№ 352 от 30.12.2019 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 326 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
регионален отдел „Метрологичен надзор (МН) Западна България” в Главна дирекция (ГД)
„Метрологичен надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) срещу Решение №332/04.10.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 411/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № СИ-81/19.03.2019 г.,
издадено от началника на регионален отдел „МН Западна България”, с което на „К.в.”
ЕООД, с ЕИК ******, на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Регионален отдел „МН Западна България” в ГД
„Метрологичен надзор” при ДАМТН не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
„К.в.”
ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № СИ-81/19.03.2019 г., издадено от
началника на регионален отдел „МН Западна България” в
ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН.
Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 13.09.2018
г. около 12:10 часа е
извършена надзорна проверка в обект – водопроводно отклонение към магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: гр. Бобов дол,
ул. „Г. Д.” бл.**,
партиден № 653113. За измерване на вода за питейно-битови
нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, „К.в.” ЕООД – дружеството,
осъществяващо водоснабдяване на територията на гр. Бобов дол,
използа на посочения обект водомер за топла вода
(90ºC), тип необозначен, с идентификационен № 864/1986 г., произведен от „Приборостроителен
комбинат”, гр. Петрич, с технически и метрологични характеристики:
Qn=2,5 m³/h, който в момента на
проверката се намира в употреба, тъй като е монтиран на водопроводното
отклонение към водопроводната инсталация на магазина за
хранителни стоки и осигурява снабдяването му с вода за питейно-битови нужди.
Водомерът е маркиран със знак за държавна
проверка, на който от едната страна е нанесен номерът на
проверителя – 05 003, а от другата страна са нанесени
последните две цифри на годината на извършване на проверката
– 86, т. е.
проверката е извършена през 1986
г. На водомера не е поставен знак за последващ метрологичен контрол. Срещу
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 2БЛ-179/22.10.2018 г. Нарушението е
квалифицирано по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е подписан и
връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице – Г. В.Н..
Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта. Към административнонаказателната
преписка е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя Г.С.Г., в качеството му на управител на „К.в.” ЕООД,
с което са предоставени права на Г. В. Н. за
представителство на дружеството пред ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН.
В производството пред въззивния съд са разпитани Д.
К. Д.(актосъставител),
Д. П. П.
(свидетел на установяването на нарушението и съставянето на акта) и Ц.
П. Б.(свидетел
на съставянето на акта). Свидетелите Даракчиев и Попова потвърждават изложените
фактически обстоятелства, относими към релевираното деяние, а свидетелката Б.
заявява, че актът е връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице –
Н.
Районният
съд е приел от правна страна наличието на допуснато в
административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, а именно – неспазване на предвидените в
ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване
и връчване
на акта за установяване на административното нарушение,
което е ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон– правилно.
Правилен е изводът на районния съд за допуснато в
административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Не са спазени
предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение, което е
ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита. Безспорно е установено по делото, че актът е връчен на Г. Натовски, в качеството му на
пълномощник на „К.в.” ЕООД. В специалния закон няма особени правила за
съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на
юридически лица и еднолични търговци, включително на упълномощен
представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши
на лице, различно от законния представител на търговското
дружество или от едноличния търговец, т. е. съществува
процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно
нарушение на упълномощено лице. Видно от приложеното към административнонаказателната
преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Г.С.Г., в
качеството му на законен представител на „К.в.” ЕООД, с което са предоставени права на Г. В Н,
последният е упълномощен да представлява дружеството пред ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН без
в обема на представителната му власт да се включва представителство на същото
пред дирекцията в
образуваните срещу него административнонаказателни производства, подписване и
получаване на актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления. Липсва изрично съгласие на
упълномощителя за получаване на книжа в извънсъдебната фаза на образуваното административнонаказателното
производство от друго лице. Текстът в пълномощното не покрива визираното
изискване. Разпоредбите на чл. 43,
ал. 1, 4 и 5 от ЗАНН задължават
актосъставителя да предяви акта за установяване на
административното нарушение на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу
разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване
с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита
посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в
срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН за сочене на
писмени или веществени доказателства,
които следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по
спора. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция,
която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция
по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него,
прекратявайки преписката или издавайки НП. Липсата на надлежно връчен АУАН е
съществен порок на процедурата по издаване на наказателното постановление,
който не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече,
нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН
предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта
на актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332/04.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 411/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.