Определение по дело №1107/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 23/07.03.2012г., постановено по гр.д. N1822/2011г., К. районен съд е отхвърлил предявените от С. М. К. от С., О. против „ОЦК” , Г. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване уволнението му за незаконосъобразно, отмяна на уволнителната заповед, възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ за периода, през който е останал без работа вследствие на уволнението.

Въззивният съд е сезиран с жалба, предявена от С. М. К..

Въззивникът излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Въззиваемият оспорва същата. Моли атакуваното решение да се потвърди.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна, имаща правен интерес от обжалване. По същество същата е основателна по следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. М. К., в която ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед N 241/31.10.2011г. на ОЦК, Г. е незаконно поради нарушаване на чл.333 от КТ, а също и поради това, че не му била връчена нова длъжностна характеристика, съгласно която за заеманата от него длъжност се изисква по-висок образователен ценз. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед, да признае уволнението за незаконно, да го възстанови на предишната му работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните по делото е бил налице трудов договор, по силата на който ищецът е работел при ответника като „обслужващ работник в АКБО”. Основната функция на длъжността му се заключава в „обслужване, хигиенизиране и поддръжка на чистотата на санитарни помещения, паркове, градини и улици в предприятието”. В представената с исковата молба длъжностна характеристика за тази длъжност е посочено, че за заемането й се изисква основно/средно образование.

Установява се също, че на 27.10.2011г. на ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика, като наименованието на длъжността е променено в „обслужващ работник/битов корпус”; основната функция на длъжността се посочва като „почистване и поддържане хигиената в банята и пространството пред и в административната сграда”, а за заемане на длъжността се изисква средно общо и средно специално образование.

От ищеца е било поискано да представи в отдел „Управление на персонала” копие от документ за завършено образование”, като от приложените по личното му трудово досие 2бр. писма в този смисъл, не се установява дали същите са му били надлежно връчени. Приложена в трудовото му досие е и празна бланка на декларация за притежаван документ за завършено образование, в която единственото вписване е за дата – 01.11.2011г., и „отказал да попълни декларацията”, с посочени две имена на свидетели и подписите им. От същата не се установява по никакъв начин, че касае ищеца по делото.

На 01.11.2011г. при условията на отказ на ищеца е била връчена атакуваната Заповед №241/31.10.2011г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, като посоченото в нея правно основание е чл.328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ – работникът или служителят не притежава необходимото образование.

Прието по делото е ЕР № 1333 от 090 /07.06.2011г. на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” , Г., от което се установява, че ищецът С. М. К. е с 56% намалена работоспособност и заболяването му попада в Наредба №5/20.02.1987г. на МЗ и чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

От правна страна въззивният съд намира следното:

Въззивната инстанция не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за това, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

На първо място, доколкото трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ, то с оглед нормата на чл.333, ал.1 от КТ процесното прекратяване на правоотношението не попада в хипотезата, при която работодателят може да уволни работÝика само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.

На следващо място, работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението обаче във всички случаи, и в частност по чл.328, т.6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. Поради това, съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, т.6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право - чл.8, ал. 1 КТ. Страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право, или пряка и непряка дискриминация. Ето защо, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност по чл.328, т.6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Макар неадекватно, нововъведеното изискване за ценз за длъжността, заемана от ищеца - обслужващ работник в АКБО, който следва да се занимава с почистване и поддържане хигиената в банята и пространството пред и в административната сграда, не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност., Следва да се направи извод обаче, че по този начин и в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, работодателят използва субективното право да определя какви са изискванията за извършване на определена работа, но в противоречие с неговото социално предназначение.

В настоящия казус правната възможност по чл.328, т.6 КТ, която осигурява на работодателя да прекрати трудово правоотношение едностранно само поради промяна на изискванията за образование или квалификация /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, в случая е използвана целенасочено за уволнение на конкретен служител – въззивника С. М. К..

Или, налице е случай на злоупотреба с право, което правният ред не допуска. Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.

В случая, след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл.328, т.6 КТ, заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконна. В този смисъл е и практиката на ВКС / Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, Решение №1552-1999-III ГО ВКС, Решение №1238-2005-III ГО ВКС/.

Следва поради изложеното атакуваното решение да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат като основателни и доказани. Предвид нÓ това, че и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт се установява оставането на въззивника без работа поради уволнението, то и искът му за обезщетение по чл.225 от КТ се явява основателен и доказан в пълен размер, съобразно заключението на вещото лице.

При този изход на делото, следва въззиваемият „ОЦК” , Г. да бъде осъден да заплати на ищеца С. М. К.деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнагражние за двете инстанции – общо в размер на 300лв.; по сметка на КОС - ДТ в размер на 178,96лв. /от които 78,96лв. по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, и по 50лв. за всеки един от останалите два неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ/, както и 100лв. за извършените експертизи.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение N 23/07.03.2012г., постановено по гр.д.N 1822/2011г. по описа на К. районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и отменя Заповед № 241/31.10.2011г. на „ОЦК” , Г., с която на осн. чл. 328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение със С. М. К..

ВЪЗСТАНОВЯВА С. М. К. на заеманата преди уволнението длъжност „обслужващ работник/битов корпус”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ „ОЦК” , Г., ЕИК *** да заплати на С. М. К. с ЕГН * сумата в размер на 1 974 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението - 01.11.2011г. - 30.04.2012г., както и деловодни разноски в размер на 300лв.

ОСЪЖДА „ОЦК” , Г., ЕИК *** да заплати по сметка на КОС сумата в размер на 278,96 лв. - дължими държавни такси и деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от датата на обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.