РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Девин, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100417 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е образувано по предявени трудови искове по чл. 124 от ГПК вр. с чл.
67 от КТ; чл. 128, т.2 КТ; чл. 150 КТ; чл. 264 КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че през целия си живот е живял и работил в с. М.,
община Д., обл. Смолян. През повечето време е работил в бившия рудник „Ф.“, сега
Мелница за каменно брашно. Твърди, че до 01.12.2010 г. е работил като портиер във фирма
„Г.“ АД и след пенсионирането му от 2011 г. продължил да работи на същото място - на
портала на бившия рудник, същата длъжност-портиер/охрана и при същите условия на
работа. Твърди, че трябвало да работи, за да може да има доходи, които да му осигурят
едно достойно съществуване. Работодателите му през годините се променяли, но мястото му
на работа е било едно и също. Твърди, че от 01.01.2019 г. негов работодател е „В. Х.“ АД-
гр. С., работи на работно време по график и винаги съвестно е изпълнявал трудовите си
задължения. Всеки път надлежно се е записвал в присъствената книга, в която отразяват
приемането и предаването на дежурството. Твърди, че с работодателя имали договорка да
му бъде изплащано минималното за страната брутно трудово възнаграждение, получавал е
възнаграждение по банковата си сметка, което му е изплащано в размер на 250.00 месечно,
т.е. в размер много по-нисък от минималната за страната работна заплата, въпреки, че е
работил на дванадесет и дори на двадесет и четири часови смени, включително в събота и
неделя. Твърди, че работодателят му дължи разликата между заплащаната от него
ежемесечно сума в размер на 250.00 лв. и MP3 за страната през периода 01.01.2019 г.-
31.05.2021 г. като през периода 01.01.2019 г. -31.12.2020 г. охраната на обекта извършвали
1
трима души. Положеният от него за двете посочени години - 2019 и 2020 г. извънреден
труд е в размер на общо 1664 часа, за който не му е заплатено трудово възнаграждение в
размер на 3900.00 лв. Твърди, че през периода 01.01.2021 г. - 25.04.2021 г. охраната на
обекта извършвали двама души, като седмично полагали труд най-малко по 84 часа, т.е. за
посочения период е положил извънреден труд в размер на 28 часа седмично, или общо за
времето от 01.01.2021 г. - 25.04.2021 г. положеният от него извънреден труд е 448 часа, за
който не му е заплатено трудово възнаграждение в размер на 1300.00 лв. Твърди, че е
работил на празнични дни, както следва: на 01.01.2019г., 03.03.2019г., 28.04.2019г.,
01.05.2019г., 06.09.2019г., 22.09.2019г., 25.12.2019г., 01.01.2020г., 03.03.2020г., 06.05.2020г.,
06.09.2020г., 26.12.2020г., 01.01.2021г. и 03.03.2021г. - общо 14 празнични дни, за които не
му е заплатено трудово възнаграждение съгл. чл. 264 КТ в размер на двойното трудово
възнаграждение - 380.00 лв. общо за 14-те празнични дни. Твърди, че в края на месец април
2021 г. получил здравословни проблеми и се наложило да си взема болничен, издаден му е
болничен лист за периода от 29.04.2021 г. до 31.05.2021 г. като предоставил болничния си
лист на работодателя, но обезщетение не му е изплатено. Когато се поинтересувал е
уведомен, че исканото обезщетение не му се полагало, тъй като не работи по трудово
правоотношение, а на граждански договор. Не повярвал, опитал се да намери екземпляра от
договора си, но не го открил в документите си, затова отишъл до НАП, за да се сдобие с
ПИК, за да провери регистрирано ли е трудовото му правоотношение, съгласно
изискванията на трудовото законодателство, какви осигуровки са му внасяни и т. н.
Оказало се, че договорът му не е регистриран в НАП, той останал изключително потресен
и обиден от отношението на работодателя към него, затова след изтичане на срока на
болничния лист на 31.05.2021 г. преустановил да ходи на работа и да изпълнява
задълженията си като портиер/охрана, поради което за него възниква правен интерес да
реализира правата си по съдебен ред.
Моли съда да постанови решение, с което: 1. Да постанови решение, с което да приеме
за установено спрямо ответника, че от 01.01.2019 г. до момента между ищеца и ответното
дружество съществува валидно трудово правно отношение за длъжността
портиер/охрана. 2. Да осъди ответника да му заплати незаплатената част от трудовото
възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г., представляваща разликата
между ежемесечно заплащаната сума от 250.00 лв. и MP3 за страната, както следва : За
периода 01.01.2019г.-31.12.2019 г. /при MP3 за 2019 г. -560.00 лв./ по 310.00 лв. месечно, или
общо за период от 12 месеца сумата от 3720.00 лв.; За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
/при MP3 за 2020 г.- 610.00 лв. по 360.00 лв. месечно, или общо за период от 12 месеца
сумата от 4320.00 лв.; За периода 01.01.2021г. до 31.05.2021 г. /при MP3 за 2021 г. 650.00 лв./
- по 400.00 лв. месечно или общо за период от 5 месеца сумата от 2000.00 лв. 3. Да осъди
ответника да му заплати трудово възнаграждение в размер на 3900.00 лв. за положен
извънреден труд от 1664 часа за периода 01.01.2019г. -31.12.2020г. 4. Да осъди ответника да
му заплати трудово възнаграждение в размер на 1300.00 лв. за положен извънреден труд от
448 часа за периода 01.01.2021г.-25.04.2021 г. 5. Да осъди ответника на осн. чл. 264 КТ да му
заплати трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. за положен от него труд в 14
2
празнични дни - на 01.01.2019г., 03.03.2019г., 28.04.2019г., 01.05.2019г., 06.09.2019г.,
22.09.2019г., 25.12.2019г., 01.01.2020г., 03.03.2020г., 06.05.2020г., 06.09.2020г., 26.12.2020г.,
01.01.2021г. и 03.03.2021г. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати и
законната лихва върху претендираните суми от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на всяка от тях, както и сторените в съдебното производство
разноски.
От пълномощниците на ищеца е подадена молба- уточнение, с която заявяват, че за
описания в исковата молба период охраната на обекта се извършвала по следния начин: 1. В
делнични дни от понеделник до петък вкл. - от 17.00 ч. на единия ден до 7.30 ч. на другия
ден, с продължителност на смяната от 14 часа и половина. 2. В почивни и празнични дни
/събота и неделя и дните в съответната година обявени за неработни/ от 7.30 ч. на единия
ден до 7.30 ч. на другия ден. В исковия период от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., както е
посочено в исковата молба, охраната на обекта е извършвана от трима души на смени. На
31.12.2018 г. /ден понеделник, работен ден за 2018 г./ в 17.00 ч. ищецът е приел смяната и на
01.01.2019 г. /неработен ден/ в 7.30 ч. я е предал на колегата. При спазване на описания по-
горе принцип тримата колеги са се редували в осигуряването на охрана, като това е било
надлежно отразявано в Главна книга „Приемане и предаване на поста“ и всеки от
охранителите се е подписвал. През периода 01.01.2021 г. - 25.04.2021 г. охраната на обекта е
продължила да се извършва по описания по горе начин, а именно: 1. В делнични дни от
понеделник до петък вкл. - от 17.00 ч. на единия ден до 7.30 ч. на другия ден, с
продължителност на смяната от 14 часа и половина. 2. В почивни и празнични дни /събота и
неделя и дните в съответната година обявени за неработни/ от 7.30 ч. на единия ден до 7.30
ч. на другия ден. Разликата се изразява в това, че е продължила да се осъществява от двама
души като на 31.12.2020 г. /работен ден/ колега на ищеца е поел охраната от 17.00 ч. и я е
предал на ищеца Г. в 7.30 ч. на 01.01.2021 г. тъй като 01.01.2021 г. е официално неработен
ден смяната на ищеца е продължила 24 часа и той от своя страна е предал на 02.01.2021 г.
/също почивен ден / в 7.30 ч. на колегата си. Така до 24.04.2021 г. /ден събота/, когато в 7.30
ч. ищецът приема дежурството от колегата си и му го предава на 25.04.2021 г. /ден неделя/ в
7.30 ч. сутринта. По отношение на представения от ответника договор от 04.01.2018 г.
между „В. Х.” АД и „Г." АД и допълнителните споразумения към него заявяват, че оспорват
датата на съставянето на договора и споразуменията към него. При справка в Търговския
регистър се установява, че двете дружества са свързани лица. Видно от публичния регистър
акционери във „В. Х." АД са Г. Ст. С. /акционер и изпълнителен директор/, Л. А. К. и „Г."
АД. Акционери в „Г." АД са Л. А. К. /акционер и изпълнителен директор/, Г. Ст. С. и „В. Х."
АД.
В о. с. з. ищецът не се явява. За него пълномощниците му адв. М. Г. и адв. П. Ю.
поддържат иска.
Адв. Ю. моли съда да уважи предявените искове съобразно заявеното становище. Счита,
че от събраните писмени и гласни доказателства категорично се установяват всички белези
на трудово правоотношение, по което доверителят му е работил през периода от
3
01.01.2019г. до края на м. 04.2021. От свидетелските показания се установява, а също и от
представените писмени доказателства, че се е работило на смени, на едно и също работно
място, работното време е установено, престацията на работна сила е налице, поради което
моли съда да уважи предявения иск за обявяване на договора за трудов, както и да уважи
исковете за присъждане на суми за трудово възнаграждение и другите предявени искови
претенции за заплащане на парични суми. Претендира за разноски по делото, които са
посочили в размер на 1800 лева, като това са адвокатско възнаграждение, което не е
заплатено, претендират при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата като указват
правна помощ на материално затруднено лице.
Адв. Г. моли да бъдат уважени предявените искове като доказани по основание и
размер. Моли съда да им присъди разноските по делото, а именно адвокатско
възнаграждение при посочения размер при условията на чл. 38 от ЗА като излагат
подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. за ответникът Ю.К. Д. К. оспорва предявените искове. Изцяло поддържа отговора
на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като същите са
неоснователни и недоказани. Не са доказани факти и обстоятелства, които да сочат на
трудово правоотношение между ищеца и фирма „В. Х.“ АД. Моли съда да им присъди
направените по делото разноски, а това са разноски за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение. По отношение списъка на разноските на ищеца, прави възражение за
прекомерност. Излага подробни съображения в писмени бележки.
С писмения отговор на исковата молба ответникът счита предявените от Д. В. Г. искове
за допустими, но изцяло неоснователни. Счита, че описаните в исковата молба
обстоятелства, на които ищецът основава претенциите си, не отговарят на действителните
отношения между страните. Не е вярно твърдението в исковата молба, че от 01.01.2019г. „В.
Х.“ АД е работодател на ищеца, както и твърдението, че „С работодателя имахме договорка
да ми бъде изплащано минималното за страната брутно трудово възнаграждение." Твърди,
че между „В. Х." АД и Д. В. Г. не е сключван трудов договор, не е възниквало трудово
правоотношение, нито са правени някакви уговорки (писмени или устни) за заплащане на
минималното за страната трудово възнаграждение. Твърди, че ищецът не е полагал труд по
трудово правоотношение във „В. Х." АД, между страните няма уговорени работно време
(пълно, непълно), начало и край на работното време, смени, график на работа, поради което
е невярно и твърдението на ищеца, че е полагал извънреден труд и труд в празнични дни.
Счита, че тъй като между ищеца и „В. Х." АД не съществува трудово правоотношение, то и
ответното дружество не дължи на ищеца претендираните суми за неизплатено трудово
възнаграждение - основно, за положен извънреден труд и за положен труд в празнични дни,
както и не дължи законната лихва като излага възражения срещу исковете и
обстоятелствата, на които те се основават. Счита, че е неоснователно твърдението, че от
01.01.2019г. до момента между ищеца и ответното дружество съществува валидно трудово
правоотношение и че съществува фактическа неяснота на твърденията в обстоятелствената
част на исковата молба. Твърди се, че ищецът работел при ответника по трудов договор от
4
01.01.2019г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
за страната, но работодателят му плащал ежемесечно по 250 лева за периода от 01.01.2019г.
до 31.05.2021г. Счита, че трудовото правоотношение между работник и работодател
включва права и задължения на двете страни. Ищецът, който описва себе си като съвестен
работник, твърди, че след като останал „потресен и обиден от отношението на
работодателя", самоволно преустановил да ходи на работа т.е. дори не е изпълнил
задължението си да подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение и за
уреждане взаимоотношенията между страните, ако е имало такива. Счита, че всички тези
факти сочат на извода, че на ищеца много добре е известно, че между него и „В. Х." АД
няма трудово правоотношение, както и няма права и задължения по него за двете страни и
именно поради това в продължение на повече от 2 години той не е имал някакви претенции
към ответника. Твърди, че ищецът не е изложил факти и не е представил доказателства по
отношение на следните обстоятелства: дата на сключване на трудовия договор и датата, на
която е започнало изпълнението на трудовите задължения; наименование на длъжността и
характера на възложената работа; времетраенето на трудовия договор - за неопределено
време или срочен трудов договор; мястото на работа; размер на основния и допълнителния
платен годишен отпуск; какви са условията на договора - за пълно или непълно работно
време, за редовно работно време, за работа на смени или по график; размер на основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане; срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Счита, че
поради неоснователността на иска за установяване съществуването на трудов договор
между ищеца и ответника, неоснователни са и исковете за заплащане на трудово
възнаграждение, възнаграждение за извънреден труд и за труд в празнични дни. Счита за
невярно и голословно твърдението, че считано от 01.01.2019г. ищецът е получавал
възнаграждение в размер на 250 лева месечно от „В. Х.'‘ АД като работодател. Твърди, че в
процесния период „В. Х." АД е извършил преводи на суми към ищеца, за които представя
пл. нареждания от 24.01.2019г., 23.05.2019г., 20.12.2019г., 24.03.2020г., 22.01.2021г.,
24.02.2021г. и 24.03.2021г. Представените пл. нареждания сочат, че наредител на паричните
преводи е „В. Х." АД, но тези преводи са за сметка и по договор с „Г." АД - дружеството, в
което ищецът сочи, че е работил и се е пенсионирал. Обстоятелството, че наредителят е „В.
Х.“АД, не означава, че ответникът е плащал свои задължения към ищеца. Такива плащания
с наредител „В. Х." АД, който плаща за сметка и по договор с „Г." АД, ищецът е получавал
и преди 01.01.2019г., поради което ищецът няма основание да твърди, че от тази дата
получава плащания по трудов договор от „В. Х." АД като работодател. Представя
пл.нареждания от предходната 2018г. - от 26.01.2018г. и 20.12.2018г. С оглед на изложеното
счита, че оплакванията в исковата молба са неаргументирани и недоказани, поради което
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да осъди ищеца да им
заплати направените по делото разноски.
Със становище пълномощникът на ответника - Ю.К. Д. К. счита, че изложените в
молбата на ищеца твърдения и обяснения относно организация на охраната не само, че не са
подкрепени с доказателства, но дори са в противоречие с други доказателства по делото.
5
Ищецът е оспорил датата на съставяне на договора, сключен на 04.01.2018г. между „В. Х.“
АД и „Г.“ АД, както и на допълнителните споразумения към него с мотив, че двете
дружества са свързани лица. Заявява, че ще се ползват от договора и споразуменията към
него. Вярно е, че двете дружества са свързани лица, но това не е пречка те да сключват
договори помежду си. От представените с отговора на исковата молба платежни нареждания
се установява, че в изпълнение на договора, сключен на 04.01.2018г. и допълнителните
споразумения към него, са извършени плащания към ищеца, като най-ранното плащане е на
26.01.2018г.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от удостоверение за актуално състояние на ответника, че същия е записан
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като фирма „В.
Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Из., ул. С.,
комплекс Е. № *, представлявано от Г. Ст. С..
Видно от представените от ищеца три броя извлечения по сметка от 29.01.2021г., от
26.02.2021г. и от 31.03.2021г. на ищеца са преведени по 250 лева от „В. Х.“ АД по договор.
Според копие от трудова книжка- 3 стр. ищеца е работил във фирма „Г.“ АД от
01.02.2008г. до 01.12.2010г. като портиер.
В о. с. з. на 29.06.2022 г. е извършена констатация от трудовата книжка на ищеца в
оригинал серия Б № 404490, от която се установява, че след отбелязаното прослужено време
– 01.02.2008г. до 01.12.2010 г. няма никакво отбелязване.
Според Медицински протокол на ЛКК № 135/05.05.2021г. ищеца работещ във „В. Х.“-
С., на длъжност „охрана“ е с диагноза на водещо заболяване: Абсцес
............................................ /първична/ хипертония, и е във временна неработоспособност 33
дни от 29.04.2021г. до 31.05.2021г.
Представена е Книга за предаване и приемане на поста /в оригинал и копие/ за периода
от 07.05.2018г. до 10.06.2021г., в която е отбелязана датата, месеца и годината, на която след
оглед на обекта се предава поста без нарушение с отбелязване на фамилията и подписите на
лицата- предал и приел обекта.
От ответната страна са представени 9 броя платежни нареждания с получател – ищеца,
наредител -„В. Х.“ АД, за сметка на „Г.“ АД, с посочено основание: по договор, от
24.01.2019г. за сумата от 250 лева; от 23.05.2019г. за сумата от 250 лева; от 20.12.2019г. за
сумата от 250 лева; от 24.03.2020 г. за сумата от 250 лева; от 22.01.2021г. за сумата от 250
лева; от 24.02.2021г. за сумата от 250 лева; от 24.03.2021г. за сумата от 250 лева; от
26.01.2018г. за сумата от 250 лева и от 20.12.2018г. за сумата от 250 лева.
На 04.01.2018г. в гр. С. е сключен договор между „В. Х.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. и „Г.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр С. с оглед съществуващото между тях взаимооотношение и разчетите във
връзка с извършваната търговска дейност се споразумяли до 31.12.2018г. „В. Х.“ АД да
извърши парични плащания за сметка на „Г.“ АД към трети лица за извършени доставки на
стоки, услуги и други, до размер на 980000 лева. Към този договор са сключени три
споразумения от 03.01.2019г., че срокът на договора се продължава до 31.12.2019 г.; от
03.01.2020г. с продължен срок до 31.12.2020г. и от 04.01.2021г. със срок до 31.12.2021г.
Представени са Извлечения от аналитичен дневник, други дебитори „В. Х.“ за
платените през 2018г., 2019 г., 2020г. и 2021 г. суми в полза на „Г.“.
Според справка трудови договори към 02.12.2022 г. за ищеца Д. В. Г. няма регистрирани
трудови договори. На 01.12.2010 г. е прекратен трудовия му договор с „Г.“ АД гр. С..
Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, от вещото
лице К. Х., съдът прие за установено, че: 1. Евентуално неизплатеното на ищеца трудово
възнаграждение, като се има предвид размера на минималната за страната работна заплата
през съответния период и твърдението в исковата молба за частично изплащане на
възнаграждение /250.00 месечно/ за периода от 01.01.2019 г. до 24.04.2021 г. е в размер на
9563.80 лв. /Приложение 1, к. 15/. 2. Евентуално положения, но незаплатен извънреден труд
за времето от 01.01.2021г. до 25.04.2021 г. е 387.71 ч.. Дължимото за него трудово
възнаграждение е в размер на 2281.72 лв. /Приложение 1, к. 13 и к.14/.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена допълнителна ССчЕ,
дадена от вещото лице К. Х., съдът прие за установено, че: 1. Евентуално неизплатеното на
ищеца нетно трудово възнаграждение, като се има предвид размера на минималната за
страната работна заплата през съответния период и твърдението в исковата молба за
частично изплащане на възнаграждение /250.00 месечно/ за периода от 01.01.2019 г. до
24.04.2021 г. е в размер на 5853.18 лв. 2. Неизплатеното на ищеца нетно възнаграждение за
евентуално положения, но незаплатен извънреден труд за времето от 01.01.2021 г. до
25.04.2021 г. е в размер на 1770.57 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена допълнителна ССчЕ,
дадена от вещото лице К. Х., съдът прие за установено, че: 1. Евентуално неизплатеното на
ищеца нетно трудово възнаграждение, като се има предвид размера на минималната за
страната работна заплата за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2021 г. е в размер на 12853.18
лв. /Таблица 1, к.7/. Евентуално неизплатеното на ищеца нетно трудово възнаграждение,
като се има предвид размера на минималната за страната работна заплата за периода от
01.01.2019г. до 31.05.2021 г. и твърдението в исковата молба за частично изплащане на
възнаграждение /250.00 месечно/ за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г. е в размер на
5853.18 лв. /Таблица 1, к.9/; 2. Евентуално положения, но незаплатен извънреден труд за
7
времето от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. е 592.67 ч. / Приложение 1, к. 13/. Дължимото за
него нетно трудово възнаграждение е в размер на 2489.96 лв. /Таблица 2/; 3. Евентуално
положения, но незаплатен извънреден труд за времето от 01.01.2021г. до 25.04.2021 г. е
387.71 ч. / Приложение 2, к.13/. Дължимото за него нетно трудово възнаграждение е в
размер на 1770.57 лв. /Таблица 3/; 4. Съобразно отбелязаните от ищеца смени в Книгата за
предаване и приемане на поста, от претендираните с исковата молба 14 празнични дни,
евентуално положения труд от ищеца е както следва: на 01.01.2019 г., 28.04.2019 г.,
01.05.2019 г., 06.09.2019 г., 22.09.2019 г., 01.01.2020 г., 03.03.2020 г., 06.05.2020 г.,
06.09.2020 г., 26.12.2020 г., 01.01.2021 г. и 03.03.2021 г. /Приложение 1 и 2, к.9/. Дължимото
нетно възнаграждение за евентуално положения труд в посочените празнични дни е в размер
на 478.15 лв. /Таблица 4/. Съобразно отбелязаните от ищеца смени в Книгата за предаване и
приемане на поста, евентуално положения труд от ищеца в празнични дни е както следва: на
01.01.2019г., 28.04.2019 г., 01.05.2019 г., 06.05.2019г., 24.05.2019г., 06.09.2019
г., 22.09.2019г., 26.12.2019г., 01.01.2020 г., 03.03.2020 г., 06.05.2020 г., 24.05.2020г.,
06.09.2020 г., 26.12.2020 г., 01.01.2021 г. и 03.03.2021 г. /Приложение 1 и 2, к.9/. Дължимото
нетно възнаграждение за евентуално положения труд в посочените празнични дни е в размер
на 668.89 лв. /Таблица 5/; 5. При „В. Х.“ АД преведените суми съгласно договор от
04.01.2018г., сключен между „В. Х.” АД и „Г.” АД и подписани допълнителни споразумения
между страните са отразени в с/ка 4981 Други дебитори.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. З.- без родство с ищеца, съдът прие
за установено, че ищеца Д. Г. е работил във фирма „В.“ като охрана на предприятието –
Ротационна фабрика на „В.“. Обекта, в който е работил ищеца представлява помещение за
охрана с бариера, намиращ се на разклона за с. Ос.. Ищеца е работил с двама негови колеги -
Б. П. от с. Ос. и Ст. М.. Работили по 12 часови смени през седмицата, събота и неделя – 24
часа, след като починал М. работили само двамата - Б. П. и Д. Г.. Ищеца като охрана водил
дневник за автомобилите, които преминавали през предприятието, както и дневник, кой,
кога застава на смяна. Свидетеля като служител на МВР до края на 2015г. проверявал дали
за този обект се води дневник за автомобилите, дневник за смените, кой, от кого приема
поста, на кого го предава и други обстоятелства. За 2019г., 2020 и 2021г. ищеца заедно с
колегата си са работили там. Ищеца през 2019г. е работил във фирма „В.“.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Зл.- без родство с ищеца, съдът прие
за установено, че ищеца заедно с Б. П. и Ст. М. са работили като охрана – пазач и след като
М. починал, двамата продължили да работят в обект, намиращ се на главния път за гр. Кр.,
на поста на Рудник „Фл.“- В.. Ищеца му е казвал, че взема 250 лева заплата и работи на 24
часови смени. През 2019г., 2020 г. и 2021г. Г. е бил пазач и записвал колите, които
минавали посока с. Ос.. Свидетеля често карал ищеца на работа, защото работил през 24
часа, Г. е започвал работа в 5 часа вечерта до сутринта. В момента на обекта работи Д. Ан.
Зл. – брат на свидетеля.
8
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 67
от КТ; чл. 128, т.2 КТ; чл. 150 КТ; чл. 264 КТ са частично основателни и доказани, по
следните съображения:
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова
дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е
императивно, поради което уговарянето на безвъзмездно престиране на труд е
недействително на основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 242 от КТ. Поради двустранният и
синалагматичен характер на трудовото правоотношение, задълженията на едната страна,
кореспондират с правата на другата и обратно.
В конкретният случай трудов договор не е представен, нито заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Трудовият договор следва да е сключен в писмена форма съгласно чл.62, ал.1 от КТ,
доказването му, при липса на такъв у ищеца, може да се извърши с други писмени
доказателства. Относно доказателствените средства, с които е допустимо установяването на
трудово правоотношение, при липса на представен по делото писмен трудов договор са
решение № 943/2019 г., по гр.д.№ 4902/2008 г. на ВКС, ІV отд., както и решение № 612/2011
г. по гр.д.№ 1024/2009 г. на ІV отд., в които решения на ВКС са постановени по реда на
чл.290 ГПК и съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,
представляват задължителна съдебна практика. В тях ВКС е приел, че за установяването на
съществуването на трудов договор са допустими свидетелски показания, признания на
работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи
съдържанието на документа.
От представените по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема, че е
съществувало трудово правоотношение между страните по делото за процесния период
01.01.2019г. -31.05.2021 г., по което ищеца е бил на длъжността портиер/охрана.
Еднопосочни са свидетелските показания на разпитаните в производството свидетели – Зл. и
З., че ищеца е бил служител на ответното дружество и работил като пазач, на смени. Видно
от присъствената книга, за този период от време, ищеца се е подписвал и отразявал
приемането и предаването на дежурството. Представените по делото договор от 2018г. и
допълнително споразумение между ответното дружество - „В. Х.“ АД и „Г.“ АД касаят
отношения между две юридически лица, извън предмета на настоящия спор, в предмета на
договора не е посочено, че плащанията са трудови възнаграждения. В приложените по
делото, описани по-горе платежни нареждания с получател – ищеца, наредител -„В. Х.“ АД,
за сметка на „Г.“ АД, с основание: по договор се установява, че на ищеца са му превеждани
сумите от по 250 лева. Тези писмени документи, не удостоверяват твърдението на ответната
страна, че ищеца е работил в „Г.“ АД, а не при ответното дружество - -„В. Х.“ АД. Липсват
9
доказателства ищеца да е работил през процесния период в „Г.“ АД, тези твърдения се
опровергават от показанията на двамата свидетели – З.и Зл,, според които ищеца е работил
като пазач/охрана в ответното дружество, от платежни нареждания с наредител -„В. Х.“ АД.
За това иска по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 67 от КТ е основателен и доказан и следва да се
уважи, като се приеме за установено, спрямо ответника, че между страните съществува
валидно трудово правноотношение за времето от 01.01.2019г. до 31.05.2021 г., по което
ищеца е изпълнявал длъжността „портиер/охрана“.
Относно предявените искове по чл. 128, т.2 КТ и по чл.150 КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 3 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ брутната работна заплата се
състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба
и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения,
определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3.
други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов
договор и невключени в т. 1 и 2. Основната работна заплата се уговаря в трудовия договор, а
в чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ е дефинирано, че същата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно
място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Вторият компонент от трудовото възнаграждение
са допълнителните трудови възнаграждения, които представляват насрещната престация за
специфични качества на предоставената работна сила, които са предоставени в повече от
нормално изискуемите, или защото престацията на работната сила е направена при условия,
които се отклоняват от нормалните, или защото положеният труд е повече от нормално
дължимия. Според чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ допълнителните трудови възнаграждения са
задължителни, или индивидуално договорени, за които страните по трудовото
правоотношение могат да договорят условия, при които да се изплащат. От друга страна
допълнителните трудови възнаграждения се поделят на такива с постоянен и с временен
характер. Допълнителните възнаграждения с постоянен характер се прибавят към основната
работна заплата и сборът формира брутното трудово възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 245 КТ, озаглавена „Гарантиране на изплащането на трудовото
възнаграждение“ е предвидено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер
60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Според разпоредбата на чл.150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден
е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждането или със знанието и
без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител извън установеното
10
за него работно време. Видно от законовата разпоредба фактическия състав на извънредния
труд изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за работа по
определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция;
трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно
работно време и да се извършва по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. За времето, през което
се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или
според изработеното, но не по-малко от предвидените в чл.262 КТ размери.
В тежест на работодателя е да докаже заплащането на уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа и на извънредния труд, ако такъв в действителност е
положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.
От събраните по делото доказателства се установи, че за времето от 01.01.2019 г. до
31.05.2021г. ищеца е работил като пазач при ответника, не е спорно по делото, че за
времето от 01.01.2019 г. до 24.04.2021 г. /ищеца е бил в болнични от 29.04.2021г. до
31.05.2021г./ ищеца е получавал трудово възнаграждение по банковата си сметка, в размер
на 250.00 месечно, но липсват доказателства да е заплатена на ищеца разликата между
заплащаната от ответника ежемесечно сума в размер на 250.00 лв. и MP3 за страната през
този период. Установи се, че за времето от 01.01.2021 г. до 25.04.2021 г. ищеца е положил
извънреден труд, който не му е заплащан.
Не са ангажирани доказателства от страна на ответника, оборващи презумпцията за
добросъвестност на ищеца, поради което на последния се дължи възнаграждение за
положения труд.
Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи,
че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал
неплатен, ще следва да го присъди, на основание чл. 150 от КТ /Решение № 14 от
27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, IV ГО/.
Според заключението по ССчЕ размера на трудовото възнаграждение, след приспадане
на заплатеното на ищеца възнаграждение от 250.00 лева за периода от 01.01.2019 г. до
31.05.2021 г. е в размер на 5853.18 лв.; незаплатен извънреден труд от 592.67 часа за времето
от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. е в размер на 2489.96 лв.; незаплатен извънреден труд от
387.71 часа за времето от 01.01.2021 г. до 25.04.2021 г. е в размер на 1770.57 лв., като по
този иск не е направено увеличение на исковата претенция и въпреки установения по-висок
размер от 1770.57лв. според ССчЕ, следва този иск да се уважи в претендирания размер от
1300.00 лева. При тези обстоятелства, съдът намира, че предявените искове по чл. 128, т. 2
от КТ във вр. с чл. 245, ал. 1 КТ и по чл.150 КТ са частично основателни в размерите според
заключението на вещото лице по ССчЕ, както следва: 5853.18 лв. – чиста сума за получаване
- трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г., след приспадане на
заплатената сума от 250.00 лева- месечно; 2489.96 лв. -незаплатен извънреден труд от
592.67 часа за времето от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., 1300.00 лв. -незаплатен извънреден
труд за времето от 01.01.2021 г. до 25.04.2021 г. и в тези размери следва да бъдат уважени.
11
Следва да се отхвърлят исковете за заплащане на трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г. за разликата над уважения размер 5853.18 лв. до
претендирания размер от 10040.00 лева; за заплащане на извънреден труд за времето от
01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. за разликата над уважения размер от 2489.96 лв. до
претендирания от 3900 лв., като неоснователени и недоказани.
Иска по чл.245 КТ:
Съгласно чл.245 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Ищеца претендира за трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. за положен от него
труд в 14 празнични дни - на 01.01.2019г., 03.03.2019г., 28.04.2019г., 01.05.2019г.,
06.09.2019г., 22.09.2019г., 25.12.2019г., 01.01.2020г., 03.03.2020г., 06.05.2020г., 06.09.2020г.,
26.12.2020г., 01.01.2021г. и 03.03.2021г.
Съдът приема, че ищеца не е работил в празнични дни – 03.03.2019г. и 25.12.2019г.
видно от Книгата за предаване и приемане на поста ищеца не е отбелязал, че е бил на
смяна, поради което неоснователна е претенцията за тези два дни. Според допълнителната
ССчЕ, вещото лице се е съобразило с отбелязаните от ищеца смени в Книгата за предаване и
приемане на поста, от претендираните с исковата молба 14 празнични дни, евентуално
положения труд от ищеца е, както следва: на 01.01.2019 г., 28.04.2019 г., 01.05.2019 г.,
06.09.2019 г., 22.09.2019г., 01.01.2020 г., 03.03.2020 г., 06.05.2020 г., 06.09.2020 г., 26.12.2020
г., 01.01.2021 г. и 03.03.2021 г. /Приложение 1 и 2, к.9/ като дължимото нетно
възнаграждение за евентуално положения труд в посочените празнични дни е в размер на
478.15 лв. Ищеца претендира за сумата от 380.00 лева, не е направено увеличение на иска,
поради което следва да се уважи в претендирания размер, като се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 380.00 лева за положен от него труд в 12 празнични дни - на
01.01.2019г., 28.04.2019г., 01.05.2019г., 06.09.2019г., 22.09.2019г., 01.01.2020г., 03.03.2020г.,
06.05.2020г., 06.09.2020г., 26.12.2020г., 01.01.2021г. и 03.03.2021г.
Исковете за законна лихва са акцесорни и са в зависимост от изхода на главните искове,
за това предявените акцесорни искове за законна лихва върху главницата в общ размер от
10023.14 лева /сбор от 5853.18 лева –трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до
25.04.2021 г; 2489.96 лв. извънреден труд за времето от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г.,
1300.00 лв. - извънреден труд за времето от 01.01.2021 г. до 25.04.2021 г.; 380.00 лева за
положен от него труд в 12 празнични дни/, ведно със законна лихва върху главницата от
10023.14 лева, считано от завеждането на делото 17.11.2021г. до окончателното изплащане
на сумата са основателни. Следва да се отхвърли иска за законна лихва върху главницата от
10040.00 лева, считано от завеждането на делото 17.11.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и за законна лихва върху главницата от 3900 лева, считано от завеждането
на делото 17.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и
недоказан.
12
Разноски по делото:
Всяка от страните прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете страни.
При този изход от делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК доколкото настоящото
производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и
разноски по производството, то ищецът, въпреки, че част от предявените искове са уважени
частично, не дължи държавна такса по исковата молба и на разноски по производството.
Ищеца, чрез пълномощниците си –адв. М. Г. и адв. П. Ю. претендира разноски за
осъществена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което е
представен договор за правна защита и съдействие. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв предвижда, че в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер, не по - нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Не се оспорва, че
ищeца е материално затруднено лице. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски се дължат на процесуалния представител на ищеца – адв. П. Д. Ю. в размер
на 1800.00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., така определеното възнаграждение е малко над минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 2, и чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г., но с оглед
фактическата и правна сложност на делото /предявени са няколко иска/, явяване по делото
повече от две съдебни заседания, следва да се уважи в пълен размер, в тази връзка, не е
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За това ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се осъди ответника да заплати на
адв. П. Д. Ю. –АК- Пловдив, с адрес: гр. Пл., ул. Ч. ян. **, ет.*, офис * сумата от 1800.00
лева – адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Девин
държавна такса върху уважените искове, която се определя в размер на 4% върху цената на
всеки, съобразно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в
размер на 401.00 лв., както и направените в производството разноски в размер на 600.00
лева за ССчЕ.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В. Х.“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Из., ул. С., комплекс Е. № *, представлявано
от Г. Ст. С., че между Д. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. М., община Д., обл. Смолян
13
и „В. Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Из., ул.
С., комплекс Е. № *, представлявано от Г. Ст. С. съществува валидно трудово
правоотношение за времето от 01.01.2019г. до 31.05.2021 г., по което ищеца Д. В. Г., с ЕГН
********** е изпълнявал длъжността „портиер/охрана“.
ОСЪЖДА „В. Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Из., ул. С., комплекс Е. № *, представлявано от Г. Ст. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. В. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: с. М., община Д., обл. Смолян сумата в общ размер на 10023.14
лева /десет хиляди двадесет и три лева и 14 ст./, представляваща: 5853.18 лева– чиста сума
за получаване - трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г., след
приспадане на заплатената сума от 250.00 лева- месечно; 2489.96 лева - незаплатен
извънреден труд от 592.67 часа за времето от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г.; 1300.00 лева -
незаплатен извънреден труд за времето от 01.01.2021 г. до 25.04.2021 г.; 380.00 лева за
положен от него труд в 12 празнични дни, ведно със законна лихва върху главниците в общ
размер от 10023.14 лева, считано от завеждането на делото 17.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г. за разликата над уважения размер от 5853.18 лв.
до претендирания от 10040.00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 10040.00
лева, считано от завеждането на делото 17.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
за заплащане на извънреден труд за времето от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. за разликата
над уважения размер от 2489.96 лв. до претендирания от 3900 лева, ведно със законна лихва
върху главницата от 3900 лева, считано от завеждането на делото 17.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „В. Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Из., ул. С., комплекс Е. № *, представлявано от Г. Ст. С. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. П.
Д. Ю. –АК- Пловдив, с адрес: гр. Пл., ул. Ч. ян. **, ет.*, офис * на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА „В. Х.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Из., ул. С., комплекс Е. № *, представлявано от Г. Ст. С. ДА ЗАПЛАТИ
сумите: 401.00 лева /четиристотин и един лева/ – държавна такса и 600.00
лева /шестстотин лева/ - разноски, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от получаване на съобщение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14