Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.06.2021г. гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският Районен Съд в публичното заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Маринов
с
участието на секретаря В.Господинова и в присъствието на прокурора
......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №126 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „ТИ-ВИ-БИ"ООД- гр.Димитровград, ЕИК *********,
с
адрес
гр.Димитровград, ул."Гео Милев"№12, е депозирал жалба против
наказателно постановление № 26-001157/24.02.2021г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково, с което за това,
че като работодател не е изпълнил задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство, дадено в т.5
от Протокол за извършена проверка №ПР2028915/01.12.2020г., а именно:
„Работодателят да изпълни задължението си да изплати на С.Х.С.-бивш работник в
дружеството трудовото възнаграждение за действително отработеното време за
месец май 2019г. и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2018г.
и 2019г. по чл.224,ал.1 от КТ, дължимо му във връзка с прекратено трудово
правоотношение със Заповед №25 от 14.06.2019г., видно от фиш за заплати за
месец май и юни 2019г.- обща сума: 573,81 лв., по някой от способите, предвидени
в чл.270, ал.3 от КТ, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ“, като предписанието
е следвало да бъде изпълнено в срок до 22.12.2020г., нарушението е извършено в
гр.Димитровград на 23.12.2020г. и е установено при проверка по документи,
извършена на 08.02.2021г. в Д"ИТ“-Хасково, с което за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1
от КТ на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
В жалбата се твърди наличие на процесуални нарушения, несъответствия и неустановеност на
описаното административно нарушение. Моли се постановлението като незаконосъобразно и
неправилно да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят- редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Дирекция „Инспекция
по Труда"- Хасково- чрез упълномощеният си представител оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна, пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и
събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 06.10.2020г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Хасково- св.Т.К. и св.Н.Д. извършили проверка в офиса
на „ТИ-ВИ-БИ"ООД- гр.Димитровград, ЕИК *********, с адрес гр.Димитровград,
ул."Гео Милев"№12. При поискване на документацията, контролните
органи установили нарушения на трудовото законодателство, включително и
неизплатени трудови възнаграждения на работници. Установили, че със Заповед №25
от 14.06.2019г. било прекратено трудовото правоотношение между дружеството и С.Х.С.-бивш
работник, като трудовото възнаграждение на работника за действително
отработеното време за месец май 2019г. и обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за 2018г. и 2019г. по чл.224, ал.1 от КТ. Това обстоятелство
контролните органи установили от проверената разплащателна ведомост за месеците
от 2019г. на дружеството. Тези констатации били описани в т.5 от Протокол за
извършена проверка №ПР2028915/01.12.2020г., като в същия протокол било дадено
предписание- в т.5, дружеството като работодател да изплати по някой от
способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение за
действително отработеното време за месец май 2019г. и обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. по чл.224,ал.1 от КТ,
дължимо му във връзка с прекратено трудово правоотношение със Заповед №25 от
14.06.2019г., като е бил даден срок за изпълнението- до 22.12.2020г.
Този протокол
бил връчен на упълномощено лице от дружеството на 01.12.2020г.
В последствие,
с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, на 04.09.2020г. е призован представител на
дружеството-работодател с указание да представи писмени доказателства за
изпълнение на дадените предписания. Призовката е била връчена на 01.02.2021г.
на представител на дружеството, като не са били представени надлежни писмени
доказателства за това, че са били изплатени трудовите възнаграждения на С.Х.С..
Представено е писмено обяснение от упълномощено лице от дружеството, че
причините за забавеното плащане по т.2,3,4,5 и 6 са липса на средства.
Тези констатации
са закрепени в протокол за извършена проверка №ПР 2103868/09.02.2021г., връчен
на упълномощено лице от дружеството на 09.02.2021г.
За така установеното
административно нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 26-001157/09.02.2021г., в който подробно били описани
обстоятелствата около констатирането на неизпълнено предписание, а като
нарушена разпоредба от закона е описана тази на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда. АУАН бил съставен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател,
който го е подписал на същата дата без да посочва възражения.
Въз основа на посоченият АУАН
е издадено и процесното НП № 26- 001157/ 24.02.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“- Хасково, с което за това, че като работодател не е изпълнил
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.5 от Протокол за извършена проверка №ПР2028915/01.12.2020г.
