Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Б. Т. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0318-000139/07.12.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], потвърдена с Решение №292р-883/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че никога не е употребявал наркотични вещества от какъвто и да е вид, респ., не е извършил визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В тази връзка сочи, че техническото средство, с което е извършена проверката е дало погрешни резултати и е следвало да бъде изпробван на място, с друг полеви тест. Въпреки направеното от него искане обаче, проверяващите служители не извършили такава повторна проверка. Твърди също, че в определения му срок се е явил в лечебно заведение и е предоставил кръвни проби за изследване, но резултатите от тези изследвания не са му известни. По тези съображения счита, че не са били налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, както и че последиците от прилагането на конкретната мярка не съответстват на преследваната от закона цел. Иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, както и на материалния закон. Счита, че са били налице фактическите и правни основания за прилагането на процесната ПАМ, като мярката била съобразена и с целта на закона.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0318-000139/07.12.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], с която, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е приложена във връзка с нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това, че на 07.12.2023 г., около *** ч., на път ***, на км ***м, в посока от [населено място] към ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], след употребата на наркотични вещества, установено с техническо средство Dryg test 5000, №***, което отчело положителни резултати ***.

Във връзка с горното на водача бил съставен АУАН серия GA №988468/07.12.2023 г., за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

На жалбоподателя е връчен и талон за медицинско изследване №***/*** г., в който е отбелязано, че последният не приема показанията на теста, като е отразено и искането му за медицинско и химическо изследване.

По делото е приложен и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен на 08.12.2023 г. от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], видно от който, при проверката на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества или техни аналози, техническото средство Dryg test 5000 с № ***, е показало употреба ***.

С мотивирана резолюция №23-0318-М000124/08.12.2023 г. на началник РУ към ОД на МВР-Кърджали, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA №988468/07.12.2023 г., като за деянието е образувано БП №**/*** г. по описа на РУ-[община], за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С жалба вх.№318000-4226/22.12.2023 г., подадена до директора на ОДМВР-Кърджали, Д. Т. е оспорил ЗППАМ № 23-0318-000139/07.12.2023 г. С Решение №292р-883/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали, жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението на горестоящия административен орган е съобщено на 11.01.2024 г. на жалбоподателя, видно от приложената разписка, а жалбата до съда е подадена на 25.01.2024 г., чрез административния орган.

С протоколно определение от 26.03.2024 г., от ответника е изискано да представи резултатите от назначеното химико-токсикологично изследване. В писмо вх.№973/04.04.2023 г. на началника на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали е посочено, че постановлението за назначаване на токсико-химическа експертиза по БП №**/*** г., ведно с биологични проби, талон и протокол за медицинско изследване на жалбоподателя, са изпратени на НИК-МВР-София. Материалите са получени от адресата на 12.12.2023 г. и са заведени под случай №***.

По делото е приложено и писмо с вх.№1110/24.04.2024 г. от ВПД директор на Национален институт по криминалистика към МВР, според което експертното заключение по назначената експертиза по случай №***, не е изготвено поради високата ангажираност и ограничения кадрови ресурс.

С оглед така установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-1972/18.09.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Кърджали. Спазена е и установената форма за издаване на акта.

Оспорената мярка е била наложена на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с Dryg test 5000, отчел положителни резултати ***.

Установено е по делото, че жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство и в предоставения му срок е дал биологични проби за медицинско изследване.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В горната разпоредба е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

Преимуществото на резултатите от медицинското изследване пред показанията на техническото средство или теста, посочено в чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, е предвидено и в разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която предвижда, в случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. При извършено медицинско изследване, резултатите от последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества. В случая не се установява и наличието на някоя от хипотезите на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., регламентиращ случаите, в които е приложим резултатът от техническо средство, поради което съдът приема, че последният резултат не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

При тези данни и предвид горните разпоредби, за да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е необходимо употребата на наркотични вещества или техните аналози, да е установено с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, какъвто в случая не е представен. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което в случая не е сторено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба.

При това положение не се установява и визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, за преустановяването на което нарушение е наложена процесната принудителна административна мярка. Респ., не е налице и хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, въз основа на която е приложена ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Съдът приема, че в случая са нарушени и принципите на съразмерност, визирани в чл. 6, ал. 1 и ал.2 от АПК, тъй като до приключване на устните състезания, или повече от шест месеца след налагането на процесната мярка, не е установено по надлежния ред, жалбоподателят да е употребявал наркотични вещества или техни аналози, към момента на прилагането на мярката.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0318-000139/07.12.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, в РУ-[община], потвърдена с Решение №292р-883/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.