Решение по дело №3600/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 696
Дата: 31 май 2024 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20215220103600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103600 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищцата А. П. Ч. твърди, че с ответника К. К. Ч. са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
201912103001 по описа на Pайонен съд – Благоевград. От брака стрА.те имали
две ненавършили пълнолетие деца – М. Ч., роден на 15.09.2011 г., и В. Ч.,
родена на ****** г. При развода на стрА.те въпросът за упражняване на
родителските права и издръжката на децата не бил разгледан от съда поради
липса на международна компетентност към датата на образуване на
бракоразводното дело. Твърди, че след сключване на брака с ответника
живеели и работели в Гърция. Там се родили и двете деца. По време на брака
им ответникът не полагал никакви грижи за децата, не се интересувал от
тяхното възпитА.е и се държал грубо с тях. Ежедневно вдигал безпричинни
скандали и обиждал ищцата, като това се случвало пред децата и ги
разстройвало. На няколко пъти ответникът вземал децата и се връщал с тях в
България без знА.ето на ищцата. За неправомерното задържане и отвеждане
на детето М. от ответника било образувано гр.д. № 3606/2020 г. по описа на
Софийски градски съд по реда на Хагската конвенция за международно
отвличане на деца от 1980 г. Делото приключило с влязло в сила решение, с
което било разпоредено връщането на детето М. Ч. в държавата по
обичайното му местопребиваване – Република Гърция. След като ищцата
взела детето заживели в Шумен, а впоследствие се установили в Септември,
където живеели и към настоящия момент. Там детето М. посещавало
1
училище, а детето В. – детска градина. Счита, че следва да й бъде
предоставено упражняването на родителските права, тъй като между нея и
децата има изградена много силна емоционална връзка, притежава по-добър
родителски капацитет и е попригодния родител за децата, осигурила е добри
битови условия за отглеждане на децата, а до момента на неправомерното
отвеждане и задържане на детето М. само тя е полагала грижи за двете деца.
От друга страна изтъква, че бащата не притежава необходимия родителски
капацитет, не заплаща издръжка на децата и не се интересува от тях,
проявявал към ищцата и децата агресия, децата често били свидетели на
физическия тормоз, който ответникът оказвал върху ищцата, както и на
скандалите, които били породени от болезнената му ревност, а с действията
си по отвеждането на децата от майката причинил на децата силен
емоционален стрес и психическа травма с трайни последици за психическото
и емоционалното им развитие. По изложените съображения моли да бъде
постановено решение, с което да й бъде предоставено упражняването на
родителските права, да бъде определено местоживеенето на децата при нея,
да бъде определен режим на лични отношения с бащата без приспиване, който
да бъде провеждан в присъствието на социални работници, да бъде осъден
ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на по 300 лв. месечно за
всяко от децата, считано от датата на завеждане на делото до настъпване на
причини, прекратяващи даването на същата или изменението на издръжката.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. К. Ч. чрез пълномощника
си адвокат Г. оспорва иска като неоснователен. Признава, че с ищцата са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, но оспорва всички останали
твърдения в исковата молба. Оспорва да има дело в Гърция, с което
родителските права да са предоставени на ищцата. Твърди, че ищцата
използва децата единствено, за да получава помощи за тях, едновременно в
България и Гърция и не е в състояние да полага каквито и да е било грижи за
тях. Твърди, че ищцата никога не е работила, нито в Гърция, нито в България
и по време на брака им е поддържала извънбрачни връзки с други мъже.
Твърди, че децата са дълбоко привързА. към него, а ищцата ги мА.пулира
като им внушава чувство за вина, ако общуват с него. Още по времето, когато
са живели в Гърция, единствено той се грижил за детето М., а ищцата
неглижирала проблемите му. Сочи, че от 2019 г. до 23.04.2021 г. детето М. е
живяло при него в Благоевград, където е посещавало училище. През това
време ищцата не се интересувала от детето и само два пъти отишла да го
види. Едновременно с това огрА.чавала контактите му с детето В.. Твърди, че
разполага с необходимите жилищни условия в Благоевград и е трудово
ангажиран, за да може да се грижи за децата. Счита, че най-добре познава
нуждите на децата, поради което прави искане родителските права да бъдат
предоставени на него, местоживеенето на децата да бъде определено при
него, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на децата с
майката и тя да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата в определен от
2
съда размер. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на стрА.те и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
СтрА.те са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение
по гр.д. № 3001/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
От брака съпрузите имат две ненавършили пълнолетие деца – М. Ч.,
роден на 15.09.2011 г., и В. Ч., родена на ****** г.
С решение по гр.д. № 3606/2020 г. по описа на СГС е разпоредено
връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му местопребиваване –
Република Гърция, по молба на майката А. П. Ч..
Срещу майката е постановена заповед за защита по ЗЗДН по гр.д. №
1052/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград за осъществено домашно
насилие спрямо детето М. Ч..
Родителите са трудово ангажирА. – майката на длъжност „продавач-
консултант“ с основно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата, а бащата – на длъжност „мияч, превозни средства, (ръчно)“
на 4-часов трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер на 325
лв.
От бащата са подавА. многократно писмени сигнали до ОЗД при ДСП
Септември за невъзможността да осъществява лични отношения с децата, а от
майката са подавА. сигнали на ЕНН 112 и до РУ Благоевград за оказване на
съдействие за осъществяване на контакти с децата.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза както майката, така и бащата имат родителски капацитет,
възпитателски потенциал, желА.е и възможност да полагат грижи за
отглеждането и възпитА.ето на децата си. При децата няма данни за наличие
на синдрома на родителско отчуждение. Синдром на родителски отчуждение
означава безкомпромисно обръщане на детето към единия – добрия, обичА.я
родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия - лошия,
мразения родител. Единият родител е само добър, другият родител е само
лош. Тези деца не са в състояние да изброяват това, което е добро у
родителите си и това, което е не толкова добро. Симптомът на липсваща
амбивалентност е типичната проява на синдром на родителско отчуждение.
Смесените чувства нямат място при децата със синдром на родителско
отчуждение. В момента М. е в по-близки отношения с баща си, защото е
обиден на майката за напускането й на дома им. Налице са данни за изразено
предпочитА.е към един от родителите, а именно към бащата и по-слаба
емоционална връзка в момента между М. и неговата майка. И двете деца са
поставени в ситуация да избират между родителите си. Не би трябвало децата
да бъдат арбитър между майка си и баща си, както и да трябва да избират
страна. Добре е родителите да си дават сметка и преждевременно да спират
ситуациите, в които биха се опитали да наложат мнението си за вече бившия
си съпруг. Те обичат и двамата си родители, както се обичат и помежду си.
3
Всеки от тях иска да бъде лоялен към родителя с който живее в момента и се
опива да му угоди. Децата са жертва на постоянните „войни“ между
родителите си и по този начин са заставени да избират страна, тъй като са
въвлечени от тях в споровете им и словесните битки. Внушаемостта е
присъща на болшинството деца. Тя има универсален характер. Децата доста
лесно „се заразяват“ от чувствата на околните. От това как е оргА.зиран
животът им и какви чувства предизвикват със своето поведение възрастните
да голяма степен зависи дали у децата ще преобладават едни или други
емоции.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-психологичната
експертиза детето често преживява конфликт на лоялност в контекста на
влошените взаимоотношения между родителите. Конфликт на лоялност се
преживява от детето, когато то се опитва да запази добрите емоционални
взаимоотношения и с двамата си родители. Когато конфликтът продължи
дълго време или се задълбочи поради натиска от страна на родителя
(родителите) да се подкрепи опредЕ. позиция, детето преживява високи нива
на стрес в резултат на преживявА.я конфликт и може да прояви редица
физически и психически симптоми. В теорията на семейните отношения се
използва терминът „триангулация“, за да обясни съществуващата динамика
във взаимоотношенията, водеща до преживяването на детето на конфликт на
лоялност. Когато родител има крайно негативно отношение към другия
родител и свободно, гневно и многократно изразява пред детето си своето
мнение, това може да доведе до отчуждаване. Трябва да се отчете и фактът,
че заради деликатната позиция на детето в ситуация на раздяла и конфликт
между родителите и евентуално преживявА.я от него конфликт на лоялност
то има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при
когото не живее постоянно. Липсата на „забрана“ за осъществяване на
личните контакти на детето с другия родител в някои случаи няма да бъде
достатъчна. Когато детето заради преживявА.я конфликт на лоялност
отхвърля другия родител, то получава повече допълнително внимА.е и
одобрение от предпочитА.я родител, което има подкрепящ ефект върху
поведението на отхвърляне. ОгрА.ченото време на съвместно общуване
между родител и дете може да бъде породено от географска дистанция между
тях, което също може да се окаже значим фактор и допринася за
отчуждаването. Родителското отчуждение може по-добре да се определи като
дисфункционален модел на семейни отношения, определени от изключващия
или „отчуждаващия“ родител, от изключения или „отчуждения“ родител и от
детето, като всеки член на тази триада има собствен принос и отговорности.
Вещото лице предлага следните препоръки за разрешаване на възникналия
проблем: гратисен период от няколко седмици, в който период стрА.те ще се
успокоят и ще се даде възможност на бащата да създаде положителен имидж
на майката пред децата, както и да работи за утвърждаване на нейния
авторитет; родителите да преосмислят поведенческите си реакции пред
децата и да избягват конфликтите породени също и от непреставащите
4
съдебни дела между тях; евентуално разширяване на режима на лични
контакти между децата и майката, с оглед преодоляване на отчуждението;
постепенност при свиждА.ята – първото свиждане да трае по-кратко, като
всеки следващ път свиждА.ята да нарастват по време; родителите да показват
уважение и разбиране към емоциите на децата; при свиждА.ята да присъства
представител на ДСП (супервизиращо лице) с цел туширане на нежелА.
емоционални реакции; ДСП може да издаде направление за ползване на
социални услуги, при което специалисти да оказват подкрепа и съдействие за
и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между
родителите; по предложение на ДСП съдът с решението си да определи
ползване на задължителни социални услуги (Център за обществена подкрепа)
от родителите, самостоятелно или заедно с децата; комуникациите между
майката и децата при уговаряне на свиждА.ята да се уреждат между
родителите, като и при най-малка промяна в обстоятелствата около
свиждА.ята родителите да си съобщават взаимно, за да се избягват
евентуално някакви комуникативни недоразумения, които могат да се
изтълкуват погрешно; с технически средства майката може да общува с
децата и да им честити рождени дни, празници и други лични събития, като е
желателно да има контакт с тях и по телефон; бащата и другите роднини
никога и по никакъв повод да не говорят лошо за майката, а да се стремят да
изграждат нейния авторитет; същото се отнася и за майката спрямо бащата,
бабата и дядото; свиждА.ята с преспиваме да се осъществят при проявено
желА.е от децата. Изброените до тук препоръки може да се редуцират, ако
децата са изградили готовност за това и сами пожелаят промяна.
Съгласно изготвения по делото през месец юли 2023 г. социален доклад
от ДСП Благоевград от раждането на детето М. Ч. до началото на месец
октомври 2019 г. то е отглеждано от двамата си родители в Атина, Гърция,
където семейството е живяло. От 06.10.2019 г. до 23.04.2021 г. грижите за
детето са поети изцяло от баща му в гр. Благоевград, като през този период от
време майката се е виждала с детето само веднъж и няколко пъти е
разговаряла по телефона с него. От 23.04.2021 г. до 08.01.2022 г. детето се
отглежда от майка си в Шумен, а от края на месец август 2021 г. – в
Септември, съвместно със съжителя й Б. Б.. От 08.01.2022 г. до 18.01.2022 г.
двете деца се отглеждат от бащата в Благоевград. От 18.01.2022 г. до
14.06.2022 г. двете деца живеят при майката в Септември. От 14.06.2022 г. до
момента детето М. се отглежда от бащата в Благоевград. Бащата живее във
фамилна къща, на първия етаж. Жилището е чисто и добре подредено, има
всички условия за отглеждане на децата. На приземния етаж на къщата
живеят родителите на бащата, а на втория етаж – брата на бащата със
семейството си. Бащата е трудово ангажиран на 4-часов работен ден, а преди
това е работел в Гърция. Откакто детето М. живее при баща си, общува
ежедневно с членовете на разширения семеен кръг, които живеят във
фамилната къща. В грижите за детето при необходимост помагат бабата и
дядото по бащина линия. Между двете деца не е осъществен контакт, освен
5
един телефонен разговор на рождения ден на М.. От 14.06.2022 г. М. няма
контакти с майка си и с разширения семеен кръг по майчина линия. През
учебната 2022-2023 година М. е ученик в 5-ти клас на 4-то ОУ Благоевград.
Два пъти седмично тренира бокс и плуване. В проведения със социалните
работници разговор е споделил, че се чувства добре в Благоевград, има
изграден приятелски кръг в училище и в квартала. Наблюдава се силна
емоционална връзка между детето и бащата. По време на работата по случая
бащата е оказал съдействие на социалните работници съгласно изготвения
план за действие. Консултиран е, че в интерес на децата е родителите да
положат усилия за постигане на съгласие за начина на отглеждане, възпитА.е,
местоживеене и цялостното развитие на децата, както и че едно от основните
права на децата е да имат пълноценно общуване и редовни контакти с двамата
си родители.
Съгласно изготвения по делото през месец юли 2023 г. социален доклад
от ДСП Септември детето В. се отглежда от майката в Септември.
Потребностите на детето от подслон, храна, облекло, здравни и
образователни потребности се задоволяват от майката с подкрепата на
съжителя й. Детето има избран личен лекар в Септември. През учебната
2022/2023 година В. успешно е завършила първи клас в СУ „Христо Ботев“,
Септември. Детето посещава редовно учебни занятия. Осигурени са й
необходимите учебни материали. Справя се добре с учебния материал.
Облечена е с дрехи според сезона, в чист външен вид е. Води се на училище
от майката. В. не общува с баща си и роднините по бащина линия. Бащата е
подавал искА.я в ОЗД Септември за срещи с дъщеря си, но такива не са
осъществени поради отказ на майката, която е поставила условие за
провеждане на такива довеждането на детето М. от бащата. Жилището, в
което се отглежда В., представлява апартамент, предоставящ добри хигиенни
условия. Майката работи на минимална работна заплата. В. общува с
роднините си по майчина линия. Майката не е заявявала желА.е за
оргА.зиране на среща с детето М.. Налице е емоционална връзка между детето
и майката. Родителите са консултирА., че в интерес на децата е пълноценното
им общуване с двамата родители.
Свидетелят Б. С. Б., съжителстващ на семейни начала с ищцата,
установява, че живее съвместно с нея от близо две години. Живеят в гр.
Септември в негово собствено жилище. От месец септември 2021 г. двете
деца живеели с тях, но от месец юни 2022 г. М. не живеел при тях. Жилището
представлявало апартамент с три стаи – баня, коридор, детска стая, спалня и
хол с кухня. Имало бойлер, мивка в банята, тоалетна чиния, кухненско
обзавеждане, ъглови легла в детската стая, компютър, бюро. В. била в първи
клас. Имала всичко необходимо за едно дете, за да може да учи, да пише и да
си играе. Справяла се с учебните занятия. Свидетелят я взимал от училище и
госпожите се хвалели, че са доволни от нея. Много рядко В. говорела за брат
си, защото й било тежко, че са разделени. Казвала, че иска да го види. През
този период от почти година, бащата идвал в Септември два, три пъти в
6
годината, може и четири пъти. Преди всяко дело идвал при социалните и
искал да види В.. Никога не бил водил М.. В. в началото се криела и плачела,
после с времето спряла да плаче. Докато М. живеел при тях, не е имало
случай свидетелят или ищцата да посягат на някое от децата. Ищцата се
държала с децата по един и същи начин, като майка, която си обича децата.
Не правила разлика между двете деца. На 12.06.2022 г. отпаднала забраната
на ответника да не доближава децата и ищцата заради домашно насилие. На
13.06.2022 г. той се прибрал от Гърция и на следващия ден дошъл да вземе
М., без изобщо да се обади и да каже абсолютно нищо. Взел го от площада на
Септември. Детето излязло да си играе с други деца, а после се отбили
социалните да кажат, че баща му го взел да ходят на сладолед. След това от
Благоевград се обадили, че детето вече било там. Като дошъл да вземе М.,
бащата не потърсил В.. Когато бащата взел М., ищцата се чувствала зле, била
разстроена, плачела. Дошли в съда да пуснат жалба за домашно насилие, но
жалбата била отхвърлена. През лятото В. си играела по цял ден с приятели,
четяла, пишела, излизала с други деца, играели си, карали колелета, къпели се
в басейна. С ищцата ходили в Благоевград да вземат децата. Взели децата в
присъствието на социални работници и полицаи. Отишли на Боровец, там
децата си играели. Не си спомня децата да са били разстроени и да са
плакали. Докато М. живял в Септември, звънял на телефон 112, може би два
или три пъти. Идвали от детска педагогическа стая два пъти да проверяват
сигнала. Когато децата били при тях, и двамата с ищцата работели на смени.
Нямало случаи децата да са оставали сами. И двете деца ходели на психолог,
даже М. идвал в Пазарджик в Центъра за помощ на семейства и имало доста
голям напредък. И В. започнала да ходи. Ищцата водила В. при социалните,
но когато виждала, че М. не е там, отказвала да влезе с нея, за да се види с
баща си. Бабата и дядото на децата по майчина линия живеели в Шумен.
Когато М. звънял на телефон 112 от детска педагогическа стая казали, че се
обаждал да каже, че е с температура на улицата и няма никой вкъщи. Дошли
да проверят какво е станало. Свидетелят бил вкъщи. М. бил в леглото. Те
влезли и си говорили може би 20 минути. Като излезли, инспектор В. казала,
че М. разговарял с баща си три пъти и той му е казал да звънне на телефон
112 и да каже, че е навън. Вторият път, когато госпожа В. му звъняла и дошла
вкъщи, попитала дали свидетелят е вкъщи и къде е ищцата. Свидетелят казал,
че отишла да води В. на детска градина. Госпожа В. му казала, че ответникът
е звънял и е казал, че М. е с температура и А. е завела В. на детска градина да
разболее всички деца. Даже звъняла и директорката на детската градина и
казала, че ответникът й звънял. На В. нищо й нямало и не била с температура.
Свидетелката С. И. С., майка на ищцата, установява, че през последната
година М. бил при баща си, а В. при майка си. От май месец 2022 г. не се била
чувала с М.. Преди това детето идвало с майка си при тях с. Дибич, Шуменска
област. Чувствало се добре при тях. Ищцата и децата повече от два месеца
били при тях. Преди това живеели в Гърция. След тези 2-3 месеца ищцата
отишла да живее в Септември. В жилището им в Септември имало добри
7
условия за децата. Имало самостоятелна стая за децата, с два ъглови кревата.
Ищцата готвила на децата, перяла им, гладила ги. Тя ги научила да четат и
пишат. Тя научила М. в първи клас да говори на гръцки. Чувствала се зле след
като ответникът взел М.. Тя искала да си върне М. при нея. В. също искала
брат й да е с нея. Много пъти плакала. Сутрин се събуждала и плачела за брат
си. Никога не била казвала, че ще отиде да живее в Благоевград при брат си и
баща си. Нямала желА.е да живее в Благоевград, но имала желА.е да види
брат си. В. завършила първи клас с отличие. Отношението на Б. към децата
било съвсем нормално. Грижил се за тях, гледал ги, разхождал ги. Имали
нормални отношения. Не била виждала той да ги обижда и нагрубява. Питала
децата как се държи Б. с тях. Те й казвали, че се държи добре и никой не ги
удрял. Откакто се върнали децата, всяка година отивали на село – през 2021 г.
и 2023 г. Докато били в Гърция, също ходели. Свидетелката не била
изпращала на М. съобщения, в които да го обижда. Не обиждала него, а баща
му. Ищцата работела на редовна смяна от 9 ч. до 18 ч. Когато тя била на
работа, Б. помагал за гледането на децата. Б. също работел. Когато децата не
били на училище, за тях се грижила майка им, като се върнела от работа. В.
била по цял ден на училище. М. звънял на телефон 112 под въздействието на
баща му.
Свидетелката Н. С. В., без родство със стрА.те, установява, че работи
като инспектор ДПС при РУ Септември към ОДМВР Пазарджик. Провеждала
разговор с детето М. в служебно качество. Откакто ищцата се установила с
двете деца на територията на Септември няколко пъти се срещала с М..
Поводът бил подаване на сигнали от ответника. Отзовала се на два сигнала на
телефон 112 за евентуално изоставяне и насилие на дете. Първият път
сигналът бил подаден от детето. Извършили незабавна проверка. Бил
приложен координиращ мехА.зъм за взаимодействие при случаи на деца,
жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция.
Посетили дома, провели разговор с детето и не установили данни за
съответствие с подадения сигнал. Детето било в вкъщи, при подходящи
условия. Разговорът се провел насаме с разрешение на майката. Детето било
съвсем спокойно, нямало данни за насилие. Не дало точен отговор защо се
обадило на телефон 112. Оттогава не бил получаван сигнал от детето М..
Следващият сигнал бил подаден от бащата, пак за неглижиране и насилие над
детето. Проверили сигнала, който пак не се потвърдил. Свидетелката
изпратила преписка до 2-ро РУ Благоевград ответникът да не подава неверни
данни на телефон 112. И децата, и родителите били насочени към ползване на
социални услуги в КСУДС. Свидетелката виждала децата да си играят навън
и изглеждали спокойни. От бащата имало подадени жалби в РУ Септември,
че не може да се вижда с децата си. При разговора с майката тя казала, че се
страхува, че той ще вземе децата и повече няма да ги види. Детето М. й
споделяло, че иска да живее с баща си, още след разговора по повод сигнала
до 112. В. й споделила, че й е мъчно за брат й. Конкретно за баща си и майка
си тя не говорила. От колегите от ОДЗ разбрала, че на 14.06.2022 г. бащата се
8
е явил при тях и казал, че е видял М. на улицата и ще го вземе за малко, след
което ищцата подала сигнал, че без нейно съгласие детето заминало за
Благоевград.
Свидетелят Д. С. Д., без родство със стрА.те, установява, че познава
ответника. Той имал момче и момиче. Отнасял се добре с децата. Свидетелят
работил като спасител в хотел с басейн и когато идвали с децата винаги се
държал добре с децата. Грижил се винаги добре за тях да не им липсва нищо.
Бил отзивчив като родител. Виждал го с децата като нормален баща, който се
грижи за децата – за дрехи, сокчета, ако са гладни – като всеки един родител,
както се грижи за децата си. Той живеел само с момченцето М.. Водил детето
всеки ден на училище. Ходел на родителски срещи. Водил го на тренировки
по плуване. М. бил дружелюбно дете. Двамата си говорели, бил усмихнат,
весел, жизнерадостен и дружелюбен. Момиченцето изобщо не го бил виждал.
Бил го виждал преди години, когато работел на басейна.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 2 от
СК ищцата заяви, че откакто е родила децата, ги е отгледала само тя и в
периода, когато били в Гърция, бащата не полагал грижи. И в студ, и в жега
тя ги водила навсякъде. Той бил постоянно на работа. В техния личен живот
той не присъствал по никакъв начин. М. сигурно се бил отчуждил от нея, но
въпреки това искала да си дойде при нея, защото липсвал на нея и на В. й
липсвал. Била сигурна, че бащата не полага грижи за него. Грижите ги
полагала лелята – съпруга на брат му, защото той бил в чужбина. Бабата и
дядото живеели в село в същия район. Не били заедно в къщата, както се
пишело по докладите.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 2 от
СК ответникът заяви, че като родител би дал много повече на децата от
майката, поради причината, че дори в Гърция работил и издържал майката
през цялото време, а тя ходела да се забавлява на народни танци. Дори ходила
на представления в цяла Европа и той се грижил за децата. Ако можела да се
грижи сама за децата, нямало да се събере с момчето, с което живеела. Не
живеел в апартамента сам. Родителите му ходели на село, но си живели в
апартамента при тях. В Гърция ходил за два дни за друго дело между тях.
Живеел в България и ходел на работа. През останалото свободно време
полагал грижи за детето, водил го на училище, на тренировки. Живеели във
фамилна къща и всички му подавали ръка – баща, майка, племенник, всички
били едно. Децата също били привързА. към тях. Най-голямата обида за него
била да даде на майката едното дете. Не би разделил децата.
Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. детето М. сподели, че е на
12 години, в шести клас. Любимият му предмет е математика. Учи в 4-то ОУ
в Благоевград. Там бил в трети, пети и шести клас. В четвърти клас бил на
училище в Септември. Ходи на плуване и на бокс. Успява да се справи с
тренировките и ученето. В Благоевград живее с баща си и баба си в една
къща. Баща му го води на училище. Училището било в квартал Грамада и
9
трябвало да ходят с колата. Към 16:00 ч. след зА.малня баща му го взимал от
училище. Като бил в Септември с майка си, с В. и с Б. не му харесвало. Те се
напивали и го биели. Не иска да се вижда с майка си. Откакто бил при баща
си, тя не била идвала изобщо да го види. Те се обаждали да чуят В., но майка
му не я давала. При баща му се чувства по-добре. Иска В. да е при тях,
защото и нея биели. Тя му го казала, когато били заедно в Септември. Звънял
на телефон 112, за да каже, че го бият. После дошла полиция. Питали го дали
е вярно. След това не помни какво се е случило. Ако трябва да се върне при
майка си и Б., заявява, че няма да тръгне.
Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. детето В. сподели, че е на
осем години. Рожденият й ден е на 01-ви април. Обича да празнува рождения
си ден. Последния път тортата й била на Елза. Обича да играе на игри и да
реди пъзели на Елза. Във втори клас е. Не й харесва много да ходи на
училище, защото нещата, които учили, й били трудни. Майка й не й помагала
с уроците. Като се прибере от училище, не четяли книжки с майка й и не
учили таблицата за умножение. Не ходили на детски площадки. Тя била на
работа и все не можела. Няма много приятели в Септември. Не излиза да си
играе с тях, защото майка й не й дава. Не ходи на извънкласни зА.мА.я.
Искала да ходи на плуване, но майка й не й разрешила. Заявява, че двамата с
М. много се обичат и иска да е при М. и баща си в Благоевград. Тя била при
него, но майка й я взела. В Благоевград й харесвало повече. Написала писмо
до Дядо Коледа и си пожелала да отиде при М..
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 от СК за упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършили пълнолетие деца.
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК представлява спорна съдебна
администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност
като изхожда от интересите на ненавършилите пълнолетие деца във всеки
конкретен случай, като взема предвид възрастта на децата и пола им,
възможностите на родителя да полага грижи за тях, битовите условия, при
които ще бъдат отглеждА. децата, социалното обкръжение, възможността за
помощ от трети лица при отглеждане на децата, доходите и имуществото на
родителите, моралните качества, привързаността към децата и други
обстоятелства от значение за отглеждането на децата.
ППВС № 1/1974 г. обобщава практиката на съдилищата по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите, като дава указА.ето родителските
права и мерките за лични отношения да бъдат определени конкретно, т.е от
значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на
разглеждА.я случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на
кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
10
права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими
в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по
тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в
обемането на относимите и съпоставими към тях факти, но установено в
практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост:
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начинът,
видът, продължителността, ефективността на полагА.те от родителя грижи
към детето, изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на
детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в
по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта
на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и начина на живот.
Необходима е комплексна преценка на всички изброени обстоятелства, за да
се вземе най-правилното решение в интерес на детето. Интересът на детето е
висша ценност, за която съдът следи служебно. Да се намери „най-добрият
интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се
извърши преценка на желА.ята и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността
на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
По настоящото делото и двамата родители са заявили желА.е да
упражняват родителските права по отношение на децата, което е указА.е за
сериозна загриженост за децата и желА.е да изпълнят родителския си дълг.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът
цени като компетентно, обективно и обосновано, и майката, и бащата имат
необходимите родителски качества, възпитателски потенциал и възможност
да полагат непосредствени грижи за децата.
И двамата родителите са трудово ангажирА., макар получавА.те от тях
доходи да са в нисък размер.
Жилищно осигурени са, като бащата живее в собствено жилище,
представляващо фамилна къща, а майката – в апартамент, собственост на
настоящия й съжител. И двете жилища предоставят добри хигиенно-битови
условия за отглеждане на децата.
Емоционалната привързаност между децата и родителите е в полза на
бащата, който към настоящия момент отглежда и двете деца, а през по-
голямата част е осъществявал непосредствените грижи за детето М.. Налице е
известна дистанцираност в отношенията между детето М. и майката,
предизвикана до голяма степен от изключително влошените отношения
11
между родителите и поставянето му в ситуация, в която трябва да избира
страна. При детето В. се наблюдава емоционална привързаност и към двамата
родители с лек превес към бащата с оглед изразените от детето при
изслушването му забележки към полагА.те от майката грижи и желА.ето й да
бъде при брат си и баща си.
По отношение на моралния облик на родителите и нравствените им
качества следва да се има отчете, че всеки от родителите в по-голяма или по-
малка степен е злепоставил родителския си авторитет пред децата с
поведението и действията си. Родителите са въвлекли децата в
съществуващия в продължение на години личностен конфликт между тях,
разрушили са сигурната семейна среда, в която децата са живеели и са
категорични в нежелА.ето си да разрешат на децата да контактуват с другия
родител и помежду си по времето, когато децата са били разделени, което е
единствено във вреда на децата. Показателно е също така, че с влязло в сила
решение е прието, че детето М. е било обект на международно отвличане от
баща си, а срещу майката има издадена заповед за защита за осъществено
спрямо същото дете домашно насилие, което също води до негативен
морален облик на родителите.
До момента всеки от родителите самостоятелно е полагал грижи за
децата, като през по-голямата част от времето след раздялата на родителите
детето М. е живяло при баща си, а детето В. – при майка си. Тук критика
заслужават и двамата родители, тъй като са позволили личните им отношения
да влияят върху живота на децата до степен, че в рамките на около пет години
децата са били принудени от родителите си да променят многократно
обичайната си среда на живот, в т.ч. града, дома, училището, близкия семеен
кръг, приятелите. Тази ситуация е изключително неблагоприятна за децата,
като се има предвид ниската им възраст и нуждата от сигурна и стабилна
среда, в която да растат.
Бащата има по-голяма възможност да получава ежедневно съдействие в
грижите за децата от свои близки, тъй като живее съвместно с родителите си,
с брат си и с негово семейство. Майката от своя страна може да разчита
основно на помощта на съжителя си и в много редки случаи на роднините си,
които живеят на голямо разстояние.
Пола и възрастта на децата в случая не са от съществено значение за
определяне на подходящия за отглеждането им родител, тъй като се касае до
деца от мъжки и женски пол, чиято възраст, съответно 12 и 9 години,
предполага по-голяма самостоятелност.
Като съобрази тези обстоятелства и взе предвид становищата на стрА.те
съдът намира, че на този етап бащата е по-подходящият родител, който да
отглежда и възпитава децата. За този извод определяща е преди всичко
необходимостта двете деца да бъдат отглеждА. съвместно, за да запазят
връзката помежду си, съществуващата привързаност между децата и бащата,
изразената от него готовност да се грижи за децата и силното му желА.е да
12
бъде с децата си, което е подкрепено с множеството опити да осъществи
контакт с тях, в т.ч. с посредничеството на ОЗД при ДСП Септември. Прави
впечатление, че способите на бащата за контакт с децата са по-щадящи за тях,
освен, че са по-многобройни от тези на майката, доколкото бащата търси
съдействието на социални работници и психолози със съответните умения за
общуване с деца, докато от страна на майката се търси съдействие основно от
полицията и прокуратурата. В дома на баща си децата ще се чувстват сигурни
и спокойни и ще им бъде създадена подходяща за израстването им среда,
максимално близка до тази, в която са живели по време на брака между
родителите им. В живота им ще участват активно близките им роднини по
бащина линия, които могат да оказват подкрепа на бащата в грижите за
децата. Не на последно място това разрешение отговаря напълно на желА.ето
на децата да живеят с баща си, което те са заявили нееднократно както пред
социалните работници, така и пред съда. Чувствата и желА.ята на децата са от
съществено значение в настоящия случай, тъй като те са жертва на
ожесточения конфликт между родителите си и имат нужда да бъдат щастливи
и обичА., а те се чувстват такива именно с баща си. ЖелА.ето на децата са
живеят при баща си е несъмнено установено по делото и дори за детето М. да
се приеме, че това желА.е е повлияно от бащата, с когото живее, то по
отношение на детето В. няма никакво съмнение, че е резултат от
самостоятелна преценка, тъй като до месец декември 2023 г. детето не е
имало почти никакви контакти с баща си, с изключение на един кратък
период от време през месец януари 2022 г., когато двете деца са били при
баща си. Следва се отчете и ефектът на принудата спрямо децата, тъй като в
тази ситуация принуждаването на децата да се върнат при майка си крие
опасност от нанасяне на емоционална травма за децата, особено след
изявленията на децата, че не желаят да живеят с майка си. С оглед изложеното
съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на бащата, при когото да бъде и местоживеенето на децата.
Майката, разбира се, има изключително важна роля за децата и нейното
присъствие в живота им е от съществено значение за тяхното възпитА.е,
нравствено израстване и съзряване. Поради това следва да бъде определен
подходящ режим на лични отношения с децата, който да даде възможност на
децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си
родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува
и с двамата си родители. По тази причина мерките за лични отношения следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително
от интереса на децата с оглед спецификите на конкретния случай. От
съществено значение в случая е личните отношения между майката и децата
да се съобразят преди всичко с необходимостта от възраждане на връзката
майка-деца, осигуряване на възможност за изграждане на хармонични
отношения между тях и недопускане на разрив в отношенията им. Бащата от
13
своя страна следва да подкрепя децата в отношенията им с майката, по
никакъв начин да не уронва авторитета й пред децата и да ги насърчава към
повече и пълноценни контакти с нея. С оглед приетото по делото
допълнително заключение на съдебно-психологичната експертиза, режимът
на лични отношения следва да бъде постепенен, като първоначално срещите
се осъществяват за по-кратко време, без преспиване и в присъствие на
социален работник, до възвръщане на доверието и емоционалната близост
между майката и децата. Поради това в продължение на два месеца
контактите между тях следва да се осъществяват всяка събота от месеца от
10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствие на социален работник. След изтичане на този
период от време майката може да взима децата всяка първа и трета седмица
от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с приспиване, в
продължение на още два месеца. След тяхното изтичане майката може да
взима децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до
16:00 ч. в неделя с преспиване, пет дни през пролетната ваканция на децата,
един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, пет дни през зимната ваканция на децата, всяка нечетна
година децата ще бъдат с майка си на Великден, а всяка четна година ще
бъдат с майка си на Коледа.
На основА.е чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на
децата. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на
децата, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато те биха имали, ако
родителите живееха в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на
родителите – чл. 142, ал. 1 от СК, а минималният й размер не може да бъде
по-нисък на една четвърт от размера на минималната работна заплата
съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една
страна с възрастта на децата, нуждаещи се от издръжка, ежедневните им
нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на специални
потребности и икономическите условия за живот в страната към момента на
определяне на издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от
родителите да дава издръжка с оглед здравословното и имуществено
състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието
или липсата на задължение да издържа и други лица.
В случая се касае за деца в училищна възраст. Обичайните им нужди
включват основно разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих и
развлечение според възрастта. Детето М. посещава извънкласни дейности –
тренировки по бокс и футбол. Няма данни някое от децата да има специални
потребности или дарби, които да изискват разходи, по-големи от обичайните,
нито да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо
14
скъпоструващо лечение.
Като обективен критерий за определяне на необходимите средства за
месечна издръжка на едно дете могат да послужат стандартите, установени в
чл. 50, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДет., според който средствата за отглеждане и
възпитА.е на дете от 3 до 14 години са в размер на линията на бедност за
съответната година. Последната съгласно ПМС № 212 от 02.11.2023 г. за
определяне на размера на линията на бедност за страната за 2024 г. е 526 лв.
При тези данни съдът намира, че към настоящия момент необходимите
средства за посрещане на потребностите на детето М. са в размер около 520
лв. месечно, а на детето В. – около 480 лв. месечно. Тази издръжка съгласно
чл. 143, ал. 1 от СК следва да се разпредели между двамата родители според
възможностите им. Родителите са в трудоспособна възраст, няма данни да
страдат от заболяване, което да има пречи да полагат труд и да реализират
доходи от трудова дейност. И двамата родители са трудово ангажирА..
Доходите им са около минималната работна заплата за страната. Нямат
задължение да издържат други ненавършили пълнолетие деца, нито да
изплащат кредити. Живеят в собствени жилища и не плащат наем. При тези
данни може да се направи извод, че родителите имат равни възможности да
осигурят издръжката на децата, но тъй като родителските права ще се
упражняват от бащата, който ще осъществява непосредствените грижи за тях
и ще посреща ежедневните им разходи, майката следва да поеме по-голямата
част от паричната издръжка на децата, а именно: 280 лв. месечно за детето М.
и 250 лв. месечно за детето В.. Остатъкът от необходимите на децата средства
за живот следва да останат в тежест на бащата, който също реализира доходи
и има задължение да ги издръжка наред с майката.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с
което родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата,
местоживеенето на децата бъде определено при бащата, да бъде определен
режим на лични отношения на децата с майката, майката да бъде осъдена да
заплаща на децата месечна издръжка в посочените размери, дължима
съгласно ППВС 5/1970 г. от влизане в сила на решението до настъпване на
основА.я за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
при забава съгласно чл. 146, ал. 1 от СК.
Разноски в полза на стрА.те не се присъждат, тъй като производството е
по спорна съдебна администрация – Определение № 385 от 25.08.2015 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г.о.
На основА.е чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 763,20 лв.
На основА.е чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран и на основА.е чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
15
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М. Ч., ЕГН ********** и В. Ч.,
ЕГН ********** при бащата К. К. Ч., ЕГН ********** на адрес: гр.
Благоевград, кв. „******“, ул. „******.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата М. Ч., ЕГН ********** и В. Ч., ЕГН ********** на бащата К. К. Ч.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката А. П. Ч., ЕГН
********** от гр. Септември, бул. „****** и децата М. Ч., ЕГН ********** и
В. Ч., ЕГН **********, както следва: през първите два месеца от влизане в
сила на решението майката може да вижда и взима децата всяка събота от
месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. в присъствие на социален работник. След
изтичане на два месеца майката може да взима децата всяка първа и трета
седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя, с приспиване, в
продължение на още два месеца. След тяхното изтичане майката може да
взима децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до
16:00 ч. в неделя с преспиване, пет дни през пролетната ваканция на децата,
един месец през лятната ваканция на децата, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, пет дни през зимната ваканция на децата, всяка
нечетна година децата ще бъдат с майка си на Великден, а всяка четна година
ще бъдат с майка си на Коледа.
ОСЪЖДА А. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Септември, бул. „****** да
заплаща на детето М. Ч., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 280
лв., а на детето В. Ч., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв.
чрез техния баща и законен представител К. К. Ч., ЕГН **********, считано
от влизане в сила на решението до настъпване на основА.я за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава съгласно
чл. 146, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА А. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Септември, бул. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 763,20 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основА.е чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те чрез пълномощниците им,
както и на ДСП Пазарджик и ДСП Благоевград чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16