Р Е Ш Е Н
И Е № 90
гр. Сливен, 12.07.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав 3-членен, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при
секретаря Николинка
Йорданова
и с участието на прокурора
Красимир Маринов
като разгледа докладваното от съдия
Слав Бакалов КАНД № 20237220600079/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Д.Е.П., против Решение № 158/13.04.2023 г. по АНД №
20232230200086/2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно НП № 22-0804-005185 от 09.12.2022 г., издадено
от Началник сектор в ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с
което на Д.Е.П. за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал.5, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лв. и му са отнети 8 к.т. на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че не е установено по безспорен начин извършването
на административното нарушение. Упоменатият видеозапис, установяващ нарушението
не бил представен и разгледан от съда. Счита, че неправилно е приложен
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на
Районен съд – Сливен, както и НП..
В
съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. М.К. поддържа подадената жалба. Заявява, че първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е
предприел маневра изпреварване на патрулната кола, която в същия момент е
пропускала въпросната пешеходката. Тоест била нарушена разпоредбата на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на решението се приемало, че има
изпреварване и така описано деянието не изпълнявало състава на нормата на чл.
119, ал. 2 от ЗДвП. Считам, че както АНО, така и съда са приели неправилната
разпоредба, и е санкциониран по ал. 1, а считам че извършеното нарушение е по
ал 2, което водило до незаконосъобразност на административния акт. Моли съда да
отмени решението на РС Сливен. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът
по касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На
10.11.2022 г. в 10:32 часа в гр.Сливен, на бул."Стефан Стамболов",
срещу бензиностанция „Круиз" посока
бул."Панайот Хитов" се движел полицейски патрул в състав от
свидетелите Г. Г. и В. В. След автомобила в съседната лента се движел товарен
автомобил „Пежо Партнер" е рег.№ ********.
Намиращите си в дясната лента на платното, полицейски служители видели, че на
обозначената пешеходна пътека тип „Зебра" на булеварда е стъпила
пешеходка, която изчаква автомобилите, за да премине. Полицейските служители
спрели, за да пропуснат пешеходката и същата тръгнала да преминава. В същия
момент от лявата страна ги изпреварил горепосочения товарен автомобил, който
отнел предимството на пешеходката и продължил движението си посока
бул."Панайот Хитов". След като изчакали пешеходката да премине,
полицаите последвали с автомобила си жалбоподателя, като му подали светлинен и
звуков сигнал, за да спре. При проверката установили, че водач на МПС е Д.Е.П.,
който бил със спътник колегата му св. Ж. В.
Въз
основа на установеното от служителите, бил съставен АУАН № GA791209/10.11.2022
г. на Д.Е.П. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Като доказателство на водача
бил иззет Контролен талон № 6618204. АУАН бил лично получен от жалбоподателя на
10.11.2022 г., като същия посочил, че няма възражения.
Депозирано
било на 14.11.2022 г. писмено възражение от Д.Е.П. до административно
наказващия орган. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му
АУАН. Обяснил, че не е пропуснал пешеходката, тъй като видял, че тя стои на
тротоара. В дясната лента се движела полицейска кола, която намалила скоростта
преди пешеходната пътека, той също бил намалил. Пешеходката стояла на тротоара
без да подаде сигнал, че ще премине по пешеходната пътека и когато той
преминал, същата не била стъпила на пешеходната зебра. Заявил още, че в колата
е бил заедно с колегата си, който може да потвърди същото и поискал да бъдат
прегледани видео и аудио записите от патрулния автомобил. Молил съставения му
АУАН да бъде отменен.
Образувана
била проверка, въз основа на която било снето сведение от а. м. а. Г. Г. Въз
основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от м.а. Р. Й.
до Началник сектор „Пътна полиция" Сливен, в нея било описано, че с цел
изясняване на фактическата обстановка е взето предвид не само обяснението на актосъставителя, но и е извършена проверка на ВОДПК
монтиран в служебния автомобил на служителите установили административното
нарушение. От видеозаписа се установявало, че на посочената дата и час на
бул."Стефан Стамболов" на пешеходната пътека в близост до автобусната
спирка, намираща се пред магазин „Континент" действително лице от женски
пол е стъпило на пешеходната пътека и изчаква преминаващите автомобили, за да
пресече. На видеозаписа било видно, че в момента, в който служебният автомобил
спира, за да пропусне пешеходката в лявата лента преминава товарен автомобил
„Пежо" с рег.№ ********, който не пропуска и отнема предимството на
пресичащата пешеходка. В докладната записка било изразено мнение, че
възражението на Д.П. е неоснователно и не следва да бъде прието.
Въз
основа на издадения АУАН, на жалбоподателя било издадено наказателно
постановление № НП № 22-0804-005185/09.12.2022 година от Началник Сектор в
ОДМВР, сектор „Пътна полиция" Сливен, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП
и е наложено наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, а именно
„Глоба" в размер на 100 лв. и му са отнети 8 к.т. на осн.
Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. НП било лично получено от
жалбоподателя на 06.01.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че акта и НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения
акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не
са налице основания за отмяна на наказателното постановление. Безспорно било
установено извършването на административното нарушение, като наложеното
наказание съответствало на същото. АНО правилно е определил наказанието на
жалбоподателя и то напълно съответствало на извършеното нарушение и на формата
на вина. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното НП.
Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.
От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касаторът е санкциониран е извършено. Обосновано районният съд е приел, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Пежо Партнер" с рег.№ ********, който движейки се в гр.Сливен, по бул."Стефан Стамболов", срещу бензиностанция „Круиз" посока бул."Панайот Хитов" не е пропуснал стъпилата и преминаваща по пешеходната пътека тип „Зебра" пешеходка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Според ал.2 на същия текст при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
По делото не се установи, че е налице хипотезата на чл.119 ал.2 от ЗДвП. Маневрата заобикаляне е описана в чл. 91 ал.1 от ППЗДвП, и представлява минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението. В случая спрелия за да пропусне пешеходец полицейски автомобил, не представлява неподвижен участник в движението, тъй като неговото движение е временно преустановено до преминаването на пешеходеца. Наред с гореизложеното по делото е безспорно установено и това е посочено и в писменото възражение на касатора, че той се е движил в съседната успоредна лента, на тази в която е бил полицейския автомобил, в този смисъл при преминаването покрай служителите на МВР, същият не е извършвал маневра изпреварване, чрез напускане на пътна лента и връщане в пътна лента, а се е движели в лявата от съществуващите на място две или повече платна за движение в една посока.
При тази фактическа обстановка правилно е прието, че е нарушена нормата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека, водачът не е спрял за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.
Съгласно специалната
норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно,
процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. В
производството пред РС-Сливен и пред касационната инстанция не са ангажирани
доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН
и НП. Извършването на нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство а. Г. и свидетеля В.
Изложените
пред касационната инстанция съображения на касатора са идентични с тези
представени и пред въззивния съд. Подробно са обсъдени и анализирани от същия,
като са приети за неоснователни. Настоящата инстанция подкрепя направените от
РС Сливен изводи, като подробни и обосновани, поради което на основание чл.221
ал.2 от АПК.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата
по делото е установено, че касатора е извършил нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание в
административно-наказателно производство, в което не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Наложеното
на водача наказание съответства на нормативно установения размер на глобата.
При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП.
По
изложените съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието
постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
По
изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
Искания
за присъждане на разноски не са правени.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение
№ 158/13.04.2023 г. по АНД № 20232230200086/2023 г.
на Районен съд – Сливен, като правилно и
законосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.