски
има жалбоподателят, която доказва извършването на разноски в размер на 650 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е възражение за прекомерност от
процесуалния представител на АНО. Настоящия съдебен състав намира, че делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, а наред с това е протекло в едно съдебно
заседание, като заплатеното адвокатско възнаграждение е над минималния, предвиден в
закона размер за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. Поради това
съдът приема, че следва да бъде намален размера до минималния такъв от 400 лева и тази
сума следва да бъде присъдена на жалбоподателката като следва да се възложат в тежест на
СДВР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-023264/03.10.2024г., издадено от
Началник - сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на *** ЕГН-**********,
3
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДП е наложено административно наказание -
"глоба" в размер на 200( двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК Столична дирекция на
вътрешните работи да ЗАПЛАТИ на *** ЕГН-**********, сумата от 400, 00 (четиристотин)/
лева - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд –
София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4