Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 257 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба на „О.“ ООД, ЕИК *******, подадена чрез упълномощен адвокат – Г.Ц., срещу
отказ № 20190123122350-3/29.01.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по
заявление А4, вх. № 20190123122350/23.01.2019 г. за вписване на извършените с
договор от 19.12.2018 г. прехвърляния в
полза на съдружника О.Л., Великобритания, на 14 дружествени дяла на стойност 14
лева от съдружника Д.Ч.К., ЕГН **********, на 35 дружествени дяла на стойност 35
лева от съдружника В.А.Т., ЕГН ********** и на 70 дружествени дяла на стойност
70 лева от съдружника „Л.Ф.К.” У.А., Нидерландия, както и на свързаното с
извършените прехвърляния обявяване на нов устройствен акт и продължаване
дейността на дружеството като еднолично такова.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като същият бил основан на непредставено актуално удостоверение
досежно представителството на О.Л., чуждестранно юридическо лице,
Великобритания, отговарящо на изискванията на чл. 21а, ал. 1 ПЛЗПДДК, въпреки
че заявителят представил такова удостоверение с апостил, преведено на български
език от преводач, чийто подпис бил заверен, съгласно действащите нормативни
правила. В изпълнение на дадени указания е представено и ново удостоверение,
издадено на 05.06.2018 г., което обаче длъжностното лице приело да не е
актуално, макар да не съществувала правна норма, която да въвежда изискване за
актуалност на представено удостоверение по отношение на юридическо лице. На следващо
място длъжностното лице не съобразило и обстоятелството, че разпоредбата на чл.
129, ал. 1 ТЗ не следва да се прилага в случай на прехвърляне на дружествени
дялове, извършено между съдружниците, а само в случаите на прехвърляне в полза
на трети лица.
Съдът, като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20190123122350/23.01.2019 г., подадено от представляващ „О.“
ООД, ЕИК *******, по силата на изрично пълномощно адвокат, е поискано вписване
в ТР на прехвърляне на 14 дружествени дяла на стойност 14 лева от съдружника Д.Ч.К.,
ЕГН **********, на 35 дружествени дяла на стойност 35 лева от съдружника В.А.Т.,
ЕГН ********** и на 70 дружествени дяла на стойност 70 лева от съдружника „Л.Ф.К.”
У.А., чуждестранно юридическо лице, Нидерландия, в полза на съдружника О.Л.,
чуждестранно юридическо лице, Великобритания, както и на свързаното с
извършените прехвърляния обявяване на нов устройствен акт и продължаване
дейността на дружеството като еднолично такова, въз основа на сключен на 19.12.2018
г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариално удостоверени
подписи и съдържание на нотариус Ц.Г., № 594 в регистъра на НК. Със заявлението
е представен и нов устройствен акт, отразяващ промяната в собствеността на
капитала и трансформирането на дружеството в еднолично ООД. Декларации по чл.
129, ал. 2 ТЗ са представени както от всеки от прехвърлителите, така и от
управителя на „О.“ ООД, ЕИК *******, М.Н..
Длъжностното
лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че не са представени
актуални доказателства, установяващи съществуването на чуждестранното
юридическо лице, заявено за вписване като едноличен собственик на капитала и
удостоверяващи лицата, които го представляват по националния му закон (респ.
упражняват правата му съгл. чл. 65, ал. 3 от ТЗ), във вид съответстващ на
изискванията на чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 7, ал. 3 на Наредба № 1 от 14 февруари
2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър - приложеното,
датирано към 2016 г. удостоверение не установявало съществуването и
представителството на дружество към края на 2018 г. (момента на извършените
прехвърляния), не установявало и наименованието, с което дружество е вписано в
ТР. С указания № 20190123122350/24.01.2019 г. на заявителя било посочено, че
това удостоверение не отговаря на изискванията на чл. 21а, ал. 1 от Правилника
за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, но тези
указания не били изпълнени.
Жалбата
е основателна.
Обжалваният
отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен. Същият
е основан на липсата на единствено на неизпълнени указания за представяне на
удостоверение за актуално правно състояние на приобретателя на дружествените
дялове - О.Л., чуждестранно юридическо лице, Великобритания. Въпросът с декларирането
липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски при прехвърляне на дружествен дял между
съдружници, не следва да се обсъжда, тъй като не е обосновал процесния отказ за
вписване.
Проверката,
която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се ограничи в рамките
на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, която
регламентира съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона да
се установява
от представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице
по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва
единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай
са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна
установяват основателността на заявеното искане.
В
настоящия случай заявителят е представил извлечение от Търговския регистър на
Англия и Уелс към 05.06.2018 г. по отношение на дружество с № 9450871 О.Л., в
което е отразено, че действия за прекратяване на дружеството не са предприети,
същото не е в ликвидация и не е назначен синдик на дружеството, като
информацията е извлечена от документите, съдържащи се в досието. Документът е с
апостил и представен в превод на български език, извършен от Е.В., съдържащ и
нотариално удостоверяване. Представено е и удостоверение – извлечение от
Търговския регистър на Англия и Уелс към 22.06.2016 г. по отношение на
дружество с № 9450871 О.Л., в което е отразено, че директори на дружеството са М.М.и
М.Н.. Документът съдържа апостил и е представен в превод на български език.
