Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Пламен Петков, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 342 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, против решение № 486/14.10.2021
г., постановено по АНД № 1208/2021 г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно
постановление № 18-001631/04.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по
чл.38, ал.6 вр.ал.1, т.2 от ЗХУ и на основание чл.97, ал.1 от същия закон, на
ответника по касационната жалба – „Фортуна-ком“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище в гр.София, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 лева. В жалбата, като касационно основание, се сочи неправилно
приложение от страна на въззивната инстанция на материалния закон и конкретно
на чл.28 от ЗАНН (в редакцията до изменението на нормата с ДВ, бр.109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.). Излагат се подробни съображения, според които
нарушението засяга значими обществени отношения, свързани с трудовата
интеграция на хората с увреждания, поради което то разкрива степен на
обществена опасност, която не позволява да бъде квалифицирано като маловажно. От
съда се иска да отмени решението на въззивната инстанция и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба „Фортуна - ком“ ООД е депозирал писмен отговор, в който
изразява подробно становище за нейната неоснователност. Акцентира на
обстоятелството, че той, като работодател, е поддържал законоустановения брой
работни места за хора с увреждания като към момента на извършване на проверката
от контролните органи е имало само едно незаето работно място. За това място
били заплащани дължимите компенсационни вноски по чл.38, ал.6 от ЗХУ като е
констатирано забавяне при плащането само на вноската за месец април 2021 г. в
размер на 195 лева, която сума била внесена на 02.06.2021 г., преди издаване на
наказателното постановление от 04.06.2021 г. Поддържа, че нарушението се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи
на нарушения от същия вид, поради което въззивната инстанция правилно приела,
че то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение,
с което решението на районния съд да бъде оставен в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като се касае за неназначено на работа само едно лице с увреждания, а дължимата
за това компенсационна вноска, макар и със закъснение, е заплатена от
работодателя преди издаване на наказателното постановление. Моли решението на
въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспореното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства
районният съд е приел, че ответникът по касационната жалба „Фортуна-ком“ ООД, в
качеството на работодател с над 100 работници и служители съгласно чл.38, ал.1,
т.2 от ЗХУ, за да гарантира заетостта на хората с трайни увреждания, е следвало
да назначи 6 броя работници или служители с трайни увреждания в съответствие с
установената от закона квота от 2 на сто от средносписъчния състав, възлизащ за
2020 г. за посочения работодател на 300 работници и служители. Установено било,
че към момента на извършване на проверката от контролните органи – 31.05.2021
г., това задължение не било изпълнено само по отношение на едно лице, за да бъде
изпълнена квотата за 2021 г. Дължимата за това незаето работно място компенсационна вноска по чл.38,
ал.6 от ЗХУ за месец април 2021 г. в размер на 30 на сто от минималната работна
заплата, или сумата от 195 лева, не била заплатена в срок. Същата сума била
заплатена след датата на проверката – 31.05.2021 г. и съставяне на АУАН от
същата дата, с платежно нареждане от 02.06.2021 г., т.е. преди издаване на
наказателното постановление на
04.06.2021 г.
При тази фактическа обстановка
районният съд счел, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Приел, че се касае за незаето само едно от общо 6
работни места за хора с увреждания като при това работодателят не бездействал,
а преди издаването на обжалваното НП, в
срока по чл.44, ал.2 от ЗАНН и заедно с депозираното възражение, заплатил
дължимата компенсационна вноска за месец април 2021 г. и представил
доказателства за това. Нарушението от този вид било установено като извършено
от работодателя за първи път и било отстранено в законовия тридневен срок за
възражение по АУАН и преди издаване на санкционния акт.
Изложените съображения по
приложението на чл.28 от ЗАНН напълно се споделят от касационната инстанция.
Касае се само до едно незаето работно
място за хора с увреждания, дължимата за което компенсационна вноска за месец
април 2021 г. била внесена, макар и със закъснение, преди издаването на НП. Вярно
е, че нарушението е формално по своя характер, но по делото липсват данни за
настъпили от него каквито и да било несъставомерни вредни последици – не са
накърнени интересите нито на фиска, тъй като задължението за компенсационната
вноска в крайна сметка е изпълнено. Липсват и данни за конкретно лице с
увреждания, което да е било препятствано да започне работа на това незаето работно
място.
За пълнота следва да се посочи, че в решение
№ 3 от 23.03.2021 г. по к. д. № 11/2020 г. Конституционният съд на Република
България, макар и по повод на разпоредби от ЗДвП, категорично отрича
законодателния подход, при който основни конституционни права на гражданите се
ограничават, с цел длъжниците да бъдат принудени да заплатят наложените им
глоби, като се заобикаля установения законов ред за тяхното събиране.
Следователно, щом компенсационната
вноска по чл.38, ал.6 от ЗХУ, в размер на 30 % от минималната работна заплата, е
публично държавно вземане, което, съгласно чл.29, ал.5 от ППЗХУ, подлежи на
принудително събиране по реда на ДОПК, то би противоречало на изведените в
решението на КС конституционни принципи този ред за принудителното й събиране
да се заобикаля като вместо това се създава санкционна разпоредба като тази по
чл.97, ал.1 от ЗХУ, предвиждаща, при неизпълнение на задължението по чл.38,
ал.6 от ЗХУ, налагането на многократно по-високо по размер административно
наказание – глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000
лв., включително и регламентирането на квалифициран състав на нарушението при
повторност. Самото вземане по наказателното постановление също е публично
държавно вземане съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, а НП – изпълнително
основание по чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. Така, в нарушение на конституционните
принципи, вместо поради забавата при плащането на дължимата компенсационна
вноска тя да бъде принудително събрана по предвидения ред, ведно с дължимата за
забавата лихва, за неизпълнението на това задължение се налага административно
наказание, многократно надвишаващо по своя размер както дължимата вноска, така
и лихвата върху нея, и то при положение, че, само по себе си, плащането на
компенсационната вноска по чл.38, ал.6 от ЗХУ не освобождава работодателя от
задължението за наемане на хора с увреждания – чл.29, ал.7 от ППЗХУ.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 486/14.10.2021
г., постановено по АНД № 1208/2021 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: