гр. София, 30. 06. 2021 год.
Софийски окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание, проведено на тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Петков Членове: 1. Недялка Николова
2. Кристина Тодорова
с участието на......... , като разгледа докладваното от съдията Петков, в.ч.н.д. №
197 / 2021 год., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Б.К. от САК - защитник /понастоящем с оттеглено пълномощие/ на поде. К.Р.К., с установена самоличност, срещу протоколно определение от 10. 03. 2021 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК по н.о.х.д. № 193 / 2020 год. по описа на Районен съд - Е. П..
С посоченото определение, съставът разглеждащ горепосоченото наказателно дело от общ характер, е взел по отношение на поде. К. мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 /петстотин/ лева, уважавайки направено в тази насока искане, на мл. прокурор при Районна прокуратура - Е. П..
В жалбата на защитникът се твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно - развиват се доводи, че решаващия съдебен състав не е отчел факта, че поде. К. проявява безукорно процесуално поведение и на практика не е станал причина за отлагане на делото за друга дата извън случай, когато е бил с влошено здравословно състояние.
Сочи се също, че именно защитникът му и жалбоподател - адв. Б.К. от САК е ставал причина за отлагане на делото за друга поради служебна ангажираност за което са били представени необходимите писмени доказателства. Към въззивната инстанция се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено изцяло.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, за първото съдебно заседание на датата 17.
9. 2020 год., поде. К. е бил нередовно призован което е станало причина да не бъде даден ход на делото и същото е било отложено за следващо заседание за датата 29. 10. 2020 година.
На горепосочената дата, 29. 10. 20202 год., действително подсъдимото лице не се е явило за провеждане на съдебното заседание, но защитника му изрично е заявил, че подзащитния му е с влошено здравословно състояние за което обстоятелство и ще бъдат ангажирани доказателства. Това на практика е било сторено /в.ж. л. 22 и сл. от първ. пр.-во/.
Както за следващото заседание по делото, проведено на датата 27. 01. 2021 год., така и за провеждане на разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 193 / 2020 год. по описа на Районен съд - Е. П. на датата 10. 03. 2021 год., поде. К. се е явявал и не е ставал причина да не може да бъде даден ход на делото и същото да бъде отлагано за разглеждане за друга дата.
В съдебното заседание проведено на датата 10. 03. 2021 год., представителят на Районна прокуратура - Е. П. в становището си по въпросите по чл. 248 от НПК и в частност този, по т. 6 от посочената наказателно-процесуална правна норма, е поискал поде. К. да бъде санкциониран за своето процесуално поведение както и за процесуалното поведение на неговия защитник станал причина за непровеждане на съдебното заседание което е било насрочено за датата 27. 01. 2021 година /в.ж. л. 37, гръб от първ. пр.-во/ претендирайки спрямо подсъдимия да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК, когато обвиняемият, респективно, подсъдимия, не се яви пред съответния орган без уважителна причина или промени местоживеенето си без да уведоми за това, или наруши определената му мярка за неотклонение, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка за неотклонение се заменя с по-тежка, по реда предвиден в НПК, независимо от тежестта на повдигнатото обвинение.
В нормата на чл. 58 от НПК са посочени видовете мерки за неотклонение като законодателят е подредил същите по тежест : подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража.
Не може да има спор, че поде. К. нито не се е явил за разглеждане на н.о.х.д. № 193 / 2020 год. по описа на Районен съд - Е. П. без уважителна причина, нито пък е променил местоживеенето си без да уведоми за това, нито пък е нарушил определената му мярка за неотклонение по простата причина, че такава в рамките на проведеното досъдебно производство по делото, не е била взета.
Гореизложеното с категоричност налага извода, че след като хипотезата на чл. 66, ал. 1 от НПК е била отсъстваща към момента на провеждане на разпоредителното заседание по делото, не са били налице законови предпоставки спрямо подсъдимото лице да бъде вземана мярка за неотклонение, още повече, гаранция, независимо от невисокия размер на същата.
Това обстоятелство от своя страна пък налага извода, че настоящия съдебен състав следва да постанови определение с което отмени атакуваното определение от
10. 03. 2021 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК по н.о.х.д. № 193 / 2020 год. по описа на Районен съд - Е. П..
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 10. 03. 2021 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК по н.о.х.д. № 193 / 2020 год. по описа на Районен съд - Е. П. с което по отношение на поде. К.Р.К. с установена по делото самоличност, е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.