Тези
два документа в цялост установяват факта на съществуването на О.Л.,
чуждестранно юридическо лице, Великобритания, вписано в регистъра под №
9450871, неговото представителство и адресът му на управление. Към 05.06.2018
г. регистраторът на дружествата за Англия и Уелс не е установил да са налице
някакви промени от вписването на дружеството на 20.02.2015 г. - то продължава
съществуването си и има представителство от поне 1 директор, което отразяване
означава, че промени относно представителството на дружеството (така както е
удостоверено към 22.06.2016 г.) не са настъпили, в противен случай биха били
отразени от регистратора. Изложеното означава, че по отношение на О.Л.,
чуждестранно юридическо лице, Великобритания, е представено удостоверение за
актуално правно състояние, което отразява съществуването и представителството
му, а изводът за обратното на длъжностното лице е в неправилно приложение на
закона.
Неправилен
е и изводът, че представените преводи не съответстват на чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ и чл.
21а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други
книжа превод на представените на чужд език документи. Представеното
удостоверение от 05.06.2018 г. напълно съответства на изискването на чл. 21а
ПЛЗПДДК, в сила от 01.03.2018 г.,
подписът на преводача, положен
в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република
България, когато се касае за чуждестранен документ, преведен на български език
по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен
за ползване в Република България.
По
отношение на превода на удостоверението от 22.06.2016 г. приложима е била
единствено разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда документите
да е възможно да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския
съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на
български език. Английският език е официален език на ЕС, а законът не въвежда
специални изисквания към превода.
Действащата
редакция на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър към 22.06.2016 г., която предвижда
когато документите са на чужд език, да се представят заедно със заверен превод
на български език. Преводът на официални документи се извършва от преводач към
фирма, сключила договор с Министерството на външните работи на основание чл.
2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от
1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г.).
Обстоятелството, че преводачът е вписан към фирма, сключила договор с
Министерството на външните работи, се удостоверява от Министерството на
външните работи със заверка на подписа на преводача или с изрично удостоверение
заедно с декларация от преводача, че същият не е заличен от списъка към
Министерството на външните работи, противоречи на ГПК и АПК.
Производството
пред АВ е едностранно административно производство, което цели издаване на
благоприятен за молителя акт. Едностранно административно е и охранителното
производство, уредено в глава шеста на ГПК. В рамките на това производство
съдът администрира частноправни отношения, в рамките на безспорно съдебно
производство и правилата, уредени в глава шеста в голяма степен дублират
правилата, които се прилагат в производствата пред чисто административните органи,
уредени в АПК. Съдът служебно извършва проверка дали са налице условията за
издаване на искания от него акт, именно, защото производството е едностранно и
безспорно.
В
производството, уредено в глава шеста, се прилагат общите правила на ГПК, което
означава, че приложима е и разпоредбата на чл. 185 ГПК, която предвижда, че
документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български
език, заверен от страната. Ако съдът не може да провери верността на превода
или верността на превода е оспорена, той назначава вещо лице. Специално за
нотариалното производство, като вид охранително производство, е предвидено
назначаване на преводач, в случай, че някое от участващите в производството
лица не говори български език. Тази разпоредба дублира общата разпоредба на чл.
4 ГПК, която съобразно препращането на чл. 540 ГПК е приложима за всички видове
охранителни производства.
Разпоредбата
на чл. 14 АПК предвижда, че пред административния орган могат да се представят
документи на чужд език, но те трябва да бъдат придружени с точен превод на
български език. Ако съответният орган не може да провери верността на превода,
той назначава преводач на разноски на заинтересованото лице. На лицата, които
не владеят български език, участници в административното производство, се
назначава преводач.
В
чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ се предвижда, че когато със заявлението е представен документ
на чужд език той следва да бъде придружен със заверен превод.
Разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. е в значително отклонение от
регламентацията в нормативните актове с по-висш ранг. При положение, че ЗТРРЮЛНЦ,
ГПК, АПК не изискват преводите да бъдат извършвани от Министерство на външните
работи или натоварена от него преводаческа фирма (има се предвид търговец), то
няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред АВ, следва да
има такова изискване, което е очевидно по-строго и по-формално, затова и в
приложение на правилото на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове това
изискване не следва да се прилага.
Изложеното
обуславя извод, че със заявлението са
представени редовни от външна страна документи, които обосновават
основателността на предявеното искане и промяната в собствеността на капитала
на „О.“ ООД, ЕИК *******, следва да бъде вписана по партидата му в търговския
регистър, въз основа на заявление А4, вх. № 20190123122350/23.01.2019 г..
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на „О.“
ООД, ЕИК *******, ОТКАЗ № 20190123122350-3/29.01.2019 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление А4, вх. № 20190123122350/23.01.2019 г..
УКАЗВА на длъжностното лице при
АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата
на „О.“ ООД, ЕИК *******,
променените обстоятелства, съобразно заявление
А4, вх. № 20190123122350/23.01.2019 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: