Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 13348 по описа за 2018 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 431932 от 18.06.2018
г., постановено по гр.д. № 88949/2017 г. на СРС, 41 състав, е признато за
установено по предявения от М.Д.Х. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.Д.Х.
не дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата от 2 826.86 лв., представляваща
стойност на потребена електроенергия за периода 07.09.2017 г. - 05.12.2017 г.,
начислена едностранно като корекция за минал период по фактура № **********/11.12.2017
г., относима за имот, находящ се в гр. София, ул. ******* и е осъдено „Ч.Е.Б.“
АД да заплати на М.Д.Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 640,96 лв. -
разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въпреки представените доказателства първоинстанционният
съд неправилно е приел, че между страните липсва облигационна връзка по договор
за продажба на електрическа енергия. Твърди се, че съдът
неправилно приел, че не се доказвало с представеното известие за доставяне по
товарителница № 7100014668368 на „МиБМ Експрес“ ООД да са били доставени именно
уведомително писмо преди корекцията и констативен протокол № 1019158/05.12.2017
г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, въпреки, че номерът и датата на
съставяне на констативния протокол били посочени в съдържанието на известието
на ред пети отгоре надолу в графа получател, под името на ищцата, както и
изрично в съдържанието на пратката било упоменато „уведомително писмо + КП на
НТЗ“. Акцентира се върху обстоятелството, че от съдебно – техническата
експертиза се установило, че корекцията била сметната неправилно, но не защото
не трябвало да се коригира сметката на ищцата, а защото трябвало да се коригира
с повече киловати от начислените й, т. е. да се издаде фактура на по – висока
стойност. От събраните по делото доказателства и с оглед липсата на оспорването
им от насрещната страна се налагало извод, че облигационната връзка била
доказана - в кореспонденцията между страните по повод подадена от ищцата жалба
още през 2015 г. не било видно страните да спорят за наличието на облигационна
връзка помежду си. Ето защо се иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата
страна – ищец М.Д.Х. оспорва
жалбата с писмен отговор,
чрез адв. С.Р., с доводите, че
решението не страда от сочените в жалбата пороци. Намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни,
съобразени със закона и съдебната практика по аналогични случаи. Възразява, че ответникът не е доказал да е изпълнил задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно че в негова полза е
възникнало право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца, тъй като
не са представени доказателства от които да е видно, че след влизане в сила на разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е приел нови ОУ или е изменил
действащите преди това такива, като включи в тях клауза, която да установява
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция. Поддържа,
че последващото уведомяване на клиента за извършената корекция не изпълнява
тази цел на закона за създаване на ред за уведомяване, който смисълът на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е да даде възможност на потребителя да узнае своевременно
за извършването на корекцията на сметката и да има възможност да вземе
участие в нея чрез възражение или по друг начин. Моли жалбата да се
остави без уважение и претендира разноски за въззивната инстанция
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и доводите на насрещната страна, съгласно чл. 269 ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената
с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните
части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че искът е изцяло основателен, по правни съображения, че не било доказано при условията на пълно и главно доказване между страните
да е възникнало валидно договорно правоотношение в рамките на исковия период,
както и че
ответникът, макар да е предвидил в ОУ - чл. 17, ал. 1 и ал. 2, ред
за уведомяване на потребителите си за извършени корекции на сметките им за
използвана електрическа енергия за изминал период, в конкретния случай не е
доказал, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и съставения
констативен протокол в седмодневния срок, а също така за предстоящата корекция
на сметка и за извършената корекция. Отделно от това, първоинстанционният съд
се е позовал и на заключението на СТЕ, което констатирало неправилно извършени
изчисления в предложението за корекция на сметка за периода 07.09.2017 г. –
05.12.2017 г.
Първоинстанционното
решение е правилно, но поради различни от приетите от СРС съображения.
Предвид оплакванията с въззивната жалба и възраженията на
ищеца с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че предмет на
въззивната проверка за правилност са тези факти, които се отнасят до наличието
на облигационна връзка между страните за доставка на електрическа енергия на
собствения на ищеца имот, посочен в исковата молба с посочени в нея и абонатен
и клиентски номер, и за наличието/липсата на основание за едностранно извършване
на корекция на потребената електрическа енергия за исковия период, посочен във
фактура № **********/11.12.2017 г., издадена въз основа на Констативен протокол
№ 1019158/05.12.2017 г., както и правилното изчисление на консумираната
електрическа енергия.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния
съд, че по делото не е доказано между страните да е възникнало валидно
договорно правоотношение за доставка на електрическа енергия в рамките на
исковия период. По делото е представено заявление за
предоставяне на безплатни услуги № **********/15.04.2014 г. от ищеца до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с което М.Д.Х. е пожелала извършване на проверка на
електромер на обект с административен адрес гр. София, ул. „*******, с
клиентски № 300054296339, поради съмнения за завишено количество на
фактурираната като потребена в имота електрическа енергия. Представена е и жалба
№ 100000075948/06.03.2015 г. от ищеца до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с
твърдения за неоснователно завишаване на фактурираните суми за потребена електрическа
енергия в същия имот. От представеното уведомление изх. №
100000075948/13.03.2015 г. се установява, че при извършената от служители при
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на ищеца, проверка на 12.03.2015
г. на електромера, обслужващ разположения на горепосочения имот адрес не са
констатирани нередности в схемата на свързване и обслужващия тарифен
превключвател, като е констатирано, че СТИ е технически изправно. В подкрепа на
тези констатации по делото е представен констативен протокол от 12.03.2015 г. От
цитираните документи се установява, че между страните по делото е бил сключен
облигационен договор при Общи условия за ползване на електрическа енергия за процесното
жилище. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за
исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е
била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа на съвкупния анализ на
доказателствата по делото, следва да се приеме, че ищеца М.Д.Х. се явява
потребител на електрическа енергия по договорно правоотношение с ответника за
исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл.
97 и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. Следователно тя
е задължено лице за заплащане на стойността на доставената електрическа енергия
за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД, действали през исковия период /чл. 98а, ал. 1 ЗЕ/. В този
смисъл страните по делото са носители на права
и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са
обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по
арг. от чл. 298 ТЗ.
Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд за
основателност на исковата претенция, като съображенията за това са следните:
Налице е установена съдебна практика /напр. Решение № 111/17.07.2015
г. по т.д. № 1650/2014 г. ВКС, I ТО, Решение №
173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II
ТО и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., ВКС, I ТО/ според която със ЗИД
на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение
на електроразпределителното
дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със
ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива
са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да
създаде общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на извършване на корекция на
ответното дружество е указано с доклада на съда.
В
разглеждания случай, обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца
както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което
въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна
нито
е релевирала
твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за
влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да
бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива
2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия,
изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят
не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не
отговарят на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма значение на определяне на
ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за
кореспонденция между страните.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да
е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил
задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия,
в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен
установителен иск изцяло основателен само на това основание.
По
изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период.
Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани
останалите, поставени от страните въпроси.
Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло
основателен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При този
изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за
присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има единствено въззиваемата
страна. Същата е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 750 лева, от които 320 лв. за изготвяне на
отговор на въззивната жалба и 430 лв. за осъществяване на процесуално
представителство пред СГС, чието плащане е удостоверено в представения по
делото договор за правна защита и съдействие. В проведеното на 23.10.2019 г.
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е релевирал
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско
възнаграждение, което е основателно на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно цитираната разпоредба дължимото от въззивника на въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 427.88 лв. /300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., т.е. в случая горницата възлиза на 1826.86 лв., 7 % от
които възлизат на 127.88 лв./. В случая въззиваемата страна неоснователно
претендира отделно сумата от 320 лв. за изготвяне на отговор на въззивната
жалба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такава може
да се претендира, когато само е изготвен отговор на въззивната жалба, без да е
оказано процесуално представителство, какъвто не е разглежданият случай.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 431932 от 18.06.2018
г., постановено по гр.д. № 88949/2017 г. на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ******** със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, да
заплати на М.Д.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 213, чрез адв.
С.Р., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 427.88 лв.,
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов, съдия – докладчик по в.гр.д. № 13348/2018
г. по описа на СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по
въпроса относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите за
извършената корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна
корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай
че счита корекцията за неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че
в чл. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД
е уредено задължението да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да
уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. С така уреденото задължение в общите
условия е постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът
да бъде уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите
условия не предвижда начина, по който това уведомяване ще се извърши – с
препоръчано писмо, електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това
обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по
начин, който му позволява да се защити.
В разглеждания случай, обаче, считам, че първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, доколкото от доказателствата по делото не се установява
клиентът-ищец да е бил надлежно и своевременно уведомен от ответника нито за
извършената проверка и съставения констативен протокол, нито за предстоящата
корекция и извършената впоследствие такава. Още с исковата молба ищецът е оспорил,
че е бил уведомен за извършената корекция от ответника, като от
представените от „Ч.Е.Б." АД с отговора на исковата молба доказателства по
никакъв начин не се установява дори достигането на подготвените за изпращане
книжа до адреса на ищеца. Поради тази причина считам, че клиентът не е бил
надлежно и своевременно уведомен за извършената корекция, което обосновава
извода, че предявеният иск е основателен, а първоинстанционното решение –
правилно като краен резултат.
Мл.
съдия: