№ 5208
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110215099 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. И. П. ЕГН ********** чрез адв. В.
срещу Наказателно постановление №000544/26.04.2022 г. на началник отдел "Контрол и
правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр.
София, с което на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на М. И. П. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300. 00 лв. за извършено нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че същото е издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че изискването отказът
на нарушителя да подпише АУАН не е удостоверено с подпис на един свидетел. Сочи, че в
НП няма данни за водача на МПС към момента на нарушението. Правят се оплаквания, че
липсва яснота относно мястото на нарушението. Моли за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание АНО не се явява и не изпраща представител, макар и да е
редовно призован.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява, в писмено
становище се излагат аргументи по същество. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2021 г. в 11:50 часа на път 1-5, км. 235+000 жалбоподателката П. била спряна
за проверка от свидетелите С. и К., служители на АПИ. Била извършена проверка на
управляваното от П. пътно превозно средство с per. № СВ****СА, вид - лек автомобил,
марка - ТОЙОТА, модел - Ц ХР, с обща технически допустима максимална маса до 1860 кг.
В хода на така извършената проверка било установено, че на същата дата - 11.12.2021 г„
1
в 09:41:43 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен №
СВ****СА, попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължим, но не е
заплатена такса по чл. 10 ал.1, т, 1 от Закона за пътищата (ЗП), е било засечено в 09:41:43
часа, по път А-1, километър 0+472, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата (ЗП).
Като място на нарушението в НП било посочен път А-1, километър 0+472 (София -
Пловдив - Стара Загора - Ямбол - Бургас), за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на
Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се бира такса за
ползване на пътната инфраструктура -- винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса но чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища.
На жалбоподателката бил издаден № 000544/11.12.2021 от 11.12.2021 г. съставен от
свидетеля С. Г. С., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ ~ Пловдив, в НТУ, за
адм. нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, което подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП.
Жалбоподателката отказала да подпише АУАН, а като свидетел на отказа се подписал
Й-М..
На основание съставения акт, било издадено Наказателно постановление
№000544/26.04.2022 г. на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол
управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на основание чл. 179,
ал. 3 ЗДвП на М. И. П. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба, в
размер на 300. 00 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена на база приобщените
доказателствени материали на основание чл.283 от НПК, включително и с оглед събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С. и К.. Съдът кредитира
същите като логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалите писмени
доказателства, макар и свидетелите да нямат спомен за проверката, което е логично с оглед
естеството на дейността им и изминалия период от около три години. От показанията обаче
единствено се установява, че е извършена проверка и как протича тя в най-общ план, но без
да се съобщават конкретни факти и обстоятелства за проверката на жалбоподателката. От
показанията не може да се установи авторството на нарушението, доколкото същото е
извършено два часа преди проверката и то на територията на област София, а не към
момента на проверката около гр. Стара Загора. Макар и свидетелите да твърдят, че запитват
водача дали е управлявал автомобила към датата и часа на нарушението, същите нямат
спомен за отговора на жалбоподателката, нито само техните показания могат да установят
този факт. При положение, че свидетелите не възстановиха спомен за проверката, няма как
авторството на деянието да се установява по този ред. И двамата свидетели не помнят дали
П. е била сама в автомобила, както и дали е признала да е управлявала два часа по-рано.
Практиката, за която се съобщава в показанията, да не се попълва декларация или друг
документ от проверявания, който да удостоверява управлението на МПС към момента на
нарушението е пречка да бъде установено авторството при положение, че лицето не е
санкционирано за нарушение, извършено към момента на спирането му от контролните
органи, а над два часа по-рано на друг път и в друго населено място. Следва да се има
предвид, че АУАН не е подписан от жалбоподателката, съставен и връчен е при отказ, което
2
макар и да е надлежно удостоверено от трети свидетел, няма как да докаже по несъмнен
начин, че нарушението е извършено именно от П.. Отделно, подписалият АУАН Й-М.
удостоверява отказа на жалбоподателката да се подпише върху акта, а не признанието за
авторството на деянието, още по-малко самите фактически твърдения в АУАН. Ето защо
съдът намира, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин.
От писмените доказателства по делото и представения доклад от електронна система и
снимков материал установява, че действително посоченото МПС се е движело по път А-1,
километър 0+472 (София - Пловдив - Стара Загора - Ямбол - Бургас), за който се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т.
2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
бира такса за ползване на пътната инфраструктура -- винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса но чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Видно от справката на АПП, винетна такса не е
била заплатена. В този смисъл нарушението е доказано от фактическа страна, че е
осъществено, но не и неговият автор.
Въпреки дадените от съда указания да се представят доказателства за авторството на
деянието, в писмено от 07.11.2024г. на АПИ се посочва, че това се извежда от АУАН, което
становище по изложените съображения не може да бъде споделено от съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът правни следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира,
че НП и АУАН са издадени от компетентни за това органи в рамките на техните служебни
правомощия и в предвидените за това процесуални срокове. Въпреки това НП подлежи на
отмяна.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП вменява
задължение на водачът на пътно превозно средство преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, а именно - винетна такса. Посочената разпоредба ясно указва, че дължимата
винетна такса следва да бъде заплатена, като едва при нейното заплащане водачът има право
да използва платената пътна мрежа. Именно заплащането на винетната такса дава правото да
се използва платената пътна мрежа за определения период. Следователно използването на
пътен участък, за който е дължима винетна такса, а такава не е заплатена, представлява
административно нарушение.
3
За извършеното административно нарушение е генериран доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от Закон за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от Закон за движение по пътищата докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.
Действително за посоченото МПС не е била заплатена винетна такса към 11.12.2021г. и
нарушението е извършено, но неговият автор не бе установен по изложените по-горе
съображения, което налага отмяна на НП на това основание.
Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП,
което е съществено, създава пречки да се разбере за какво е наказана жалбоподателката и
налага отмяна и на това основание.
Съгласно чл. 179, ал.3 от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
300 лв.
В НП е посочено единствено, че е извършена проверка на 11.12.2021г. в 11:50 часа на
път 1;5 235+000 км., на МПС, което към момента на проверката е управлявано от
жалбоподателката П.. Следва да се съобрази обаче, че последната не е санкционирана за
нарушение на това място и час.
В НП впоследствие се посочва, че в хода на тази проверка е установено, че на същата
дата - 11.12.2021 г„ в 09:41:43 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с
регистрационен № СВ****СА е било засечено на 11.12.2021 г., в 09:41:43 часа, по път А-1,
километър 0+472, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не
е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
В НП липсва твърдение, че жалбоподателката е управлявала МПС към датата на
нарушението, респективно не става ясно в какво качество е наказана. Доколкото нормата на
чл.179, ал.3 от ЗДвП предвижда специално качество на субекта на административното
нарушение – водач, липсата на твърдение в НП и съответно констатация, че П. е била водач
и е управлявала МПС към датата, часа и мястото на нарушението е съществено процесуално
нарушение. Няма никаква яснота защо същата е санкционирана – дали като водач, или като
собственик на МПС, или друго. В този смисъл липсва посочване на съществен и необходим
елемент от обективната съставомерност на нарушението, което налага неговата отмяна и на
това самостоятелно основание.
Въз основа на изложеното атакуваното НП следва да се бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход от делото в полза на жалбоподателката следва да бъде присъдени
поисканите разноски размер на 600 лева, за които има доказателства за уговаряне и
заплащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №000544/26.04.2022 г. на началник отдел
"Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, с което на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на М. И. П. ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба, в размер на 300 лв. за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП..
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на М. И. П. ЕГН **********
сумата от 600 лева разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, по реда на АПК пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5