Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 12
година 05.03.2021 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 2888 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл ГПК и
чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба от И.Н.П. с
ЕГН-********** с адрес ***,подадена чрез пълномощника му адв.Бялков против
решение №260321 от 02.10.2020г.,постановено по гр.д.№2365/2020г.по описа на
БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивника П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр.с
чл.225 ал.1 КТ срещу „Експрес Логистика и Дистрибуция“ООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Цариградско шосе“№425,складова
база 2 за
отмяна на уволнението на ищеца П.,извършено със Заповед №2450 от
26.03.2020г.като незаконосъобразно;за възстановяване на заеманата отпреди
уволнението длъжност „Организатор прием на стоки““ в ДЦ гр.Бургас;за осъждането
на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето,през
което е останал без работа в размер на 4980 лева,равняващо се на шест месечни
трудови възнаграждения,при месечно възнаграждение от 815 лева,ведно със
законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане.
Въззивникът е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил
пред надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и необосновано от
събраните по делото доказателства.Счита,че от съдебния акт не става ясно по
каква причина БРС е стигнал до извод за неоснователност на предявените
искове,обстоятелствената част на решението е крайно лаконична,съдът се е
ограничил да преповтори съдебния доклад и да изброи част от събраните
доказателства,като без да обоснове и защити тезите си,стига до неблагоприятен
за ищеца краен извод.В тази част на решението е буквално цитирана съдебна
практика,даваща една от приетите дефиниции що е „спиране на работа за повече от
15 работни дни“ и веднага след това е постановен отрицателният
диспозитив.Сочи,че в обжалваното решение не са изследвани доказателствата,не е
изяснено защо е приета тезата на ответника-работодател и отречена тезата на
ищеца,като в тази връзка въззивникът прави оплакване,че съдебният акт е
немотивиран,което е самостоятелно основание за порочността му.Във въззивната жалба
са изложени доводи относно основателността на претенциите на ищеца,а именно-че
ответникът не е доказал,че е налице престой по смисъла на чл.328 ал.1 т.4 КТ,съобразно дефиницията за престой.Според въззивника,районният съд е дал вяра
на свидетелските показания на водените от ответника работници,но те по никакъв
начин не са доказали,че е налице тази предпоставка,а напротив- предприятието е
продължило своята дейност. Двамата свидетели не са били преки очевидци на
работата в отдела,в който е полагал труд ищецът,те продължават да работят в
предприятието,а св.Дончев лично е виждал ищеца на работното му място. Анализът
на показанията на св.Владимирова и св.Дончев според въззивника налага извод,че
не се доказва наличие на „спиране“ по смисъла на законовата лема ,а напротив-
видно е,че до прекратяването на трудовото правоотношение,работодателят развива
дейност в звеното,в което ищецът е извършвал трудовите си функции. Твърдението
на свидетелите,че ищецът се е занимавал само и единствено с дейността по
разпространение на периодичен печат не кореспондира с писмените доказателства
по делото,тъй като в трудовите договори и длъжностната му характеристика не е
засегната подобна дейност. Не са ангажирани щатни или длъжностни разписания,от
които да е видно отношение на длъжността на ищеца към периодичния печат и в
тази връзка счита,че уволнението следва да бъде признато за незаконно. На
следващо място въззивникът счита,че още в отговора на исковата молба ответникът
е изложил твърдение,че с Акт на МС – Решение на МС от 23.10.2019г.му е отнета
физическата възможност ,считано от 02.03.2020г.да извършва дейност по
разпространение и сделки с печатни издания на територията на РБ ,като
правомощия в тази насока държавата е делегирала само на „Български пощи“
ЕАД-Заповед № 259/28.02.2020г.на управителя на дружеството е издадена относно
преустановяване на част от дейността на дружеството.Разпитаните свидетели
твърдят,че от м.март 2020г.до момента работодателят не извършва дейност по
разпространение на печатни издания,като същата дейност е изцяло преустановена.В
тази връзка се изтъква,че дефиницията за престой по чл.328 ал.1 т.4 КТ изисква
временно преустановяване на дейността на предприятието или част от него,поради
организационно-технически или икономически причини,а в случая следва да се
приеме,че е налице постоянно/окончателно преустановяване на дейността,която
ответното дружество няма да може да извършва занапред поради акт на МС.В случая
са налице други възможности за прекратяване на трудовото правоотношение и
реални хипотези,като закриване на част от предприятието или съкращаване на щата,доколкото
не е ясно дали са налице пропорционални съкращения във всички нива/структури на
работодателя,възможно е да е налице и намаляване обема на работата,но но
никакъв начин не може да е налице хипотезата на чл.328 ал.1 т.4 КТ.Моли за
отмяна на съдебното решение на БРС и постановяване на решение от БОС,с което да
се уважат предявените от ищеца искове.
