Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 08.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесета
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 707 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-ПБЗН-ХС4-1-19
от 20.10.2020 година на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” (РСПБЗН) – Свиленград, с което на Г.Н.Г. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 12, т. 1 от Наредба
№ 8121з-968 от 10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност
при извършване на дейности в земеделски земи (Наредба № 8121з-968) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят
през процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – липсвали обективните и
субективните признаци на деянието, наложеното наказание било несправедливо.
Сочи, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподател Г.Г. не се явява. За него се
явява адвокат Г.Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било
установено по безспорен и категоричен начин, че именно доверителят й Г. е
извършител на инкриминираното нарушение и тъй като не ставало ясно от текста на
обжалвания акт в какво точно е обвинен Г., както и въз основа на какви
доказателства. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на РСПБЗН
– Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 02.09.2020
година жители на село Младиново, област Хасково, виждат пушеци на хълма от
дясно на пътя (второкласен път № 55) преди селото и трактора, който е на
жалбоподателя и се спуска от хълма към пътя, после се движи по пътя в посока
към селото. По-късно жалбоподателят прибира трактора.
Около 17.30 часа са подадени два сигнала на ЕЕН 112 за
възникналия пожар в землището на село Младиново.
Насочени са екипи от РСПБЗН – Свиленград и Участък
ПБЗН (УПБЗН) – Любимец за ликвидиране на пожара – горят сухи треви и храсти,
като разпространението му е от двете страни на пътя. В гасенето на пожара се
включват и жителите на село Младиново, между които и жалбоподателя Г.. Пожарът
е ликвидиран около 20.30 часа.
За случая е изготвена Докладна записка от служител на
РУ – Свиленград, в която сочи какво е разбрал от жителите на село Младиново
относно пожара. Към нея са приложени Сведения на няколко жители на селото.
Свидетелят А.Г.П. запознавайки се с посочената
Докладна записка, изготвена от служител на РУ – Свиленград, Сведенията,
приложени към нея и след разговор с лицето Искра Д. Чобанова, стига до извода,
че извършител на деянието е жалбоподателят Г..
Изпратена е Покана до жалбоподателя Г. чрез „Български
пощи” ЕАД, но е върната невръчена като е отбелязано, че пратката не е
потърсена.
На дата 29.09.2020 година свидетелите А.Г.П. и А.Д.К., около 11.30 часа, посещават дома на жалбоподателя,
за да го поканят за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) в РСПБЗН – Свиленград, но не го
намират.
На същата дата, малко по-късно през
деня, предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Г.П. – Началник
на УПБЗН – Любимец при РСПБЗН – Свиленград, Младши експерт (орган по
пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 5
от ЗМВР), съставя против жалбоподателя в негово
отсъствие АУАН с № АУАН-ПБЗН-ХС4-2-19.
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с това, че при извършване на
дейност със земеделска техника – трактор с прикачена към него косачка е
предизвикал пожар на суха растителност и други растителни остатъци в землището
село Младиново, местност „Левченски път”, област Хасково. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 12,
т. 1 от Наредба № 8121з-968, която вписва за
нарушена.
Около 13.00 часа Г. ***, където изготвеният
по-рано АУАН му е предявен, но последният отказва да получи Акта, което
обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел, като са посочени трите
му имена и адрес.
На 01.10.2020 година Г. ***, когато
му е връчен екземпляр от Акта като вписва, че има възражения против
констатациите.
В
този смисъл е и Докладна записка, изготвена от свидетеля П..
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпва
Възражение.
Сезиран надлежно
с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът
на РСПБЗН – Свиленград, издава процесното НП № НП-ПБЗН-ХС4-1-19 на 20.10.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган чл. 12, т. 1 от Наредба
№ 8121з-968 и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лв. НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 30.10.2020 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната
и териториална компетентност на актосъставителя и на Началника на РСПБЗН –
Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения на противопожарните
правила, се доказва от приетата по делото Заповед № 7456з - 12/28.01.2020
година на Началника на РСПБЗН, вземайки предвид факта, че А.Г.П. заема
длъжността „Началник на УПБЗН – Любимец при
РСПБЗН – Свиленград, Младши експерт” (орган за ПБЗН, осъществяващ
държавен противопожарен контрол (ДПК)) и Началникът на РСПБЗН – Свиленград се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 година за
реда за осъществяване на ДПК (Наредба № 8121з-882).
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Спазена е предвидената форма, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена. В този ред на мисли са неоснователни
наведените в съдебно заседание от адвокат Г. доводи в тази насока.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 2 от посочената Наредба
№ 8121з-882. Актовете, с които се
установяват нарушенията на правилата и нормите за пожарна безопасност се
съставят от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК съгласно чл. 125, ал. 1, т. 5
от ЗМВР. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
29.09.2020 година актосъставителят А.Г.П. е заемал длъжността „Началник на
УПБЗН – Любимец при РСПБЗН – Свиленград” (в тази
насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 01.02.2021 година), т.е. бил е длъжностно лице от органите
за ПБЗН, осъществяващо ДПК, РСПБЗН е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят А.Г.П. безспорно
се явява оправомощено длъжностно лице да съставя Актове, с които се установяват
нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност на територията на
Община Свиленград съгласно Заповед № 7456з - 12/28.01.2020 година на Началника на РСПБЗН. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Началник на РСПБЗН - Свиленград и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РСПБЗН – Свиленград. Персоналното заемане на
длъжността от Ивелин Г. Тонев е служебно известно на Съда.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е
основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
Настоящият
състав намира, че в Административнонаказателната (АНП) и по делото не са
събрани категорични данни, установяващи по безспорен начин факта, че
констатираното нарушение е извършено именно от жалбоподателя Г..
Съгласно
чл.
265, ал. 1 от ЗМВР,
ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите,
които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон
или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с Глоба от 200 лв. до 2 000 лв. В чл.
12, т. 1 от Наредба № 8121з-968, издадена на основание чл.
125, ал. 4 от ЗМВР, е предвидено, че в земеделските земи и извън тях
(слогове и крайпътни ивици) не се разрешава паленето на стърнища и други
растителни остатъци.
В конкретния случай по делото
безспорно се установи, че на 02.09.2020 година около 17.30 часа в землището
на село Младиново,
местността „Левченски път”,
област Хасково, е възникнал пожар, след като са
били запалени сухи треви и храсти. Липсват обаче доказателства, че именно
жалбоподателят е запалил тревите и храстите. Единственото и то косвено
доказателство в тази насока е, че тракторът на жалбоподателя се е намирал в
близост до огнището на пожара, което обаче по
никакъв начин не може да обуслови единствено възможен и категоричен извод, че
именно той е запалил сухите треви и храсти. Фактът, че жителите на селото са видели неговия
трактор в близост до пожара, не доказва, че
той е управлявал трактора по време на предизвикване на пожара.
Предвид изложеното Съдът счита, че АНО не доказа по
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му във вина нарушение, поради което атакуваното НП се явява
издадено в разрез с процесуалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН,
която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката, да
изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение при преценка на
събраните доказателства, като при необходимост да извърши разследване относно
спорните такива. В случая това не е сторено и е издаден санкционен акт при
наличието на редица неизяснени факти, относими към авторството на деянието. При
така изложените правни и фактически съображения Съдът счита, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът
би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна, както и че е спазен предвидения процесуален ред за издаване на АУАН и на НП. Предвид изложеното изследвайки от формална страна обжалваното НП и предпоставилия го АУАН, Съдът не би
констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила, които биха били съществени такива и биха обуслили процесуалноправна незаконосъобразност.
По отношение на
материалноправната законосъобразност на НП -
същото, Съдът би намерил
за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия материален закон
и при правилно изведена правна квалификация. Според чл. 12, т. 1 от Наредба № 8121з-968, в земеделските земи и извън тях (слогове и крайпътни ивици) не
се разрешава паленето на стърнища и други растителни остатъци. От събраните писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение би
било установено. Т.е. би се установило по делото, че
жалбоподателят на посочените дата и място в НП е извършил нарушение като е запалил в земеделска земя суха
растителност и други растителни отпадъци, поради което би следвало да понесе предвидената в закона административнонаказателна
отговорност за това нарушение. Нарушението би било извършено чрез действие при правно задължение за бездействие.
Налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при пряк
умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното
и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици – нарушаване на забраната да не пали в
земеделска земя суха растителност.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните му действия.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ посочената забрана предвид факта, че това е ноторно известно. Поради изложеното, би липсвало каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г..
Както
вече бе посочено съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗМВР се санкционират ръководителите на
държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не
са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗМВР правилата и нормите
за пожарна безопасност при дейности, които създават опасност за
възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, се определят с Наредби
на Министъра на вътрешните работи съвместно със съответния Министър. Наредба № 8121з-968 е
издадена на основание чл. 125, ал. 4 от ЗМВР. Предвиденото наказание е „Глоба” в размер от
200 лв. до 2 000 лв.
Административното наказание в конкретния случай би било
правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в такъв над минималния, предвиден в
закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи
в този размер. Действително
обществената опасност на деянието е завишена, тъй като се създава заплаха за здравето и живота на
практически неограничен кръг субекти. Но за
разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се
констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по правилата за пожарна безопасност.
Съдът би приел, че не са
налице в преписката, рест. по делото, доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя,
за да се наложи административното наказание „Глоба” в размер над минималния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, би следвало в настоящия случай
размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв.
Предвид изложеното Съдът би намерил, че Жалбата е
частично основателна, поради което НП
би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното
наказание „Глоба”
от 400
лв. на 200 лв. В този ред на
мисли би следвало да се посочи, че Съдът
достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било
данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 400 лв. (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Така редуцираният
размер на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Досежно приложението
на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен
случай. И това би било така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (първо по ред нарушение),
но и на отегчаващи (деянието създава заплаха за здравето и живота на
практически неограничен кръг субекти, застрашени
са обществени отношения и материални блага,
както и са ангажирани много сили
и средства за овладяване на предизвикания пожар) обстоятелства. Поради
това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28
от ЗАНН и чл.
265, ал. 3 от ЗМВР и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28
ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът би приел, че изложената
в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 01.02.2021 година свидетели – А.Г.П. и А.Д.К.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и
свидетелските показания на А.Г.П. и А.Д.К..
Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания на А.Г.П. и А.Д.К. не биха се намерили, а единствено поради
служебното им качество – служители на РСПБЗН - Свиленград, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По
разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 250 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които
е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП
следва да бъде отменено, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 250 лв.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на Главна дирекция „ПБЗН” (ГДПБЗН) при МВР, е отговаряла Дирекцията, а
не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва да осъди именно ГДПБЗН при МВР да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски
би било неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
и ал. 3
от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № НП-ПБЗН-ХС4-1-19 от 20.10.2020 година на Началника
на РСПБЗН – Свиленград, с което на Г.Н.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 12, т. 1 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 година за правилата и нормите
за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР със седалище и адрес на
управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г. с ЕГН **********
***, сумата от 250 лв., представляваща извършени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)