да изплати на С.Х.С.- бивш работник в дружеството трудовото възнаграждение за действително
отработеното време за месец май 2019г. и обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за 2018г. и 2019г. по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо му във връзка
с прекратено трудово правоотношение със Заповед №25 от 14.06.2019г., с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
Видно
от известието за доставяне, постановлението било получено от представител на жалбоподателя
на 09.03.2021г., а жалбата против него е изпратено до адм.-наказващия орган на 16.03.2021г.-
видно от транспортен етикет от куриер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от показанията на разпитаните по
делото актосъставител и свидетел по установяване на нарушението и по
съставянето на акта, писмените документи- приложени по
административно-наказателната преписка и приети като доказателства по делото,
които са взаимно-допълващи се касателно главния за доказване факт, поради което
и кредитирани от съда по начин, описан по -долу.
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на когото по реда на ЗАНН е наложена санкция за
деяние, третирано като нарушение от ЗАНН , подадено е пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид и което съдът разгледа жалбата по същество.
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- неоснователна.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира следното:
При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение
№ 26-001157 от 09.02.2021г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН.
Съгласно обстоятелствата описани в обстоятелствената част на акта, правилно е
квалифицирано и описано нарушението- по чл.415, ал.1 от КТ.
При издаването на процесното
наказателно постановление, административно-наказващия орган е изпълнил
задълженията си- предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирал нарушението, същото
е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово изписаното, правилно е
съобразен и текста от закона- предвиждащ наказание за въпросното нарушение – а
именно чл.415, ал.1 от КТ (действащата редакция към момента на извършване на
констатираното нарушение).
Фактическата обстановка-
описана в АУАН, е достатъчно ясна, като изпълнителното деяние на извършеното
нарушение се изразява в неизпълнение на дадени задължителни предписания по
спазване на трудовото законодателство.
Достатъчно ясно
е описано в какво се състои нарушението и в случая са описани подробно и в
детайли всяко едно от обстоятелствата, обуславящи извода за осъществен състав
на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ (редакцията, действаща към 23.12.2020г.), който
не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
Тази правна
норма установява по императивен начин поведението, което следва да има адресата
на задължителни предписания. Безспорно е, че такива предписания са били дадени
с Протокол №ПР2028915/01.12.2020г., като в същия протокол в т.5 е било описано предписанието-
дружеството като работодател да изплати на С.Х.С.-бивш работник в дружеството
трудовото възнаграждение за действително отработеното време за месец май 2019г.
и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. по
чл.224, ал.1 от КТ, дължимо му във връзка с прекратено трудово правоотношение
със Заповед №25 от 14.06.2019г., видно от фиш за заплати за месец май и юни
2019г.- обща сума: 573,81лв. Бил е даден срок за изпълнението- до 22.12.2020г.
Безспорно е също така, че това предписание е дадено от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, какъвто е Дирекция “Инспекция по
труда“-Хасково.
Предписанието е
било надлежно връчено на 01.12.2020г. на упълномощено лице от
дружеството-жалбоподател, който не е оспорил или възразил срещу така дадените
му предписания. В тази връзка жалбоподателят е имал възможност да заплати
дължимите от него трудови възнаграждения или ако е считал, че наложената
принудителната мярка е незаконосъобразна, e могъл да я оспори по реда на АПК,
каквото право му дава разпоредбата на чл.405 от КТ. Доколкото обаче това не е
сторено, то за него остава задължението за изпълнение на задължителните предписания,
като след неизпълнение в предоставения срок, е налице осъществен състав на
административното нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Съобразно
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.
В случая обаче
липсват данни за изпълнение по посочените, дори и извън посочените методи. Следва
да се уточни, че действително работодателят не е длъжен да полага повече от
обикновено влаганите усилия, за да открие работника и да му изплати дължимите
суми. В тази връзка възражението в жалбата се оказва основателно, доколкото при
отказ от съдействие от страна на самия работник да получи дължимите суми, то
работодателят не е длъжен да го издирва и връчва пари по всякакъв начин. И този
довод би бил състоятелен и приет от съда, ако липсваше представеното писмено
обяснения от упълномощения представител на дружеството. Видно от тези
обяснения, причината за неизпълнение на предписанията спрямо бившия работник С.
е липсата на средства, а не неговото неоткриване.
В тази връзка при
положени усилия за откриването на работника е могло да бъде удостоверено това
обстоятелство със съответни писмени документи. В случая обаче липсват документи
и данни, установяващи намерение или положени усилия за изпълнение на даденото
от Д“ИТ“ задължително предписание. В тази връзка елементите от
административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ са установени по безспорен
начин.
Както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи овластени за такава дейност,
съобразно представените и приети като доказателства по делото заповеди и
длъжностни характеристики.
По отношение на
извършената проверка, в случая не се откриват нередовности, доколкото не е
необходим конкретен повод за да бъде извършена проверка от контролните органи.
В правомощията на Д“ИТ“ е да проверява и по собствена преценка спазването на
трудовото законодателство. Поради което и няма пряка връзка причините за
извършването на конкретната проверка, както и не се констатираха нарушения на
правата на проверяваното лице.
На следващо
място, не са налице нарушения на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, доколкото ясно
е посочено, че първоначалната проверка е била извършена на 06.10.2020г. по
работни места, на 12.10. и 23.11.2020г.- по документи, предписанията са били
връчени на 01.12.2020г., със срок за изпълнение до 22.12.2020г. Самото
нарушение обаче е констатирано при последваща проверка на 08.02.2020г., когато
е установено от контролните органи, че не са изпълнени предписанията в
предоставения срок. Преди извършването на последваща проверка и приключването
на същата, няма как контролните органи да установят дали са изпълнени или не са
изпълнени връчените предписания. Поради което съдът не намира допуснати
процесуални нарушения относно датата на установяване на административното
нарушение от контролните органи. От датата на констатиране на установено
адм.нарушение е започнал да тече преклузивния срок за издаване на АУАН и НП. АУАН
е издаден 09.02.2021г., а НП на 24.02.2021г. и в тази връзка не са налице
процесуални нарушения, свързани с неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН.
За да направят
преценка дали са били изплатени трудовите възнаграждения или не, контролните
органи нямат задължения да издирват работниците и да разговарят с тях, както и
да издирват други документи, удостоверяващи плащане. Всъщност за плащане на
трудово възнаграждение винаги трябва да има писмен документ, държан от
работодателя. Така тежестта на доказване факта на плащане е върху работодателя,
което е различно от тежестта на доказване на неизпълнение на предписание. Става
въпрос за отрицателен факт, който е ясно, че следва да бъде опроверган от
лицето, което се твърди, че е отговорно за липсата на този дължим факт.
На практика в
жалбата са описани възражения, част от които е следвало да бъдат отправени при
връчване на предписанията, а не едва в съдебната фаза на процеса при обжалване
на вече издаденото наказателно постановление.
Като цяло може
да се посочи, че описаните в жалбата възражения не се подкрепиха в съдебно
заседание, нито пък бяха представени доказателства в подкрепата им. В тази
връзка Съдът намира, че така описаните в жалбата възражения не са за съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение или нарушение на материалния закон, е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата
на някоя от страните в процеса. В случая както в АУАН, така и в НП са
достатъчно ясно описани обстоятелствата, които да доведат до извода за
извършено адм.нарушение. Така описаните обстоятелства по никакъв начин не
накърняват правото на защита на жалбоподателя или съставляват съществено
процесуално нарушение. В същото време така събраните доказателства и установени
обстоятелства са достатъчни, за да се достигне до единствения възможен правен
извод от тях.
При анализ на всички събрани
доказателства се установи безспорно, че е налице неизпълнение на законно дадено
предписание от контролен орган по спазване на трудовото законодателство.
Правилно
установената фактическа обстановка е отнесена към разпоредбата на чл.415, ал.1
от КТ, като е налице единство между описание на нарушението, разпоредбата на
описаната като нарушена материална норма и санкционната такава, съдържаща се в
същия текст на чл.415, ал.1 от КТ.
Наложеното
наказание е в минималния предвиден размер, поради което липсват възможности за
изменение.
Предвид описаното по-горе,
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва същото
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 26-001157/24.02.2021г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково, с което на ТИ-ВИ-БИ"ООД-
гр.Димитровград, ЕИК *********, с адрес гр.Димитровград, ул."Гео
Милев"№12, за това, че като работодател не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено
в т.5 от Протокол за извършена проверка №ПР2028915/01.12.2020г., а именно:
„Работодателят да изпълни задължението си да изплати на С.Х.С.-бивш работник в
дружеството трудовото възнаграждение за действително отработеното време за
месец май 2019г. и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2018г.
и 2019г. по чл.224,ал.1 от КТ, дължимо му във връзка с прекратено трудово
правоотношение със Заповед №25 от 14.06.2019г., видно от фиш за заплати за
месец май и юни 2019г.- обща сума: 573,81 лв., по някой от способите,
предвидени в чл.270, ал.3 от КТ, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ“,
като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 22.12.2020г.,
нарушението е извършено в гр.Димитровград на 23.12.2020г. и е установено при
проверка по документи, извършена на 08.02.2021г. в Д"ИТ“-Хасково, с което
за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5
от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лева - като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен Съд- Хасково в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: