РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2230
Град Пловдив, 25.11. 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и участието на
прокурор ЗДР. Я., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2172 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасов,
против решение № 1108 от 31.05.2022г., постановено по АНД № 949/2022г. по описа
на Пловдивски районен съд, което е потвърдено наказателно постановление № 543969-
F561431/27.10.2020г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което на „Д.Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****представлявано отА.Р.Б.и Я.А.Д., е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 180, ал. 2
вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
моли да се отмени обжалваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Прави възражение за неправилно приложение на материалния и на процесуалния
закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че
извършеното административно нарушение е безспорно доказано, а релевантните за
ангажиране на отговорността на дееца обстоятелства се съдържали освен както в
АУАН и НП, така и в съпътстващите ги протоколи от извършената проверка.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - „Д.Маркет“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. К., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се
остави в сила обжалваното решение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да се остави в
сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение,
във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените
към делото доказателства, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с жалба на „Д.Маркет“ ЕООД против наказателно постановление № 543969- F561431/27.10.2020г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание
чл. 180, ал. 2 вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
От фактическа
страна е установено, че при проверка, документирана с протоколи № **********/
01.06.2020 г. и протокол № **********/22.07.2020 г. е установено, че
данъчнозадълженото лице „Д.Маркет“ ЕООД не е начислило ДДС в размер на 139,17
лева по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС на стойност
695,87 лева, през периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., когато дружеството не
е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки, че е било длъжно.
При
извършена проверка било установено, че дружеството жалбоподател,което получава
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС и не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НП Пловдив в 7-дневен срок преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем, като данъчната основа е
подлежала на облагане с данък. Посочено е, че първите получени услуги от фирма
„Google Ireland LTD” са документирани с фактура № 278596754841-4/30.09.2018г.,
като заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е следвало
да се подаде не по-късно от 25.09.2018г., а е било подадено на 18.05.2020г.,
като дружеството е било регистрирано на 03.06.2020г.
Сочи се,
че в данъчен период 01.02.2020г. – 29.02.2020г. задълженото лице е получило
услуги с място на изпълнение на територията на страната от фирма Facebook
Ireland Limited, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя
по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 695,87 лв. и е изискуем ДДС в размер
на 139,17 лв.
Според
АНО ако през периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., лицето е било регистрирано
по ЗДДС, за него е щяло да възникне задължение за начисляване на данъка на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 139,17 лева, като същото е следвало
да издаде протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не по късно от 15
дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на
услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната
основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на
данъка, отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, посочи данъчната
основа и начисления данък в справката-декларация за ДДС, която е следвало да
подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно – до 16.03.2020г. вкл.
Нарушението
е извършено на 17.03.2020г. в гр. Пловдив и е установено в ТД на НАП Пловдив на
22.07.2020г. Нарушението е квалифицирано по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр.
чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл.180, ал.2 от вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
За да
отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е изложил подробни и
обосновани мотиви. Приел е, хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви, че в АУАН и НП
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и посочване на
обстоятелствата, при които е извършено. Не били отразени всички факти и
обстоятелства, касаещи и обосноваващи процесния период 01.02.2020г. - 29.02.2020г.,
в който дружеството като задължено лице е получило услуги с място на изпълнение
в страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя.
Решението
е правилно. Изложените мотиви се споделят от касационния състав и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК съдът препраща към тях.
Настоящият
съдебен състав намира, че в решението се районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви, а наведените доводи в жалбата са неоснователни. Съдът е
обсъдил всички факти по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от
съдържанието на процесните АУАН и НП налице е пълна липса на индивидуализиращи
данни за вида, броя, стойността и дата на извършване и конкретни доставките, за
които се твърди от приходната администрация, че са облагаеми. Това е съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Изискванията
относно съдържанието на АУАН и наказателното постановление са поставени
императивно с цел постигане на яснота и прозрачност в обвинението както в най -
ранния етап по установяване на нарушението, така и при налагане на санкцията и
последващия съдебен контрол. Административнонаказващият орган дължи убедително
доказване и яснота при описание на нарушението. Съдържанието на НП е дефинирано
по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на посочените
в чл.57 ЗАНН реквизити, в това число и на тези по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН касаещи доказателствата,
които потвърждават нарушението. Липсата на доказателства, потвърждаващи
нарушението води до извод, че волята на административния орган не е
конкретизирана в необходимата степен. Обратно, наличието на посочените мотиви в
АУАН и НП прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред съда. Значението на изискването за
мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да
бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Необходимо
е също да се посочи, че изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е в акта и в наказателното постановление да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Обстоятелството,
че в АУАН и в НП е посочено, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице не е начислило
ДДС, не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение. За да бъде
законосъобразен формираният във връзка с това твърдение правен извод, същият
следва да бъде и фактически обоснован.
В този
смисъл изменение в съществените части на обвинението на етап съдебно
производство е недопустимо, тъй като привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не може да бъде поставяно в
положение да се защитава срещу факти и обстоятелства, които не са му били
предявени в административната фаза на производството.
Предвид изложеното
следва извод, че след като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изхода от делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна.
Същите се установяват в размер на 350 лева за адвокатска защита пред за
касационната инстанция.
Във
връзка с възраженията на касационния жалбоподател за прекомерност на
претендирания адвокатския хонорар на ответната страна следва да се посочи, че
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Според чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. То трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното
адвокатско възнаграждение е 300 лв. Каза се, ответникът по касацията претендира
присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 350 лева, които съдът
намира за кореспондиращи с действителната правна и фактическа сложност на
делото. Предвид изложеното съдът намира възражението на касационния жалбоподател за неоснователно.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1108 от
31.05.2022г., постановено по АНД № 949/2022г. по описа на Пловдивски районен
съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Д.Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****представлявано отА.Р.Б.и Я.А.Д., сумата от 350/ триста и петдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.