Няма доказателствени искания.Претендира присъждане на разноски.
В подадения
писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба като
неоснователна и е изразило становище,че решението на БРС е правилно и
законосъобразно.БРС правилно и въз основа на събраните доказателства е формирал
извод,че считано от 01.03.2020г.за отдел „Доставки“ гр.Бургас е било налице
пълно преустановяване на дейността,което е продължило повече от 15 работни
дни,а ищецът до датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е полагал
труд,поради преустановяване на работата в отдела.Счита за неоснователни оплакванията,че
обжалваният съдебен акт е немотивиран,а интенциите на въззивника да обоснове
основателността на исковите претенции намира за абсурдни.В тази връзка се
сочи,че ищецът още с исковата молба е следвало да изложи твърденията си,което
не е било сторено,а от друга страна – пред първата инстанция са били
представени от ответника много писмени доказателства,които ясно и
последователно установяват правилното прилагане на чл.328 ал.1 т.4 КТ.Те не са
били оспорени от ищеца,а свидетелските показания са потвърдили фактическата
обстановка,установена с писмените доказателства,не са били установени
противоречия между тях.Прави се възражение,че св.Владимирова не е „офис
служител“,а Ръководител отдел „Човешки ресурси“ и е отговаряла пряко за
изготвянето и връчването на документите на служителите от отдел „Доставки“ в ДЦ
гр.Бургас,тя е запозната какви са трудовите функции и задължения на служителите
на дружеството.По отношение на св.Дончев се посочва,че той е бил колега на
ищеца в ДЦ гр.Бургас и е свидетел на връчването на заповедта за прекратяване на
трудовия договор с ищеца.Този свидетел е обяснил,че трудовите функции на ищеца
са били само в обработката на печатни издания и че дейността,свързана с преса е
спряла в ДЦ Бургас ,считано от 01.03.2020г.Въззиваемото дружество намира за
неоснователни доводите на въззивника по отношение продължителността на престоя
по смисъла на чл.328 ал.1 т.4 КТ.В КТ се упоменава минимален срок за престой,но
не се определя максимално колко може да продължи престоя.Преценката за
законност на уволнението се извършва въз основа на факта на осъществено спиране
на работата за срок повече от 15 работни дни,без правно значение за наличието
на това основание е дали към момента на прекратяване на ТПО работата е била
възстановена в пълен или ограничен обем след прекратяването на трудовия договор
или работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността.В този смисъл
въззиваемото дружество се позовава на Решение по гр.д.№4515/2015г.на ВКС,4-то
г.о.В допълнение се изтъква,че трудовите правоотношения със всички служители в
отдел „Доставки“ на ДЦ гр.Бургас са били прекратени,без да е извършвана промяна
на трудовата функция,което също доказва,че в този отдел е имало спиране на
работата с начална дата 01.03.2020г.,което е продължило повече от 15 дни. Моли
решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно уведомен,не
се явява и не се представлява.Представено е писмено становище от пълномощника
му адв.Б.,в което се поддържа въззивната жалба и е изразено становище по съществото на спора. Отправено е искане
атакуваното съдебно решение да бъде отменено като незаконосъобразно,като
въззивния съд постанови ново,с което да уважи предявените от него искове.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно
уведомено,се представлява от адв.Райков,който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на
БРС.Претендира присъждане на разноски.
При
извършената служебна проверка за валидност и допустимост въззивният съд намери
атакуваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.Оплакванията на въззивника,че решението
на БРС е немотивирано са неоснователни.Районният съд е извършил анализ на
събраните по делото доказателства,включително е обсъдил и показанията на
свидетелите ,като е изложил синтезирано правните си изводи досежно законосъобразността
на уволнението.Изложените мотиви са безпротиворечиви и разбираеми.
Съдът, като
взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,по основателността на въззивната жалба намери следното:
Въззивникът П. е предявил пред БРС искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр.с чл.225
ал.1 КТ срещу „Експрес Логистика и Дистрибуция“ООД с ЕИК-********* със седалище
и адрес на управление гр.София,бул.“Цариградско шосе“№425,складова база 2,като
е поискал съдът да отмени уволнението му, извършено със Заповед №2450 от 26.03.2020г.като незаконосъобразно;да
го възстанови на заеманата отпреди уволнението длъжност „Организатор прием на
стоки“ в ДЦ гр.Бургас и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225
ал.1 КТ за времето,през което е останал без работа в размер на 4980
лева,равняващо се на шест месечни трудови възнаграждения,при месечно
възнаграждение от 815 лева,ведно със законната лихва от завеждането на иска до
окончателното изплащане.
Ищецът е твърдял,че
уволнението му е незаконосъобразно,тъй като не е било налице което и да е от
основанията на чл.328 ал.1 т.4 КТ даващи право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение,тъй като не е имало престой по смисъла на КТ- временно
преустановяване на дейността на предприятието или част от него поради
организационно-технически или икономически причини,което фактическо състояние
на спиране на работата или престой по обективни причини да е продължило за
повече от 15 дни.Твърдял е,че ако буквално се тълкува волята на работодателя
досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,то би следвало да
се касае за престой в предприятието с начална дата към първите дни на м.март
2020г.,а дейността му не е спирала дори и през периода на извънредното
положение.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът
е оспорил исковете,като е заявил,че уволнението на ищеца на соченото основание
счита за законосъобразно.Изложил е твърдения,че със Заповед №259 от
28.02.2020г. на управителя на дружеството е била спряна дейността,свързана с
разпространение на печатни издания и по тази причина е обявен престой в отдел
„Доставки“,включително в ДЦ Бургас и ДЦ Шумен считано от 01.03.2020г.
Служителите в тези отдели,включително и ищецът, са преустановили напълно
всякаква трудова дейност,спирането е продължило повече от 15 работни дни,след
което трудовите договори с тях са били прекратени на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ. Ответникът е твърдял,че спирането на дейността е било наложено във връзка с
Решение на МС от 23.10.2019г.,съгласно което дейността по разпространение и
продажба на печатни издания на територията на страната ще се извършва считано от
02.03.2020г.от„Български пощи“ЕАД.Тъй като фундамент в дейността на дружеството
е била доставката на печатни издания в цялата страна,а трудовите функции на
служителите в отдел „Доставки“ в различните ДЦ в страната са били свързани
именно с доставката на печатни издания,то след влизане в сила на Решението на
МС,дружеството е предприело поетапно и в различна степен действия по
преустановяване на доставката на печатни издания,като в някои ДЦ напълно е била
преустановена тази дейност още от началото на м.март 2020г.Ответникът е
твърдял,че ищецът П.,като служител в отдел „Доставки“ в ДЦ Бургас е бил
засегнат от преустановяването на дейността и с него,както и с всички други
служители в този отдел,трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.4 КТ.В подкрепа на твърденията си ответникът е представил
множество писмени доказателства,неоспорени от ищеца- Заповед №259 от 28.02.2020г.,писмена кореспонденция
между „Български пощи“ЕАД,ответното дружество и негови контрагенти,договори за
доставка на печатни издания и уведомления за прекратяването им,трудови договори
и заповеди за прекратяването им на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ с други
служители в отдел „Доставки“ ,ДЦ Бургас. Представени са и заповеди за
прекратяване на трудови договори на служители по взаимно съгласие,на основание
чл.325 ал.1 т.1 КТ,за които ответникът е твърдял,че трудовите правоотношения с
тях са били прекратени на това основание,тъй като те са започнали веднага
работа при друг работодател.
В съдебно
заседание ответникът е ангажирал и свидетелски показания,разпитани са
св.Владимирова/ръководител отдел „Човешки ресурси“ при ответното дружество/ и
св.Дончев/ръководител „Търговски екип“ при ответното дружество/.
Правилно и в
съответствие с твърденията на страните и представените доказателства БРС е
приел,че между страните са безспорни фактите,че са били обвързани от безсрочно
трудово правоотношение,по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Организатор прием на стоки“ в ДЦ Бургас, че със Заповед №259 от 28.02.2020г.
на управителя на дружеството е била спряна дейността,свързана с разпространение
на печатни издания и е обявен престой в отдел „Доставки“,включително в ДЦ
Бургас и ДЦ Шумен считано от 01.03.2020г. ,както и че трудовото правоотношение
с ищеца е било прекратено от ответника на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ,с
посочено в заповедта за прекратяването му основание „спиране на работа за
повече от 15 работни дни“.
Анализът на
писмените доказателства и свидетелските показания и според въззивната инстанция
води до безпротиворечив извод,че дейността в отдела,в който е работил ищецът е
била спряна от 01.03.2020г. От една страна,спирането на дейността се установява
от представената от ответника Заповед №259 от 28.02.2020г.,както и от останалите
представени от него писмени доказателства,а от друга страна се подкрепя и от
показанията на разпитаните свидетели,които правилно и в съответствие с
процесуалните правила са кредитирани от районния съд.
Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба,че от показанията на свидетелите не се
установява да е имало спиране на работния процес в предприятието,а и
свидетелите нямат преки впечатления за трудовите функции,изпълнявани от ищеца. Св.В
е ръководител на отдел „Човешки ресурси“ в предприятието на ответника и има
непосредствени лични възприятия за цялостната дейност и организация на
предприятието,както и за наложилото се спиране на дейността по разпространение
на печатни издания. От нейните показания се установява,че служителите в отдел ДЦ Бургас,чиято дейност е
била свързана с разпространение на печатни издания са били в престой, а е
продължила работата си Дирекция „Тютюневи изделия“, която се занимава със
съвсем друг вид дейност-търговия с цигари,а служителите и са търговски
представители. От показанията на св.Дончев се установяват същите факти- ищецът е работил в отдела,който се е занимавал
с логистиката, работното му място е било в склада, отговарял е за брака, служителите
в този отдел са преустановили работа поради престой, а другият отдел,който е
продължил работата си, се занимава в търговска дейност.От показанията на
двамата свидетели се установява безпротиворечиво,че не е бил спрян работният процес
в цялото предприятие,а само в отдели,чиято основна дейност е била свързана с
разпространението на печатни издания,а ищецът е работил в такъв отдел.Показанията
кореспондират изцяло с представените от ответника писмени доказателства.
Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба,че след като в трудовия договор и
длъжностната характеристика на ищеца не е посочена дейност по разпространение
на печатни издания,то не е установено отношение на длъжността му към
периодичния печат. Длъжността на ищеца съгласно трудовия му договор е
„организатор,прием на стоки“,в отдел „Транспорт“, „ДЦ Бургас“,а от длъжностната
му характеристика,представена от ответника е видно,че основните му трудови
функции и задължения се свеждат до приемане и експедиране на стоките,организиране
товаро-разтоварната дейност,извършване на проверка на заявки и доставки,изготвяне
и проверка на документация във връзка с получаване и отпускане на стоки и
материали,подчинен е на координатора,складови процеси. Описанието на трудовите
функции в длъжностната характеристика кореспондира с показанията на
св.Дончев,който е посочил,че работното място на ищеца е било в склада,към отдел
„Логистика“/Транспорт/. Основната дейност,извършвана от този отдел,според
показанията на свидетелите и представените писмени доказателства е дейност по
разпространение на печатни издания,която е била преустановена след влизане в
сила на Решението на МС.Ответникът е представил множество писмени
доказателства,подкрепящи твърденията му за реално спиране на дейността-
прекратени са били договори с клиенти,нает е по-малък склад и др.
Въззивният съд
намира за несъстоятелни и правните аргументи на въззивника досежно липсата на престой, тъй като под
престой в доктрината се разбира „временно преустановяване на дейността на
предприятието или част от него поради организационно-технически или
икономически причини“,а в настоящия случай спирането е постоянно и окончателно
занапред, поради което трудовото правоотношение с ищеца би могло да бъде
прекратено на друго основание,а не на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ.
В
съдебната практика е застъпено безпротиворечиво становище,че преценката за
законността на уволнението на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ се извършва въз
основа на факта на осъществено спиране на работата за повече от 15 работни дни.Спирането
на работата е обективен факт,който следва да бъде установен по делото,като е
без значение дали спирането е временно или постоянно,както и дали впоследствие
предприятието е възстановило спряната дейност или е преустановило напълно
своята дейност. Изводът за наличие на престой следва да се формира въз основа
на установени факти за преустановяване на работата,която извършва служителят,като
се изследва дали спирането е по отношение на цялото предприятие,на част от него/отдели/
или на работа от определен вид. /вж.Решение №92/14.04.2016г.по
гр.д.№4515/2015г.на ВКС,ІV г.о.,Определение №364/29.03.2017г.по
гр.д.№3617/2016г.на ВКС,ІVг.о.,Решение №298 от 28.10.2014г.по
гр.д.№977/2014г.на ВКС,ІV г.о. и др./ .
От събраните по настоящото дело
доказателства,се установява безпротиворечиво,че дейността по разпространение на
печатни издания,която е била една от основните дейности на ответното
предприятие е била реално преустановена от 01.03.2020г.във връзка с горецитираното
Решение на МС от 23.10.2019г. Управителят на дружеството е издал на
02.03.2020г. своя заповед,с която е спряна дейността,свързана с разпространение на печатни издания и е
обявен престой в отдел „Доставки“, включително в ДЦ Бургас и ДЦ Шумен, считано
от 01.03.2020г. След изтичане на 15 работни дни,работодателят е пристъпил към
прекратяване на трудовите правоотношения с всички служители в отдел „Доставки“
в ДЦ Бургас,където е било мястото на работа на ищеца,съгласно трудовия му
договор.Прекратено е било и трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.328 ал.1 т.4 КТ. При това положение,въззивният съд намира,че са били налице
всички законови предпоставки работодателят да прекрати трудовото правоотношение
с ищеца П. на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ,поради което същото се явява
законосъобразно,както правилно е приел и БРС.
По гореизложените съображения въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна,а обжалваното
решение,с което исковете на въззивника са отхвърлени,следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата,събрани по
делото.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260321 от
02.10.2020г.,постановено по гр.д.№2365/2020г.по описа на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок считано от датата,на връчването му на
страните пред Върховния Касационен Съд
на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: